№ 263
гр. Видин, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101752 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Мъни Плюс Мениджмънт“ЕАД – София,
чрез адв. Милена Йорданова против Т. Е. Т. от с. ******, обл. ******, с която е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответника се намират в договорни отношения по силата, на
които ищецът е предоставил паричен кредит на ответника в размер на 3000.00 лева, която
сума е преведена по банкова сметка на ответника. Посочва се, че общият размер на кредита
е 5241.40 лева при лихвен процент на заема 41% и ГПР на заема 49.67%. Тази сума включва
главница 3000.00 лева и договорна лихва – 2241.40 лева. Страните са уговорили погасителен
план за връщане на кредита, като срокът за погасяването му е 36 месеца. Поддържа се, че
ответникът не е извършвал погасявания по кредита, като вземането на ищеца към момента
на подаване на заявлението в съда е както следва:
сумата от 578.79 лева – главница – 11 просрочени вноски, дължими за периода от
10.06.2020г. до 10.04.2021г.
сумата от 1023.11 лева – просрочена договорна лихва за периода от 10.06.2020г. до
10.04.2021г.,
сумата от 71.48 лева – лихва за забава за периода от 11.06.2020г. до 26.04.2021г.
Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът обосновава правния
си интерес от водене на настоящото дело.
Иска се от съда да се признае за установено вземането на ищеца против ответника,
произтичащо от Договор за кредит № М ********** от 14.05.2020г. в общ размер на
1673.38 лева, както следва:
1
сумата от 578.79 лева – главница – 11 просрочени вноски, дължими за периода от
10.06.2020г. до 10.04.2021г.
сумата от 1023.11 лева – просрочена договорна лихва за периода от 10.06.2020г. до
10.04.2021г.,
сумата от 71.48 лева – лихва за забава за периода от 11.06.2020г. до 26.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител, в срока за
отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Направено е
възражение, че искът е погасен по давност за всички претендирани суми.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е приета съдебно –
икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 903/2021г. по описа на РС – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представения по Договор за потребителски кредит № М ********** от
14.05.2020г., е видно, че на 14.05.2020г. „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, като кредитор е
отпуснало паричен кредит на ответника в общ размер на 3000.00 лева за срок от 36 месеца.
Съгласно договореното, ответникът следва в срок до 10.05.2023г. да погаси заема на 36
равни месечни вноски, всяка по 145.58 лева, включваща главница и възнаградителна лихва
по кредита. Посочено е също, че ГПР е 49.67%, а ГЛП е 41% или 0.11% дневно. Или общо
дължимата сума по кредита е 5241.40 лева за срок до 10.05.2023г.
Представено е платежно нареждане от 14.05.2020г., от което е видно, че на
ответника е преведена сумата по кредита по посочена от него банкова сметка.
Вещото лице по назначената и приета съдебно – икономическа експертиза е дало
заключение за размера на исковите суми. В заключението вещото лице е посочило, че
ответникът не е погасил единадесет месечни вноски с падежи от 10.06.2020г. до 10.04.2021г.
включително. Дължимата главница е в размер на 578.79 лева, дължимата договорна лихва е
в размер на 1023.11 лева. Според заключението на вещото лице, лихвата за забава за периода
от 11.06.2020г. до 26.04.2021г. е в размер на 71.48 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД.
Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е
предал на ответника. Усвояването на кредита се установява от представеното платежно
нареждане от 14.05.2020г.. Съгласно погасителния план, уговорен между страните, кредитът
се погасява на 36 месечни вноски, всяка в размер на 145.58 лева, включваща главница и
възнаградителна лихва. Към момента, срокът на договора не е изтекъл, но ищецът
2
претендира дължимост на вноските с настъпил падеж към момента на подаване на
заявлението в съда – 29.04.2021г. Доказателства за плащане на изискуемите вноски по
кредита от ответника не са ангажирани. Приетата по делото експертиза потвърждава
размера на исковите суми. При това положение, същият дължи на ищеца сумата от 578.79
лева – главница за 11 просрочени вноски за периода от 10.06.2020г. до 10.04.2021г , както и
сумата от 1023.11 лева – просрочена договорна лихва за същия период.
Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху
непогасената главница по кредита. В чл. 19.2. от договора, страните са уговорили, че при
просрочие в плащанията, кредитополучателят дължи законна лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие. Лихвата за забава по същността си е
санкция за несвоевременното връщане на дадения заем от кредитополучателя. Същата се
дължи единствено при просрочие в плащанията, като целта й е да обезщети кредитора
заради неизпълнение в срок на поетото от длъжника задължение за връщане на отпусната
парична сума. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и дължи лихва
за забава в размер на 71.48 лева за периода от 11.06.2020г. до 26.04.2021г.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
погасени по давност вземания. Договорът за кредит е сключен на 14.05.2020г. Ишецът
претендира дължимост на 11 погасителни вноски с настъпил падеж за периода от
10.06.2020г. до 10.04.2021г. Заявлението в съда е входено на 29.04.2021г., а исковата молба е
подадена на 13.08.2021г. Очевидно е, че нито едно от вземанията на ищеца не е погасено по
давност – нито по чл. 110 от ЗЗД, нито по чл. 111 от ЗЗД.
По разноските.
От приложеното ч.гр.д. № 903/2021г. по описа на ВРС, се установява, че ищецът е
направил разноски по заповедното производство в размер на 33.47 лева за платена държавна
такса, както и 360.00 лева– адвокатско възнаграждение.
Разноските на ищеца в настоящото дело са: 55.75 лева за платена държавна такса,
разноски за особен представител в размер на 300.00 лева, разноски за вещо лице в размер на
100.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ размер от
393.47 лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 815.75 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД с ЕИК
*********, като правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията №
3
4, ет. 6 притежава право на вземане към Т. Е. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. ******,
общ. ******, обл. ******, ул. ******, произтичащо от Договор за кредит № М **********
от 14.05.2020г. в общ размер на 1673.38 лева, както следва:
сумата от 578.79 лева – главница – 11 просрочени вноски, дължими за периода от
10.06.2020г. до 10.04.2021г.
сумата от 1023.11 лева – просрочена договорна лихва за периода от 10.06.2020г. до
10.04.2021г.,
сумата от 71.48 лева – лихва за забава за периода от 11.06.2020г. до 26.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
29.04.2021г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10/05.05.2021г. по ч.гр.д. № 903/2021г. по описа
на РС - Видин.
ОСЪЖДА Т. Е. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******,
ул. ****** да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД с ЕИК *********, като
правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6 сумата в бощ
размер от 393.47 лева – разноски по заповедното производство и сумата в общ размер от
815.75 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4