№ 49 / 19.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети
наказателен състав в публично
заседание на 20 януари............……..…………....…………………………….
през две хиляди и двадесета година…..............……………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова................………………и в
присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………...…...........АН
дело 1 710 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 09/30.09.2019г.
на Началник отдел „Рибарство контрол-Западна България” град София, към ГД”РК”
при ИАРА със седалище в град Бургас на П.Л.П. *** е наложено административно
наказание глоба в размер 1 000.00 лева на основание чл.88 от ЗРА.
Недоволен от така издаденото
Наказателно постановление е останал П.Л.П., който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите
изложени в жалбата, като представя и писмено становище.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление
- законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените
в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от
страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят П.Л.П. е съставен
АУАН, за това, че на 11.04.2019г, при рутинна проверка от служители на ИАРА, в
23.00 часа, в района на село Горно Церовене, в местност „Божинов свар”, над
язовир Огоста, след проведено наблюдение е установено, че извършва
нерегламентиран риболов по ЗРА, с хрилни мрежи. При опит да бъде проверен,
същият бяга с лек автомобил „Ситроен”, цвят „черен”, с peг № М 78 87 АМ,
осуетявайки проверката на контролните органи на ИАРА.
Проверяващите
счели, че извършеното съставлява административно нарушение по чл.88 от Закона
за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и съставили АУАН.
При предявяване на АУАН жалбоподателят не направил
възражения. Не направил такива и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Наказващият орган счел нарушението за безспорно установено
и издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Безспорно е установено от събраните по делото
доказателства, че на 11.04.2019г. свидетелите С. и Г. извършвали обход на
местността „Бужанов свор”,
в з-щето на село Горно Церовене. Около 21.30 часа
забелязали на брега на язовир „Огоста” две лица, които разпознали като
жалбоподателя П. и свидетеля Пламен Тодоров, които с гумена лодка навлизали във
водоема и разположили хрилни мрежи. Последните двама около 23.00 часа
преустановили дейността си и потеглили с автомобил марка „Ситроен” с ДКН М 78
87 АМ. Свидетелите С. и Г. познавайки местността решили да ги пресрещнат и успяли да се срещнат на пътя. Свидетелите С. и Г. подали
светлинен сигнал – редуващи се къси и дълги светлини, след което слезли и се лигитимирали. Разпознали като водач на другия автомобил
жалбоподателя, а до него седял свидетеля Тодоров. Водачът на МПС и жалбоподател
в настоящето производство върнал автомобила назад и си направил път през
гористата местност, изгасил фаровете на автомобила и се опитал да избяга.
Предвид на това, че било през нощта и без фарове последвало ПТП. Жалбоподателят
П. и свидетелят Тодоров напуснали мястото.
Свидетелите С. *** за съдействие, но такова им било отказано,
поради факта, че нямали екип. Последните продължили посоката си на движение към
мястото, където излезли от водата лицата. Там установили хрилни мрежи, гумена
лодка, гребла, пейки и други вещи.
На следващият ден, бил съставен АУАН на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.88 от ЗРА.
Жалбоподателят П.П. подал жалба срещу свидетеля С. за
противозаконно повредена вещ-лек автомобил „Ситроен”, с ДКН М 78 87 АМ,
собственост на П. Пенчев. За престъпление по чл.216 ал.1 от НК с постановление
на РП-Монтана било образувано ДП от 23.05.2019г. срещу неизвестен извършител.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите В.С., А.Г., Х.П., Иван Танчев. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези свидетели като обективни и безпристрастни,
логически последователни. Всеки от тях дава показания за факти и обстоятелства
станали им лично известни, във връзка с изпълнение на служебните им задължения.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Пламен Тодоров. Същият е приятел на
жалбоподателя и е налице индиция за занитересованост,
още повече, че бяха наведени доводи от свидетелите С. и Г., че същият е
системен нарушител на ЗРА. Факта, че свидетеля Тодоров има свидетелство за
правоспособност за извършване на стопански риболов не променя установената по
делото фактическа обстановка, още повече, че такъв риболов може да се прави в
Черно море и река Дунав, което в случая се явява ирелевантно обстоятелство.
Съдът не възприема направените възражения от страна на
жалбоподателя, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля С., тъй
като срещу него има образувано ДП за
деяние по чл.216 от НК за същият ден на проверката. На първо място, ДП е
образувано срещу неизвестен извършител и на този етап няма привлечено обвиняемо
лице. Това, че е подадена жалба срещу свидетеля С. от страна на жалбоподателя
до РУ не навежда на единствен извод, че изложеното в нея е факт. Нещо повече,
би могло тя да послужи като основание в едно бъдещо административнонаказателно
производство да не бъде дадена вяра на показанията на този свидетел.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че нарушението е доказано за извършено
и правилно му е вменена
административнонаказателна отговорност. Безспорно е установено, че
жалбоподателя е извършил нарушението, за което е наказан.
Съгласно чл.88 от ЗРА – „Който препятства проверките, извършвани от
контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв”. В процесния случай по
несъмнен начин е установено, че жалбоподателя е възпрпятствал
проверката на служителите на въззиваемата страна.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани
с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
особено като се има предвид характера на този вид администратино
нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне
размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12
от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, обществената опастност на този вид административно
нарушение и е наложил съответното
наказание в минималния предвиден в правната норма размер.
Предвид гореизложените
мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен
съд - Монтана
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 09/30.09.2019г. на Началник отдел „Рибарство контрол-Западна България”
град София, към ГД”РК” при ИАРА със седалище в град Бургас, с което на П.Л.П. ***
е наложено административно наказание глоба в размер 1 000.00 лева на основание
чл.88 от ЗРА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: