РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _25.05._ 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесeт и седми април_ 2021 г. в състав:

                      

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                   

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _683_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422  от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от ******** ООД, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от В.П.Ц.-Д., ЕИК: ********, 

против ЕТ ********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ********,  представлявано от П.П.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество отглежда кокошки бройлерно направление за производството на разплодни яйца и еднодневни пилета бройлери. На 15.09.2015г. била извършена продажба от ********ООД на стоки, подробно описани във фактура № **********/15.09.2015г. на стойност 3 599,94 лева,  с начислено ДДС. Сочи, че предвид факта, че продажбите представлявали търговска сделка и като такива съгласно чл.293, ал.1 от ТЗ са неформални, т.е. писмената форма като форма за действителност е задължителна само в предвидените от закона случаи, какъвто не е търговската продажба с ответника, не бил сключен писмен договор за продажба.

В съответствие с разпоредбите на чл.321 от ТЗ и разпоредбите на ЗДДС била издадена фактура № **********/15.09.2015г. на длъжника, в която било посочено точното описание и количество на стоките/птици/, цена- 2 999, 95 лева и ДДС- 599. 99 лева.

Твърди се, че въпреки горните обстоятелства, както и факта, че кредиторът ******** ООД бил изпълнил точно своите задължения и е създал условия за точното изпълнение от страна на ответника ЕТ ********, като бил оформен и приемо-предавателен протокол за това от № **********/ 15.09.2015г., същият не се издължил.

Въпреки многократните обещания на ответника да заплати задължението си, вече няколко години същият не предприемал действие по погасяване на дълга си.

Твърди се, че на основание чл.86 от ЗЗД ЕТ ******** дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 599, 94 лева от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Навежда довод, че предвид досегашното поведение на длъжника и продължителният период от време, в който ищецът ******** ООД не успявал да уреди отношенията си с ответника, за ******** ООД възниквал правен интерес да търси правата си по съдебен ред.

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът ЕТ ********, с ЕИК : ********, дължи да заплати на ******** ООД, следните суми:

-        3 599. 94 лева с ДДС по фактура №**********/15.09.2015г

-        на основание чл.86 от ЗЗД ЕТ******** дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 599,94 лева от считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението.

          Претендира направените деловодни разноски, в това число платените държавни такси, включително възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.

Направени са доказателствени искания.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

С отговора ответникът твърди, че представляваната от него фирма има регистрирана ферма за отглеждане на пилета бройлери и че доставката им трябвало да бъде съпроводена от приемо – предавателен протокол, фактура и ветеринарно медицинско свидетелство /задължение на продавача/. Твърди, че  представената като доказателствен материал фактура №**********/15.09.2015 от ищеца вежда за първи път. Позовава се на разпоредбите на чл. 321 от ТЗ и тези на ЗДДС, че продавачът бил длъжен да представи на купувача оригинална фактура до 7 дни от извършване на сделката, но най – късно в рамките на отчетния месец с цел осчетоводяване. Задава въпрос какво е пречело на продавача да му изпрати фактурата по пощата или по някоя от куриерските фирми.

Ответникът не оспорва доставката, както и дължимата по нея сума (главница). Оспорва липсата на счетоводен документ (фактура), по който да бъде извършено плащането. Плащане щяло да бъде извършено, когато получи от ищеца оригинална фактура и удостоверение за актуална банкова сметка.

*** за начисляване на лихви  по дължимата главница, както и направените от него разходи за дело, което щяло да бъде излишно, в случай, че си изпълнел задълженията като продавач.

   В отговора на исковата молба се сочи, че липсата на счетоводен документ и липсата на ВМ свидетелство го лишили от възможността да потърси претенции към ищеца за годността на доставените му пилета, защото високата им смъртност и бавен растеж му нанесли големи финансови загуби.

Оспорва назначаването на вещо лице, тъй като не оспорвал дължимата главница. Представя дневник на покупките за целия отчетен период и справка декларация по ЗДДС.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към делото ч.гр.д. №504/2020г.  по описа на РС – Левски, ищецът е подал на 10.09.2020г. до РС – Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Съдът е издал Заповед за изпълнение № 253/10.09.2020г., като е разпоредил ответникът (длъжник) да заплати на кредитора  - ищец сумата от 3599.94 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2020г., както и направените деловодни разноски: 72 лв. д.т. и 350,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Представени са копие от дневника за продажби на ищеца за данъчен период 09.2015г.; копие от справка декларация върху данък добавена стойност; копие от уведомление за приемане на постъпили от ищеца данни от справката декларация по ЗДДС, дневника на покупки и дневника на продажби, за отчетен период септември 2015г.; копие от фактура 700/15.09.2015г.  и копие от приемо – предавателен протокол 136 от 15.09.2015г. От приложените доказателства се установява, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключен неформален договор, съгласно който ищецът да извърши доставка на птици, а ответникът да му заплати за това.

Ответникът не оспорва доставката, както и дължимата по нея сума – главницата. Оспорва липсата на счетоводен документ (фактура), по който да бъде извършено плащането.

От изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура 700/15.09.2015г., издадена от ******** ООД е осчетоводена в счетоводството на ищеца и описана в Дневник за продажби за отчетен данъчен период септември 2015г. с подадена към НАП справка – декларация по ЗДДС на 13.10.2015г. Дължима сума 3599,94 лв.

Вещото лице разяснява, че фактура 700/15.09.2015г., издадена от доставчик ******** ООД и получател ******** на обща стойност 3599,94 лв. не е осчетоводена в счетоводството на ответника за периода м. септември 2015г. до м. август 2016г. вкл. Фактурата не е включена в дневниците за покупки за ДДС на ответника за посочения период.

От заключението на експертизата се установява, че задълженията на ответника ЕТ ******** към ищеца по фактура 700/15.09.2015г. не са платени към 28.02.2021г. – датата на проверка в счетоводството на ищеца. Размерът на дължимата сума по процесната фактура е 3599,94лв., като към 28.02.2021г. общият  размер на главницата е 3599,94лв.

Заключението на вещото лице е компетентно изготвено, неоспорено от страните, поради което и прието от съда.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативени неформален договор, като при сключването му се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Възникналото продажбено правоотношение попада под приложното поле на ТЗ, тъй като същото е възникнало между търговци по смисъла на ТЗ.

Характеристиката на покупко – продажбата, уредени в ЗЗД се пренасят и в търговските отношения на основание субсидиарното приложение на правилата на гражданското законодателство, като се отчитат и спецификите на търговския оборот. За ищеца съществуват две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки  и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената цена и да получи вещите, предмет на договора. По силата на чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

В случая по делото се установява наличието на договорни правоотношения с посоченото съдържание. Доставката на стоките се установява, като се цени  представената фактура наред с всички доказателства по делото.

Ответникът е подписал приемо – предавателния протокол на 15.09.2015г. за 7200 еднодневни пилета, на стойност 3600лв. без ДДС.  

Безспорно установено е, че исковата сума не е заплатена.

Ответникът е посочил, че липсата на счетоводен документ и липсата на ВМ свидетелство го лишили от възможността да потърси претенции към ищеца за годността на доставените му пилета.

Сам ответникът заявява, че не е предявил претенции към ищеца за годността на доставените му пилета.

От изложеното следва, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да достави стоката, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената.

По делото няма данни за извършено плащане на посочената сума.

Ответникът не оспорва представената фактура. С оглед неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора следва да се направи с оглед на всички доказателства по делото. Представената фактура от 15.09.2015г. не е оспорена от ответника и съдържа необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е издадена. При предаването на процесните вещи продавачът е изпълнил своето задължение, породено от договора за търговска продажба. Задължението на купувача да заплати цената не е изпълнено.

Обстоятелството, че възникналите парични задължения на ответника са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника. Липсват твърдения и доказателства ответникът да е изпълнил своята насрещна парична престация.

При така изложеното съдът намира предявеният иск за доказан както по основание, така и по размер, поради което същият следна за се уважи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно т.12. от ТР№4/2013г. от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство относно размера им, като и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

По отношение на претенцията за разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в общ размер на 994 лв. по заповедното и исково производство.

 

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че длъжникът ЕТ ********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ********,  представлявано от П.П., дължи да заплати на ******** ООД, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от В.П.Ц.-Д., ЕИК: ********, следните суми:

- 3599,94 лв. с ДДС по фактура №**********/15.09.2015г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3599,94лв., считано от 10.09.2020г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението. 

ОСЪЖДА ЕТ ********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ********,  представлявано от П.П., да заплати на ******** ООД, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от В.П.Ц.-Д., ЕИК: ********, направените деловодни разноски по заповедното и исково производство в размер на 994 лв.

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: