№ 68
гр. Пловдив, 08.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Галина Гр. Арнаудова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600061 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
Обвиняемият И. М. И. се явява лично и с адв. С. Ч., редовно
упълномощен.
Не се явява другият упълномощен защитник адв. Ж. К.. От същия е
постъпила молба - писмено становище, в което сочи, че поддържа частната
жалба на адв. Ч., няма да се яви в днешното съдебно заседание и моли да се
даде ход на делото в негово отсъствие, че подзащитният му – обв. И. ще бъде
представляван само от адв. Ч..
Обвиняемият И.: Съгласен съм в днешното производство да бъда
представляван само от адв. Ч.. Не възразявам за отсъствието на адв. К..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Ч..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият И.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. Ч. -
защитник на обвиняемия И. М. И., срещу определението на Окръжен съд –
Стара Загора, постановено по ЧНД № 105/2024 г. по описа на същия съд, с
което спрямо обв. И. е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА. Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен,
иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по
отношение на обв. И..
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Адв. Ч.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по
доказателствата. Не правя отводи.
Обвиняемият И.: Не възразявам този състав да гледа делото.
Поддържам жалбата на защитника си. Нямам доказателствени искания.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Считам, че жалбата на адв.
Ч., с която се иска отмяна на определението на Окръжен съд Стара Загора, с
която е взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо обв. И., е
неоснователна и моля да я оставите без уважение.
Считам, че правилно Окръжният съд е преценил, че са налице всички
законови изисквания по чл. 63 ал. 1 НПК. Престъплението, за което е
привлечен И. като обвиняем, предвижда наказание лишаване от свобода от 2
до 8 години. От събраните до момента доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което е привлечен като обвиняем.
На първо място, това са показанията на свидетелите К. и Ж., които
твърдят, че на две последователни дати са си закупили наркотично вещество
от обв. И.. Твърденията на адв. Ч. пред първоинстанционното производство и
2
в жалбата, че тези двама свидетели са заинтересовани, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Фактът, че единият е осъждан, а спрямо
другия се води наказателно производство, по никакъв начин не ги прави
заинтересовани от изхода на наказателното производство, което се води
срещу И.. Или, казано с други думи, те нищо не печелят от това дали И. ще
бъде осъден или оправдан за обвинението по чл. 354а ал. 1 НК. Освен това,
следва да се има предвид, че показанията на двамата свидетели, които
цитирах, се подкрепят и описват от една и съща фактология относно
придобИ.ето на наркотичното вещество. Показанията на тези двама свидетели
се подкрепят от други гласни доказателства, от други лица, които са
закупували през един не кратък период наркотични вещества от обв. И.. Като
съпоставим тези гласни доказателства с факта, че непосредствено преди
задържането, когато е спрян за проверка от полицейските служители,
обвиняемият И. е погълнал пакетче, което е държал, очевидно съдържащо
наркотични вещества, тъй като се е наложила неговата хоспитализация в
токсикологията, се налага един извод, че към настоящия момент е налице
обосновано предположение, че И. е извършил престъплението, за което е
привлечен като обвиняем.
При извършено претърсване в имота, за който има данни, че се ползва и
от обвиняемия, е намерено също наркотично вещество.
Опасността обвиняемият да извърши друго престъпление или се укрие
също считам за реална, а не хипотетична. На първо място, от гласните
доказателства се установява, че той се занимава с действия по
разпространение на наркотици в не кратък период от време.
От свидетелството му за съдимост е видно, че той е осъждан за
престъпление по чл. 343 ал. 3 НК, а именно управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и деянието - предмет на настоящото
наказателно производство е извършено в изпитателния срок на това
осъждане. Видно от представената справка, към настоящия момент има и
друго неприключило ДП.
Въз основа на тези факти считам, че опасността И. отново да извърши
престъпление - и то свързано с употребата, държането и разпространението
на наркотични вещества, е реална.
Предвид всички изложено,м оля да потвърдите определението на ОС
3
Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам подадената жалба и
изложените в нея съображения.
Накратко ще насоча вашето внимание към някои основни факти и
обстоятелства, с чийто анализ би следвало да се стигне до изводи,
противоречащи на тези на първоинстанционния съд.
Ние не оспорваме, че по делото има разпитани 5 човека свидетели,
както и не оспорваме, че от показанията на тези свидетели могат да се
извлекат някакви данни. Факт е обаче, че у трима от тях не са намирани
наркотични вещества и дали са им продавани такива и от кого са продавани,
ако са продавани, е нещо изключително относително и няма данни,
подкрепящи тези твърдения.
Има двама свидетели, които твърдят, че, видите ли, при една и съща
обстановка обвиняемият им е продал наркотични вещества и че те не били
заинтересовани от изхода на делото. Заинтересоваността се е налага в
практиката и се изразява в това, че лицата, които дават конкретни показания
срещу някой, получават по-леки присъди или не им се взима мярка за
неотклонение. Това е всеизвестен факт. Друго е по-важно и по-съществено,
което оборва изводите на първоинстанционния съд и тези на прокуратурата.
Това е фактът, че по делото, доколкото си спомням, са приложени протоколи,
съдържащи анализ на намерените наркотични вещества у двамата свидетели.
От този анализ се вижда, че те са различни по своя вид наркотични вещества
и ако те са закупувани от подзащитния ми в рамките на кратък период от
време, следва съставът им да бъде еднакъв. Както посочих и пред
първоинстанционния съд, ако се приеме, че следва на база твърденията на
двамата, заловени с наркотични вещества, срещу които се водят ДП, да се
приеме, че това, което те казват, е вярно, че са закупили веществата от
определено лице, то това ще създаде опасен прецедент, в цялата страна да
започнат да се водят такива дела. Масово ще започнат твърдения „аз купих
еди-кое си от еди-кой си“ и тези лица ще бъдат осъдени, а това е правно
недопустимо. Дали е погълнал наркотично вещество или не, когато е
извършена проверката - правото не може да почива на предположения и
вероятности. Но при условие, че вещество не е намерено, а са налице
съмнения, е правно недопустимо да се приеме, че такова вещество е било
4
държано от подзащитния ми и дали то е било съответно на веществата, за
които му е подигнато обвинение? В практиката има случаи, когато лица са
тествани за наркотични вещества, отчита се наличие, а са пили обикновен
аспирин. Но сега говорим за факти и доказателства, въз основа на които
следва да се правят изводи. Няма доказателства – конкретни, преки или
косвени, които по някакъв начин да свързват подзащитния ми с веществото,
което е намерено у двамата свидетели.
Не съществува и коментираната опасност подзащитният ми да се укрие
или извърши престъпление.
Както бе коментирано, през м. ноември е проведена операция, при
която в него не е намерено нищо. От тогава до деня, в който му е взета
мярката му за неотклонение, е бил с повдигнато обвинение, пак за деяние,
извършено при условията на условна присъда, но тогава е преценено, че не
съществува опасност да се укрие или извърши престъпление. Въз основа на
какво се прави извод, че тази опасност вече съществува? Не може да се
приеме, че повдигането на ново обвинение за нещо друго и различно от
съществуващите, ще доведе до опасност лицето да се укрие или извърши
престъпление. Повече от 2 месеца този човек е на свобода, повече от 2 месеца
той не се укрива и е на разположение на органите на ДП и 2 месеца не са
намерили негово действие, представляващо престъпление, за да бъде
привлечен в качеството на обвиняем. Привлечен е за нещо преди 24 ноември.
Именно тук следва да се обсъди цялостното поведение на обвиняемия И.
преди задържането и да се прецени доколко въпросната опасност, която е
коментирана от първоинстанционния съд, е налице. Тя не съществува. Лицето
е с постоянен адрес, явявало се е при извършване на процесуално-следствени
действия по предходното дело, което е приключило, както се твърди от
материалите по делото. Не е извършвал действия, целящи да осуетят
разкрИ.ето на обективната истина по делата, които се водят срещу него.
Моля да приемете, че първоинстанционното определение е неправилно
и го отмените, като считам, че с оглед тежестта на обвинението, мярка за
неотклонение ПОДПИСКА би била съобразена както с фактите и
обстоятелства, така и с личността на подзащитния ми и неговото поведение.
Обвиняемият И. М. И. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитника ми.
5
Конкретно Г. и М., те искаха брат ми да продава за тях и аз имах малко
разправии с тях двамата. Казах, че ще ги кажа на полицаите и в един момент
ми казва разследващата полицайка в Г., че ще ми повдигат обвинение за
съпротивление. И през цялото това време аз се интересувам от случая, ходя
до полицията многократно, по собствена воля. Звънял съм на М. Р. –
разследващия, който ми беше, многократно, да питам какво се случва с
обвинението, което ще ми повдигат - за съпротивлението на полицаите. И се
обаждах многократно, ходил съм няколко пъти по собствена воля в полицията
да питам за случая, да минава по-бързо. Впоследствие разбирам, че ми
повдигат обвинение и за разпространение. Чакам едно дело за съпротива,
изведнъж М. ми звъни: „Ще дойдеш ли в полицията?“. Отивам. Повдигат ми
обвинение за разпространение. Повдигат ми обвинение и за съпротива.
Впоследствие М. един ден ми звъни: „Ела в полицията“ и ми показва, че ми
повдигат обвинение за разпространение. Това е, което искам да кажа.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият И. М. И.: Моля за подписка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Ст.Ч., защитник на И. М. И.,
обвиняем по досъдебно производство № *** ** ***/****г. по описа на РУ на
МВР гр.Г., срещу определение № 102/31.01.2024г. на Окръжен съд гр.Стара
Загора, постановено по ЧНД № 105/2024г. по описа на същия съд, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице всички кумулативни
основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия И.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
6
последния.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Обвиняемият И. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен, като правилен
и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.Стара Загора е
приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за
вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия
И..
Този извод не се споделя от въззивния съд.
Апелативен съд гр.Пловдив възприема виждането на
първоинстанционния съд, че от гласните доказателства по делото -
показанията на свидетелите Г. К. и И. Ж. може да се направи обоснованото
предположение, че обвиняемият е съпричастен към вмененото му
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Липсват такива
обаче, индивидуализиращи предмета на деянието, като вид наркотично
вещество, тегло, активен компонент, стойност. По делото не е изготвена
физикохимическа експертиза, която е задължителната и следва да даде
отговор на горните въпроси. Физикохимическите експертизи, на които се
позовава първостепенният съд, са назначени по други наказателни
производства и нямат характер на способи за доказване в настоящото
досъдебно производство. Това се отнася и за визираните протоколи за
доброволно предаване.
Спор няма, че се касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и
7
глоба.
Въззивният състав не споделя извода на контролирания съд, че
доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност обвиняемият И.
да извърши престъпление и да се укрие.
При внимателно запознаване с материалите от досъдебното
производство се установява следното:
Образувано е на 24.11.2023г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК със
съставянето на протокол за първото действие по разследването, в случая
претърсване и изземване, когато незабавното им извършване е единствената
възможност за събиране и запазване на доказателства. Касае се за следствено
действие, извършено в недвижим имот, обитаван и от обвиняемия. В хода на
разследването са разпитани свидетели, изготвена е
физикохимическа експертиза, приложени са материали от други две
досъдебни производства. Срокът на разследване е удължен до четири месеца,
т.е. до 24.03.2024г.
На 24.01.2024г. обвиняемият И. е получил призовка за явяване пред
разследващ полицай за привличане в качеството на обвиняем и разпит като
такъв на 29.01.2024г. На същата дата, след явяване, му е предявено
постановление за привличане на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1,
пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, след което е последвал неговия разпит.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 29.01.2024г. е задържан
за срок от 72 часа. На 31.01.2024г. от същия е внесено искане в Окръжен съд
гр.Стара Загора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия И., което е уважено. Следователно от образуване на
досъдебното производство на 24.11.2023г. до задържането му на 29.01.2024г.
са изминали повече от два месеца. За този не малък период държавното
обвинение не е ангажирало доказателства, от които да се направи извод, че е
налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се
укрие. Обремененото му съдебно минало не се е променило. Нямо ново
осъждане. Не се е укрил. Явил се е при призоваване. Има постоянен адрес, на
който е намерен.
При анализиране приложената справка за висящи наказателни
производство на обвиняемия И. може да се заключи, че това по чл.270, ал.1 от
8
НК, образувано на 25.11.2023г., касае поведението му спрямо полицейските
служители на 24.11.2023г., изразило се в опит да се отклони от проверка.
Неговата деятелност, евентуално осъществена при условията на реална
съвкупност, е предмет на две досъдебни производства с оглед правилата на
родовата подследственост и преценката на представителя на Окръжна
прокуратура гр.Стара Загора, въпреки че може да е предмет на разследване в
едно наказателно производство. Подобен субективен подход не трябва да се
разглежда във вреда на обвиняемото лице.
Резонен е въпросът, след като Окръжна прокуратура гр.Стара Загора
счита, че е налице реална опасност обвиняемият И. да извърши престъпление
и да се укрие, защо в продължение на повече от два месеца не е внесла искане
за задържането му под стража.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в случая не са налице
кумулативните предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за определяне на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Поради фазата, на която се намира разследването, настоящата
инстанция счита, че целите, визирани в чл.57 от НПК, могат да се постигнат и
с мярка за неотклонение „подписка“. Друга, по-тежка мярка за
неотклонение, би била непропорционална, създаваща повече ограничения от
необходимото за постигане на предвидените от законодателя цели. За
реализирането им в пълен обем на обвиняемия И. следва да се наложи и
мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на РБ“.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
необосновано и като такова следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което спрямо обвиняемия И. да се вземе мярка за
неотклонение „подписка“ и мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане на пределите на РБ“. Частната жалба, като основателна, трябва да
се уважи.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 102/31.01.2024г. на Окръжен съд гр.Стара
9
Загора, постановено по ЧНД № 105/2024г. по описа на същия съд, с което
спрямо И. М. И., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство №
*** ** ***/****г. по описа на РУ на МВР гр.Г., е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо И. М. И., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № *** ** ***/****г. по описа на РУ на МВР гр.Г., мярка за
неотклонение „подписка“.
ВЗЕМА спрямо И. М. И., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № *** ** ***/****г. по описа на РУ на МВР гр.Г., мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на РБ“.
Обвиняемият И. М. И. да се освободи незабавно, освен ако не се
задържа на друго основание.
Препис от определението да се изпрати на сектор „Б**“ при ОД на МВР
гр. С. З. за изпълнение.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10