Мотиви към
присъда №979 от 15.12.2015
год. по нохд №01605/2015
г. по описа на ПРС.
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на Л.Н.Л.
за престъпление по чл.343”в”, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това, че на 05.07.2014 г., в гр. Перник, по автомагистрала
„Люлин”, в района на пътен възел „Даскалово”, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление /с Наказателно постановление №1689/02.09.2013г. на Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД – МВР - гр.Перник, влязло в сила на
14.02.2014г./, е извършил такова деяние -управлявал е МПС /мотопед марка
„Хонда”, с рама номер *******, без
регистрационни табели/, без съответно свидетелство за управление.
В съдебните прения
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок пет месеца,
изпълнението на което да се отложи при условията на чл.66 от НК за срок от три
години.
Подсъдимият
Л.Л. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, но се признава за
виновен по обвинението и приема
предложеното от прокурора наказание.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Л.Н.Л. ***. Не е семеен.
Безработен е. Не е осъждан. С решение
по нахд № 1557/2008 г. по описа на ПРС е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба, в размер 500 лв.
за престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК. Наказанието не е изпълнено.
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.Л. е
придобил правоспособност за управление на МПС през 2005 г., като му е било
издадено СУМПС с № ****** с валидност до
21.01.2016 г. за категории „В“,
„М“ и „АМ“. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, при първоначално издаване на
свидетелство за управление на МПС,
притежателят му получава
първоначален максимален размер от 39
контролни точки за отчет на извършваните
от него нарушения на ЗДвП.
Съгласно чл.3, ал.1
от горепосочения подзаконов нормативен акт, контролни точки се отнемат въз основа влязло в сила наказателно постановление,
а съгласно ал.2 от с.р., в наказателното постановление се отбелязва и броят на
отнетите с него контролни точки на
водача на МПС.
След придобиване на
правоспособност за управление на МПС спрямо подсъдимия били издавани множество
наказателни постановления за извършвани различни нарушения на правилата
за движение, с част от които, предвид вида на допуснатите нарушения, му били
отнемани и контролни точки.
С наказателни постановления
№№ 52/1407.10.2011 г.; 1771/26.09.2012 г.; 2814/14.06.2011; 346/10.03.2009;
164/05.02.2009; 2257/19.10.2007 г.,
които били връчени лично на подсъдимия,
му били отнети общо 39 контролни точки за отчет, т.е., всички получени при
издаването на свидетелството му управление.
Наказателните постановления не били обжалвани и влезли в законна сила,
респ. породили свързаните с това правни последици.
Съгласно чл.157,
ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност.
Въпреки загубата на
правоспособност за управление на МПС Л. продължил да управлява
МПС.
По повод на такъв
случай с наказателно постановление
№1689/02.09.2013 г., издадено от Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР Перник, влязло в законна сила на 14.02.2014 г.,
на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП Л. бил наказан по административен за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, отнето му по реда на чл.171, т.4 от с.з.
Преди изтичване на едногодишен
срок от влизане на наказателното постановление по-горе в сила - на 05.07.2014г.,
в гр. Перник, по автомагистрала „Люлин“, в района на пътен възел „Даскалово“, подсъдимият отново управлявал моторно
превозно средство – мотопед „Хонда“ с рама
номер *******, без регистрационни табели.
По същото време свидетелите А. З. А. и
Р.К.В. - служители в сектор „ПП” при ОД МВР – Перник били на работа и
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Спрели за
извършване на проверка горепосоченото превозно средство. Установили
самоличността на водача – подсъдимия Л.Л. и поискали от него да представи
свидетелство за управление на МПС. Л. не изпълнил нареждането, тъй като не
притежавал такъв документ. След справка в ДЧ на 02 РУ”П” – Перник полицейските
служители се уверили, че подсъдимият е неправоспособен.
Въз основа на констатациите
си, свид. А.А. съставил срещу водача на превозното средство АУАН №387497/05.07.2014
г., вменявайки му нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно, че управлява МПС без
да притежава съответно свидетелство за управление.
Гореизложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид:
показанията на свидетелите А. З. А. и
Р.К. В., дадени в съдебното следствие, а за последния и пред
орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им при условията на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.2 от НПК, писмените доказателства, приложени по досъдебно
производство №113/2015 по описа на 02 РУ ОД на МВР - Перник, подробно изброени
в описа към него, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и писмените
доказателства събрани в съдебното следствие - писмо, изх. №
0111/2008/000022/12.12.2015 г. на ПИ при
ТД НАП – София.
Въз основа цялостен
анализ на доказателствения материал по делото, съдът приема за доказано по
несъмнен начин извършването на деянието, за което на подсъдимия Л.Л. е
повдигнато обвинение. Събраните гласни и писмени доказателства в тази
насока са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като
всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства. Направеното
от подсъдимия самопризнание е в синхрон с доказателствения материал по делото и
убедително се подкрепя от него .
С оглед
установеното от фактическа страна и изложените съображения по-горе,
съдът прие, че с деянието си подсъдимият Л.Н.Л. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическият състав на чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 05.07.2014 г., в гр. Перник, по
автомагистрала „Люлин”, в района на пътен възел „Даскалово”, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление /с Наказателно постановление №1689/02.09.2013г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД – МВР - гр.Перник, влязло в сила на
14.02.2014г./, е извършил такова деяние -управлявал е МПС /мотопед марка
„Хонда”, с рама номер *******, без
регистрационни табели/, без съответно свидетелство за управление.
От
обективна страна деянието е осъществено чрез действие – управление на МПС без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказване за същото
деяние по административен ред..
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма и вид на вината, тъй като Л. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и ги е целял – знаел е, че е неправоспособен
и че вече е наказван по административен ред за такова деяние, но е управлявал
моторно превозно средство.
Причини за извършване на деянието
са ниско правосъзнание, незачитане и безотговорно отношение към установените
правила за движение.
Съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия и направеното самопризнание.
В негативен личностно-характеристичен аспект
съобразява данните съдържащи се в справката му за съдимост, както и тези
събрани относно поведението му като участник в движението, съдържащи се в
приетата справка от Сектор “ПП” – ОД МВР – Перник.
С оглед
формираните правни изводи съдът призна Л.Н.Л. за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.343”в”, ал.2, вр. ал.1 от НК. При
индивидуализация на наказателната му отговорност, след като взе предвид всички
изисквания на чл.54 от НК, след като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК съдът намери, че съответно на извършеното престъпление и на личността на
дееца би било наказание над минималния размер, поради което го ОСЪДИ на 5 /пет/
месеца “лишаване от свобода”. С оглед данните за досегашното му поведение като
водач на МПС, установяващи, че и преди, и след наказването му по административен ред с наказателното
постановление, обуславящо съставомерността на
процесното престъпление, същият е наказван още множество пъти по същия
ред за деяния по чл.150 от ЗДвП, съдебният
състав не намери основания за замяна на предвиденото наказание с по-леко,
съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.2 от НК, тъй като нито са налице многобройни, нито изключителни по естество
си смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид наложеното наказание и обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан на “лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, и след като прие, че за постигане целите на наказателната репресия и
преди всичко за поправянето му, не е наложително да изтърпи наложеното му
наказание “лишаване от свобода” ефективно, на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала,
ИГ