№ 582
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.No-314563/07.05.2021 година от
„РИЛА ЛЕЙК ЛЕНД ХОЛДИНГ“ ООД срещу решение №260614/12.04.2021
година, постановено по т.д.681/2018 година по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI-20 състав, В ЧАСТТА, с която е обявен за недействителен по
отношение на кредиторите на „Рила лейк“ АД/н/ договор за продажба на
недвижими имоти, сключен с НА 32/25.06.2013 година на нотариус, рег.328-
СРС между „Рила лейк“АД/н/ и „Рила лейк ленд холдинг“ ООД, осъдено е на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне в масата на
несъстоятелността на „Рила лейк“ АД (н.), държането на недвижимите имоти,
предмет на продажба съгласно Нотариален акт № 32/25.06.2013 г. на нотариус
рег. № 328-СРС, а именно: поземлен имот с идентификатор 22472.7438.21
по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор
22472.7438.22 по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-
19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с
идентификатор 22472.7438.23 по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със
1
Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 22472.7438.33 по КККР на с. ***, м. „***“,
одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, както и е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса по
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и по чл. 649, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД в размер
от 14 119,36 лв.и да заплати на адв.Б. разделно с „Рила лейк“ АД/н/ сумата от
20 355,83 лв. адвокатско възнаграждение.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е недопустимо, тъй
като съдружници в „Рила лейк ленд холдинг“ ООД са две холандски
дружества, които са кредитори на несъстоятелността заедно с ищеца по
делото „Интермекс СД“ ООД, поради което ищецът не е действувал в техен
интерес. Неправилна е преценката на съда, че ищецът има вземане спрямо
ответника, тъй като анексът към договор от 08.05.2008 година е антидатиран
като не е бил подписан към твърдяната от ищеца дата, а много по-късно. На
него не е предоставян такъв анекс, нито фактура. За съгласието на страните за
прекратяване на договора за проектиране от 08.05.2008 година следва да се
съди от неплатените и непотърсени 15% за авансово плащане по договора.
Направеното възражение за изтекла давност не е оценена правилно в
решението, тъй като плащането е предвидено да се плати на вноски, поради
което към датата на анекса 25.01.2012 година давността е изтекла.
Погасяването по давност на вземанията от 2008 година на ищеца се
потвърждава и чрез ГФО, публикувани в ТР. Договорът е за регулация и
изработка на ПУП и е пряко свързан с наличието на инвестиционни
намерения, като съгласно показанията на св.К. „земите са закупени за да се
промени статутът им и да се строят върху тях сгради, ваканционни селища“.
Анексът е манипулиран с цел да се създадат претенции към дружеството,
като същият е антидатиран и изводът е налице поради поредица от косвени
доказателства, а именно неиздаването на данъчна фактура и факта, че същият
не е отразен в нито един публичен регистър, не е налице отразено вземане в
годишните финансови отчети, както и налице е подписана декларация от Л.
от 04.04.2012 година, че освен договора от 08.05.2008 година няма друг
документ, който да е подписан. Дори и да се приеме, че анексът не е
антидатиран то следва да се приеме, че дружеството не е обвързано от
осъществените от законния му представител действия, попадащи извън
предмета на представителната му власт, тъй като насрещната страна е знаела
2
или не е могла да не знае че управителят не разполага с представителна власт
по отношение на дружеството. Анексът не е подписан от Председателя на
Съвета на директорите, както го изисква чл.32 от вписания в ТР Устав.
Липсват доказателства, че е уведомен Съвета на директорите за подписването
на анекса, поради което действието е очевидно увреждащо кредиторите.
Същите са нищожни защото са в противоречие с морала и добрите нрави.
Моли се съдът да постанови решение, с което отмени решението на
първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което отхвърли
предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Постъпил е отговор от „Интермекс СД“ , с което се моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като се твърди, че искът е предявен в рамките на
допустимия от закона срок, а в чл.649, ал.2 ТЗ изрично е посочено, че
синдикът може да предяви обусловените от предявения по ал.1 иск, а именно
за връщане на имота в масата на несъстоятелността. С проведеното
производство по т.д.417/15 година на СГС е доказано, че е налице вземане по
търговска сделка, за да се открие производство по несъстоятелност, което му
дава право да защитава правата си от увреждащи действия на ответника.
Съобразно практиката на ВКС ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД
следва само да установи качеството си на кредитор, но не и да провежда
пълно и главно доказване на правата си. Налице е и знание за увреждане при
извършване на процесната сделка, тъй като същата е сключена от свързани
лица. Към датата на сключване на договора е било налице задължение на
първия ответник и продавач по сделката към ищеца по договор за
проектиране от 08.05.2008 година, като по късно това задължение е
потвърдено с анекс от 25.01.2012 година. Въз основа на вземанията по
договора и анекса по отношение на първият ответник е открито производство
по несъстоятелност, като давността е спряна с подаване на молбата, а именно
от 29.01.2015 година. Във връзка с доказателствената стойност на анекса и
антидатирането органният представител на дружеството и дружеството са две
отделни лица, поради което дружеството не е трето лице, което може да
опровергава документа, издаден от органния представител.
Временния синдик на „Рила лейк“ АД /н/ моли да се потвърди
решението, като счита предявения иск за допустим.
3
Постъпила е и въззивна жалба от „Рила лейк“ АД /н/ срещу решение
№260614/12.04.2021 година, постановено по т.д.681/2018 година по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, В ЧАСТТА, с която е обявен за
недействителен по отношение на кредиторите на „Рила лейк“ АД/н/ договор
за продажба на недвижими имоти, сключен с НА 32/25.06.2013 година на
нотариус, рег.328-СРС между „Рила лейк“АД/н/ и „Рила лейк ленд холдинг“
ООД, осъдено е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да
върне в масата на несъстоятелността на „Рила лейк“ АД (н.), държането на
недвижимите имоти, предмет на продажба съгласно Нотариален акт №
32/25.06.2013 г. на нотариус рег. № 328-СРС, а именно: поземлен имот с
идентификатор 22472.7438.21 по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със
Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 22472.7438.22 по КККР на с. ***, м. „***“,
одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.23 по КККР на с. ***,
м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.33 по КККР
на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, както и е осъдено да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер от 4706,35 лв. и да заплати на адв.Б. разделно с
„Рила лейк ленд холдинг“ ООД/н/ сумата от 20 355,83 лв. адвокатско
възнаграждение.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй
като всички действия на съда по повод въведения с молба на синдика от
25.06.2018 година иск противоречат на разпоредбите на чл.210 - чл.214 ГПК
относно допустимите предели на изменение на иска, като извън тези хипотези
всяко друго изменение на иска е недопустимо. Правомощието на съда да
разделя или съединява дела може да бъде упражнено само в изричните
хипотези на закона, каквито в случая не са налице.
Решението е неправилно, тъй като анексът представлява частен
свидетелствуващ документ и тежестта на доказване пада върху страната,
която го е представила, като в първото по делото съдебно заседание е
направено възражение относно проекта за доклад и въпроса за
разпределението на доказателствената тежест.
4
При постановяване на решението си, съдът изцяло заменя
предпоставките на иска по чл.135 ЗЗД с други, които не се съдържат в закона.
Обстоятелството, че искът се предявява при открито производство по
несъстоятелност не означава, че наличието на увреждане се преценява спрямо
всички кредитори, а не по отношение на конкретният кредитор, като съдът е
изследвал предпоставки по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
Изводът на съда, че е достатъчно ищецът да твърди, че има качеството
кредитор противоречи на т.2 на ТР 2 от 09.07.2019 година по ТР 2/2017 година
на ОСГТК на ВКС.
Правото да се иска обявяване на относителната недействителност е
предпоставено от налично вземане. При постановяване на решението си,
съдът е трябвало да разгледа направеното възражение за нищожност, тъй като
нормите са от императивен порядък, както и да прецени наличието на
изпълнение по договора. Изводът на съда за предаване на изпълнената работа
е в противоречие със свидетелските показания. Необоснован е извода на съда
относно датата, на която се твърди, че е подписан анекса, тъй като съдът
неправилно приема, че дата на частен документ може да се установява със
свидетелски показания, но дори и да се приеме, че е допустимо то същите са
негодни да установят това обстоятелство, тъй като са негодни да докажат
този факт, при условията на пълно и главно доказване.
Съдът неправилно е тълкувал, че знанието за увреждане следва да се
преценява по отношение на всички кредитори, а не само по отношение на
кредитора, който е предявил иска, както и неправилно е тълкувано качеството
кредитор във връзка с т.2 на ТР 2/2017 година на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е отказал да разгледа възражение за
нищожност на договора, което е в противоречие с разпоредбите на закона, че
нормите на нищожността са от императивен правопорядък. Изводите на съда
за изпълнение на договора за проектиране не кореспондират с
доказателствата. Моли се съдът да постанови решение, с което отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с
което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Решението не е обжалвано, в частта, с която е върната исковата молба
на „Интермекс СД“ по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
5
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД от „Интермекс СД“
срещу „Рила лейк“ АД и „Рила лейк ленд холдинг“ АД на 10.04.2018 година с
твърдения, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за
проектиране от 08.05.2008 година, а впоследствие и Анекс 1 от 25.01.2012
година. По силата на цитираните два документа е налице задължение от
първия ответник към ищеца в размер на 200 000 евро, дължими за извършена
работа, както и дължима неустойка в размер на 150 000 евро, включително
разноски и лихви за събиране на това вземане. Със сключване на сделка,
обективирана в НА 32/25.06.2013 година по описа на Нотариус с рег. № *** е
сключен сделка, с която първият ответник отчуждава свое недвижимо
имущество в полза на втория ответник. По време на сделката, обективирана в
НА №32/25.06.2013 година управителят на първия ответник и отчуждител по
НА №32/13 година е лицето, което е съуправител на втория ответник, който е
приобретател по сделката. Към датата на сключване на сделката по НА
№32/13 година е било налице задължение на дружеството първи ответник
спрямо дружеството – ищец по договор за проектиране от 08.05.2008 година и
анекса от 25.01.2012 година, поради което сделката, извършена със знанието
на двете страни за съществуващото задължение е увреждаща, тъй като
вземането е останало необезпечено. С допълнителната искова молба ищецът
твърди, че е недопустимо съдът да изследва изискуемостта и ликвидността на
вземането, тъй като същото е било проверено в търговското дело по
несъстоятелността. Моли съдът да постанови решение, с което прогласи за
недействителна сделката, обективирана в НА №32/25.06.2013 година.
С молба от 25.06.2018 година временния синдик на „Рила лейк“ АД е
поискал да бъде конституиран като съищец и е формулирал искане до съда да
бъде обявена сделката за относително недействителна по отношение на
всички кредитори в производството по несъстоятелност, като е посочил, че
ответниците по делото са свързани лица, поради което е налице презумпция
за знание за увреждане независимо от факта, че разпореждането е възмездно.
Поискал е да бъде осъдено „Рила лейк холдинг“ АД да върне в масата на
несъстоятелността процесните имоти като предаде владението им на синдика
на „Рила лейк“ АД.
С определение от 28.06.2018 година на основание чл.649, ал.3, вр. с
6
ал.1 ТЗ временния синдик на „Рила лейк“ АД е конституиран като съищец,
който изразява становище за основателност на предявения иск.
Ответникът „Рила лейк ленд холдинг“ ООД в писмения си отговор вх.
№117717/13.09.2018 година твърди, че е налице решение за откриване на
производство по несъстоятелност на „Рила лейк“ АД. С оглед откритото
производство по несъстоятелност легитимиран да предяви иска е синдика,
като по делото няма данни за процесуалното му бездействие. Твърди, че
производството по делото следва да бъде спряно до разглеждане на
преюдициалния спор по отношение вземането на кредитора „Интермекс СД“.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
отменителния иск, както и възражение срещу качеството кредитор. По
отношение на представения Анекс твърди се, че същият не може да бъде
противопоставен на кредиторите, поради това, че няма достоверна дата и за
него не е издадена данъчна фактура, както и, че същият е с невярно
съдържание. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, с оглед
непротивопоставимостта на анекса, както и с оглед липсата на
осчетоводявания. С оглед липсата на знание за наличието на дълг не е налице
и знание за увреждане. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли
иска и присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Рила лейк“ АД в писмения си отговор вх.
№117719/13.09.2018 година твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй
като не е налице бездействие на синдика. Основателността на иска е
поставена в зависимост от наличието на елементите на фактическият състав,
визирани в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД-ищецът да е кредитор на длъжника,
длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора, да е
налице знание на длъжника за увреждането на кредитора, да е налице знание
на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора,
когато действието е възмездно. Твърди, че производството по делото следва
да бъде спряно до разглеждане на преюдициалния спор по отношение
вземането на кредитора „Интермекс СД“. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на отменителния иск, както и възражение
срещу качеството кредитор, тъй като анексът е документ с невярно
съдържание. Вземането е погасено по давност, тъй като анексът не е
осчетоводен, а е налице и декларация до акционерите на „Рила лейк“ АД.
Знание за увреждане не е налице, тъй като липсва осчетоводяване на
7
вземането, а това препятства приобретателя да узнае за съществуването му.
Увреждане липсва, тъй като имотите са отчуждени на цена, по-висока от
пазарната, а действителната причина за отчуждаването е постигането на
оптимален стопански резултат за прехвърлителя във връзка с намеренията му
за прилагане на процедура по регулация. Моли съда да постанови решение, с
което отхвърли иска и присъди направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и се установява от извършените
обявявания в ТР, че производството по несъстоятелност по т.д.417/2015
година по описа на СГС е образувано по молба на кредитор „Интермекс СД“ ,
като с решение 390/16.02.2018 година по т.д.5037/2016 година по описа на
САС е открито производство по несъстоятелност и е обявена
неплатежоспособността на длъжника „Рила лейк“ АД, като е внесена сумата
от 3000 лева за разноски.
Видно от извършеното обявяване в Търговския регистър
производството по несъстоятелност е на фаза списък на приетите предявени
вземания, в които Интермекс СД фигурира като кредитор, без да е
постановено определение на съда за одобряване на списъка. Вземането на
Интермекс СД, съобразно списъка на кредиторите с приети вземания е в
размер на 684540,50 лева или равностойността на 350 000 евро,
представляващо главница - 391166 лева и неустойка в размер на 293374,50
лева по договор за проектиране от 08.05.2008 година и Анекс № 1 от
25.01.2012 година. Видно от писмените доказателства по делото е, че е
постъпило възражение срещу вземането на „Интермекс СД“. В списъка на
кредиторите с приети вземания синдикът е приел и вземания на три
дружества по договори за заем, като първите две дружества са със вземане от
по 2693305,11 лева, а третото дружество е с вземане от 3020142,45 лева.
Видно от договора за проектиране /л.4-л.6/ е, че възложителят „Рила
лейк“ АД е възложил на „Интермекс СД“ като изпълнител изработването на
ПУП - подробен устройствен план за обект „Поземлени имоти с №000522,
000672,000673, 000674, землище на Язовир Искър, р-н *** срещу
задължението за заплащане на възнаграждение. Видно от представеният
Анекс 1 към договор за проектиране от 08.05.2008 година е, че страните по
8
анекса са приели, че уговорената работа в договора за проектиране е
извършена в срок, като възложителят се задължава в едномесечен срок да
заплати уговореното възнаграждение в размер на 200 000 евро, като при
забавено изпълнение дължи и неустойка в размер на 1% седмично върху
сумата от 200 000 евро, но не повече от 75%. Анексът е подписан за „Рила
лейк“ АД от Т. Л. , в качеството му на изпълнителен директор на „Рила лейк“
АД.
Безспорно е по делото, а и се установява от представеният НА 32/2013
година, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариалния акт между „Рила лейк“ АД и „Рила лейк ленд холдинг“ ООД е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „Рила лейк“
АД е прехвърлило собствеността на „Рила лейк ленд холдинг“ ООД на
недвижими имоти, подробно описани,както следва: поземлен имот с
идентификатор 22472.7438.21 по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със
Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 22472.7438.22 по КККР на с. ***, м. „***“,
одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.23 по КККР на с. ***,
м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.33 по КККР
на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК срещу задължението на купувача да
заплати продажната цена в размер на 980 512 лева, което задължение е
отложено за срок до 45 дни от датата на подписване на нотариалния акт.
От заключението по назначената СГЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че подписът за възложител в
анекс 1 към договор за проектиране е положен от Т. Л..
В производството е разпитан свидетеля Т. Л., чиито показания, съдът
кредитира като дадени в резултат на непосредствени впечатления и от които
се установява, че през периода 2009-2012 година е управлявал дружеството
„Рила лейк“ АД, като е имало проект на язовир Искър с около 600 дка земя,
където трябва да бъде изградено вилно селище с голф игрище, а дружеството
„Интермекс СД“ е било наето за да направи регулацията на терена, за да се
пристъпи към изграждане на проекта. Си ей джи пропъртис са били
9
притежавали акциите на 100 процента, а впоследствие са прехвърлили 50% от
акциите безвъзмездно, като акциите са били на стойност 3,5 милиона евро.
Холандските инвеститори са имали затруднение в плащането , като са знаели,
че работата е свършена и се дължи възнаграждение, но впоследствие са
отказали да се плати, като е комуникирал с О. Х., включително и за
неустоечното задължение.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Въззивният съд, както е изяснено в ТР 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС т.5 , макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е
инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия
материалноправен спор, поради което следва да обезпечи постановяване на
допустим съдебен акт по съществото на спора, поради което следи служебно
за допустимостта на постановеното решение, а в процесният случай и с оглед
изричните оплаквания, направени във въззивните жалби относно
допустимостта на предявените искове.
Искът, предмет на настоящето производство е предявен в рамките на
едногодишния преклузивен срок от датата на откриване на производството по
несъстоятелност, както и в рамките на 5-годишния срок от датата на сделката,
чиято относителна недействителност се иска /датата на сделката по
нотариалния акт е 25.06.2013 година/.
Първият спорен въпрос е дали предявяването на иск по чл.135 ЗЗД от
кредитор, в който не е формулирано твърдение за това, че по отношение на
ответника е открито производство по несъстоятелност и не е формулиран
петитум да се прогласи относителната недействителност по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността е недопустим.
Съдът намира, че от съществено значение относно преценката за
допустимостта на предявеният иск по настоящето производство е дали
същият е предявен преди откриване на производството по несъстоятелност
или след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, като съобрази и практиката на ВКС по решение
344/24.01.2019 година по т.д.38/2018 година на ВКС, ТО, II т.о.. Когато
предявеният иск по чл.135 ЗЗД е преди датата на решението за откриване на
производството в несъстоятелност последващото решение за откриване на
10
производството в несъстоятелност води до недопустимост на същия, тъй като
се налага изменение на основанието и петитума, което е недопустимо, тъй
като специалният Павлов иск в производството по несъстоятелност е с
петитум да се прогласи относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, петитум, който е различен от този по
Павловия иск да се прогласи относителната недействителност по отношение
на кредитора. В процесният случай искът е предявен 2 месеца след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което
исковата молба е била нередовна, като нередовностите е следвало да бъдат
отстранени. Видно от данните по делото е, че петитумът на иска е уточнен
съобразно вида на търсената защита – относителната недействителност да
бъде обявена спрямо всички кредитори на несъстоятелността.
По отношение на допустимостта, с оглед твърденията, че
предявяването от кредитор е допустимо само при доказано процесуално
бездействие на синдика, съдът намира, че за нуждите на процеса е достатъчно
да не е налице към датата на подаване на иска подадена молба от синдика,
което да обуслови наличието на процесуална легитимация.
По отношение качеството кредитор намира, че е достатъчно лицето да
твърди, че има качеството кредитор, като не е необходимо същият да има
качеството кредитор с прието вземане. По отношение твърдението, че с оглед
постъпило възражение срещу вземането на този кредитор е необходимо
производството по делото да бъде спряно, съдът намира, че следва да
съобрази постановеното по ч.т.д.778 по описа за 2020 година на ВКС
определение, с което е прието, че разрешението, дадено с т.2 на ТР по
тълк.д.2/2017 година на ОСГТК на ВКС по отношение на връзката на
преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството
по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД
за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника
действия, увреждащи кредитора не намира приложение по отношение на
предявените искове по реда на чл.649 ТЗ в рамките на открито производство
по несъстоятелност.
При така дадения отговор на поставените процесуални въпроси, съдът
намира постановеното решение за допустимо, като по правилността му следва
да се произнесе с оглед наведените оплаквания.
11
Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649,
ал.1 ТЗ, поради което в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване всички кумулативно дадени предпоставки за
възникването на потестативното му право да иска обявяването на сделката за
относително недействителна, а именно: вземане, увреждащо вземането му
действие или сделка на длъжника и от субективна страна –знание за
увреждането, а при възмездност и знание на третото лице съконтрахент. Тъй
като искът е предявен на специалното основание, визирано в чл.649, ал.1 ТЗ
то в случая предмет на увреждането следва да е масата на несъстоятелността,
а с разпоредбата на чл.649, ал.4 ТЗ е разширена презумпцията за знание, като
е предвидено, че същата се отнася за всички свързани лица. Това, съобразено
с факта, че разпоредбата е част от ТЗ води до извод, че свързаността на лицата
подлежи на определяне, съгласно определението, дадено в параграф 1 от ДР
на ТЗ, като при свързани лица знанието се предполага до доказване на
противното.
Съгласно т.2 от ТР 2/2017 година вземането не е предмет на делото по
чл.135 ЗЗД, тъй като при Павловия иск, съдът изхожда от положението, че
вземането съществува ако произтича от твърдените факти.
Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор става предмет на
делото единствено когато Павловия иск е обективно съединен с иск за
вземането. Увреждащата сделка е действителна по отношение на всички лица,
като се счита за несъществуваща само по отношение на кредитора и само с
оглед на качеството му на кредитор. Ето защо ако впоследствие той загуби
това си качество последицата е, че непротивопоставимостта губи смисъла си
т.е. отпадат правните последици на уважения Павлов иск – /в този смисъл
решение 552 по гр.д.171/2009 година на IV гр.о.; решение 639 по
гр.д.754/2009 година на IV гр.о.; решение 122 по гр.д.1028/2010 година на IV
гр.о.; решение 328 по гр.д.879/2010 година на III гр.о. на ВКС и др./.
С оглед трайната практика на ВКС, че с решението си по откриване на
производство по несъстоятелност предмет е само състоянието на
неплатежоспособност, но не и самото вземане не може да бъде споделено
твърдението на ищеца, че е недопустимо да се правят възражения относно
вземането.
Вземането си ищецът основава на дължимо възнаграждение по договор
12
за проектиране, който безспорно има характера на договор за изработка.
Възражения срещу произтичащото от договора за проектиране дължимо
възнаграждение, касаещи изработеното, негодността на изработеното и дали е
следвало да се изготви ПУП, дали е налице невъзможност за одобряването на
ПУП с отговора на исковата молба не са наведени. Такива не са направени и в
първото по делото съдебно заседание, с оглед доклада по делото и
определението на съда по чл.146 ГПК, поради което и същите се явяват
преклудирани.
С оглед липсата на възражение за това, че изработеното не е
предадено, то ищецът се легитимира като кредитор с произтичащото от
договора за проектиране вземане, поради което следва да бъде разгледано
направеното възражение за погасяването на същото по давност.
По делото е представен Анекс 1 от 25.01.2012 година, подписан от
страните по договора, с който изпълнителния директор на дружеството Т. Л.
признава вземането и поема задължение за заплащане на неустойка. Тъй като
от датата на анекса до датата на предявяване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е изтекла предвидената в закона
погасителна давност то вземането е съществуващо.
Представеният анекс е оспорен, както по отношение на неговата
автентичност, така и по отношение на датата, на която е съставен документа с
твърдения, че документът е съставен след прекратяване на представителното
правомощие.
С определение от 12.03.2019 година е открито производство по
оспорване автентичността на подписа, положен за Л. като е указано на „Рила
лейк“ АД, че носи тежестта за доказване на оспорването.
Оспорването на доказателствената стойност на документа може да
бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и
срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на
документа независимо дали е официален или частен документ се отнася
единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство.
Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален
единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е
неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат
само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи
13
независимо дали са официални или частни е налице и материална
доказателствена сила. При оспорване на истинността на свидетелствуващи
документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е.
тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е.
съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа
не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на
верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална
доказателствена сила, като при частните свидетелствуващи документи
защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по
свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Представеният анекс съставлява частен диспозитивен документ,
поради което същият не разполага с материална доказателствена сила, която е
присъща само на свидетелствуващите документи, но не и на диспозитивните
документи, при които въпросът за верността не стои поради естеството на
волеизявлението, материализирано в тях. Волеизявлението може да бъде
валидно или невалидно, но не може да бъде верно или неверно, като
симулативното волеизявление не е невярно, а невалидно понеже е насочено
към нежелани правни последици.
Формалната доказателствена сила на представения документ –анекс се
отнася единствено до факта на писменото изявление и авторството, поради
което следва да се опровергае автентичността му. Такова оспорване е
проведено и правилно доказателствената тежест е възложена върху страната,
чийто подпис носи документа. С оглед заключението на вещото лице, че
подписът, положен под анекса е на лицето, посочено и имащо качеството
изпълнителен директор следва да се приеме, че документът е автентичен и
обвързва издателя му, в случая „Рила лейк“ АД /н/-длъжникът по сделката,
поради което отразеното в него волеизявление за признаване за давността
следва да бъде зачетено.
Формалната доказателствена сила на частния документ не обхваща
други данни, за които документът свидетелства, като датата и мястото на
частния документ не се ползват с такава достоверност. Частния документ
обвързва с доказателствена сила издателя си и неговите универсални и частни
правоприемници. Когато издателя на документа е юридическо лице, което се
14
домогва да докаже, че документът е антидатиран и подписът е положен от
лицето, в период от време, в което същият не е притежавал качеството
представител на дружеството, няма пречка това да се установява с всички
допустими гласни доказателства, тъй като датата не е елемент от
съдържанието на документа, но тежестта за доказване на този факт е върху
страната, която твърди това по общият принцип, че този за когото са
благоприятните последици от доказването на даден факт носи тежестта да го
докаже. В случая благоприятните последици от установяването на
антидатираността на анекса е за лицето, което е посочено като издател. Съдът
намира, че с оглед охраняване правата на третите лица, с цел сигурност на
търговския оборот доказването следва да бъде пълно и главно. Счетоводните
книги на дружеството и счетоводните записвания са частни
свидетелствуващи документи, поради което същите съставляват
доказателства по смисъла на ГПК, когато удостоверяват неизгодни за
издателя си факти, поради което липсата на счетоводното отразяване на
вземането не може да удостовери антидатираността, а датата на съставяне на
документа е подкрепена и от свидетелските показания, както и от
подписаната декларация, в която вземането е посочено като такова по
договора. Тъй като с този анекс е материализирано волеизявлението на
длъжника за признаване съществуването на вземането то не е погасено по
давност.
Съдът намира, че тъй като се касае за искове с цел попълване масата на
несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите то действията и
сделките, предмет на исковете следва да увреждат масата на
несъстоятелността. Поради спесифичния характер на тези искове и
предвиденото в чл.649, ал.5 ТЗ действие на решението – по отношение на
всички кредитори на несъстоятелността следва да се приеме, че възникване на
вземането е определената начална дата на неплатежоспособността, а не
възникване на вземането на отделен кредитор, поради което следва да се
установи намерението за увреждане на кредиторите на дружеството.
Макар и спорни към настоящия момент е видно, че дружеството „Рила
лейк“ АД е заемополучател по договори за заем със задължения, видно от
списъка на приетите вземания в размер на общо около 8 000 000 лева, като
видно от продажната цена в нотариалния акт е, че имотите са продадени на
стойност на данъчната оценка на имотите.
15
Процесната сделка уврежда масата на несъстоятелността, тъй като с
нея длъжникът се лишава от дълготраен материален актив, с който могат да
се удовлетворят кредиторите. Имуществото на длъжника служи, на осн.
чл.133 ЗЗД за обезпечаване на кредиторите, поради което продажбата на
материален актив срещу получаването на парична сума следва да се третира
като действие, целящо да затрудни кредитора за удовлетворяване на
вземането му. По делото се твърди, че имотите, представляващи инвестиции
са единственият актив на дружеството, поради което разпореждането лишава
кредиторите от възможността да се удовлетворят от прехвърлените имоти.
Субективният елемент на знание у представляващия дружеството
приобретател произтича от обстоятелството, че той е лицето, управляващо
дружеството прехвърлител, поради което не може да бъде споделен довода,
че при липса на задължения в годишните финансови отчети същият не е узнал
за задълженията.
Знанието за увреждане е последният елемент от фактическия състав,
което с оглед възмездния характер на сделката следва да налице у двете
страни, като съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ в производството по обявяване на
недействителност на сделка, презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага за
всички свързани лица, каквито страните са, видно от вписванията в
търговския регистър за съвместно управление на двете дружества, като
презумпцията за знание не е опровергана.
Тъй като се установиха всички кумулативни предпоставки
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването му следва да бъде уважен и предявеният иск за
връщане в масата на несъстоятелността на недвижимите имот, с цел
осребряване на имуществото и изпълняване от синдика на функциите по
опазване на имуществото, като липсва спор, че имотите са в държане на
втория ответник. Съединяването на двете производства за разглеждане в едно
общо производство е акт от категорията на тези по администрирането на
делото, което не подлежи на обжалване и не може да бъде пререшавано от
въззивният съд.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението,
в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответниците следва да заплатят
16
държавна такса за всеки иск при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК
вр. чл. 71, ал. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имота, както следва:
„Рила лейк“ АД/н/ да заплати по сметка на Апелативен съд София държавна
такса по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ в размер от 2353,23
лева, а „Рила лейк ленд холдинг“ ООД сумата от 7060 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер от 20 330 лв.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260614/12.04.2021 година, постановено
по т.д.681/2018 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав,
В ЧАСТТА, с която е обявен за недействителен по отношение на кредиторите
на „Рила лейк“ АД/н/ договор за продажба на недвижими имоти, сключен с
НА 32/25.06.2013 година на нотариус, рег.328-СРС между „Рила лейк“АД/н/ и
„Рила лейк холдинг“ ООД, осъдено е „Рила лейк ленд холдинг“ ООД на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне в масата на
несъстоятелността на „Рила лейк“ АД (н.), държането на недвижимите имоти,
предмет на продажба съгласно Нотариален акт № 32/25.06.2013 г. на нотариус
рег. № 328-СРС, а именно: поземлен имот с идентификатор 22472.7438.21
по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор
22472.7438.22 по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-
19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с
идентификатор 22472.7438.23 по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със
Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 22472.7438.33 по КККР на с. ***, м. „***“,
одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, както и е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса по
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и по чл. 649, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД в размер
от 14 119,36 лв.и да заплати на адв.Б. разделно с „Рила лейк“ АД/н/ сумата от
20 355,83 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Рила лейк“ АД/н/, ЕИК-********* да заплати по сметка на
17
Апелативен съд – София сумата от държавна такса по иска по чл. 135, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ в размер от 2353,23 лева.
ОСЪЖДА „Рила лейк ленд холдинг“ ООД, ЕИК-********* да заплати
по сметка на Апелативен съд – София сумата от държавна такса по иска по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД сумата от 7060
лева.
ОСЪЖДА „Рила лейк“ АД/н/ и „Рила лейк ленд холдинг“ ООД да
заплатят на адв.Н.Б. сумата от 20 330 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18