Р Е Ш Е Н И Е № 220
20.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд, в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова
и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Демирeвски
НАХД № 246 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
„Р Т“, ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, чрез представляващия го И. Т., е обжалвало решението на ДРС от 19.07.2022 г. по НАХД № 366/2022 г., с което е потвърдено НП № 619885-F629806/17.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП - гр. София, в което е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „Р.Т.2.“ ЕООД, БУЛСТАТ *****,, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. К. Т., на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване изцяло на процесното наказателното постановление. В писмено становище се поддържа касационната жалба.
Ответната страна не се представлява. С вх. № 2472/13.06.2022 г. по делото е постъпила писмена молба от гл. юр. Васева – процесуален представител на ответника, с което моли да се даде ход на делото, няма да сочи доказателства и изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението на ДРС за постановено при правилно установена фактическа обстановка и правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона.
Окръжна прокуратура гр. Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ДРС да
се потвърди, поради липса на процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК ще остави в сила решението на ДРС. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява, че при извършена проверка на търговски обект по симисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – хотел „Р. Ш.“, находящ се в с. П., стопанисван и експлоатиран от „Р.Т.2.“ ЕООД, с ЕИК ****, на 26.09.2021 г. е констатирано, че са нарушени реда и начина на водене на отчетност в обекта. Установено е, че дневният оборот към момента на проверката от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет, модел „Datecs DP 25“, с индивидуален номер DT 02524574 и номер на фискалната памет 02823590, регистрирано в НАП с потвърждение № 4122569, съгласно дневен финансов отчет е в размер на 89.70 лв. Съгласно изготвен опис на касовата наличност при започване на проверката е в размер на 142.15 лв. Установената промяна в касовата наличност е в размер на - 52.45 лева и представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, което не е отразено на фискалното устройство като „слежебно изведени“ суми. От отпечатания дневен финансов отчет е видно, че към момента на проверката не са активирани настройките на операции „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми на ФУ, въведено в експлоатация в търговския обект. От констатацията следва, че ЕООД не е изпълнило задължението си да отбележи промяната на касовата наличност, извеждане на пари от касата извън случаите на продажби в момента на извършването й с точност до минута чрез функцията „служебно въведени“ суми. Съставен е Протокол за извършена проверка № 0459676/26.09.2021 г. на основание чл. 110 ал. 4, вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК. Административно – наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е извършено за първи път.
Съставен е АУАН № F629806/30.09.2021 г., връчен същия ден на управителя на дружеството, като е направено отбелязване от него, че „ще направя възражение в 7 дневен срок“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 619885-F629806/17.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности – София в ЦУ на НАП за налагане на “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „Р.Т.2.” ЕООД ***, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
При изложените обстоятелства, ДРС потвърдил НП по съображения за правилно прилагане на материалния закон и доказаност на извършеното нарушение, съответно за липса на предпоставките визирани в чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“.
Предмет на касационния контрол е решението на ДРС, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от дружеството, чрез процесуалния си представител, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основания и съображения в тяхна подкрепа.
Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Кюстендил, което определя териториалната компетентност на Дупнишкия районен съд.
Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд споделя извода на първоинстанционният съд, че нарушението описано в АУАН и НП е доказано, съответно законосъобразно.
Безспорно по делото е, че по време на извършената проверка е констатирано несъответствие между касовата наличност и инкасираните в касовия апарат суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 52.45 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута чрез функцията „служебно въведени“ суми.
Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за ЕТ или ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изр. второ на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Въз основа на анализа на разпоредбите на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, се достига до извод, че за да се наложи на ЕТ или ЮЛ имуществена санкция в размерите по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи и този факт да е елемент от фактическия състав на административното нарушение, като същия подлежи на установяване и доказаване от административно – наказаващия орган. В случая по делото, от Протокола за извършена проверка в обекта на търговеца от 26.09.2021 г. и показанията на свидетелите, съдът правилно е установил фактическата обстановка по нарушението, свързана с това, че в деня на проверката касовата наличност в обекта на регистрираното лице е била в размер на 142.15 лв., а във ФУ е регистрирана сумата 89.70 лв. Следователно, промяната в касовата наличност от 52.45 лв. не е регистрирана във ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми в нарушение на задължението по чл. 33 ал. 1 от Наредбата.
От обективна страна деянието се изразява в бездействие от страна на търговеца, който не е извършил промяна в касовата наличност на ФУ. Според съда, не са необходими изрични констатации в АУАН и НП дали нарушението води ли не води до неотразяване на приходи, тъй като се касае за установена разлика в касовата наличност, а не за неиздаване на касов бон, свързан с реализиране на приходи от продажба. Извършеното деяние е основание за реализирането на административно – наказателна отговорност, като касационният състав изцяло приема за неприложим чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“. В случая е засегната сферата от обществени отношения, регулирани с данъчните закони и е без значение размерът на неотчетената сума. Конкретното деяние не се отличава с по – малка тежест от обичайната за този вид. Фискалните правотношения са особено значими и са с по – висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения и в този смисъл не е налице „маловажен случай“.
В случая е приложима разпоредбата на
чл. 185 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, която предвижда по – лека наказуемост в
случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи. Наложената
санкция е минималната възможна санкция за извършеното нарушение, като касационният
състав счита, че за целите на наказанието, справедливата санкция е именно тази,
доколкото нарушението е извършено за първи път.
Предвид посочените фактически и правни съображения и при условията на чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 201 от 19.07.2022 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД № 366/2022 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: