Определение по дело №1942/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4304
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193101001942
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………... 2019 г.

гр.  Варна

 

          ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                            мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

          като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

          въззивно частно търговско дело 1942 по описа за 2019 година,

          за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.

               Образувано е по повод частна жалба с вх. 86354/21.11.2019 г., депозирана от „Мултиимпекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 66, ет. 3, против определение № 14880/14.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми състав, с което производството по посоченото частно гражданско дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Троян.

          В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени и постанови ново, с което да допусне поисканите обезпечителни мерки. Поддържа се, че бъдещият ответник – „Стромат“ ООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление в гр. Варна, което обуславя териториалната компетентност на РС-Варна в бъдещия исков процес, чието обезпечаване се иска.  Излагат се твърдения, за това че в обезпечителното производство е предвидена правна възможност за молителя да избере пред кой съд да депозира молбата за допускане на обезпечение, като териториално компетентният съд не е определен по императивен начин от законодателя.   

          По делото не е постъпил отговор от насрещната страна, доколкото съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, препис от частната жалба не се връчва на бъдещия ответник при отказ на съда. 

          Относно допустимостта на частната жалба:

          Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Относно основателността на частната жалба:

          Съдът след съвкупен анализ на доказателствата, събрани, проверени и приобщени по реда на ГПК по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, и настоящото производство и като съобрази аргументите по жалбата, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          На 24.11.2019 г., на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК, е депозирана молба от частния жалбоподател с вх. № 84064, с която е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ осъдителен иск, чрез налагане на запор върху вземанията на бъдещия ответник „Стромат“ ООД за суми по банкови сметки, открити в „Обединена Българска Банка“ АД, Банка ДСК“ ЕАД, „Алианцбанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Прокредит Банк“ АД, „Райфайзенбнак България“ ЕАД, „Д-Банк“ АД, „Тексимбанк“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД. В деня на сезирането – 24.11.2019 г., е постановено определение № 14880, чиято правилност се обжалва пред настоящия съдебен състав, с което е прекратено производството по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. поради местна неподсъдност и делото е изпратено на РС-Троян.

          За подсъдността в обезпечителното производство, вкл. местната, съдът следи служебно, като тук разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК не намира приложение, тъй като производството не е двустранно и се развива без участието на насрещната страна, чиято имуществена сфера е обект на исканата обезпечителна мярка. Разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК е специална и дерогира приложението на чл. 105 от ГПК. Местната компетентност при обезпечението на бъдещ иск в определени случаи е изборна, т.е. по воля на молителя – или съдът по постоянен адрес, респективно седалището на същия, или съдът по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Следователно тя е изборна в случаите, когато се иска като обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот. В конкретния случай исканата обезпечителна мярка – запор върху парични вземания по банкови сметки – не дава възможност за избор на местно компетентния съд за допускане на обезпечението. Видно от вписванията по партидата на последния в търговския регистър, същият е със седалище и адрес на управление в гр. Троян, което обуславя крайния извод, че териториално компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение е РС-Троян.

          Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

          Относно съдебно-деловодните разноски:

          В настоящото производство съдът не присъжда сторените съдебно-деловодни разноски, доколкото същите се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход – арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено на 06.11.2012 г. по т. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

          Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 14880/14.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 18678 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 47-ми състав.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                    2.