Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
28. 01. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 16.01.2020 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N 1862
по
описа за 2019од. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Д.Г., ЕГН:**********,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, сер.К, бланков №2483858, издаден ОДМВР
- Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл.
182 ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения
за незаконосъобразност на НП – счита
последното за неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща
представител, счита депозираната жалба за неоснователна.
РРП не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната следва да се счита подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, вр.чл.189
ал.8 от ЗДвП.
На 01.03.2018г.
лек автомобил “АУДИ 6”, с рег.№ Р 52-77 АН, управляван от неустановено по
делото лице, се движил се по бул.”България”,
в гр.Русе, посока ГКПП „Дунав мост”. До бензиностанция
„Лукойл“ бил заснет с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400,
установила че превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движил
с 85м/ч. В съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш, с
който на собственика на автомобила - жпод.Г. била наложена на основание чл.182
ал.1, т.4 от ЗДвП глоба от 400лв., за превишение от 35км/ч. ЕФ бил връчен на 22.04.2019год. лично на
нарушителя, като в законоустановения срок, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП, жпод.Г.
депозирал възражение - декларация. В отговор до последният било изпратено писмо
от Наказващия орган, рег.№108500-9703 от 16.05.2019год., уведомяващо жпод.Г.,
че процесниа „ЕФ не може да бъде анулиран, тъй като не са изпълнени
разпоредбите на чл.189 ал. 5 от ЗДвП. Наказващият орган не представя
доказателства въпросното писмо да е стигнало надлежно до жалбоподателя, въпреки
което счел, че ЕФ влязъл в сила.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
показанията на св.Кр.Д..
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.
8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя
на 22.04.2019 г. и в срока по чл. 189, ал.
5 ЗДвП – на 24.04.2019 г. същият подал „възражение”/декларация/,
заявявайки, че не бил извършил нарушението,за което е обвинен с ЕФ. По
въпросната декларация е налице произнасяне от АНО, като с писмо от 16.05.20198
г., (л. 10) наказващият орган отказал да анулира електронния фиш, тъй като не
била изпълнена разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
8, изр. 2, предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е
14-дневен от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото не са
ангажирани никакви доказателства от АНО, кога въпросното писмо с отказ за
анулиране на ЕФ е било връчено на жалбоподателя. С разпореждане от 24.09.2019
г., съдът е задължил АНО да представи такава информация, като с писмо от 01.10.2019
г./л.15/ наказващият орган отговорил на разпореждането, посочвайки, че не може
да ангажира доказателства за това дали писмото въобще било връчено на
жалбоподателя, тъй като „не били получили обратната разписка от куриерската
фирма…”. Задължението да докаже редовното връчване е в тежест на АНО, а с оглед
всичко казано по-горе, съдът счита, че датата на връчване на отказа е останала
недоказана, поради което настоящият състав приема, че жалбата срещу ЕФ е
подадена в срок.
По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОДМВР - гр.Русе издала срещу
жалбоподателя електронен за налагане на глоба на основание чл. 189, ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.1, т.4
от ЗДвП в размер на 400 лева, с оглед виновно извършено
административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В издадения ЕФ констатираното административно нарушение е
описано, като са посочени дата на нарушението, място на извършването му, вкл. и с GPS координати, МПС - л.а. Ауди
А6, с рег.№ Р 5277 КА, дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS
400, установило нарушението; разрешена стойност на скоростта -50
км/ч; установена стойност на скоростта - 85 км/ч; превишена стойност на
скоростта 35 км/ч. Към издадения електронен фиш е приложен снимков материал
/разпечатка/ от клип от дата 01.03.2018 година.
Съдът счита,
че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с автоматизирано
техническо средства - дигитална стационарна радарна
установка SITRAFFIC ERS 400, не са допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочени са - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото на нарушението, датата и точният час на извършването му, регистрационният
номер на МПС, собственикът /ползвателя/, на когото е регистрирано то, описание
на нарушението, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане.
Безспорно е установено
по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил бил засечен с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 - техническо средство, която е одобрен тип,
съгласно наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Срокът на валидност е 06.10.2019 година. От представеното по делото писмено
доказателство- протокол № 235-ИСИ е видно, че към дата 001.03.2018 година,
когато е измерена превишената скорост на движение на управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство в населеното място, дигитална стационарна радарна установка преминала
успешно проверка в Лабораторията за проверка на средствата за измерване при
ГДНП. От това се налага извода, че същата била технически изправна и
извършените с нея измервания са в съответствие със ЗИЗ. Към издадения
електронен фиш е приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Възражението,
че не той е автор на нарушението, жпод.Гецов не подкрепя с доказателства.
Такива съдът не открива и в депозираното възражение /декларация/ срещу
издадения ЕФ, в което съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП следва да посочи „… данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.” След като не е изпълнил това си задължение, отпада
оборимата презумпция, че друг субект е автор на констатираното с техническо
средство нарушение.
При изложените правни съображения
обжалвания електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш, сер.К, бланков №2483858, издаден ОДМВР - Русе,
с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал.
1, т.4 от ЗДвП, на В.Д.Г., ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………