Р Е Ш
Е Н И Е
№ 949 16.03.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Трайкова
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18849 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ищцата Г.Л.
А., ЕГН **********, е предявила срещу Национален
осигурителен институт, Териториално поделение – Пловдив, с
адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Д.Р.И.Д. иск
за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а именно
на трудовия й стаж за периода 06.01.1992 г. – 30.05.1992 г., в който период е
работила в ЕТ „Ю. - П.П.“, със седалище и адрес на управление: гр. К., заличен
като търговец, на длъжността “***“ на пълен 8-часов работен ден.
Твърди се, че ответникът не е зачел осигурителния й стаж за процесния
период с мотива, че не е представила документ за редовно оформен осигурителен
стаж за същия период. Твърди се в този период ищцата да е работила на длъжност
„***“, като от представеното удостоверение от ТП на НОИ – С.З. било видно, че
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на ЕТ „Ю. - П.П.“ не са
приети.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва иска като
недопустим, респ. като неоснователен, тъй като в представената от ищцата
трудова книжка липсвал служебен печат.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде предявеният иск допустим, е необходимо да бъде представено
удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
В случая е видно от приетото удостоверение от ТП на НОИ – С.З. № 1 от
01.10.2019 г., че в осигурителния архив на ТП на НОИ не са били приети
разплащателни ведомости и други трудовоправни документи от ЕТ „Ю. – П.П.“ – гр.
К., като от удостоверение с изх. № ***/30.09.2019 г., издадено от Окръжен съд –
С.З., се установява, че с решение № 3654 от 18.12.1995 г. е вписано заличаване
на едноличния търговец.
Съгласно член 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, но
ведомостите и книжата са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ,
издадена на основание член 5, ал. 13 от КСО, се представя удостоверение от
съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. От съдържанието на представеното разпореждане № **********
/л. 16/ се установява, че осигурителният стаж за периода 06.01.1992 г. –
31.05.1992 г., не се зачита за осигурителен стаж, тъй като не е представен
документ, с редовно оформен осигурителен стаж за този период. От писмо с изх. №
*** от 09.08.2019 г., изготвено от ТП на НОИ – С.З. /л. 111/, се установява, че
във връзка с извършена проверка за установяване на осигурителен стаж на ищцата
за периода 01.01.1992 г. – 30.05.1992 г., положен в ЕТ „Ю. – П.П.“ – гр. К., е
установено, че през 2006 г. лицето П.П. П. е починало. Изпратени били писма до
наследниците Т. П. Д. – д. и Ю. П. П.а – д. за сведение относно това, от кого и
къде се съхранява фирмената документация, първичните счетоводни документи и
разплащателните ведомости за наетите лица, за да бъде извършена проверка, във
връзка с което е получено уведомление от наследниците, че фирмената
документация се е намирала в офиса в гр. К. и след това била пренесена в
жилището на П.П.. След неговата смърт през 2006 г., Т. Д. е открила множество
документи в избеното помещение на дома му в състояние, в което същите били
фактически унищожени – мухлясали от наводнение в помещението книжа и документи,
които тя изхвърлила поради необходимостта в кратки срокове да освободи
жилището. Посочено е, че към настоящия момент няма съхранени първични
счетоводни документи и разплащателни ведомости на наетите лица от осигурителя
ЕТ „Ю. – П.П.“ – гр. К.. По същество, наследницата на П.П., неговата д. Т. Д.,
е направила изявление, сторено пред органите на ТП на НОИ – С.З., за това, че
разплащателните ведомости и другите трудовоправни документи на ЕТ „Ю. – П.П.“ –
гр. К. са унищожени, ето защо съдът приема, че предявеният иск е допустим,
доколкото разплащателните ведомости не са били предадени на НОИ, поради
унищожаването им от работодателя, а НОИ е отказало на ищеца зачитането на
осигурителен стаж за периода 06.01.1992 г. – 31.05.1992 г.
Исковата молба е редовна, а предявеният иск е родово и местно подсъден на
Районен съд – Пловдив.
От представената в заверен препис трудова книжка на ищцата и от извършената
от съда в съдебно заседание констатация от трудовата книжка на същата,
представена в оригинал, се установява, че в книжката са налице отбелязвания, за
това, че за посочения период – 06.01.1992 г. – 30.05.1992 г., ищцата е работила
в ЕТ „Ю. – П.П.“ –
гр. К., на длъжността „т.р. - АС“, като за периода е налице надлежно
отбелязване в трудовата книжка, на стр. 14 от същата е поставен кръгъл печат на
фирмата, а на стр. 15 под посочване на периода, през който ищцата е работила в
ЕТ „Ю. – П.П.“ – гр. К. с цифри и думи, са положени подписи на гл. счетоводител
и на работодателя. Съгласно член 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж при прекратяване на ТПО продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника към датата на прекратяване, се записва с цифри и думи и
се подписва от гл. счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му. Нередовното оформяне на трудовата книжка съгласно изискванията на
действащото законодателство към момента на съставянето, обаче, не изключва
нейната доказателствена сила, понеже законът е предвидил тя да бъде ценена като
начало на писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия
стаж.
По делото са изслушани показанията на свидетелката А. А. М., за която се
установява от документите й за трудов стаж в трудовата й книжка, че е работила
през процесния период в ЕТ „Ю. – П.П.“ – гр. К.. От обясненията й става ясно,
че ищцата е работила, заедно с нея, през процесния период, като е заемала
длъжността „т.р.о.“ на пълно работно време – 8 часа.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че искът е
изцяло доказан и основателен. Представената по делото трудова книжка на ищцата
е документ по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона, установяващ вероятността
на трудовия стаж на ищцата в процесния период. Същата има всички предвидени
реквизити с изключение на печат на едноличния търговец – работодател,
удостоверяващ положения стаж. Установява се от изслушаната свидетелка, че в
процесния период ищцата е работила в ЕТ „Ю. – П.П.“ – гр. К. като „т.р. - АС“
на пълно работно време.
Ето защо искът е изцяло основателен, поради което ще се уважи.
На осн. чл. 9, ал. 3 и чл. 10 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, във вр. с чл. 78 от ГПК ищецът има право на
присъждане на разноските, в размер на 300 лева – платено адвокатско
възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г.Л. А., ЕГН ********** и
Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Д.Р.И.Д., че Г.Л. А.,
ЕГН ********** е работила на длъжност „т.р. - АС“, в ЕТ „Ю. – П.П.“ –
гр. К., заличен като търговец, в периода 06.01.1992
г. – 30.05.1992 г. на пълно работно време.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт, Териториално поделение – Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен
Каравелов” № 7, представлявано от Д.Р.И.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Л. А., ЕГН **********
СУМАТА от 300 лева /триста лева/
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
РЦ