Определение по дело №201/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 336
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20231700500201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 336
гр. Перник, 05.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5184/13.12.2022 г. /с п.к. от 09.12.2022г./,
подадена от Й. Г. Р. и Р. Х. Р. чрез адв. К. Б. против РЕШЕНИЕ № 155/16.11.2022 г. по гр.д.
№ 1175/2021 г. по описа на РС Радомир.
С въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
като неоснователен искът на въззивниците с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр. чл.
124 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответната
страна, че същите са собственици на поземлен имот с площ от 37.32 кв.м., находящ се в
северозападната част на парцела XIV-472, която част неправилно е заснета като част от
поземлен имот с идентификатор 61577.503.472, а не като част от собственият им поземлен
имот с идентификатор 61577.503.473, към който същата принадлежи.
Жалбоподателите считат решението за неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че при постановяване на
решението си, първоинстанционния съд не е направил преценка на всички събрани по
делото доказателства, както и не е направил анализ на събраните по делото гласни
доказателства. Твърди се, че съдът не е приел относими към делото доказателства,
предоставени от въззивници. Сочи за неправилно решението на съда, с оглед на което е
прието, че насрещната страна е придобила процесният имот по давност. Намира, че
изводите на съда са изцяло необосновани, постановени при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства. С жалбата се излагат твърдения, че показанията на
свидетелите на ответната страна са недостоверни и дадени с цел да и служат в съдебното
производство. Жалбоподателите твърдят, че ответницата в съдебното производство не е
могла да установи владение върху процесния имот преди 1993 г., тъй като тогава тя го е
придобила като дарение от нейната майка. Сочат, за напълно неправилен извода на съда, че
ответната страна е владяла имота от 1982 г., като допълват, че това не се установява от нито
едно от доказателствата по делото, включително и от свидетелите на ответницата. Намират
за недопустимо присъединяване на реални части от съседен парцел чрез завладяване и
упражняване на фактическа власт повече от 10 години. В жалбата се излагат подробни
съображения въз основа на които се иска отмяна на постановеното решение и
1
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Правят искане за
присъждане на сторените разноски по делото пред двете инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна
С. Т. К. , чрез адв. Н. Д. е подала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че сочените в нея основания за отмяна на първоинстанционното решение на са
налице. Счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен
материал. Намира, че същото е постановено при задълбочено изследване на представените
по делото доказателства, което е довело и до правилните изводи на съда. Излагат се доводи
по същество на спора в подкрепа на постановеното решение. Твърди, че не е налице
никакво противоречие между събраните гласни доказателста пред първата инстанция. В
заключение отбелязва, че не смята, че е допусната грешка при заснемането на имотите на
кадастралната карта. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Счита, че първата инстанция е
постановила акта след подробно и задълбочено обсъждане на всички доказателства и при
изяснена фактическа обстановка. Прави искане за присъждане на сторените разноски по
делото пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Относно направеното с въззивната жалба искане за прилагане като доказателство по
делото на: Нотариален акт № 247 том I дело № 350/1973 г. на РРС; Разрешение № 53 от
22.04.2021 г. на Кмета на Община Радомир; Два броя комбинирани скици на инж. Стоян
Стоянов; Заповед за правоспособност по ЗКИР № РД-15-138 от 16.12.2019 г. и
Застрахователна полица на ЗАД „Армеец“, съдът намира, че същите не попадат извън
забраната на чл.266 ГПК. Настоящият състав счита, че жалбоподателят всъщност иска
събирането на доказателства, които е могъл да представи в срок в първоинстанционното
производство и случаят попада в забраната но чл. 266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и
съставлява съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК,
произнасянето на въззивния съд по преклудирани възражения и събирането на
доказателства, които страната е могла своевременно да представи в първата инстанция -
Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-
то гр. отделение.
Във въззивната жалба и отговора към нея, страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по


тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2023 г. от
10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите за приемането на
представените с въззивната жалба писмени доказателства, като преклудирано.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по телефон или
електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не е
задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото а на въззивника и препис от подадените
отговори на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3