№ 853
гр. Варна, 14.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20233100600894 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 15:06 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Е. Т. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. М. Р.
– АК-Варна, редовно упълномощен и приет от преди.
Гражданският ищец А. К. В., редовно призован, явява се лично и с адв. Д. П. – АК-
Варна, редовно упълномощена и приета от преди.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия АТАНАСОВ.
Адв. Р.: Поддържам доказателствените искания изложени в жалбата.
Правя още едно искане, по Ваша преценка, или за повторен разпит и изслушване на
в.л. д-р. Деян Демиров, който в съдебно заседание, т.к.вече е депозирал пред първата
инстанция експертиза, да даде отговор какви са били биологичните признаци и
характеристиките на всяка една от телесните повреди описани в неговото заключение, които
е получил свидетелят А. К. В.. Телесните повреди са две, като едната е на коляното и в
зоната на лява ушна мида. Считам, че е от съществено значение за преценката на евентуално
един от изводите, до които може да достигнете за това дали е налична или не е реторсия. На
второ място, дали и следва да се прекрати, ако ще и частично производството в една част, с
1
оглед наведените от нас твърдения, че едва с уточняващата молба тъжителят се е опитал да
промени предметa на делoто, въвеждайки такова травматично увреждане година след
настъпване на инцидента, като визирам травмата на коляното, която до тогава въобще
отсъства от материалите по прекратеното досъдебно производство. И тъй като увреждането
на лявата ушна мида и това на коляното са различни по своя вид и ако бъде частично
прекратено производството, тогава следва да бъде поставена проверка извода за липса на
реторсия на първата инстанция. Ако прецените, че това няма как да бъде направено
повторното изслушване на вещото лице, следва да бъде назначена повторна
съдебномедицинска експертиза, която да отговори на този същия въпрос.
Направих исканията си преди даване ход на делото, защото след това може и а е
късно.
Адв. П.: Ние също, от страна на тъжителите, сме направили такова искане, каквото
има в жалбата и предоставяме на съда. Възразявам срещу второто им искане, поради това,
че считам че към настоящия момент е неотносимо, предвид приложените и представени
доказателства по делото.
Адв. Р. /Реплика/: Моля, за възможност да кажа нещо по повод формулираното от
нас доказателствено искане и преценката за неговата допустимост относно
видеотехническата експертиза. Поне за мен, създаването на един видеозапис от едно лице,
без да се знае какво ще се документира, като факти и обстоятелства, си е типичен и
емблемантичен пример за случайно доказателствено средство, което е създадено. Няма
пречка то да бъде приобщено към материалите по делото, а в конкретния случай подложено
на експертен анализ с цел установяване автентичността на записа и наличието на основание
за неговото кредитиране в този процес. Аз лично считам, че няма как това доказателство да
не бъде съобразено, защото то е от съществено значение за решаване на спора при все, че то
е събрано в рамките на образуваното досъдебно производство, подложено е на експертен
анализ и е обсъждано от прокурора прекратил производството по делото, който го е приел за
допустимо и относимо към наказателния процес към него момент.
СЪДЪТ, след като съобрази обстоятелствата по делото и изложените становища на
страните в днешното съдебно заседание намира, че следва да остави без уважение
направеното искане за събиране на допълнителни доказателства, поради следните
съображения:
Във връзка с постъпилото искане за изготвяне на нова експертиза на видеозаписите,
представени в досъдебното производство, настоящата инстанция намира, че към момента по
това производство по делото са събрани доказателства във връзка с тези искания и реално
повторно назначаване на допълнителни такава не би допринесло за изясняване на делото от
фактическа страна, доколкото подобни доказателства вече съществуват.
Във връзка направеното искане за извършване на лицевоидентификационно
изследване представено в досъдебното производство, настоящата инстанция намира, че са
събрани заключения, касаещи обстоятелството, че реално подобно изследване не би могло
да бъде извършено, с оглед ниската разделителна способност на изследвания обект.
По отношение на направеното искане в днешното съдебно заседание за повторен
разпит на вещото лице Демиров или назначаване на допълнителна съдебномедицинска
експертиза, настоящата инстанция намира, че отговори на поставените в тази връзка
въпроси в днешното съдебно заседание се съдържат в писмените материи приложени и
присъединени това производството и че същите са част от доказателствения материали и
следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност.
Поради горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от адв. Р. искания за събиране на
допълнителни доказателства по материалите на делото, а именно изготвяне на нова
видеотехническа експертиза, изготвяне на нова лицевоидентификационна експертиза и
повторен разпит на вещото лице Демиров или назначаване на допълнителна
съдебномедицинска експертиза.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните в днешното съдебно заседание, намира
делото за изяснено от фактическа и правна страна и ДАВА ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля, да оставите жалбата без уважение, като
неоснователна.
Намирам, че така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия беше безспорно,
безсъмнено и категорично доказано. Считам, че първоинстанционната присъда е законна,
правилна и много, много добре мотивирана, поради което Ви моля, да потвърдите
първоинстанционната присъда и да ни присъдите съдебно-деловодните разноски, като Ви
представям списък с разноските и договор за правна помощ.
Адв. Р.: Уважаеми окръжни съдии, ще Ви помоля да уважите въззивната жалба.
Поддържам аргументацията си изложена в допълнението към въззивната жалба и
моля, на първо място, да споделите доводите ми за недопустимост на производството,
предвид това, че има нарушение, което налага и Ви молим да отмените
първоинстанционната присъда и прекратите наказателното производство, като приемете, че
то е погасено по давност и то още към момента на подаване на тъжбата.
Няколко допълнителни аргумента към вече изложените към тъжбата:
Досъдебното производство е било образувано във връзка разследване по чл.131а,
ал.1, т.12 от НК, като е започнало на 17.06.2021 г. не с постановление за образуване, а с
първото действие по разследването, което е било разпит на А. В.. В разпита си той е
изложил как според него се е развил така наречения инцидент, където той в разпита е
посочил, че, забележете, той е получил 3 или 4 юмручни удара не къде да е, а точно в тила
на главата си. Никакви други наранявания или увреждания не твърди да са му били
причинени. В., подчертавам, че не твърди да е бил ударен и да е получил нараняване на
лявото ухо, още по-малко да е получил удар или увреждане в коляното си. В тъжбата и
уточняващата към нея молба, не разбирам каква е била процесуалната нуждата да бъде
уточнявана тъжбата, която съдържа, поне за мен, съвсем ясни и конкретни фактологични
твърдения за това как е протекъл инцидента, но съдът, явно констатирайки още на този етап
преди да се оттегли за извършване на решаващата си дейност, противоречия между тъжбата
и доказателствата е дал удобна възможност тъжителя да си пренапише тъжбата и да
промени предмета на делото по този начин. Такива твърдения за причинени телесни
увреждания, за които в последствие е бил постановен съдебния акт, са наведени едва с
уточняващата молба. Те, обаче, са в открито противоречие с твърденията в рамките на
досъдебното производство в рамките на тъжбата, която е подадена повече от година след
17.06.2021 г. Нашия прочит на НПК ми дава основание да считам, че е направен недопустим
опит да се развие едно производството от частен наказателен характер с въвеждане на
твърдения повече от година след изтичане на 6-месечния срок, които са свързани с
извършено престъпление от частен характер по чл.130 от НК. Поне за мен, с оглед
реливираното от нас своевременно отреагиране е дало основание производството да бъде
прекратено и каквото изискване изрично е било отправено в заседание.
Ще помоля да съобразите и обстоятелството, че в медицинското удостоверение от
18.06.2022 г. представено, както по досъдебното производство, така и с тъжбата. Тъжителят
3
твърди, визирам пасажа снет от съдебния медик амнестично, което е форма на изразяване на
личната позиция на тъжителя и която няма как да бъде игнорирана в този процес, че след
слизането си от колата, твърди В., му били нанесени юмруци и ритници в областта на
дясното коляно. В тъжбата и уточняващата към нея молба няма такива твърдения. Г. не е
предаден на съд с такива твърдения, обаче, е осъден за едни твърдения, които за въведени за
първи път в процеса с доуточняващата молба, че при усукване на тялото му се усукало и
коляното му, което тангирало със скоростния лост на автомобила и видите ли по този начин
се получила травматизма дала основание за ангажиране на наказателната отговорност на В..
И още нещо – в очната ставка на 24.02.2022 г. по досъдебното производство, макар и да
няма процесуална стойност, но доколкото производството не е било образувано с
постановление, ако прием, че там има някаква форма на доуточняване на първоначалните
твърдения, дали основа за образуване на това производство, там също се говори за удари в
лявата тилна част.
Развивам тази втора част на изложението си по този повод, за да отгранича двата
момента. Даже и да приемем, че имаме образувано наказателно производство за нанесена
телесна повреда, то е за телесна повреда причинена в тилната част на главата, която няма
общо със страничната част и ушната мида. В тилната част ушна мида няма. Поради това
няма как половин година по-късно да се образува наказателното производство за това нещо.
На второ място, при липсата въобще на наведени твърдения за причиняване на увреждане
на коляното в досъдебното производство, то същите аргументи в още по-голяма сила важат
и за тази телесна повреда. Що се касае до удари в коляното, както е твърдяно, то такива
въобще не са установени и Г. не е предаден на съд. Най-малкото, алтернативно, следва
производството да бъде прекратено в частта, на осн. чл.81, ал.3 от НК, в частта относно
травмата на коляното. Това е второто ми искане към Вас.
Всичко това би имало значение, ако въобще приемете, че по изначало при направата
на защита на Г. считаме, че безспорно са налице доказателства в тази посока и считаме, че
първоинстанционната присъда е постановена при липса на мотиви. На първо място, това е
изключително вътрешно противоречие. Липсата на елементарни връзки между отделните
съждения, които е направил първоинстанцонния съд и превратно тълкуване на
доказателствения материал, който не позволява да бъде коригирана волята му. Няма как
първоинстанционният съдебен състав на стр. 8-ма от мотивите си да кредитира изцяло
показанията на свидетелите Т., Е., В.а, като констатира, че били логични и последователни и
кореспондират с останалия кредитиран доказателствен материал, без даже да се посочва кой
е той, и тук ние сме поставени в хипотезата на гадаене с кой е доказателствения материал, с
който те се намират в корелация. В същото време на страница 18-та от мотивите си съдът
приема, че когато един път е кредитирал изцяло9 показанията на свид. М. В.а, че същите се
опровергавали от съдебномедицинската експертиза и медицинската документация. Кое от
двете неща е вярно? Кредитираме ги изцяло, частично или как? Ако районният съд е
изпълнил задължението си да извърши цялостен, обективен и задълбочен анализ на
доказателствените източници и ги съпостави едно с друго и да ги тълкува с оглед
действителното им съдържание, бих констатирал многобройните противоречия в гласните
доказателства, които той е кредитирал, включително между тях и съдебномедицинската
експертиза, трудовия договор, длъжностната характеристика и видеотехническата
експертиза. Ами няма как да кредитираш изцяло показанията на М. В.а, в частта относно
телесната повреда, при положение, че са категорично отречени от съдебномедицинската
експертиза. Съдът е отказал да обсъди доводите ни във връзка с това, че
съдебномедицинската експертиза дава основание да се приеме, че случаят се е развил, както
по начина по който си излага твърденията тъжителя в тъжбата, но точно толкова и по същия
начин уврежданията по тъжителя е можело да бъдат получени и по механизма описан от Е.
Г., а именно воден от желанието си да вземе контактния ключ от таблото на автомобила,
прониквайки с горната част на торса си, като по този начин, според в.л. Демиров, би могло
4
да се получи това увреждане на ушната мида и усукването на крайника. Тук е следвало да
бъде съобразно обстоятелството, че целта на намерението на Е. Г. не е била да се причинява
травматично увреждане, а да се вземат ключовете от автомобила. Ако това е довело до
някакво увреждане, то липсва субективната страна и оттам би могло да мислим единствено
за причинени вреди в чисто гражданско-правната му част, която е самостоятелна част от
Вашето произнасяне. Тоест, не е задължително едно лице да бъде осъдено в рамките на
наказателно производство да е причинило умишлено увреждане, но може да бъде осъдено
да заплати обезщетение. Въпреки тези възражения такъв анализ отсъства. Съдът чисто
фрагментарно си е позволил да събира парчета от доказателствената мозайка, дотолкова
доколкото покриват условно критериите за осъждане на едно лице, като е отказал да обсъди
всички онези доказателства, които опровергават обвинението или поне разколебават
неговата категоричност. Не може едни доказателства в процеса да бъдат кредитирани само
по причина, че противоречали на други, защото е вярно само по себе си и обратното.
Уважаеми окръжни съдии, съдът си е позволил да упражнява двоен стандарт при анализа на
доказателствата. Кредитирал е безкритично показанията на М. В.а - майката на тъжителя,
без въобще да подлага на критичен анализ нейните показания, при положение, че те са
изпълнени с противоречия. В същото време отказва да кредитира показанията на свидетеля.
Илиева по причина, че била в съжителство с тъжителя. Това за мен не е еднаква критериална
база. Ако ще експлоатираме родствените връзки, то следва критериите са техния анализ и
оценка да бъдат идентични. Това процесуално нарушение ми дава основание да считам, че е
редно с всички изложени, включително и още едно, че съдът не е извършил никакъв анализ
на доказателствата, ами е изредил на практика същите, което не може да бъде свързано с
това, че е извършен някакъв анализ на доказателствата, но ми дава основание да направя
искане от Вас да приемете, че са налице допуснати процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Няма как да не спра вниманието Ви на още нещо. Съдът е стигнал до там в своята
предубеденост на обвинителната теза, че е превърнал съдебнопсихологическата експертиза
в едно от централните доказателства в процеса. Споделената информация от В. пред вещото
лице, вече привнесена в заключението, се превръща в едно от категоричните доказателства
за вина на Г.. На второ място, вещото лице вместо да не бъде приемано неговото
заключение, с оглед многобройните противоречия в него, то е било кредитирано, отново
безкритично, и превърнато в централно доказателство, като ще си позволя да цитирам, че
след като според съда В. не бил склонен към агресия той бил флегматичен и меланхоличен
тип, изводимо от съдебнопсихологическата експертиза, а след като съда съобразил
характеристичната справка на прекия ръководител на подсъдимия Г., който бил лично
склонен да отстоява активно собственото си мнение и да не отчита другите гледни точки, то
това било доказателство за неговата вина - справка стр.13-14 от мотивите. Тоест от една
страна психологическата експертиза и заключението на психолога е едно от централните
доказателства в процеса, а от друга страна справка от прекия ръководител оценка, който
сочи как той изпълнява работните си задължения се превръща в друго доказателство, на
което съдът е основал осъдителната си присъда.
Ако не споделите тези доводи на защитата ще помоля да приемете, че обвинението не
е доказано по безспорен и несъмнен начин и да оправдаете Е. Г. по възведеното срещу него
обвинение. На практика, имаме показания на една група свидетели на частният тъжител,
като нито един от тях не е пряк очевидец на инцидента. Пресъздават казаното от В. с всички
противоречия, които сме изложили в жалбата и няма да преповтарям. Няма как когато се
пресъздава една истина от различни лица тя да е многолика. Това, поне за мен, е достатъчно
категоричен аргумент за недостоверност на тези писмени показания и за това, че те не могат
да бъдат оценени като косвени, така както изисква наказателния процес в онази единна
верига, които да водят до един безспорен и несъмнен извод, защото тази верига няма как да
5
се затвори в конкретния случай. Не е това доказателство и съдебномедицинската експертиза
след като в.л. Демиров заявява, че травмите при В. могат да бъдат получени и по начина, по
който описва в крайна сметка Е. Г., той изключва извод за неговата вина.
На последно място считам, че даже тези доводи да не бъдат споделени, то са налице
категорични доказателства за настъпила реторсия що се касае до реципрочното поведение
довели до същия травматизъм, какъвто е бил причинен на тъжителя, ми дава основание да
поискам от Вас да оправдаете В. и оставям на Ваша преценка възможността за ангажиране
на неговата отговорност и в какъв размер да бъде тя. Това е така по причина, че единствено
травмата на коляното, за което изложих аргументи, че ням как да бъде постановено в
осъдителния диспозитив, а що се касае до травмата на В. свързана с причиняване на
нараняване на лявата ушна мида, тя е със същата характеристика с травмата, която В. е
причинил на Г. и е свързана с характеристики по чл.130, ал.2 от НК – причинени болки и
страдание. На практика и без назначена нова допълнителна съдебномедицинска експертиза
моля, да се извърши преценка на съвкупността на двете увреждания. Тоест, прекратена в
частта относно коляното и Ви моля да приемете наличие на реторсия. То излиза така, че ако
някой причини по-големи увреждания от тези, които е получил няма как, ако вторият е
предаден на съд, да се ползва от тази реторсия.
На последно място ще Ви помоля да приемете отново в условията на алтернатива чл.
9 от НК. Няма да излагам мотиви в тази насока, поради това, че мисля, че са налице
доказателства.
Липсват мотиви и по отношение на гражданско- осъдителната част. Най-малко
заради това трябва да бъде отменена присъдата. Не може да кажеш подсъдимият да плати
3 000 лева, защото ги няма обективните предпоставки защо 3, 2 или 0. Практиката на ВКС е
еднозначна, че е достатъчна само липсата на мотиви в гражданско- осъдителната част, за да
бъде отменена една присъда.
Жалбоподателят-подсъдим Г.- Право на лична защита: Благодаря за
възможността. Няма какво да допълня.
Съдът дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Жалбоподателят-подсъдим Г.: Моля съда да бъда оправдан по всички обвинения
понеже.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след което счете делото за изяснено и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:41 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6