Р Е Ш
Е Н И Е № 836
Гр.
Пещера,23.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 464 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр, София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника си К.А., против Ф.С.Г., ЕГН **********;***,
иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.415 ал. 1от ГПК.
Твърди, че в законоустановен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пловдив
по ч.гр.д. № 9646/2018., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 19.09.2018г.,
предявяват настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Ф.С.Г., в размер
на 3722.68 лв. /три хиляди седемстетин двадесет и два лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********. Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 02.05.2017г. А. К.бил кандидатствал
за отпускане на кредит като
попълнил искане за отпускане на кредит,
след което бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит на дата 02.05.2017г. След взетото информирано решение на 02.05.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“' ЕООД като кредитор и А. Д. К.като длъжник , а Ф.С.Г.,
като солидарен длъжник.Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита
2000 лева.;Срок на кредита: 24 месеца.;Размер на вноската по кредита: 123.64
лв.;Годишен процент на разходите (ГПР) 49.89%;Годишен лихвен процент: 41.17%;Лихвен
процент на ден: 0.11 %.;Дата на погасяване: 1-во число от месеца;Дължима сума
по кредита: 2967.36 лв.;по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1500 лв.;Размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 62.50 лв. Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 4467.36 лв.; Общ размер на вноската: 186.14 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на
2000 лв. по посочената от А. К.сметка, като прилага преводно нареждане с
банкова референция 067029970063645 от 02.05.2017г.
Ответникът от своя страна поемал
задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключва за срок от 24
месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 186.14 лева и падежна
дата всяко 1 -во число на месеца. Договорът е подписан при Общи условия /по
нататък наричани за краткост „ОУ“/. ОУ са неразделна част от Договора,
подписани са от Ф.Г. и е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
На 10.01.2018г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД в качеството си на кредитор от една страна и А. Д. К., в
качеството си на длъжник и Ф.С.Г. в качеството си на солидарен длъжник от друга
страна е сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит за отлагане на
вноски. В Анекс № 1 е уговорено, че вноска № 4, ще бъде отложена. Същата, ще
бъда заплатена в края на погасителния план, като за целта е изготвен нов
погасителен план, който е неразделна част от Анекс № 1.В резултат на
неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платил 4 пълни вноски и една
частична, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите
условия към Договора същия е прекратен„....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост“. На 16.01.2018 от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД договорът е прекратен и е изпратено писмо-уведомление на
18.01.2018г.
Ищецът не претендира сумите от 17.26 лева,
лихва за забава посочена ва заповедта за изпълнение, както и 30,00 лев такса по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.Също така ищецът не претендирал и
неустойка в размер на 35 %.
Претендират само законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С оглед гореизложеното молят да се
постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Ф.С.Г. в размер на 3722.68 лв. /три
хиляди седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Правят доказателствени искания и претендират разноски.
На ответника е допуснато предоставяне на
правна помощ чрез назначаването на адвокат особен представител предвид
разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК. В срока за отговор такъв е постъпил от ответника, чрез особения му
представител адв. Яс. К.. Счита иска за частично
неоснователен.Твърди, че част от сумите,
касателно по допълнителния пакет, които претендира ищеца, са формирани на неравноправни
клаузи от договора и поради това нищожни. Твърди, че има заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК и чл.10а от ЗПК. Твърди, че споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било нищожно на основание чл.
26 ал.1 от ЗЗД –поради противоречие с добрите нрави. Моли съда искът да бъде отхвърлен.
Съдът е указал на ищеца, че не сочи и
ангажира доказателства за уведомяването на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител е депозирал по делото писмена молба с вх.№5725/01.10.2019г., в
която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и
доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство.
Излага подробни съображения по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответника се явява в първото по делото заседание и моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На
08.06.2018 год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу А. Д. К.и
ответника Ф.С.Г., в качеството му на съдлъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №9646/2018 год. по описа на Пловдивския районен съд.
Същото е било уважено и Пловдивския районен съд е издал Заповед № за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 11.06.2018год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник и А. Д. К.да заплатят
солидарно на кредитора –ищец главница в размер на 3722.68 лв., такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв., лихва в
размер на 17.26 лева за периода от 02.08.2017 г. до 16.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 година до окончателното
й изплащане и разноски по делото, от които 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 75.40 лв. платена държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 02.05.2017г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Ф.С.Г.
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният
иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът
счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че на 02.05.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №********** между ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и А. Д. К.като кредитополучател и
ответника Ф.С.Г., в качеството му на солидарен длъжник. Договорът е сключен при
следните параметри :Сума на кредита 2000 лева.;Срок на кредита: 24
месеца.;Размер на вноската по кредита: 123.64 лв.;Годишен процент на разходите
(ГПР) 49.89%;Годишен лихвен процент: 41.17%;Лихвен процент на ден: 0.11 %.;Дата
на погасяване: 1-во число от месеца;Дължима сума по кредита: 2967.36 лв.;по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 1500 лв.;Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 62.50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги:Общо задължение: 4467.36 лв.; Общ размер на вноската: 186.14 лв.
Договорът е подписан от страните по
него. Преди сключването на договора на ответника е била предоставена преддоговорна информация,
видно от приложения формуляр – Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити.
Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит неразделна част от него са Общите условия, които са
предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят и солидарния
длъжник внимателно са се запознали преди подписване на договора, нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този Договор за потребителски кредит и Общи условия. Приложени
и са самите Общи условия, които са подписани от ответника.
Видно от Декларации т.Г е, че
кредитополучателят и ответника е декларирал, че му е предоставено безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. Декларира е, че са му дадени
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор
за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово
състояние, както и разяснение на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат
върху тях, в това число последиците в случай на просрочени плащания, а така
също и разяснения на пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да
предостави на кредитополучаталя по негово искане, въздействието, което могат да
окажат върху него, както и правата и задълженията на страните по тях.
На същата дата ответникът е подписал и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 02.05.2017г.,
приложено по делото.
На 02.05.2017г. ищецът е превел на А. К.по
посочена от него банкова сметка ***,00
лв., видно от приложения документ за кредитен превод с референция №067029970063645
от дата 02.05.2017г., като е посочено основание за плащане - №**********.
Сключен е Анекс № 1 към договора за
потребителски кредит от 20.09.2017г. за отлагане плащането на вноски по
кредита, като е изготвен нов погасителен
план, съгласно който четвъртата вноска дължима на 01.09.2017г. се отлага за
01.06.2019 г.
Процесният договор за потребителски кредит №**********
е сключен за срок от 24 месеца. Дължимата месечна погасителна вноска по него,
съгласно погасителния план е в размер на 186,14 лв. с падеж - 1-во число на
месеца.
От приложеното и неоспорено извлечение
по сметка към Договор№**********, е видно, че са платени четири погасителни
вноски и петата частично. Не е извършено плащане на вноските от 6-та/частично/
до 25-та включително. Последното отразено плащане по договора е на 01.11.2017г.
Погасена е сума в общ размер на 744.68
лева, видно от приложеното по делото и неоспорено извлечение по сметка.
Посочената платена главница е в общ размер на 233,76 лева. Посочената платена
лихва е в общ размер на 260,80 лева.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 16.01.2018г. договорът е прекратен
автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост, както и че на 18.01.2018г. на ответника Ф.Г. е изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост. По делото, обаче, няма представени надлежни
доказателства това уведомително писмо да е връчено на ответника и да е
достигнало до него, съответно той да е запознат със съдържанието му/въпреки
дадените указания на съда да се представи/.
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Уважаването на иск с правно основание
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи,
съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.
Касае се за специален установителен иск за установяване на вземането, когато в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да
бъде установено със сила на присъдено нещо, че вземането относно, което е
подадено заявление по реда на заповедното производство съществува. Искът следва
да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението. Следва да се има
предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК / а не само по чл.
417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната
изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната
практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови
финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и
по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на
свой риск.
Както в заповедното производство, така и в настоящето исково
производство, ищецът претендира, че са настъпили предпоставките на
автоматичната предсрочна изискуемост на дълга, съгласно уговореното в т.12.3 от
Общите условия към договора за потребителски
кредит, според която в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие
или др. Съгласно т.12.4 от Общите условия към договора, при прекратяването на
договора на това основание, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси, дължими по реда на чл.17.4. От
събраните доказателства не се установява ответника да е наделжно уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита.
Същевременно обаче е настъпил крайният
падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от
02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че
дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора
да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се сочи, че
поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на
вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост
не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от
кредитора основание.
Следва да се отчете факта, че към
момента на приключване съдебното дирене пред първоинстанционния съд – 02.10.2019
г., вече е изтекъл и последният срок по погасителния план/01.06.2019г./.
няма данни
и за извършено плащане.
Следователно,
след като всички вноски по процесния договор са падежирали -някои преди
подаване на заявлението, а останалите –след това, ответникът дължи връщане на
заетата сума. Спорен е въпроса обаче каква част от нея се дължи предвид
направените възражения от страна на ответника.
На първо място, по делото не се твърди,
а и не се представят доказателства за ползване на въпросните допълнителни
услуги, поради което заплащане на възнаграждение по Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не следва да се дължи. На следващо
място, претендираното вземане в посочения размер, а именно 1500 лв.,
представляващо възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги, съдът
намира за недължим и поради нищожността на сключеното на 02.05.2017г.
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и
неравноправността на клаузата за дължимост на възнаграждението по пакета от
допълнителни услуги, съдържаща се в процесния договор за потребителски кредит.
В настоящия случай ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). С отпускането на кредит в размер на 2000,00 лв. в полза на
кредитополучателя като физическо лице е предоставена „финансова услуга“ по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Ответникът Г. е подписал договора като
солидарен длъжник, макар че в случая са налице характеристиките на поръчителство.
Същият отговаря солидарно с главния длъжник за погасяване на задължението,
включително и по отношение на пакета от допълнителни услуги- чл.10 от ОУ. В
разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК,
е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът
следи служебно. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите
по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са предварително
изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да
влияе върху тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от ЗЗП. Това разрешение е възприето от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на
ЗЗП. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално
уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В настоящия случай клаузите на
Споразумението от 02.05.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към Договора за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, доколкото липсва яснота
относно цената на всяка една от услугите по процесния пакет от допълнителни
услуги. В споразумението е посочен като определяем размер само възнаграждението
по отношение на услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит“ – 15 % от цялото възнаграждение, но не повече от 300
лева. По делото не са ангажирани доказателства тази услуга да е ползвана от
ответника. Наред с това заплащането на възнаграждението по процесното
споразумение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор за потребителски кредит.
Действително съгласно разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат да договорят цена за
допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита; кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие; видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая допълнителните услуги касаят усвояването,
управлението на кредита и отпускането на допълнителни средства по него или са
относими към бъдещи несигурни събития, като същите са и неясно формулирани.
Нито в процесния договор, нито в споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, е посочен конкретно размера на съответната такса или
комисиона за предвидената допълнителна услуга, а както бе посочено по-горе в
противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане с определяем от него размер само на
услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит“. На следващо място, уговорените с процесното споразумение допълнителни
услуги противоречат и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая само по
процесния договор за потребителски кредит ГПР е 49,89 %, при допустими от
закона 50 %. Отделно от това, ако към тази сума се присъединят и разходите по
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1500
лева, подписано на 02.05.2017г., по което месечната вноска е 62,50 лв., то ГПР
ще надхвърли нормативно допустимия. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителния пакет услуги като средство за
заобикаляне на закона, което е недопустимо. Следователно налице е неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил
да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1500,00
лв. Предвид изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
в размер на 1500,00 лв. се явява
нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на
чл.10а, ал. 2-ал.4 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не може да породи желаните
от страните правни последици. Доколкото възнаграждението по споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява уговорено по нищожна
клауза, то не се дължи. В този смисъл се явява основателно възражението на
ответника.
Следователно настоящият състав приема,
че страните по делото са обвързани само и единствено от формален договор за заем в общ размер на 2967,36 лева- главница и договорна лихва. Няма спор че ищецът е изпълнил задължението си като е превел сумата
по кредита – 2000 лева. Видно от извлечението от сметка към договор за
потребителски кредит № 30192557605 са платени четири вноски и пета частично в
общ размер на 744,68 лева.Ето защо ответника следва да заплати разликата между дължимата
сума по кредита и внесените суми, а
именно 2222,68 лева.
Ищецът не претендира такса разходи в
размер на 30 лева, както лихва от 02.08.2017 до 16.01.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение.
Отговорност за разноски.
Предвид
изхода на делото, страната, имаща право на разноски – ответникът не е
представил доказателства за направени такива. Още повече, че ответникът е
представляван в настоящето производство от назначения му от съда особен
представител, разноските за чието възнаграждение са заплатени от ищеца по
делото на основание разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК.
Ищецът е претендира разноски, както следва:
сумата от общо 225,40 лв. – разноски в заповедното производство, от които 75,40
лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 764,09 лв. в настоящото
исково производство, от която сумата от 123,50 лв. – платена държавна такса и
сумата от 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 490,59 лева за особен
представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ищцовото дружество следва да присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство – 50 лв.
и за настоящото исково производство в размер на 100 лв.- минималните такива с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и формалността на
заповедното производство. От така изложеното следва, че ищецът е направил
разноски в общ размер от 125,40лв., от които 75,40 лв.- държавна такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение и 714,09 лв. за настоящото исково
производство, от които 123,50 лв. – държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, 490,59 лева за особен представител. От така определената сума в
полза на ищеца, съразмерно на уважената искова претенция следва да се присъди
сумата от 83,53 лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство и
сумата от общо 417,70 лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.
По
изложените съображения, ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че Ф.С.Г., ЕГН: **********,***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр, София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника си К.А., въз основа на Договор за
потребителски кредит №********** от 02.05.2017 г., сума в размер на 2222,68
лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение -08.06.2018г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.06.2018 г. по
ч.гр.дело № 9646/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, като отхвърля иска
до претендирания размер от 3722,68 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.С.Г., ЕГН: **********,***
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-*********,
направените по делото разноски по съразмерност в общ размер на 501,23 лева, от
които 83,53 лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство и 417,70
лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: