РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на втори юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
мл.с. Св.Петкова
при секретаря Цв.Гулийкова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията-докладчик в.гр.дело N: 2 481 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 256232 от 27.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 51 375/2016 г. по опи-са на СРС, ІІІ ГО, 148 състав е
отменено на основание чл.357 КТ във връзка с чл.358, ал.1, т.2 КТ и чл.188, т.2 КТ наложеното на А.А.Ч., ЕГН ********** със заповед № Д-161/17.08.2016 г. на „Териториален
център за пътнически превози” при „БДЖ-Пътни-чески превози” ЕООД дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконно.
Със същия акт „Териториален
център за пътнически превози” при „БДЖ-Пътни-чески превози” ЕООД е осъден да
заплати на А.А.Ч. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300,00 лева – разноски по
делото, както и по бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78,
ал.6 ГПК – сумата 60,00 лева, представляваща държавна такса по делото.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от „Поделение за пътнически превози София” при
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – конституирано като ответник по делото на
основание чл.227 ГПК в качеството му на правоприемник на закрития
„Терито-риален център за пътнически превози”, имащо статут на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ и на предприятие по смисъла на § 1, т.2 от ДР
на КТ, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че в обжалваното решението е неправилно,
незаконосъобразно, необос-новано и постановено без да се обсъдят събраните по
делото доказателства, във връзка с което се излагат доводи, че извършеното
нарушение на трудовата дисциплина от А.Ч. е установено по делото; че правилно
първоинстанционният съд е намерил за неос-нователни твърденията на ищцата за
допуснати формални пороци в заповедта, свързани с индивидуализацията на
нарушението и че посоченото в заповедта нарушение представлява нарушение, но
буди недоумение изводът му, че докладът от извършената проверка не е достатъчно
конкретен относно местонахождението на дефектите, както и че не е доказано, че
именно ищцата е била длъжна, съотв. е пропуснала да изчисти конкретно намерени
отпа-дъци. Отразено е и че правилно първоинстанционният съд в решението си е
стигнал до извода, че има вина на ищцата за непочистените влакове, тъй като тя
и колегите й са разпо-лагали с работно време, но са се оттеглили да почиват, но
неправилно е приложил нормата на чл.189, ал.1 КТ, тъй като работодателят при
налагане на дисциплинарното наказание е съобразил изискванията на последната,
като е отчел, че ищцата е нарушила едно от основ-ните си трудови задължения и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, като в тази връзка следва
да бъдат отчетени: възможността подобно нарушение, ако не бъде забелязано, да
увреди допълнително имиджа на работодателя пред клиентите му; посо-чените от
свидетеля Т. предходни проблеми със същите влакове; липсата на обек-тивни
затруднения за надлежно изпълнение, като се съобрази и съдебната практика по
решение № 81/22.04.2015 г. по гр.д.№ 5838/2014 г. на ВКС, ІV ГО.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него
иск от страна на ищцата, като се остави в сила заповед № Д-161/17.08.2016 г. като
правилна и законосъобразна. Претендира и присъж-дането на разноски по
производството и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – А.А.Ч., гр.София
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. С
писмено становище от 24.06.2020 г. е оспорила изцяло въззивната жалба като
неоснователна и се заявява искане първоинстан-ционното решение да бъде оставено
в сила по съображения, релевирани в становището. Заявено е искане за присъждане на разноски по
производството.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
кога-то следва да се приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл.357 КТ във връзка с чл.188,
т.2 КТ за отмяна на наложено на ищеца А.А.Ч. дисцип-линарно
наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № Д-161/17.08.2016 г. на
ръководителя на „Териториален център за пътнически превози” при „БДЖ-Пътнически
превози” ЕООД, гр.София, чийто
универсален правоприемник е „Поделение за пътнически превози София” при „БДЖ-Пътнически превози”
ЕООД.
След извършения анализ на събрания пред СРС доказателствен материал –
писмени доказателства и свидетелските показания на З.С.Т. – служител в
Дирек-ция „Маркетинг” в Централното управление на „БДЖ Пътнически превози” и М.Т..
С.-Т., изпълняваща длъжността „чистач” при ответника, настоящата съдебна
инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за основател-ността на заявения
иск по реда на чл.357, ал.1 КТ във връзка
с чл.188, т.2 КТ, изведени въз основа на правилно установена фактическа обстановка по делото
и при правилно прило-жение на релевантните за казуса правни норми, поради което
на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към мотивите на
решаващия състав на СРС и във връзка с наведените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави следното:
Съгласно разпоредбата на чл.186 КТ
виновното неизпълнение на трудовите задъл-жения е нарушение на трудовата
дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни
наказания, които са установени в чл.188 КТ, едно от които е „предупреждение за
уволнение” – т.2. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на
дисциплинарна власт и се упражнява в процедура, регламентирана с императив-ни
правни норми. По силата на чл.193, ал.1 КТ преди да наложи наказанието работодателят
е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието следва да се наложи в
определения в чл.194, ал.1 КТ срок – двумесечен от откриване на нарушението и
не по-късно от една годи-на от извършването му, като на основание чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание са налага с мотивирана писмена заповед. От
ангажираните в процеса доказателства се уста-новява по безспорен начин, че в
дадения казус работодателят не е допуснал формално нару-шение на изискванията
на визираните три императивни разпоредби от КТ.
Инвокираният като предмет на
разглеждане от въззивния съд въпрос е свързан с то-ва дали е налице допуснато
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата по смисъла на чл.187, ал.1,
т.3, пр.1 КТ и чл.187, ал.1, т.10, пр.последно КТ, а именно: неиз-пълнение на
възложена работа и неизпълнение на други трудови задължения, определени при
възникване на трудовото правоотношение, по отношение на констатираните от
коми-сията отпадъци по пода след извършеното почистване на влак № 5623. Съществен
елемент от трудовата дисциплина е задължението на работника или служителя по
чл.126, т.7 КТ да спазва нарежданията на работодателя или на съответния
ръководител, които нареждания се отнасят до протичането на трудовия процес, до
неговата организация, технология и ред. Това задължение произтича от
специфичното естество на дължимата от съответния работ-ник или служител
престация по индивидуалното му трудово правоотношение – да е на раз-положение
на работодателя за изпълнение на уговорената работа. От необорените пока-зания
на свидетелката Т.по делото е установено,
че прекият ръководител на ищцата при почистването на процесния влак е
разпределил тази дейност между служителите от смяната, като на всеки е било възложено
хигиенизирането на конкретни вагони от влака. С ангажираните доказателства в
първоинстанционното производство жалбоподателят не е установил, че установените
при проверката недоизметени отпадъци по пода /дребни боклу-ци, съгласно
показанията свидетелят Т./ са се намирали във вагоните, които са били обслужени
от ищцата. Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, касаещи
практиката на ВКС, обективирана в цитираното в нея решение, тъй като в случая
няма едновременно възлагане на изпълнението на задачата на няколко работници, а
конкретно поставени задачи на всеки един служител. В тази хипотеза дисциплинарната
отговорност е лична – за допуснато лично виновно неизпълнение на трудовите задължения,
каквото не бе установено по отношение на обсъжданото вменено нарушение.
От
друга страна: съгласно императивната разпоредба на чл.189, ал.1 КТ при опре-деляне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обс-тоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, които
критерии в дадения казус не са съобразени от страна на работодателя. Доказаното
е в процеса, че ищцата е допуснала нарушение на задължение, представляващо част
от основ-ната трудова функция за
длъжността й, с непочистването на багажниците в определените й вагони от влак № 5623, предвид което за работодателя й се е породило
правото да анга-жира дисциплинарната отговорност на същата по установения в КТ
ред, но при извършена-та преценка решаващият състав на СГС намира, че наложеното
от него дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко спрямо осъщественото
дисциплинарно деяние. Съобразно теорията и константната съдебна практика
тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
длъжност, с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат
за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-висока
степен на отговорност при изпълнение на работата, като следва да се съобразят и
значимостта на допуснатото неизпълнение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за дейността на работодателя. Характерът на трудовите
функ-ции, касаещи длъжността на ищцата – „Чистач ПЖПС” не сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие; няма данни извършеното от нея нарушение да е
умишлено, нито такива, че противоправното й поведение разкрива трайност,
системност, като г-жа Ч. е с чисто дисциплинарно минало – няма налагани
предходни дисциплинарни наказания, нито други провинения при изпълнение на
дейността й. При съдебния контрол по въпроса за съотно-шението между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, настоя-щата инстанция взе
предвид и вида и тежестта на нарушението, които не сочат на значи-телно виновно
неизпълнение на трудовата функция; че са липсвали обективни пречки за
надлежното изпълнение на трудовите задължения от страна на служителката /неосигурява-нето
на съответния вид препарат от дружеството – предвид показанията на свидетелката
Тодорова, не е пречка багажниците да бъдат почистени от прах само с кърпа и вода/, както и фактите: че за работодателя не са настъпили
неблагоприятни последици от процесното деяние, тъй като влаковете са били
почистени допълнително; че това нарушение, ако не е било констатирано, е могло
да засегне в отрицателна насока имиджа на жалбоподателя пред някои от неговите
клиенти, ползващи влак № 5623, както и че нарушението е обусловено и от недобрата
организация на трудовия процес от страна на работодателя в смяната на ищца-та и
слабости в работата на преките ръководители на последната, вкл. и по отношение кон-трола
на същия.
В
своята съвкупност горните обстоятелства обуславят извод, че работодателят не-законосъобразно
е упражнил правото му да наложи дисциплинарно наказание „предупреж-дение за
уволнение” на А.Ч. относно допуснатото от нея нарушение на 12.07.2016 г.
С оглед изложените мотиви въззивната
инстанция приема, че заповедта-предмет на спора е незаконна, а предявеният от ищцата
иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ във връзка с чл.188, т.2 КТ за отмяна на
наложеното с нея дисциплинарно наказание – основате-лен.
Поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция с тези на първо-инстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата
страна следва да се присъдят на основа-ние чл.78, ал.3 ГПК разноски за въззивното
производство в размер на 400,00 лева – адво-катско възнаграждение.
На
въззивника не се дължат разноски по производството.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256232 от 27.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 51 375/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 148 състав.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози-София при „БДЖ-Пътнически
прево-зи” ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на А.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400,00 /четири-стотин/ лева – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.