№ 121
гр. Плевен, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно
гражданско дело № 20234400500022 по описа за 2023 година
Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.
С определение на Червенобрежки РС №505 от 08.11.2022г.,
постановено по гр.д.№1340/2021г.по описа на същия съд е изменено решение
№266 от 18.07. 2022г.по гр.д.№1340/2021г. по описа на ЧРС в частта за
разноските,като Ю. П. Г. ,ЕГН ********** от гр.Червен бряг,********* е
осъдена да заплати на „Електрохолд продажби“АД , ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление г*********,представлявано от адвокат Р.Д.
от САК сумата 531лв.направени съдебно деловодни разноски,от които за
заповедното производство 25лв.ДТ и 65лв. юрисконсултско възнаграждение
,а в исковото производство 25 лв.ДТ, 116лв. адв. възнаграждение и
300лв.възнаграждение за ВЛ.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
Ю. П. Г. от гр.Червен бряг,ответник пред ЧРС ,с която жалбоподателката
моли Окръжния съд да обезсили като неправилно и незаконосъобразно
обжалваното определение на ЧРС ,с което е осъдена да заплати на
“Електрохолд продажби” АД направените по делото разноски в размер на
531 лева.Изложени са доводи,че обжалваното определение е
неправилно,незаконосъобразно и житейски несправедливо, с оглед на
обстоятелството,че жалбоподателката е вдовица, издържа се сама,доходите й
са само и единствено от пенсията която получава размер на 614,37 лева.
Твърди се,че при постановяване на определението съдът неправилно е
изтълкувал депозираното от нея възражение срещу молбата на "Електрохолд
продажби” АД за изменение на решението по гр.д.№1340/2021 г. по описа на
1
ЧPC в частта за разноски.Във възражението си жалбоподателката е посочила,
че съдът правилно е присъдил разноските в решение №266/18. 07. 2022г.по
гр.д. №1340/2021г. по описа на ЧPC, съобразно уважената, респективно
неуважената част от иска и съгласно разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Оспорва
се твърдението на ищеца,че с поведението си жалбоподателката е дала повод
за предявяване на иска.Посочено е,че още в заповедното производство същата
е заплатила на дружеството 100лв.от дължимото задължение,че служител на
последното в гр. Червен бряг й е обяснил,че може да погасява задължението
си разсрочено,което тя е направила.Твърди се,че ИМ е депозирана в Районен
съд Червен бряг на дата 08.11.2021 г.,като междувременно жалбоподателката
е заплатила следните суми:50 лв. на 11.10.2021г., 81,33 лв. на 16.11.2021 г.,
4,09 лв. на 29.11.2021 г. и 1,13лв.на 03.12.2021г.,като с отговора на исковата
молба е приложила платежни документи за всички извършени
плащания,като при добра грижа и желание още тогава ищецът е следвало да
установи, че тя няма просрочени и непогасени задължения към него и да
поиска прекратяване на делото, поради липса на правен интерес,в резултат на
което жалбоподателката нямаше да е принудена да носи и финансовата
тежест за разноските за изготвяне на експертиза по делото.В частната жалба
е посочена разпоредбата на чл.З от ГПК,съгласно която участниците в
съдебните производства лица и техните представители под страх от вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави.Изложени са доводи,че е житейски несправедливо
е жалбоподателката да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 531 лв.
за доказване на иск с цена 135,87 лв.,която сума е изплатила на дружеството
ищец "Електрохолд продажби” АД,оспорва се твърдението на ищеца, че
същата с виновното си поведение е дала повод за образуване на делото.В
заключение моли Окръжния съд да обезсили като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното определение на ЧРС,с което е изменено
постановеното решение по гр.д. №1340/2021г.в частта за разноските. В
частната жалба има искане на основание чл.83 ал.2 ГПК жалбоподателката да
бъде освободена от внасяне на ДТ и разноски.Към жалбата е представена
декларация за материално и гражданско състояние,както и удостоверение от
ТП на НОИ Плевен за размера на получаваната пенсия.
Ответникът по частната жалба „Електрохолд продажби“ЕАД,с
предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД гр.София чрез своя
пълномощник адвокат З. Х. от САК е депозирал писмен отговор в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище,че частната жалба е
неоснователна.Посочено е,че единствените доводи на Ю. Г. се основават на
твърдяна от нея житейска несправедливост,която не може да е основание за
неправилност на обжалваното определение.Правилно съдът е приел,че на
дружеството се дължат разноски,тъй като с поведението си Ю. Г. е станала
причина за водене на гр.д.№1340/2021г.по описа на ЧРС.В хода на процеса
дружеството е направило разноски в размер на 546лв.,същите са
претендирани своевременно и в последното съд.заседание е представен
списък по чл.80 ГПК.Изложени са доводи,че в жалбата си самата Ю. Г.
посочва,че плащанията на дължимите суми са извършени след завеждане на
2
ИМ,съответно на 16.11.2022г.и на 29.11.2022г.,което е установено и от
приетото по делото заключение на ВЛ по назначената счетоводна
експертиза.След като Ю. Г. е погасила частично задълженията ,за
дружеството се е породил правен интерес от завеждане на иск за непогасената
част от дълга,включваща главница,лихви и разноски.В заключение моли съда
да потвърди обжалваното определение на ЧРС
№505/08.11.2022г.,постановено по гр.д.№1340/2021г.по описа на ЧРС.
Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания
, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По частната жалба не е внесена дължимата ДТ от 15 лв.по сметка ПОС и
тази нередовност не е констатирана от ЧРС при администрирането й.С
частната жалба е направено искане по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от
внасяне на ДТ и разноски на жалбоподателката.Искането не е
конкретизирано.Производството по делото е приключило с влязло в сила
решение,като предмет на обжалване е единствено определението по чл.248
ГПК за изменение на решението в частта за разноските.Доколкото не е
внесена дължимата ДТ за подадената частна жалба, Окръжният съд приема,че
искането по чл.83 ал.2 ГПК касае именно тази ДТ,поради което следва да се
произнесе по същото.От представените с частната жалба декларация за
материално и гражданско състояние и от удостоверението от ТП на НОИ
Плевен се установява,че жалбоподателката Ю. Г. е пенсионер,като
единствените й доходи са от получаваната пенсия в размер на
614,37лв.Същата е декларирала,че не упражнява дейност като едноличен
търговец,не извършва услуги с личен труд,нито селскостопанска дейност,
вдовица е ,не притежава МПС,дялове и акции в търговски дружества,както и
парични влогове, като притежава 5/6 ид.ч.от недвижим имот в гр.Червен бряг.
При тези данни Окръжният съд приема,че получаваните от жалбоподателката
доходи са ниски, същата е в затруднено финансово състояние и следва да
бъде освободена от внасяне на ДТ в размер на 15лв.за подадената частна
жалба.
Освобождаването на жалбоподателката от внасяне на ДТ по реда на чл.83
ал.2 ГПК за подадената частна жалба,не я освобождава от отговорността за
3
разноски,които същата дължи на другата страна.Разноските се присъждат по
правилата на чл.78 ГПК,в зависимост от изхода на спора.
С решение на ЧРС №226/18.07.2022г.,постановено по гр.д.№1340/2021г.е
отхвърлен като неоснователен предявения от „ЧЕЗ Електро България“АД
срещу Ю. П. Г. иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата 231,33лв.,за
която е издадена заповед за изпълнение №831/22.12.2021г.по ч.гр.д.
№817/2021г.Със същото решение на ЧРС дружеството ищец е осъдено да
заплати на ответницата Ю. Г. направените деловодни разноски в размер на
300лв.за адвокатско възнаграждение.Видно от мотивите на
първоинстанционното решение искът е отхвърлен ,поради това,че след
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и в хода на исковото
производство жалбоподателката-ответник пред ЧРС е заплатила дължимите
суми за главница и лихва,предмет на исковата претенция.
От дружеството-ищец „Електрохолд продажби“ЕАД /предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“АД/ е депозирана молба по чл.248 ал.1
ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
За да уважи молбата по чл.248 ал.1 ГПК и да постанови обжалваното
определение,ЧРС е приел,че с неизпълнението на съществуващо задължение
ответницата Г. е станала причина за водене на гр.д. №1340/2021г., поради
което дължи на ищеца направените разноски общо в размер на 531лв.,от
които разноски за заповедното производство в размер на 25лв.за ДТ и 65лв.
юрисконсултско възнаграждение,както и разноски за исковото производство-
25лв.за ДТ,116 лв.адв.възнаграждение и 300лв. възнаграждение за ВЛ.Тези
правни съображения на ЧРС са правилни, законосъобразни,кореспондират с
представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
На основание подадено от „ЧЕЗ Електро България“АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.
№817/2021г.по описа на ЧРС.Заявлението уважено ,като със заповед
№445/09. 07.2021г.на ЧРС по ч.гр.д.№817/2021г. е постановено Ю. П. Г. да
заплати на дружеството сумата 231,33лв.,представляваща незаплатена
ел.енергия за периода 22.01.2021г.-до 22.04.2021г.,ведно със законна лихва от
09.07.2021г.до изплащане на вземането,лихва в размер на 4,54лв.за периода
16.03.2021г.до 25.06.2021г.,както и направените разноски-25лв.а ДТ и
4
65лв.адв.възнаграждение.В срока по чл.414а жалбоподателката е заплатила
част от присъдените суми в размер на 100лв.с вносна бележка от
06.08.2021г.С това плащане частично, а не изцяло е погасено вземането на
кредитора,което обуславя правния интерес на дружеството да предяви иск по
чл.422 ГПК за останалата непогасена част от вземането.Искът по чл.422 ГПК
е предявен именно за тази непогасена част от вземането-главница в размер на
135,87лв., законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението,както
и за разноските,направени в заповедното производство общо в размер на
90лв., съответно 25 лв.ДТ и 65лв. юрисконсултско възнаграждение,като с
исковата претенция е съобразено извършеното частично плащане на
главницата в размер на 100лв.С ИМ се претендират и разноските в исковото
производство. Безспорно е,че ответницата е заплатила останалата част от
дължимите суми-главница и лихва в хода на исковото производство.
Правилни и обосновани са изводите на ЧРС,че ответницата с
поведението си е станала причина за завеждане на делото ,в която хипотеза
следва да заплати направените от ищеца разноски.Жалбоподателката Ю. Г.
не е заплатила в срок задълженията си за ползваната ел.енергия за периода
22.01.2021г.-22.04.2021г.и с това си поведение е станала причина за завеждане
на делото.Част от дължимата сума е заплатена след издаване на заповедта по
чл.410 ГПК,а останалата част от дължимата главница и лихва в хода на
исковото производство.В тази хипотеза ответницата следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски,съответно 90лв.за заповедното
производство и 441лв.за исковото производство или общо 531лв.Изложените
в жалбата доводи за житейска несправедливост не обуславят извода за
неправилност на обжалваното определение.Молбата на „Електрохолд
Продажби“ЕАД по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските е основателна и следва да се уважи,като ответницата
бъде осъдена да заплати на дружеството горепосочените разноски.
След като е стигнал до същите правни изводи,ЧРС е постановил едно
правилно и законосъобразно определение,което на основание чл.278 ал.4 ГПК
във вр.чл.248 ал.3 ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжният съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК жалбоподателката Ю. П.
Г. ,ЕГН ********** от гр.Червен бряг,********* от внасяне на ДТ 15лв.по
сметка ПОС за депозираната частна жалба,предмет на въззивно ч.гр.д.
№22/2023г.по описа на ПОС.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.278 ал.4 ГПК във вр.чл.248 ал.3
ГПК определение на Червенобрежки Районен съд №505, постановено в
закрито заседание на 08.11.2022г. по гр.д. №1340/2021г.по описа на същия
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.248 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6