Решение по дело №477/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х.Н.П., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощник срещу Решение № 53 от 11.01.2023 г., постановено по АНД № 20223110203562 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2022 г., с което е потвърдено НП № 23- 0000575/14.07.2022г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на Х.Н.П., на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 3000.00 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Излагат се съображения относно липса на предпоставки за ангажиране на АНО на водача, с оглед образувано досъдебно производство. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение. Претендират се и разноски.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, депозира писмен отговор на касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение, както и за присъждане на разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варнески районен съд е образувано по жалба от Т. Й. С. срещу НП № 23 – 0000320/ 22. 06. 2022 г. на Директор РД – АА – Варна, с което на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДв.П, чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДв.П е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500. 00 лв.; за нарушаване разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10. 00 лв.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 26.04.2022г. настъпва ПТП – при преминаване на товарен автомобил м. “Ивеко“ с рег. № *******, кат. N 3, с прикачено полуремарке с рег. № ******, кат. О4, двете собственост на „Пътища и Мостове“ ЕООД, управляван от Х.П., при извършван превоз за собствена сметка на товари – багер, по маршрут Суворово – Повеляново, е съборена част от мостово съоръжение, което пада върху лек автомобил, движещ се непосредствено след композицията управлявана от жалбоподателя. Извършена е проверка, в хода на която е установено, че превоза извършван от въззивника е с ППС, което е извънгабаритно, същото е с височина над 5 м. и един сантиметър, колкото е и просвета на мостовото съоръжение. Прието е, че именно това е причина за събарянето на част от мостовото съоръжение. На 26.04.2022 г. е съставен АУАН № 320030 от Т. Т. – ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ - Варна, който квалифицира нарушението по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 4 от ЗДв.П, вр. чл. 5 ал. 1 т. 2 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. При връчване на акта не са направени възражения, но такива са депозирани в сроко по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви.

За да потвърди процесното НП, от въззивния съд е прието, че в хода на административнонаказателното производство не се допуснати съществени процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на НП, привлеченото към отговорност лице е извършило описаното в НП нарушение, което е доказано по безспорен начин. За допуснатото ПТП е образувано ДП, по което няма привлечен обвиняем. От друга страна, наложеното наказание съответства на степента на обществена опасност на нарушението.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Варна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

В настоящата хипотеза, установява се въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелските показания, че на 26.04.2022 г. касаторът извръшва превоз със състав от ППС, чиято височина надвишава допустимата такава от 4.20 м. с над 81 см. Поради последното, събаря част от мостово съоражение върху движещ се зад композицията лек автомобил.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДв.П предвижда императивно, че движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2,от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. допустимата максимална височина за всички видове ППС, е 4 метра. Движението на извънгабаритно ППС се извършва при условията на раздел ІІІ от цитираната наредба. В разглежданата хипотеза, липсват за каквито и да е данни за изпълнение на нормативните изисквания за движение на управляваното от касатора извънгабаритно ППС по път, отворен за обществено ползване, в т. ч. наличие надлежно издадено разрешително и сигнализация на превозното средство.

С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че вмененото на Х.П. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.

На следващо място, за осъщественото от дееца нарушение нормата на чл. 177, ал. 3, ЗДв.П предвижда административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева. В настоящата хипотеза, определеното от административния орган наказание от 3000 лева е съобразено нормативно регламентираните предели. При определянето на наказанието следва да се съобразят изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като се вземат в предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително управлението на претоварените превозни средства в разрез с установените правила разкрива риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Последното не освобождава органа от задължението да извърши преценка относно релевантните факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В настоящата хипотеза, правилно от въззивният съд са отчетени обществената опасност на нарушението, а така също и причинените вреди. При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, касационния състав приема, че правилно и законосъобразно, на нарушителя е определено административно наказание глоба, в максимално предвидения нормативен размер от 3000 лева. Именно в този размер, наказанието съответства на тежестта на нарушението.

От друга страна, неоснователно е възражението за недопустимост на административнонаказателното производство. Този извод се налага, до колкото липсват доказателства за привличането на касатора като обвиняем по образувано досъдебно производство. В случай на привличане на лицето към наказателната отговорност, то налице е възможността за възобновяване на административнонаказателното производство по реда на чл. 70 ЗАНН.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на касационната жалба.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 11.01.2023 г., постановено по АНД № 20223110203562 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2022 г., с което е потвърдено НП № 23- 0000575/14.07.2022г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на Х.Н.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 3000.00 лева.

ОСЪЖДА Х.Н.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на РД „Автомобилна администрация“ - Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА