№ 992
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208273 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„****”ООД, ЕИК ***, представлявано от И.Й. и А.Й. обжалва
наказателно постановление (НП) № 42-0001285/16.05.2022г. издадено от
Д.И.Б.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна администрация”, с
което е наложена:имуществена санкция от 3 000/три хиляди/лева - за
нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
1
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество и основателна.
На 21.03.2022г., около 14:00 часа, в град София, ул.”Витиня” № 1, в
административната сграда на РД”Автомобилна администрация”от
служителите й, сред които свидетеля Д. Б., била извършена проверка на
транспортната документация на „****”ООД.Проверяващите констатирали, че
на 27.03.2021г. превозвачът осъществил превоз на пътници за собствена
сметка, с водач Герасим Вергилов Радев, който управлявал автобус с рег.№
****, и който не отговарял на изискванията за притежаване на карта за
квалификация на водач за категория D/пътници/. Във връзка с констатираното
нарушение, свидетелят Б. съставил АУАН, въз основа на който АНО издал
обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитания
свидетел Д. Б..
От показанията на свидетеля Ц.Ц. се установява, че от страна на
жалбоподателя винаги, включително и на процесната дата автобуса на
фирмата е извършвал само и единствено превоз на работници, които са
служители на „****”ООД и работят на лозовите масиви в село ****
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното.
Допуснато е съществено процесуално нарушение на правото на защита
на жалбоподателя. Не е посочена ясно приложимата правна норма. За
нарушена се сочи разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, която определя
само изискванията, на които следва да отговаря водачът, но не и формата на
изпълнителното деяние. В чл.7б, ал.1 се сочи общо изразът „осъществяват
превози на пътници и товари”, който е конкретизиран едва в разпоредбата на
чл.96г, ал.1 от ЗАвП с конкретните форми: назначи на работа или допусне.
Последната разпоредба не се посочва като нарушена, а само като определяща
санкцията и то по неясен начин. Посочен е чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвП-за
първи път в НП, в АУАН липсва посочване на тази разпоредба. Неясно остава
коя хипотеза касае сочената разпоредба. Същата гласи: Който назначи на работа
2
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Разпоредбата има три хипотези, в
които задава алтернативни белези.
АНО е следвало да посочи и конкретно къде е осъществен превозът,
тъй като този факт е част от административнонаказателното обвинение и
липсата нарушава изискването за пълно описание на нарушението и
обстоятелствата около извършването му.Относно мястото на извършване на
нарушението също липсва конкретика. Ето защо следва извода, че в случая
не са спазени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и
мястото на извършване на нарушенията не е посочено точно и разбираемо.
Непосочването по ясен и непротиворечив начин на място на извършване на
нарушението е ограничило защитата на жалбоподателя по фактите на
деянието и обстоятелствата при които е извършено.
От правна страна АНО е следвало да посочи, че е нарушена нормата на
чл.96г, ал.1, вр. с чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, но разпоредбата на чл.96г, ал.1 от
ЗАвП е посочена за първи път едва в НП, като санкционна . Съгласно чл.42,
ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат
посочени законовите разпоредби, които са нарушени, необходимо е правно
единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и
тази, отразена в НП. Посочването на разпоредба от нормативен акт, като
нарушена за първи път в наказателното постановление и непосочването на
същата в акта за установяване на административно нарушение, създава
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за
нарушение. Засегната е възможността, предоставена от закона на нарушителя
още в началото на административнонаказателното производство срещу него
да научи конкретните обстоятелства на нарушението, правните разпоредби,
които са нарушени.
Следва да се посочи, че по делото се събраха и доказателства относно
това, че водачът е превозвал не пътници, а работници, полагащи труд в
лозовите масиви на дружеството-жалбоподател, което не предполага
допълнителна квалификация за Герасим Вергилов Радев и разколебава извода
на АНО за извършено административно нарушение.
С оглед гореизложеното, НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер съгласно чл.18, ал.2 вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 600 лева.
3
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0001285/16.05.2022г.
издадено от Д.И.Б.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна
администрация”, с което на „****”ООД, ЕИК *** е наложена: имуществена
санкция от 3 000/три хиляди/лева - за нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от
Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ”АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ”да заплати на „****”ООД, ЕИК *** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600/шестстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4