№ 379
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000470 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение №
260011 от 08.04.2022г. по търг.дело № 147/20г. по описа на Окръжен съд –
Шумен, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на В. В. С. от гр.Шумен обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на преживените болки и страдания, причинени вследствие на
получените от нея травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на
02.11.2018г., причинено от Б. О. И., който е нарушил правилата за движение
при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н 5278 ВР, на
основание застрахователна полица № BG/30/118002492750 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2020г. до окончателното изплащане, за разликата над 20 000лв. до
присъдените 39 000лв., както и за присъдените разноски и държавна такса.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно.
1
Твърди че не са налице фактически и правни основания за присъждане
на обезщетение в присъдените размери.
Оспорва размера на присъденото обезщетение, като твърди че съдът
неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД, като е присъдил
обезщетение в завишен размер. Твърди че сумата 39 000лв. е прекомерно
завишена, не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със
съдържание понятието справедливост, както и не съответства на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания,
респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от пострадалата и на факта, че С. се е възстановила бързо и в
обичайния за това срок. Твърди че по делото не е доказано, че
възстановителният процес не е приключил, и че ищцата продължава да
изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Твърди че няма
доказателства за емоционални травми, душевни страдания и страх от
автомобили.
Позовава се и на допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, изразяващо се в невръчване на препис от
депозираната от ищца допълнителна искова молба. Твърди че посоченото
лице, на което е връчен препис от допълнителната искова молба не е
служител или представител на застрахователното дружество и същата му е
непозната. Друго твърдяно нарушение е че първоинстанционният съд не е
докладвал депозирана от него на 05.11.2021г., четири дни преди съдебно
заседание молба с представени доказателства и направени доказателствени
искания.
Твърди че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, а обсъдените са едностранчиво , като са игнорирани
установени по делото факти.
Твърди че по делото не е отчетено наличието на съпричиняване на
процесното ПТП от страна на С.. Позовава се на заключението на КСМАТЕ и
твърди че не следва да се приема че изключителна вина за настъпването на
ПТП има водачът на застрахования при него автомобил. Твърди че по делото
е установено, че ищцата е могла да предотврати ПТП, спазвайки
разпоредбите на ЗДвП, регулиращи поведението на пешеходците при
2
преминаване по платното за движение. Сочи че водачът не е бил длъжен и не
е могъл да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на
процесното ПТП пешеходката ще предприеме изненадващо навлизане на
платното за движение, без да се съобрази с приближаващото се МПС, още
повече че участъкът е прав и с ясна видимост от страна на пешеходката.
Позовава се и на разпитания в хода на делото свидетел. Твърди че по делото
безспорно е доказано съпричиняване от страна на пешеходката, което
определя в размер на 50 %.
В условие на евентуалност ако съдът приеме, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има застрахованият водач моли съда да намали
застрахователното обезщетение. Оспорва размера на определеното от първата
инстанция обезщетение като прекомерно завишено и не съответстващо на
характера и степента на доказаните увреждания.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. да бъде отхвърлен,
евентуално намален. Претендира направените разноски за двете инстанции и
юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание молба
от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна В. В. С. от гр.Шумен в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
направените разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от
процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от В. В. С. срещу
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 39 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 02.11.2018г., причинено виновно от Б. О. И. при управление
на лек автомобил с рег.№ Н 5278 ВР, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
3
законна лихва. Решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата 20 000лв. е влязло в сила.
Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд
само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до
присъдените 39 000лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 02.11.2018г. и вината на водача Б. О. И.. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от И. вреди при управлението
на товарния автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия.
По размера на обезщетението:
Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалата С. е пешеходка,
блъсната от лекия автомобил, управляван от И.. При пътно-транспортното
произшествие е получила фрактура на таза в областта на левия ацетабулуми и
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, тилно вдясно.
Първоначално е приета по спешност в МБАЛ – Шумен, където под анестезия
и под рентгенов контрол е извършена закрита репозиция с директна скелетна
екстензия през големия пищял на левия долен крайник. Посочено е от
експерта – лекар, в приетата от първата инстанция комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, че етапите на лечението са
екстензия, леглови режим и раздвижване. Пострадалата С. е изписана на 13 –
тия ден след ПТП, и и е бил назначен режим на легло за още 20 дни, след
което да не натоварва крайника 90 дни. Посочено е от експерта, че при
фрактури на дъното на ацетабулума възстановителният период е около 12
месеца. Експертът сочи че най-силни болки се изпитват през първия месец от
4
произшествието. Допълнителни неудобства се създават от легловия режим,
при който всички дейности по болногледане, обслужване, хранене, тоалет и
други се извършват в леглото и пострадалата е зависима от чужда помощ,
като такава е необходима и в процеса на раздвижване. При преглед на
пострадалата от вещото лице е установено, че към настоящия момент
фрактурата на левия ацетабулум е напълно консолидирана, активните и
пасивни движения в лявата тазобедрена става са възстановени. Налице са
непостоянни болки в лявата половина на таза, засилващи се нощем, при
лягане на лява страна, при промяна на времето и продължително ходене. Към
момента затрудненията в движението левия долен крайник произтичат от
ограничените и болезнени движения в лявата колянна става, за която няма
данни да е била травматично увредена при ПТП. Налице е единичен кожен
ръбец, разположен в окосмената тилна част на главата, трудно отличим по
вид и цвят от околната кожа.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 50 0000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от С. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 02.11.2018г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищцата е била на 70 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получената травма – фрактура на таза в областта на левия
ацетабулуми, трайно затрудняващи движението на левия долен крайник за
период от около 12 месеца, и причиняващи силна болка първия месец, както и
необходимост от чужда помощ за дълъг период от време. За по-висок размер
съдът отчита и проведеното лечение, включващо екстензия, леглови режим и
раздвижване. Допълнително болки са претърпени и от съпътстващата
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, тилно в дясно. Липсват
доказателства за възстановяване след обичайния срок и за настъпили
усложнения. Не са установени и преживени страдания и болки над обичайния
им интензитет. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер
5
обезщетява пострадалата за всички болки и страдания, в резултат на
получените при ПТП травматични увреждания.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалата С. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, поради това че не се е движила по пешеходната пътека, облечена е
била в тъмни дрехи, навлязла е внезапно, при ограничена видимост на
платното и не се е съобразила с приближаващото превозно средство. В тежест
на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
В приетата от първата инстанция комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, която въззивният съд кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадена, се установява механизма на
произшествието. ПТП е настъпило на 02.11.2018г. около 22.40 часа в района
на кръстовището между бул.“Плиска“ и ул.“Станционна“ в гр.Шумен, в
непосредствена близост до пешеходна пътека тип „Зебра“, маркирана в бял
цвят, сигнализирана с пътен знак и добре видима. Автомобилът се е движил
по бул.“Плиска“ в посока към Руски паметник, а пешеходката С. е
предприела пресичане на булеварда по продължението на тротоара на
ул.“Станционна“, което не съвпада с началото на пешеходната пътека и е на
разстояние от 2.95м. преди пътеката. Пешеходката се е движила успоредно на
пешеходната пътека. До момента на удара е пресякла цялото ляво платно и
част от лентата, по която се е движил автомобила. Ударът е настъпил в лявата
лента на платното за движение по посока Руски паметник, на разстояние
2.95м. от пешеходната пътека. Установено е от заключението на експерта, че
управляваният от И. лек автомобил се е движил със скорост от около 42.2
км/ч при въведено ограничение на максималната скорост до 30 км/ч,
сигнализирано с пътен знак. Изчислено е от експерта, че в началния момент
на пресичане лекият автомобил е на разстояние от 82м. от мястото на удара ,
под ж.п.мост, движил се е далечното за пешеходката пътно платно и е бил
извън опасната си зона за спиране. Посочено е че пешеходката би могла да
възприеме само светлината на фаровете на късите светлини, но не и самия
автомобил, тъй като пространството под моста е неосветено. От
6
заключението съдът приема за установено, че причина за настъпване на ПТП
от автотехническа гледна точка са неправилните действия на водача на
автомобила, който се е движил към обозначена и сигнализиране пешеходна
пътека с превишена и технически несъобразена скорост, при която не е могъл
да спре, за да пропусне пресичащата платното за движение пешеходка. В
случай че автомобилът се е движил с максимално разрешената в участъка
скорост от 30 км/ч, водачът би могъл да спре и да избегне удара с
пешеходката. От обясненията на експерта, дадена в съдебно заседание на
22.03.2022г. при изслушване на експертизата, се установява, че дори
пешеходката да се е движила по пешеходната пътека, намираща се на 2.95 от
страни, това не би предотвратило удара, а мястото на удара би било на
пешеходната пътека, защото времето за реакция на водача и разстоянието за
реакция няма да се променят.
Гласни доказателства за механизма на ПТП няма събрани.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
С оглед на така установеното, съставът на въззивния съд намира,
направените възражения за съпричинява от страна на пострадалата С. за
недоказани и неоснователни, тъй като с поведението си при предприетото
пресичане, пострадалата не е допринесла или улеснила настъпването на ПТП.
С оглед на така изложеното и предвид безспорния между страните факт
за заплащане на обезщетение от застрахователя в размер на 11 000лв., преди
завеждане на исковата молба в съда, въззивният съд намира искът за сумата
39 000лв. за доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Поради което и обжалваното решение в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. обезщетение за
7
неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 39 000лв. следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съобразно
изхода на спора в полза на въззиаемата С. следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното възражение на
застрахователното дружество за намаляване на адвокатското възнаграждение
по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за основателно. Договореното между страната и
процесуалния и представител и заплатено възнаграждение е в размер на
сумата 2 500лв. Минималния размер на адвокатско възнаграждение определен
съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения и предвид интереса, предмет на въззивно производство, е в
размер на сумата 1 320лв. с ДДС. Съдът намира че производството пред
въззивен съд не се отличава с фактическа и правна сложност и адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде възложено на насрещната страна,
следва да бъде в минимален размер. С оглед наличието на валидно
упълномощаване към момента на приемане на измененията в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, минималните размери
се определят от съда съобразно нормата на чл.7 преди изменението и,
публикувано в ДВ бр.88 от 04.11.2022г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 08.04.2022г. по търг.дело №
147/20г. по описа на Окръжен съд – Шумен, търговско отделение, в частта му,
с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, е
осъдено да заплати на В. В. С. от гр.Шумен обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на преживените болки и страдания, причинени вследствие на
получените от нея травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на
02.11.2018г., причинено от Б. О. И., който е нарушил правилата за движение
при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н 5278 ВР, на
основание застрахователна полица № BG/30/118002492750 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2020г. до окончателното изплащане, за разликата над 20 000лв. до
8
присъдените 39 000лв., както и за присъдените разноски и държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на В. В. С. от гр.Шумен, ЕГН **********, сумата 1 320лв. /хиляда
триста и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9