Р Е Ш Е Н И Е
в името на
народа
София 15.10.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ въззивен
състав, в публичното заседание на 15. 10.
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретаря Р. Андреева, с участието на
Прокурор от СОП – Х. Л., след като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНАД № 526 по описа за 2018 година :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
ИЗЦЯЛО на основание
чл.336,ал.1 т.3 НПК решение от 1.12.2017г., постановена по НАХД № 89/2017г.
на РС- Е., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
обвиняемата В.С.П., р. на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българка,
българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, работи като
старши учител в ОУ „Г. Б.”, с. М. И., общ. Е., ЕГН **********, за НЕВИНОВНА, в това, че на 18.03.2016г. в двора на ОУ „Г. Б.”
в с. М. И., общ. Е. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93т.1,
б.”а” от НК, при изпълнение на службата си- учител в ОУ „Г. Б.”, чрез нанасяне
на удар с пръчка в областта на главата е причинила леки телесни повреди,
изразяващи се в надлъжен отток в лявата теменна област на главата с точковидни
петехии на площ 5/0.3 см., драскотина от средата на челото и клепачите на
лявото око с лек отток на клепачите,
довели до болка, без разстройство на здравето на малолетния Г. М. Г.,
ЕГН-**********, като я ОПРАВДАВА ИЗЦЯЛО
по повдигнатото против нея обвинение за - престъпление по чл.131, ал.1 т.2,
пр.1 и т.4, пр.2, вр.чл.130, ал.2 НК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Мотиви:
ново решение по ВНАД № 526/18г. по описа на
РС- Е.
СОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с жалба против решение
№ от 01.12.2017г., постановено по НАХД № 89/2017г. на РС- Е., по силата на което , съдът е признал обвиняемата В.С.П.,
р. на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българка, българска гражданка,
с висше образование, разведена, неосъждана, работи като старши учител в ОУ „Г. Б.”,
с. М. И., общ. Е., ЕГН **********, за ВИНОВНА,
в това, че на 18.03.2016г. в двора на ОУ „Г. Б.” в с. М. И., общ. Е. в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93т.1, б.”а” от НК, при изпълнение
на службата си- учител в ОУ „Г. Б.”, чрез нанасяне на удар с пръчка в областта
на главата е причинила леки телесни повреди, изразяващи се в надлъжен отток в
лявата теменна област на главата с точковидни петехии на площ 5/0.3 см.,
драскотина от средата на челото и клепачите на лявото око с лек отток на
клепачите, довели до болка, без
разстройство на здравето на малолетния Г. М. Г., ЕГН-**********, - престъпление
по чл.131, ал.1 т.2, пр.1 и т.4, пр.2,
вр.чл.130, ал.2 НК, като на осн. чл.378,ал.4, т.1 НПК, вр.чл.78а,ал.1 НК я е
ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като и е наложил административно
наказание- глоба в размер на 1000 лева.
В жалбата, депозирана от защитника на
обвиняемата се застъпва становище, че присъдата е незаконосъобразна,
неправилна, необоснована- постановена е в разрез с доказателствата по делото.
Конкретните доводи, които се излагат в подкрепа на оплакванията са за липса на
съставомерност от обективна страна- поради липса на съществен съставомерен
признак от обективна страна- на качеството на длъжностно лице на обвиняемата,
поради това, че ОУ „Г. Б.” е на общинско
финансиране и не би могло да се определи като държавно учреждение, както и от липса на вина – под формата на пряк или
евентуален умисъл от субективна страна. На следващо място –присъдата не почива
на цялата доказателствена съвкупност, а единствено и само на показанията на св.
С. Ч.- майка на пострадалото дете Г., и до известна степен на показанията на
малолетния пострадал, за когото назначената СППЕ е дала заключение, че
„разкрива повишена внушаемост, манипулируем е и поддаващ се на влияние”.В
разрез с правилата на доказателствена преценка и формиране на фактическите
изводи въз основа на цялата доказателствена съвкупност при изграждане на
вътрешно убеждение, съдът е не е основал фактическите си изводи на основата на
всички събрани доказателства, в т.ч. и показанията на бащата на пострадалия, в
които не се съдържат данни за осъществяване на деянието, за което П. е
предадена на съд, заключението на СМЕ- според което описаните увреждания не
биха могли да се причинят от въздействието на един единствен удар, показанията
на свидетели- очевидци на инцидента.Обърната е презумпцията за
невиновност, след като П. е била
призната за виновна, при приемане на фактически изводи за твърдените в
предложението на ЕРП релевантни факти в разрез с доказателствата.
В съответствие с изложеното моли съда
да постанови решение, по силата на което да отмени първоинстанционното такава и
да признае за невиновна и да оправдае обвиняемата В.П..
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимата П. поддържа позицията си по делото, доводите които я обосновават и
направеното искане.
Подсъдимата не се явява .
Представителят на СОП счита, че фактическата
обстановка е установена правилно, в резултат а правилен прочит на
доказателствата, поради което заема становище да бъде потвърдено атакуваното с
жалбата решение на РСІ Е..
Въззивният съд, като разгледа жалбата
на заявените основания и като осъществи
по чл.314,ал.1 НПК цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното
решение в съответствие с доказателствата и приложимия закон, намира за
установено следното:
Правилният прочит на доказателствата не
обуславя по категоричен начин извода за извършване на изпълнителното деяние на
чл.130,ал.2 НК.
В зависимост от анализа на доказателствата не
установява еднозначно факта на нанесен удар от подсъдимата върху пострадалото
дете, твърдян от майката на същото св. С. Ч..
Така от разпита на св.С. Г. – директор на ОУ „Г. Б.”,
учителите-Р. К., Е. Г., В. Ц., Р. П.- Г., учениците-С. П., и А. А., М. В.
/готвач/ не се подкрепят твърденията на С. Ч. за нанесен удар с пръчка върху
главата на малолетния Г.. Дори св.М. А. –баща на детето, твърдейки, че е видял
увреждания по лицето на сина си, същевременно признава, че пред него
подсъдимата В.П. категорично е отрекла да е нанасяла удар.
Посочените по- горе свидетели установяват, че подсъдимата, държейки пръчка в ръката си е
посегнала с две ръце и измъкнала странично /спрямо тялото му/ от ръцете на детето Г. М. Г. носената от него топка, с
цел да я прибере в стаята.При това не е настъпил никакъв контакт между главата
на детето и пръчката, тъй като топката е била измъкната от учитЕ.та с две ръце
и странично.
В драстично противоречие с показанията на всички
останали свидетели се намират показанията на св.С. Ч. и сина и –Г. М. Г..Докато
останалите свидетели твърдят, че инцидентът се е състоял в далечния край на
училищния двор –игрището, където учитЕ.та настигнала Г., който отказвайки да се
подчини и да върне топката я запратил в далечния край на игрището и продължил
да си играе с нея, при което му е била отнета по описания по- горе начин, след
което Г. е бил спокоен и не са забелязали следи от насилие по главата или
лицето му, двамата свидетели установяват, че инцидентът е станал на стълбите ,
непосредствено пред входа на училищната сграда, подсъдимата е нанесла удар на
пострадалото дете, което седяло на стълбите и си играело с мобилния си телефон,
след покана от П. да преустанови играта си с телефона, на която Г. не се подчинил,
от удара, пострадалото дете се претърколило няколко пъти по стълбите и в
резултат на това „целият бил в кръв”.Малолетният Г. в хода на съдебното
следствие прави опит да подкрепи изцяло твърденията на майка си, разпитана в
качеството на свидетел.Същевременно, при предявяване на вещественото
доказателство, приобщено по надлежния ред от
св. Л. П. /полицейски инспектор селото/, който е запазил пръчката и я е
предал лично на разследващия, малолетния Г. категорично отрича, че това е
пръчката , с която му е нанесен удар, твърдейки, че другата е била по- дълга и
по- дебела.
Разпитано в съдебно заседание в.л. по назначената СППЕ
–С.Д. определя малолетния Г. като
„манипулируем” и излага констатацията, че „.Детето повтаря думите на майка си”
От заключението на СМЕ се установява нищожен процент
на вероятност описаните увреждания, които са разположени в перпендикулярни
повърхности на лицето и главата да бъдат причинени от един единствен удар,
освен ако пръчката не е много жилава и еластична.От гледна точка на формалната
логика не е вероятно при удар пръчката да опише такава траектория, по начин, че
плътно да се прилепи едновременно към горната
теменна част на главата и предната част на лицето.
Що се касае за механизма на причинените увреждания
най- достоверни са показанията на двете свидетелки пряко наблюдаващи инцидента:
Св. М. В. установява, че докато е траяла разправията между подсъдимата и Г. и
майка му в един момент последната сама е одраскала окото на сина си и го е разтъркала.
Последното обстоятелство е било забелязано и от
св. Р. Г., която свидетелства:”С. започна да търка лявото око” /на сина
си/.Вследствие на което свидетЕ.та е забелязала появата на зачервяване на
лявото око.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, в
своята цялост и при съпоставянето им, изгражда следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В.П.
е начален учител- „старши учител 1-4 клас” в ОУ „Г. Б.” с. М. И., общ.С..В
същото училище св.С. Ч. работела като хигиенист, а синът и – Г. М. Г. бил
ученик в 6ти клас на училището.
На инкриминираната дата 18.03. 2016г. подсъдимата била
на работното си място и в едно от междучасията излязла на двора, за да прибере
учениците си в час.Носела в себе си пръчка. На стълбището пред входната врата
на училището стояли свид. С. М. Ч., св. С. Б. П. /ученичка в 5 клас/, Р. П. Г. /учитЕ. в ОУ/ и М. В. /на длъжност
готвач/. Извикала на учениците си от трети клас, на които е класен ръководител
да се прибират обратно в сградата на училището и в този момент забелязала,
че един от учениците от 4 клас Г. М. Г.,
си играе с топката, която е зачислена на нейния клас.Поканила го да предаде
топката, но Г.ев, вместо да се подчини, изритал топката в далечния край на
училищния двор и там продължил да си играе с нея.Тогава подсъдимата се
отправила към негои когато го настигнала посегнала с двете си ръце и странично
му отнела топката.Виждайки, че подсъдимата посяга към детето, държейки пръчка в
ръка, св. Ч. извикала на висок глас „Защо биеш детето ми” , пресрещнала
подсъдимата, която се връщала към сградата, държейки топката и пръчката в ръцете си и предизвикала скандал
с нея, отправяйки и упреци, че е ударила сина и, като крещяла и я обиждала с
нецензурни думи.Такива думи били отправени и от ученика Г. М. Г. спрямо учитЕ.та.
В един момент разгорещената св. Ч. замахнала с кожено яке с метален цип, за да удари подсъдимата
–учител в ОУ през лицето. Докато учитЕ.та смаяна от обвиненията и грубото
държание стояла и не знаела как да реагира, /опитвайки се действията и да
останат незабелязани от свидетелите/ св.
С. Ч. се приближила към сина си и го одраскала с нокти в областта на клепача на
лявото око, след което започнала да търка с пръсти клепача. Всичко това било
възприето пряко и непосредствено от посочените по-горе свидетели –очевидци на
действията на подсъдимата, на ученика Г.ев и
на неговата майка- С. Ч..Двете последни свидетелки забелязали и пряко и непосредствено установяват
предприетите действия на майката да причини видими наранявания в областта на
клепача на лявото око, с цел да създаде доказателства за упреците, отправени
към подсъдимата В.П.. Свидетелите –С. Г.- директор на училището, учителите: Р. К.,
Е. Г.ева и ВесЕ. Ц., които привлечени от виковете на Ч. излезли от училищната
сграда, установяват в показанията си отправените яростни реплики, нецензурни
думи от св. С. Ч. спрямо подсъдимата В. П. и опита да я удари с дреха с метален
цип през лицето, както и обстоятелството, че не са забелязали да има видими
следи от удар по лицето на ученика Г. Г.ев, за когото Ч. претендирала, че е
ударен и наранен. След известно време в училищния двор пристигнал бащата на
детето св. М. А., който твърди, че след
като е разбрал от съпругата си – С. Ч. какво се е случило е забелязал
наранявания в окосмената част на главата и лицето- клепача на лявото око на сина си-на малолетния Г. Г.ев. На
отправените упреци обаче от негова
страна подсъдимата П. първоначално мълчала и не реагирала, а впоследствие
заявила, че не е удряла сина му.На място бил извикан св. Л. П. –полицейски
служител, отговарящ за сигурността в района, пред когото подсъдимата отново
отрекла да е нанасяла удар и доброволно предала вещественото доказателство
–дървена пръчка.
При прегледа по –късно
на същия ден в ФСМП- Е., дежурният лекар установил увреждания в областта
на темето- на окосмената част на главата, както и на лицевата част- охлузване и
кръвонасядане на клепача на лявото око.Заключението на СМЕ е в смисъл, че така
описаните увреждания, които се намират в различни повърхнини на главата – още
повече - разположени перпендикулярно една спрямо друга, е малко вероятно да
бъдат получени от един единствен удар с пръчка – по описания начин както твърди
майката на детето св. С. Ч..
От свидетелските показания, се установи по отношение
на последната, работеща по трудов договор като хигиенист в училището, че
системно нарушавала трудовите си задължения, свързани с работното време и
нивото на хигиена, което се изисква да поддържа в училищната сграда.Това
ставало повод за отправяни към нея упреци и забележки от страна на подсъдимата,
в случаите, когато се налагала да замества директорката на ОУ и да упражнява
нейните функции по административен контрол над персонала.
При така установеното от доказателствата, не би могло
да се формира еднозначен извод за наличието на пряка причинна връзка между
описаните по- горе увреждания на детето и конкретни действия на учитЕ.та-
привлечената към отговорност В. П. спрямо него.
По този начин,
осъдителното решение, обект на въззивен контрол, е постановено в
нарушение на материалния закон – чл.130,ал.2 НК, както и в нарушение на
процесуалната разпоредба на чл.303,ал.2 НПК, императивно изискваща доказване на
обвинението по несъмнен начин.
Констатацията за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт, обосновава и обуславя отмяната му и постановяване на ново решение,
в обратния смисъл- признаване на невиновна и оправдаване на подсъдимата.
Ръководен от изложените мотиви съдът постанови
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.