№ 85
гр. Плевен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104893 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от П. Х. В. от гр. П. против „***“ ЕООД ***.
В молбата се твърди, че ищцата е страна по договор за заем № ***, сключен с
„***“ ЕООД по правилата на ЗПФУР. Твърди се, че съгласно договора
ищцата е следвало да върне сума в общ размер на 2 118, 60 лв. при сума на
получаване 1 500 лв., при лихва от 618, 60 лв. и неустойка в размер на 781, 14
лв. Твърди се, че сключването на процесния договор е извършено въз основа
на подробна информация, описана в Общите условия. Твърди се, че съгласно
същите сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта
на ответното дружество и при попълване на въпросник, както и маркиране на
полето „съгласен съм с общите условия, с което кандидатът безусловно
приема същите. Твърди се, че след това кандидатът получава имейл, в който
се съдържа преддоговорна информация за условията на договора и ако
кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл, договор и общи
условия за писмено потвърждаване. Твърди се, че потвърждаването става,
като клиентът получава съобщение по телефона на предоставения от него
телефонен номер, 4- цифрен код. Твърди се, че след това клиентът получава
втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му
1
следва да въведе получения от него код и след това се получава обаждане
или имейл за потвърждение, че кредита е одобрен. Твърди се, че след
извършената регистрация от страна на ищцата в сайта на ответното дружество
същата е получила сумата от 1 500 лв. под формата на кредит, като й е
предоставен подробен погасителен план по договор за заем № ***, както и
имейли, че договорът е сключен и сумата от 1 500 лв. е преведена по банкова
сметка ***. Твърди се, че на ищцата не й е бил предоставян договор за
кредит. Твърди се, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 781,
14 лв., представляваща неустойка по процесния договор за заем, тъй като
същата е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП и нищожна
на основание чл. 26 ал. 1 пр. З от ЗЗД. В заключение ищцата моли съда да
признае за установено, че същата не дължи процесната сума от 781, 14 лв.,
представляваща неустойка по договор за предоставяне на кредит № ***/ ***
год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 07. 10. 2022 год. са приети за съвместно разглеждане
в настоящото производство предявените от „***“ ЕООД насрещни искове с
цена 62, 50 лв. и 30, 92 лв.
Ответното дружество ангажира становище, че първоначалната искова
молба е неоснователна.
Ищцата ангажира становище, че насрещната искова молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищцата П. Х. В. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК: предявен е отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата от 781, 14 лв., представляваща неустойка.
Разгледан по същество, искът е основателен. По делото е безспорно
наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащо
от сключения между тях договор за предоставяне на кредит № ***/ *** год.
Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, при който освен
общият закон- Закона за задълженията и договорите- намират приложение и
три специални закона- Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за
електронния документ и електронния подпис. Легалното определение на този
2
вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, според
която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние- едно или повече. Безспорно по делото е, че по силата на
сключения договор на ищцата е бил предоставен кредит от 1 500 лв., който е
следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски. Видно е, че
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40. 15 %.
В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48.
44 %. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора потребителят се задължава в 3- дневен
срок от усвояване на сумата по договора да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения, а именно: 1/ Банкова гаранция в полза на кредитора за
сумата по чл. 2 ал. 1 т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок на
плащане на задълженията по договора или 2/ Две физически лица-
поръчители, които да отговарят на определени изисквания /да имат нетен
осигурителен доход в размер над 1 000 лв., да работят по трудов договор без
определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „***“ ЕООД и т. н./. Съгласно чл. 4 от договора
общата дължима сума е 2 118, 60 лв,. а при непредставяне на обезпечение по
чл. 3 ал. 1- 2 899, 74 лв. В чл. 3 ал. 2 от договора е посочено, че страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал. 1, потребителят дължи неустойка в размер на 781,
14 лв., като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на части към всяка
от погасителните вноски. Основателен е доводът на ищцата, че така
въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите
правни последици. Процесната неустойка по чл. 3 ал. 2 от договора за кредит
е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение
на кредита чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от
сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които
да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да
3
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
потребителя е отпуснат кредит в размер на 1 500 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 781, 14 лв., т. е. в размер доближаващ се до
половината от главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява
еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение
с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
4
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок
от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на
кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение,
а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника,
което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5
от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът
приема, че посочената клауза на чл. 3 ал. 2 от процесния договор за кредит се
явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
облигационното правоотношение. В този смисъл предявеният установителен
иск за недължимост на процесната сума от 781, 14 лв. се явява основателен и
следва да се уважи.
Следва да се отхвърлят предявените от ответното дружество насрещни
осъдителни искове. Действително от данните по делото се установява, че
кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора
за кредит, като волеизявлението до длъжника е отправено чрез имейл,
каквато възможност е предвидена в глава IX т. 5 от Общите условия към
договорите за предоставяне на кредит от „***“ ЕООД. Не се спори между
страните, че сумите, въведени като предмет на насрещните искови претенции,
не са заплатени от ищцата. Следва да се отбележи обаче, че видно от
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, със заплатената по процесния
договор за кредит сума в размер общо на 1 655, 30 лв. ищцата П. Х. В. е
погасила изцяло и неустойка от 781, 14 лв., която както се посочи по- горе е
недължима. Поради това направеното от процесуалния представител на
ищцата възражение за прихващане се явява основателно и следва да бъде
уважено, като след извършването на компенсацията не остава непогасено
5
задължение на ищцата по насрещните искове и същите следва да се отхвърлят
изцяло. С оглед небходимостта от формиране на сила на присъдено нещо по
направеното възражение за прихващане последното следва да бъде изрично
отразено и в диспозитива на съдебното решение /арг. от чл. 298 ал. 4 от ГПК/.
При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 50 лв. На
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07.
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител
на ищцата адвокатско възнаграждение за защита по първоначалния и
насрещните искове в размер общо на 800, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, че ищцата П. Х. В. от гр. П., ЕГН **********, не му
дължи сумата от 781, 14 лв., представляваща неустойка по договор за
предоставяне на кредит № ***/ *** год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, против П. Х. В. от гр.
П., ЕГН **********, осъдителни искове за сумата от 62, 50 лв.,
представляваща вноска за главница с падежна дата 23. 05. 2023 год. по
договор за предоставяне на кредит № ***/ *** год., и за сумата от 30, 92 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28. 05. 2022 год. до 27. 06.
2022 год., като погасени чрез прихващане със сумата от 781, 14 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договор за предоставяне на
кредит № ***/ *** год.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от ***, да заплати на П. Х. В. от гр. П., ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от ***, да заплати на адв. Д. В. М. от *** адвокатска
6
колегия адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 800, 00
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7