№ 38338
гр. София, 30.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110104031 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. Р. за посочените в заявлението парични суми, с
произход непогасени задължения по сключен договор за кредит. Сред претендираните в
заявлението вземания са възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за наличието на
положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за наличието на пречки по чл. 411, ал.
2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Видно от приложените към заявлението договор за кредит и Общи условия към него
е, че в договора са уговорени възнаграждение за услуга „Фаст“, даваща право на клиента за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и възнаграждение за
услуга „Флекси“, даваща право на клиента да промени предварително уговорения
погасителен план при спазване на конкретно посочени специфични изисквания, предвидени
в Общите условия на договора.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
отпускане на заема и неговото администриране – по аргумент за противното от нормата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Услугата „Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора, няма
характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на
договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно
разглеждане на искането за кредит. Клаузата, уреждаща възнаграждение за услуга, която не
е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което заявлението в
частта относно искането за възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да бъде отхвърлено, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно уговореното, възнаграждение за услуга „Флекси“ се дължи независимо от
това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да
оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя
кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
1
а кредиторът съответно да събира стойност на непредоставени услуги. Клаузата относно
възнаграждение за услуга „Флекси“ е неравноправна, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след като няма твърдения да е
индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Предвид горното, заявлението и
относно вземане за възнаграждение за услуга „Флекси“ подлежи на отхвърляне, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Съдът намира, че вземането за сумата от 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, не се дължи, защото доколкото не се твърди да са правени
конкретни разходи във връзка със събирането на вземанията по договора, се касае за такса,
начислявана от кредитора при нередовно обслужване на кредита. В случая предвид
потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът – потребител, може
да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такива, свързани с усвояване и управление
на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а,
ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна
лихва) на определен падеж. Допълнителни услуги например са издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение – в последния смисъл е решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. №
3001/2017 г., потвърдено с решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II
т. о., ТК. Съдът намира, че вземането, претендирано като такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, представлява такса, свързана с управлението на кредита, която
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. При това положение, претендираното вземане за
сумата от 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, не се дължи и
в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от /ФИРМА/ срещу М. В. Р. В ЧАСТТА на претенциите за сумата от 450 лв. –
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; за сумата от 1350 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и за сумата от 30 лв. – такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2