О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н.
Исмал
въззивно
частно търговско дело № 1942 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по
повод частна жалба с вх. 86354/21.11.2019 г., депозирана от „Мултиимпекс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 66, ет. 3, против
определение № 14880/14.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 18678 по описа за
2019 г. на РС-Варна, 47-ми състав, с което производството по посоченото частно
гражданско дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Троян.
В
частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени и
постанови ново, с което да допусне поисканите обезпечителни мерки. Поддържа се,
че бъдещият ответник – „Стромат“ ООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, което обуславя териториалната компетентност на РС-Варна
в бъдещия исков процес, чието обезпечаване се иска. Излагат се твърдения, за това че в
обезпечителното производство е предвидена правна възможност за молителя да
избере пред кой съд да депозира молбата за допускане на обезпечение, като
териториално компетентният съд не е определен по императивен начин от
законодателя.
По
делото не е постъпил отговор от насрещната страна, доколкото съгласно чл. 396,
ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, препис от частната жалба не се връчва на бъдещия
ответник при отказ на съда.
Относно допустимостта на частната
жалба:
Частната
жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Относно основателността на частната
жалба:
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата, събрани, проверени и приобщени по реда
на ГПК по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, и настоящото
производство и като съобрази аргументите по жалбата, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 24.11.2019 г., на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК, е депозирана
молба от частния жалбоподател с вх. № 84064, с която е поискано да се допусне обезпечение на
бъдещ осъдителен иск, чрез налагане на запор върху вземанията на бъдещия
ответник „Стромат“ ООД за суми по банкови сметки, открити в „Обединена
Българска Банка“ АД, Банка ДСК“ ЕАД, „Алианцбанк България“ АД, „Уникредит
Булбанк“ АД, „Прокредит Банк“ АД, „Райфайзенбнак България“ ЕАД, „Д-Банк“ АД,
„Тексимбанк“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД. В деня на сезирането – 24.11.2019 г., е постановено определение № 14880, чиято правилност се обжалва пред настоящия съдебен
състав, с което е прекратено производството по ч. гр. д. № 18678 по описа за
2019 г. поради местна неподсъдност и делото е изпратено на РС-Троян.
За
подсъдността в обезпечителното производство, вкл. местната, съдът следи
служебно, като тук разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК не намира приложение,
тъй като производството не е двустранно и се развива без участието на насрещната страна, чиято
имуществена сфера е обект на исканата обезпечителна мярка. Разпоредбата на чл.
390, ал. 1 от ГПК е специална и дерогира приложението на чл. 105 от ГПК.
Местната компетентност при обезпечението на бъдещ иск в определени случаи е
изборна, т.е. по воля на молителя – или съдът по постоянен адрес, респективно
седалището на същия, или съдът по местонахождението на имота, който ще служи за
обезпечение. Следователно тя е изборна в случаите, когато се иска като обезпечителна
мярка възбрана на недвижим имот. В конкретния случай исканата обезпечителна
мярка – запор върху парични вземания по банкови сметки – не дава възможност за
избор на местно компетентния съд за допускане на
обезпечението. Видно от вписванията по партидата на последния в търговския
регистър, същият е със седалище и адрес на управление в гр. Троян, което
обуславя крайния извод, че териториално компетентен да се произнесе по молбата
за допускане на обезпечение е РС-Троян.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
В настоящото производство съдът не
присъжда сторените съдебно-деловодни разноски, доколкото същите се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход
– арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено на 06.11.2012
г. по т. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14880/14.11.2019 г., постановено по ч. гр. д.
№ 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.