№ 5729
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение №
6385/24.04.2023 г. по гр.д. № 30144/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е
уважен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от ЗАД „А.Б.“ АД срещу „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 2401,92 лв., представляваща
невъзстановена част от регресно вземане по платено застрахователно обезщетение по
щета № 0300/21/302/500074, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 07.06.2022 г., до погасяването, както и по частна жалба на „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД срещу определение № 20387/08.06.2023 г. по гр.д. № 30144/2022 г. по описа
на СРС, 155 състав, с което е отхвърлена молба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за изменение на
решението в частта, касаеща разноските.
Жалбоподателят - „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че районният съд не е разгледал възраженията му относно размера на иска,
като счита, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определено по
средни пазарни цени, а не по цени на официален сервиз. Сочи, че чрез плащането,
извършено преди предявяване на исковата молба, задължението е погасено, поради
1
което искът е неоснователен. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен. Счита, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
ЗАД „А.Б.“ АД, тъй като по делото липсват доказателства за извършването на такива.
Ето защо, моли определението по чл. 248 ГПК да бъде отменено и да бъде уважена
молбата му за изменение на решението в частта, касаеща разноските. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.Б.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваните
решение и определение да бъдат потвърдени. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.Б.“ АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 2401,92 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
18.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до погасяването.
Ищецът – ЗАД „А.Б.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 18.01.2021
г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 15739,87 лв. на застрахованото лице.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на
застрахования при ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената
сума, ведно със сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи, като ответникът е
погасил част от задължението, а именно – сумата в размер на 13352,95 лв. Ето защо,
претендира сумата в размер на 2401,92 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 18.01.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е частично неправилно.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
2
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Безспорни между страните са следните обстоятелства, а именно: че на
18.01.2021 г. е настъпило ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек
автомобил „Ленд Ровър“ с рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, към който момент между виновния водач и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, че
ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „Каско“,
застрахователно обезщетение в размер на 15739,87 лв., като е поканил ответника да му
възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение, вследствие на което ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 13352,95 лв.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени в
предмета на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е
възникнало регресното вземане в полза на ищеца, който въпрос е спорен и пред
настоящата инстанция.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени, но не
повече от застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, стойността
за разходите за материали и труд, необходима за ремонт на увредения автомобил към
датата на застрахователното събитие в оторизиран сервиз на марката, при ремонт с
нови оригинални части, възлиза на сумата в размер на 15736,10 лв., а по средни
пазарни цени стойността на разходите за материали и труди, при ремонт на автомобила
с оригинални части, но в сервиз, който не е официален на марката, възлиза на сумата в
размер на 13403,78 лв. Съгласно поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на
3
24.01.2023 г., за процесния автомобил няма данни да е бил в гаранционен срок, към
датата на ПТП същият е бил в експлоатация около 4 години, а гаранционните срокове
обикновено са 3 или 5 години. Вещото лице дава заключение, че за ремонт на
автомобила всички вложени в него нови части следва да са оригинални, за да важи
гаранцията му (ако е налице такава), като и двете дадени от вещото лице стойности са с
включени оригинални части, но при втората стойност - 13403,78 лв., са включени
разходи за труд по средни пазарни цени.
С оглед изложеното и събрания по делото доказателствен материал релевантната
стойност за ремонт на процесния автомобил е втората такава, посочена от вещото
лице, а именно – сумата в размер на 13403,78 лв. Посочената стойност отразява
необходимата сума за ремонт на автомобила по средни пазарни цени с включени
оригинални части. Няма данни по делото, от които да се направи извод, че
автомобилът е бил в гаранция, условие за валидност на която е ремонтът да бъде
извършен само в оторизиран сервиз, поради което изводът на първоинстанционния
съд, че стойността, необходима за възстановяване на МПС, следва да възлиза на сумата
в размер на 15736,10 лв., посочена от вещото лице при ремонт на автомобила в
оторизиран сервиз, се явява неправилен.
Следователно, регресното задължение възлиза на сумата в размер на 13418,78
лв., в това число и 15 лв. ликвидационни разходи, съгласно САТЕ.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 13352,95 лв. лв., поради което размерът на непогасената част от задължението е
65,83 лв.
Във връзка с изложеното обжалваното решение в частта, с която искът с правно
основание чл. 411 КЗ е уважен над сумата в размер на 65,83 лв. до пълния предявен
размер от 2401,92 лв., е неправилно и следва да бъде отменено, като искът в
посочената част бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Частната жалба срещу решението в частта, касаеща разноските, присъдени в
полза на ЗАД „А.Б.“ АД, не следва да се разглежда, тъй като разноските в
първоинстанционното производство следва да бъдат съобразени от въззивния съд,
предвид изхода от обжалването.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на ЗАД „А.Б.“ АД над сумата в размер на 19,83 лв. до
сумата в размер на 723,84 лв. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът в
първоинстанционното производство ЗАД „А.Б.“ АД има право на разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото са представени доказателства за реално
заплащане на такова.
4
По разноските:
При този изход на спора ЗАД „А.Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 571,92
лв. – разноски във въззивното производство, както и сумата в размер на 671,09 лв. –
разноски в първоинстанционното производство.
В полза на ЗАД „А.Б.“ АД следва да се присъди сумата в размер на 17,76 лв. –
разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6385/24.04.2023 г. по гр.д. № 30144/2022 г. по описа на
СРС, 155 състав, в частта, с която на основание чл. 411 КЗ ответникът „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ******* е осъден да заплати в полза на ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******
над сумата в размер на 65,83 лв. до сумата в размер на 2401,92 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до погасяването,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за застрахователно събитие – ПТП, реализирано
на 18.01.2021 г. в гр. София между лек автомобил „Ленд Ровър“ с рег. № ******* и лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, виновен за което е бил водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******МВ, гражданската отговорност на който е
била застрахована от ответника, както и в частта, с която ответникът „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ******* е осъден да заплати в полза на ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК над сумата в размер на 19,83 лв. до сумата в размер на
723,84 лв. – разноски в първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК ******* срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца сумата над 65,83 лв. до сумата в размер на 2401,92 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г., до
погасяването, представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за застрахователно събитие –
ПТП, реализирано на 18.01.2021 г. в гр. София между лек автомобил „Ленд Ровър“ с
рег. № ******* и лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, виновен за което е бил
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******МВ, гражданската отговорност
на който е била застрахована от ответника.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6385/24.04.2023 г. по гр.д. № 30144/2022 г. по
5
описа на СРС, 155 състав, в частта, с която на основание чл. 411 КЗ ответникът „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* е осъден да заплати в полза на ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
******* сумата в размер на 65,83 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 07.06.2022 г., до погасяването, представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 18.01.2021 г. в гр. София между лек
автомобил „Ленд Ровър“ с рег. № ******* и лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
*******, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
*******МВ, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 571,92 лв. –
разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 671,09 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗАД „А.Б.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 17,76 лв. –
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6