№ 13442
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110121099 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 4 276.08 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите,
причинени от ПТП, настъпило на 24.03.2017 г. на път II-86, км. 6+600, и обичайните
разноски, ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице при него валидно сключен
договор по застраховка „Каско“ за товарен автомобил марка „марка“, с рег. № ****. Излага,
че на 24.03.2017 г. на път II-86, км. 6+600, е настъпило ПТП, предизвикано виновно от
водача на товарен автомобил марка „марка“, с рег. № ****, при което бил увреден
застрахованият при него товарен автомобил. Посочва, че поради неспазване на дистанция от
водача на товарен автомобил марка „марка“, с рег. № ****, застрахованият при ищеца
товарен автомобил бил ударен от него при спиране по време на движение в колона, в
резултат на което бил изместен напред и от своя страна ударил намиращ се пред него лек
автомобил марка „Шевролет“, с рег. № ****. Твърди, че във връзка с това ПТП при него е
образувана щета № *********, по която е изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 4 261.08 лв., като е сторил обичайни разноски в размер на 15
лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен при твърдения, че е извършил плащане по
регресната претенция на 03.06.2022 г., с което е погасил изцяло задължението си. Изтъква,
че ищецът е предявил иска преждевременно, защото към датата на подаване на исковата
молба срокът за доброволно изпълнение не бил изтекъл. Моли за отхвърляне на иска. Счита,
че не е станал повод за завеждане на делото, поради което не следва да понася
1
отговорността за разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да
бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в
претендирания размер в резултат на ПТП на 24.03.2017 г., причинено от виновното и
противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника. Доказването на
тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 22965/08.09.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
товарен автомобил марка „марка“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника за товарен автомобил марка „марка“, с рег. № ****;
настъпване на 24.03.2017 г. на път ІІ-86, км. 6+600, на ПТП между двата товарни
автомобила в резултат на неспазване на необходимата дистанция от водача на товарен
автомобил марка „марка“, с рег. № ****; настъпването в резултат на ПТП на вреди на
стойност 4 261.08 лв. по товарен автомобил марка „марка“, с рег. № ****; изплащане от
ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 4
261.08 лв., за което е сторил обичайни разноски в размер на 15 лв.
Щом всички обстоятелства от фактическия състав са установени, за ищеца е
възникнало регресно вземане срещу ответника за сума в размер на 4 276.08 лв., включваща
платеното застрахователно обезщетение по щета № ********* в размер на 4 261.08 лв. и
обичайните разноски в размер на 15 лв.
Не се спори между страните, а и от писмените доказателства на л. 57 – 59 се изяснява,
че ответникът е извършил на 03.06.2022 г. пълно плащане по регресната претенция на
ищеца. Извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид липсата на доказателства за плащане на законната лихва, дължима от датата
на исковата молба – 19.04.2022 г., до датата на плащането – 03.06.2022 г., ищцовата
претенция за законната лихва за посочения период следва да бъде уважена. Размерът й,
определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за законната лихва,
възлиза на сумата от 54.64 лв.
2
По разноските:
Съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
производство, незаплащайки в срок дължимата от него сума по регресната претенция на
ищеца въпреки изпратената му покана, поради което отговорността за разноските следва да
бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил
извънсъдебно регресната си претенция към ответника на 05.04.2022 г., а плащане е
извършено едва на 03.06.2022 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ, като не се
твърди от ответника непредставяне от ищеца на всички доказателства или необходимост от
допълнителни доказателства. Без значение за преценката дали ответникът следва да понесе
отговорността за разноските за исковото производство като страна, дала повод за завеждане
на делото, е обстоятелството, че исковата молба е предявена преди изтичане на срока за
доброволно плащане или отказ по регресната претенция, доколкото в случая плащането в
крайна сметка не е извършено в този срок, а почти месец след неговото изтичане. Ето защо
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати разноски в общ размер на
271.04 лв., както следва: 171.04 лв. – държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения от фирма, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, срещу фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: адрес, иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 4 276.08 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № ********* за изплатено от ищеца по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени от ПТП,
настъпило на 24.03.2017 г. на път II-86, км. 6+600, и обичайните разноски.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 54.64 лв. –
законна лихва върху регресното вземане по щета № ********* в размер на 4 276.08 лв.,
дължима за периода от 19.04.2022 г. до 03.06.2022 г., както и сумата от 271.04 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3