№ 120937
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110138932 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от Е. Д. М. против п. р.. б...
Ищецът твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено му по
в.н.о.х.д. № номер/година г., Апелативен специализиран съд, и к.н.о.х.д. № номер/година г.,
ВКС. Твърди, че е несправедливо осъден, като наказанието, наложено му с присъдата, освен
това било по непредявено обвинение и за факти, за които не бил лишен от възможността за
защита. Твърди, че са нарушени множество норми от ДЕС, ХОПЕС, ЕКПЧ, ЗОДОВ и
българската Конституция. Твърди, че с оглед това ответникът ПРБ имал задължението
незабавно да го освободи, за което бил сезиран със молба, вх. № 1618/02.02.2024 г., по която
не получил отговор. За периода 20.07.2023 г.-08.08.2023 г. претърпял неимуществени вреди
от липсата на отговор на молбата си и от незаконното задържане, в размер на 24000 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата. Моли за предоставянето на правна
помощ във вид на процесуално представителство. Моли за освобождаване от държавна
такса.
Исковата молба е недопустима.
Предявеният иск е осъдителен против ПРБ като юридическо лице, субект на частното
право, за вреди от твърдени противоправни действия и бездействие при изпълнение на
задълженията на прокурори при изпълнение на публичните им функции. Това поначало е
допустимо.
Следва обаче да се има предвид, че правораздавателната власт на общите съдилища е
само привидно единна. Общите съдилища раздават гражданско правосъдие по граждански
дела, наказателно правосъдие по наказателни дела, по изключение – и административно
правосъдие по някои категории административни дела. Правосъдието по всяка една от тези
категории дела не е израз на една-единна правораздавателна власт. И правосъдието по
едните дела е процесуално недопустимо не само да преразглежда актове на правосъдието по
1
другия тип дела, но и дори да разглежда въпроси, които другият съд/другата юрисдикция би
обсъждала преюдициално – освен в изрично предвидените в закона случаи. Напр.
гражданският съд/гражданската юрисдикция по граждански дела не само е обвързана от
наказателния съд/наказателната юрисдикция по наказателни дела, но дори не може да
обсъжда въпроса извършено ли е престъпление, или не, освен ако напр. давността за
наказателно преследване не е изтекла, органите на досъдебно производство не са спрели или
прекратили производството и пр. – арг. чл. 124, ал. 5 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Наказателната юрисдикция/наказателният съд наопаки, съгласно НПК (1952) е бил обвързан
от гражданския съд по въпросите на правото на собственост и гражданското състояние – арг.
чл. 5 НПК (1952), но вече по изрична норма не е. В по-общ план, както по реда на НПК
наказателният съд не може да постанови развод по СК, което е прерогатив на гражданския
съд, така напр. и по реда на ГПК гражданският съд не може да реабилитира осъждан по реда
на НПК от наказателния съд деец. Отделните юрисдикции на общите съдилища не могат да
се смесват, като всяка от тях е длъжна да зачита влезлите в сила и ползващи се със сила на
пресъдено нещо актове на другата юрисдикция – в това е и смисълът на института на сила
на пресъдено нещо.
По същество ищецът иска гражданският съд да преразгледа законността на присъда
на наказателен съд, която е влязла в сила. Преразглеждането на сила на пресъдено нещо на
национален съдебен акт е принципно допустимо само в случаите на пряко нарушение на
правото на Европейския съюз, каквото ищецът не твърди (изброяването на членове от
различни актове не е такова конкретно твърдение) – няма акт на правото на Съюза, който да
разглежда това дали една присъда на съд на държава членка следва да е постановена в
рамките на определено обвинение, как се формулират такива рамки, кое излизане извън
рамките на обвинението е съществено и кое - не. Тези правила са уредени от практиката на
ЕСПЧ за приложение на чл. 6 ЕКПЧ, но тази конвенция не е ратифицирана от Европейския
съюз и не представлява част от правото му.
Следователно ищецът иска от гражданската юрисдикция на общия съд в България да
се пререши едно наказателно дело на наказателната юрисдикция, което е забранено от чл.
300 ГПК и от принципа на правовата държава по чл. 4 КРБ - окончателните съдебни актове
не могат да подлежат на преразглеждане, освен по точно определен ред. Поради това делото
следва да се прекрати на основание чл. 299, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 300 ГПК, а исковата
молба на осн. чл. 130 ГПК – да се върне.
Доколкото искането на ищеца е очевидно недопустимо, следва да се отхвърли и
искането му за правна помощ на основание чл. 24, т. 2 ЗПрП, но ищецът следва да бъде
освободен от такси на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като няма доходи.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от държавна такса
2
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 24, т. 2 ПрП искането на ищеца Е. Д.
М. за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално
представителство.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба от Е. Д. М. против п. р.. б.., по
която е образувано гр.д. № 38932/2024 г., СРС, 161-ви състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3