РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Перник 18.10.2019 год.
Пернишки
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 17.09.2019г. при участие на секретаря Е. Павлова в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Методи Величков
Димитър
Ковачев
като разгледа докладваното от съдията Д. Ковачев в.гр.д. № 274 по описа за
2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Б.И.Т. и Е.И.Т. срещу Решение
124/06.01.2017г. по гр.д. 329/2014г на Брезнишки районен съд, с което са
отхвърлени, предявените от жалбоподателите искове срещу П.А.Е., Р.А.Е., Е.А.И.,
Е.Е.А., А.Д.М., Р.М.Й., Е.М.Й., С.А.М., Г.Е.М., А.Е.М.-А.,
Р.Г.Р., А.Г.Р.-В., А.Й.Е., В.Й.П., Й.К.Б., Ц.К.К., Б.К.Т.
за установяване право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в
землището на село ***, общ.
Брезник.
С
влезли в сила определения на ПОС от 31.05.2017г, 12.02.2019г. и 27.02.2019г.
въззивното производство е прекратено по отношение на следните ответници по жалбата: П.А.Е.;
Е.А.И.; Е.Е.А.; С.А.М.; А.Е.М.-А.;
В.П.М.-конституирана във въззивното дело като
наследник на В.Й.П.; Е.П.В. – Н. -
конституирана във въззивното дело като наследник на В.Й.П., поради което спрямо
тези ответници решението на Брезнишки районен съд е влязло в сила.
Починалата
в хода на въззивното дело Ц.К.К. е заместена
от наследниците си И.Т.К., Д.И.К. и А.И.К..
В
жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост, съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Твърди
се необсъждане на представени по делото писмени доказателства (договор за
продажба от 1951г. между И. Т. Т. (З.)-наследодател на ищците и Б. Г. П. –
наследодател на част от ответниците; Договор за предварителна продажба на
недвижим имоти от 1955г между И. Т. и Т. И. М.; и Протокол за съдебна спогодба
по гр.д 76/1956 г. на Димитровски народен съд. Не била обсъдена и
геодезическата експертиза и представените преписки от ОСЗ Брезник. Не се
посочвало защо се кредитират едни,
а не други доказателства
Оспорват
се изводите на съда, че липсва непрекъснато и несмущавано владение от ищците на
процесните имоти и е отхвърлено позоваването на придобивна давност.
Иска
се отмяна на решението и уважаване на исковете ведно с разноски.
Отговор
на жалбата е подаден само от Р.Р.-К.. С отговора
жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
ПОС
след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото доказателства намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност проверката на ПОС е ограничена до оплакванията
в жалбата и императивните материални норми.
С
исковата молба се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на имоти с номера по КВС на село *** както следва 028002;
028035 и на част в размер 1,464 дка. от имот 028003.
Ищците
основават претенцията си на универсално правоприемство
от И. Т. Т. (З.)-техен баща като посочват, че той е придобил собствеността върху
процесните имоти с договори за покупка и по съдебна спогодба и неправилно тези
имоти били възстановени (част от тях) на ответниците.
Отделно
като основание на иска за установяване право на собственост е посочена придобивна
давност чрез владение осъществявано лично от ищците.
Не
е спорно между страните, че процесните части от имоти са представлявали
земеделски земи и са били колективизирани. Не е спорно и че са били
възстановени на ответниците по реда на ЗСПЗЗ.
В
исковата молба и в хода на делото не са въведени твърдения от ищците и няма
данни, че ищците са заявили пред органите по ЗСПЗЗ процесните имоти за
възстановяване по реда на този закон до 12.05.2007г.
При
това положение не биха могли да се позовават на собственост принадлежала на
техния праводател и преминала у тях по наследство. Следвало е да заявят имотите
за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ до 12.05.2007г.
Отделно
от горното представените писмени
договори от 1951 г. и 1955г. не установяват право на собственост у
праводателя на ищците. Същите са нищожни
поради липса на форма – чл. 26, ал. 2, предл. 3 във връзка с чл. 18 ЗЗД, който
е в сила от 01.01.1951г. и изисква нотариална форма.
Съдебната
спогодба от 1956 г. пък касае имот в друга местност „Вадена ливада“, а не „Под
село“- местността в която се намират процесните.
Поради
това и необсъждането на тези договори не е довело до погрешен извод на ПРС.
Неправилно обаче БРС е счел, че
ищците не са придобили имота по давност.
Няма
спор, че ищците осъществяват фактическа власт върху имотите възстановени на
ответниците, при което, за да е основателен иска за установяване на собственост
въз основа на придобивна давност следва да се докаже, че са владели имота като
свой в определения от закона срок.
В
подкрепа на твърденията си в тази връзка са ангажирали свидетелски показания:
св. Д.Л.С.; И. Г.Л. и Н.Л.Д., а също и експертиза, каквато е изслушана и пред
ПОС.
Според
СТЕ изслушана пред първа инстанция след извършено заснемане от вещото лице и
съвместяване на имота владян на място от ищците с КВС на селото се установява
частично припокриване на имота владян от ищците с имотите възстановени на
ответниците. Припокриването с имот 028002 е от 482,68 кв.м; с имот 028035 е от
491,01 кв. (тоест целият имот) и с имот 028003 е от 878,00 кв.м. Вещото лице в
СТЕ посочва, че имота е заграден. Заснемането било направено по съществуващи
стари огради. Частично е бил засаден с плодни дървета и частично се обработва
като нива за земеделски култури. При изслушването си вещото лице посочва, че
имота от три страни е заграден, но откъм дерето не помни. Дръвчетата по мнение
на вещото лице са на възраст над 30 години.
Във
въззивното дело е приета СТЕ която е индивидуализирала площите на припокриване
между заградения имот и имотите по КВС (възстановени на ответниците) чрез
буквено и цветово обозначаване върху комбинирана скица.
Свидетеля
Д. С. установява, че мястото е ливада и има дръвчета, заградено е половината с
мрежа, а другата половина с колове и бодлива тел, площта му е 4-5 дка, има
дръвчета, ищците поддържат мястото повече от 20 години, а той самият им го оре.
Освен ищците и техните съпрузи и деца не е виждал друг в имота. Знае от хората
в селото, че мястото ищците имат от родителите си. Свидетеля не е чувал друг да
има претенции за мястото (в протокола на БРС очевидно има техническа грешка в
изречението: „..Аз лично се съм чул…. „ явно вместо отрицателната частица „не“
е записано „се“).
Свидетеля
И. Л. установява, че до 1989 г. мястото се ползвало от неговото семейство като
им било дадено за лично ползване от ТКЗС. След това ищците им казали да спрат
да го работят и че си е тяхно. Мястото било около пет декара-заградено от
всички страни.
Св.
Н. Д. живущ постоянно в селото установява, че са съседи с ищците по къща. Св.
посочва, че израснал в селото и знае, че имота е на ищците. Посочва, че мястото
е 4-5 дка, оградено с колове и бодлива тел. Установява, че бащата и дядото на
ищците купили имота още през 1944-45г..
Свидетелските
показания се подкрепят и от СТЕ, която също посочва, че имота е заграден и се
обработва. Св. Л. установява и началото на периода от който се обработва -1989-1990,
а св. С. установява и че го поддържат от повече от 20 г. – тоест и към 1996г.
(с оглед, че разпита е от 2016г.). Засаждането на имота на плодни дръвчета,
прибирането на плодовете и обработката на имота за отглеждане на земеделски
култури са действия демонстриращи намерение за своене и освен това обективно са
от естеството да достигнат до знанието на ответниците.
Освен
това липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията в
отговорите на ответниците, че те са обработвали имота.
Предвид
изложеното се налага извод, че ищците владеят имота лично за себе от 1989-1990
година.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 от ЗАКОН за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба на 22.11.1997 г. давност не се зачита.
Тоест влизането в сила на тази норма прекъсва давността (ТР № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012
г., ОСГК). По делото няма доказателства владението на ищците
след тази дата да е било изгубено. От 22.11.1997г. до дата на исковата молба
01.02.2014г. са изтекли повече от 13 години.
От горното се налага извод, че ищците са придобили
по давност собствеността върху владените от тях части от имотите, възстановени
на ответниците по ЗСПЗЗ.
Ето защо решението на БРС е неправилно и ще следва
да се отмени по отношение на ответниците за които въззивното производство не е
прекратено и исковете срещу тези ответници следва да се уважат. Решението е
влязло в сила срещу ответниците спрямо които с посочените по-горе определения
въззивното производство е прекратено.
По разноските:
При този изход на делото ищците имат право на
сторените от тях разноски. Претендират разноски по списък за първа инстанция в
размер на 1980,00 лева от които следва им се присъдят за адвокатски хонорар
500,00; за държавна такса 150,00; за вещо лице 150,00 лева; за съдебни
удостоверения 15,00; за вписване на исковата молба 10,00 лева.
За особен
представител разноски не следва да се присъждат - с решението исковете
са отхвърлени срещу ответниците представлявани от особен представител адв. З.
(починал след решението). Въззивното производство спрямо тези ответници е
прекратено с определението на ПОС от 31.05.2017г и следователно отхвърлителното
решение влиза в сила с влизане в сила на определението на ПОС спрямо тези
четирима ответника. При това положение изхода на делото е негативен за ищците
спрямо тях и разноските за особен представител си остават за сметка на ищците.
За
въззивното производство на жалбоподателите се дължат разноските за държавна
такса 25,00 лева и за вещо лице 150,00 лева и 500,00 лева - адвокатски хонорар
за въззивното дело по договор на л. 157 гръб от делото.
Водим
от гореизложеното Пернишки окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение 124/06.01.2017г. по гр.д. 329/2014г на Брезнишки районен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени, до размер от 482,68 кв.м. предявените
от Б.И.Т. и Е.И.Т. срещу Ц.К.К. - починала и заместена от наследниците си И.Т.К., Д.И.К.
и А.И.К.; Р.А.Е.; А.Д.М.; Р.М.Й.; Е.М.Й.; Г.Е.М.; Р.Г.Р.; А.Г.Р.-В., А.Й.Е., Й.К.Б.
и Б.К.Т. ИСКОВЕ КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.А. Е. с ЕГН ********** и адрес *** - наследник на А. Е. М., роден на ***г., починал на ***, ЧЕ Б.И.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** и Е.И.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** са
собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот с площ 482,68
кв.м., оцветен в зелен цвят и затворен в контура между точките ДЗИКЛД на
комбинираната скица към заключението на вещо лице Р.М.Г., попадащ върху имот с номер 028002 по картата на възстановената
собственост на землището на село ***, Община Брезник, който имот е бил
възстановен на наследниците на А.Е. М. с решение N. 47-1/28.03.1997г. по заявление вх.
2722/25.02.1992г. на Общинска служба земеделие-гр. Брезник
ПОТВЪРЖДАВА Решението в частта за отхвърляне
иска
за 8 кв.м. от имот 028002, оцветени
в лилав цвят и затворени в контура между точките КИМК на комбинираната скица
към заключението на вещо лице Р.М.Г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на: 1. А.Д.М. с ЕГН ********** и адрес ***; 2. Р.М.Й. с ЕГН ********** и
адрес ***; 3. Е.М.Й. с ЕГН ********** и адрес ***; 4. Г. Е. М. с ЕГН ********** и адрес ***; 5. Р.Г.Р. с ЕГН **********
и адрес ***; 6. А.Г.Р.-В. с ЕГН ********** и адрес ***;
7. А.Й.Е. с ЕГН ********** и адрес *** - наследници на Й. Е. М., с ЕГН **********, починал на ***, ЧЕ Б.И.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** и Е.И.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** са
собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот с площ 491,01
кв.м., оцветен в кафяв цвят и затворен в контура между точките ДЕЖЗД на
комбинираната скица към заключението на вещо лице Р.М.Г., представляващ имот с номер 028035 по картата на възстановената собственост на землището на село ***,
Община Брезник, който имот е бил възстановен на наследниците на Й. Е. М. с
решение N. 47-1/28.03.1997г.
по заявление вх. 1556/13.02.1992г. на Общинска служба земеделие-гр. Брезник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на: 1. Б.К.Т. с ЕГН ********** и адрес ***; 2. Й.К.Б. с ЕГН ********** и
адрес ***; 3. И.Т.К. с ЕГН ********** и адрес ***; 4. Д.И.К. с ЕГН и адрес ***; 5. А.И.К. с ЕГН ********** и адрес ***- наследници на Й. А.Я. роден на ***г., починал на ***, ЧЕ Б.И.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** и Е.И.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** са
собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот с площ 878,00
кв.м., оцветен в сив цвят и затворен в контура между точките ЖРВИЗЖ на
комбинираната скица към заключението на вещо лице Р.М.Г., попадащ върху имот с номер 028003 по картата на възстановената собственост на землището на село ***,
Община Брезник, който имот е бил възстановен на наследниците на Й. А.Я. с
решение N. 47-1/28.03.1997г.
по заявление вх. 818/22.01.1992г. на Общинска служба земеделие-гр. Брезник.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в частта за отхвърляне
на иска за разликата
от 586,00 кв. до предявените 1464,00 кв.м., които 586,00 кв. м. са част от
2305,00 кв.м., които са оцветени в син цвят (имот 028003) и затворени в контура
между точките РПОНМИВР на комбинираната скица към заключението на вещо лице Р.М.Г..
Комбинираната скица към заключение с
вх. N.
5812/ 19.11.2018г. на вещо лице Р.М.Г., прието по настоящото в.гр.д.
274/2017г., подписана и от състава на съда е неразделна част от настоящото
решение.
Осъжда Р.А. Е.; А.Д.М.; Р.М.Й.;
Е.М.Й.; Г. Е. М.; Р.Г.Р.; А.Г.Р.-В.; А.Й.Е.; Б.К.Т.; Й.К.Б.; И.Т.К.; Д.И.К.; А.И.К.
да заплатят на Б.И.Т. и Е.И.Т.
разноски за двете инстанции в размер на 1500,00 лева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕ.Л: Членове: 1. 2.