№60
гр.
Силистра, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 185 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 538, ал. 2 от ГПК и
чл.19, ал. 1 от ЗГР.
Образувано e по въззивна жалба на Р.М.Т., чрез процесуален представител,
против Решение № 39 от 11.03.2020 г. по
гр.д.№ 482 / 2019 г. на Дуловския районен съд, с което е отхвърлена молбата му
за промяна на фамилното име от „Т.” на „М.” и е отказано да се допусне
поисканата промяна в акта за гражданското му състояние.
За да отхвърли молбата, районният съд е приел, че по делото не е
установено наличието на важно обстоятелство, мотивиращо допускането на промяна
в имената на молителя. Като такива е преценил известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена
в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. В
конкретния случай обаче лицето носи точно тези имена, които са му дадени от
неговите родители при раждането му на *** г. Фамилното име на молителя не е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо и не са налице важни
обстоятелства, тъй като промените настъпили в друга държава при придобиване на
чуждо гражданство не са основание за промяната на фамилното име, отговарящо на
изискванията на българското законодателство и специално чл. 14 от ЗГР. В случая
личните аргументи на молителя и твърденията му, че е известен в Република България
с името, с което иска да промени фамилното си, са останали голословни. По
делото няма ангажирани доказателства, от които по безспорен начин да се
установява наличие на предпоставките на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да може да бъде уважено направеното от молителя
искане.
С въззивната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на
доказателствената съвкупност. По-конкретно съдът не е преценил: 1. Приетото
удостоверение за получено турско гражданство и копието на документа за
самоличност, издадени от Република Турция; 2. След придобиване на турското
гражданство е станал известен сред роднини и приятели в Република България с
фамилното име „М.”, което се доказва от показанията на свидетеля Й.Д.; 3.
Налице са затруднения от ползването на фамилията „Т.” в българските документи,
тъй като всичките му членове на семейството са с фамилията „М.”, и трудно се
идентифицират като семейство. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване
на молбата.
Заинтересованите страни Община Исперих и РП Дулово не депозират отговор
на въззивната жалба.
От фактическа и правна стана Силистренският окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба
срещу него – неоснователна.
От приложения препис на акта за раждане на молителя става ясно, че е
роден в Република България на *** г. в гр. Исперих с майка и баща български
граждани. Баща му е с име М.Т.М.
Вследствие на обществено-политическото минало на страната имената на
молителя са били сменени на Р.М.Т. Издадената на 22.08.2017 г. лична карта с №
********* сочи тези имена и обстоятелството, че все още е български гражданин.
С решение № 2683 / 16.07.2019 г. на длъжностното лице по гражданското
състояние на Община Исперих са възстановени имената на молителя така както са
му били дадени при раждането.
От представеното удостоверение в превод от турски език с изх.№
B.05.0.NUV.0.07.00.02/128/125405 от 26.12.2011 г. е видно, че с Решение № 89 /
14575 от 15.09.1989 г. на Министерския съвет на Република Турция молителят е
придобил турско гражданство и турско име и фамилия Р.М.
От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца,
изх.№ 858 / 07.08.2019 г. на общ. Дулово, се вижда, че фамилията на децата му е
Мухарремоглу, а на съпругата Д.-М..
Свидетелят Д., тъст на молителя, го познава от 15 години му с фамилията М.
Свидетелят не е познавал Р.М.Т. преди да се ожени за дъщеря му. Свидетелят Н. заявява,
че познава молителя отдавна като Р..
Същите факти са установени и съобразени от първоинстанционният съд, който
е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия
по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. То
съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд
изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне
на мотивите.
Неоснователно е оплакването, че първостепенният съд не е преценил
удостоверението за получено турско гражданство и копието на документа за
самоличност, издадени от Република Турция. Напротив, изрично е посочено в
мотивите му, с които настоящият съдебен
състав се солидаризира, че промените настъпили в друга държава при придобиване
на чуждо гражданство не са основание за промяната на фамилното име, отговарящо
на изискванията на българското законодателство и специално чл. 14 от ЗГР.
Неоснователно е твърдението, че след придобиване на турското гражданство
молителят е станал известен сред роднини и приятели в Република България с
фамилното име „М.”. Показанията на свидетеля Д. в тази насока не са достатъчни,
доколкото той е от най-близкото обкръжение на жалбоподателя и е естествено да
запомни името на зет си, с което последният му се е представил. В същото време,
за да са налице важните обстоятелства по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, произтичащи от
известността на молителя в обществото, тази известност трябва да е сред
по-широк кръг от лица извън семейния. Само тогава неудобството от носенето на
различно фамилно име би могло да предизвика затруднения в идентификацията на
лицето.
Във връзка с родовоидентификационната функция на бащиното и фамилното име
съдът съобразява чл. 14, ал. 1 от ЗГР, който очертава две хипотези за формиране
на фамилията при раждане – то е или фамилното, или бащиното име на бащата. Без
претенция за статистическа обоснованост, при българските граждани първата
хипотеза е по-често срещана сред етническите българи с български имена, а
втората е по-често срещана сред турския етнос, независимо дали са с турски или
български имена. И двата начина за формиране на фамилното име носят родова
идентификация и това е важното в случая. Дядото на молителя очевидно се е
казвал Т.. Бащиното име на бащата на молителя е Т. С трите си имена Р.М.Т.
родовата идентификация остава ненакърнена, тя съответства на втората хипотеза
на чл. 14, ал. 1 от ЗГР. Не е предмет на делото да се изследва как се формират
имената в Република Турция, но очевидно съображенията за родова идентификация
също са налице, въпреки наличието само на две имена. От обща култура съдът
знае, че окончанието „-оглу” означава „син”, т.е. „син на”, което означава, че
фамилното име с такова окончание, дадено от Република Турция на молителя, има
същите функции като българското му бащино име. Ако обаче това фамилно име бъде
поставено вместо Т., ще се накърни принципа за родовоидентификационната функция
на имената, според българския закон. Фамилията на бащата на молителя не е М. за
да се обсъжда първата хипотеза на чл. 14 от ЗГР. Тя е Мохарямов, а дори да се
допусне, че вече е без окончанието –ов, то пак М. (М.) не е „М.”. Исканата от
молителя промяна не съответства на българския Закон за гражданска регистрация,
който е приложим за него като български гражданин със съставен акт за раждане в
Република България.
Неоснователно е оплакването, че са налице затруднения от ползването на
фамилията „Т.” в българските документи, тъй като всичките му членове на
семейството са с фамилията „М.” и трудно се идентифицират като семейство. Не е
заявено нито едно конкретно твърдение, което да е доказано, за наличието на
каквото и да е затруднение. Фамилиите на децата, както стана ясно, могат да
съответстват на фамилията на бащата, но не е задължително. От това не следва,
че те не са деца на вписания в акта им за раждане баща. Така е със самия
молител още от раждането му. Фамилията, с която е записан първоначално – Т., се
различава от тази на баща му – М. Що се отнася до съпругата му, разликата във
фамилиите също е допустима от закона, съгласно чл. 12 от Семейния кодекс.
Въззивният съд намира, че не следва да се уважава молбата на Р.М.Т. за
промяна на фамилията му, и като е сторил същото, Дуловският районен съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39 от
11.03.2020 г. по гр.д.№ 482 / 2019 г. на Дуловския районен съд.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.