Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../25.3. 2013 г. по гр.д. № .../2013 г. на РС-П. е осъден А. Д. Р. да заплати на Р. Г. Б. сумата 5 738 лв.-неизплатена главница по договор за покупко-продажба и споразумение от 5.6. 2012 г., 817.60 лв. мораторна неустойка върху трите вноски с падежи 5.7., 5.8. и 5.9. 2012 г. за периода от датата на падежа на всяка от вноските до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от 22.11. 2012 г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен предявения от Р. Г. Б. против А. Д. Р. иск за заплащане на сумата 163 лв. мораторна лихва върху всяка от забавените вноски от датата на забавата до завеждане на исковата молба, като неоснователен. Осъден е А. Д. Р. да заплати на Р. Г. Б. 1 725.84 лв. разноски по делото. Недоволен от решението в осъдителната му част е останал А. Д. Р., който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. По жалбата е постъпил отговор от Р. Г. Б., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна , а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски. Великотърновският окръжен съд като запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Производството пред районния съд е образувано по повод исковата молба на Г. Б. против А. Д. Р. за заплащане на сумата 6 718.60 лв.. Твърди се ,че по силата на споразумение от 5.6. 2012 г. страните са постигнали съгласие за изплащане на остатъчна сума в размер на 6800 лв., явяваща се част от цената на договор за покупко-продажба на магазинно оборудване и налична стока и инвентар в магазин, намиращ се в гр.С., район Т., ж к „С.” ул. „Р. п.” № 16. Твърди се ,че съгласно споразумението сумата от 6800 лв. следва да се плати на три вноски: първата вноска от 2400 лв. в срок до 5.7. 2012 г.; втората вноска от 2200 лв. в срок до 5.8. 2012 г. и третата вноска от 2200 лв. в срок до 5.9. 2012 г. Твърди се ,че ответникът е заплатил част от първата вноска в размер на 1062 лв., а остатъкът от 1338 лв. не е платен до предявяване на иска. Твърди се ,че не са платени освен тази сума и втората и третата вноски, всяка по 2200 лв. Твърди се ,че с неплащане на парите в посочения срок ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 4 от споразумението ответникът дължи неустойка в размер на 5% месечно върху всяка неплатена сума, както и мораторна лихва. Моли съда да осъди ответника да му заплати неизплатения остатък от главницата в размер на 5738 лв., мораторна лихва върху нея общо 163 лв. и договорна неустойка общо в размер на 817.60 лв. Претендира се и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноските по делото. В отговора по исковата молба ответникът оспорва иска.Твърди ,че не е сключвал договор за покупко-продажба на оборудване и че не е подписвал процесното споразумение Оспорва истинността на представените договор за покупко-продажба,споразумението и приемо-предавателния протокол като се твърди ,че не са подписани от него и че не получавал тези вещи. Съдията във връзка с оспорването на тези документи е открил производство по чл. 193 от ГПК, като в тежест на ответника е доказателствената тежест да осъществи оспорването, което не е сторено. За да постанови решението си районният съдия и във връзка с неуспешно проведеното оспорване на писмените документи е приел, че оспорените документи са надлежни,автентични и истински, че са подписани от ответника. Във връзка с това съдията правилно е приел, че между страните по делото е налице валидно договорно правоотношение- договор за покупко-продажба и споразумение от 5.6. 2012 г., както и че е бедспорно установен предмета на същите, страните и продажната цена. Правилно съдията е приел ,че по делото е безспорно установено предаването на вещите от продавача на купувача ,както и плащането на сумата 6000 лв. по договора. Правилно съдията е приел също ,че страните в приложеното споразумение признават остатъчните задължения по договора, както са уточнени и срокове за плащане на дължимите три вноски. Правилно съдията е приел, че ищецът признава факта ,че му е платена сумата 1062 лв. от ответника от първата дължима вноска, при което безспорно се установява ,че размера на неплатената главница е 5 738 лв. В тази връзка правилно и мотивирано съдията е приел, че продавачът по договора е изпълнил задълженията си, а купувачът-ответник по делото не е изпълнил паричното си задължение. Правилно съдията е приел в мотивите си във връзка с претендираната неустойка и мораторна лихва ,че е недопустимо кредиторът да търси двойно обезщетения от една и съща забава , поради което е присъдена претендираната и договорена неустойка в размер на посочена от ищеца сума 817.60 лв. ВТОС напълно споделя изложените от съдията мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски по делото сумата 1500 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .../25.3. 2013 г. по гр.д. № ..../2013 г. на РС-П.. ОСЪЖДА А. Д. Р.,Е├Н * от гр.Б. Ч., ул.”Е. М.” №19 да заплати на Р. Г. Б., ЕГН * от гр.С., жк „Света Троица”, Б. 3. В.Г сумата 1500 лв., представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в 30-дневен срок от съобщението на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |