РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Враца, 3.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 21.05.2020
г. /двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №44 по
описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗИНЗС.
Образувано е по жалба
на * С.В.В.,***, против Заповед № Л-5468/17.12.2019 г. на Началник отдел към
СДВРП в ГДИН-София, с която на същия е отказано да бъде преместен от З. *** в З.
*** за доизтърпяване на наложеното наказание. В жалбата са изложени твърдения,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на закона.
В проведено онлайн с.з жалбоподателят поддържа
жалбата и моли за отмяна на заповедта. Твърди се, че е изпратил всички
документи на ГДИН, които не са съобразени при издаване на заповедта, както и че
са налице условията за преместването му в З. ***.
Посочва, че близките му са там и хората които познава са в ***, а в *** не
познава никой, като тези факти не са съобразени при издаване на заповедта.
Ответникът – Началник
отдел СДВРП към ГДИН-София, чрез процесуалния си представител * Г.Х. в
представено по делото писмено становище оспорва жалбата, като излага съображения
за издаване на заповедта от компетентен орган в рамките на делегираните му
правомощия и в съответствие с изискванията на
разпоредбите от ЗИНЗС.
По делото са
представени и приети писмени доказателства:
Молба рег.№ М-4846/18.11.2019г. от С.В., до Директора на ГДИН, с която същия е
поискал да бъде преместен от З. *** в З. ***; Справка от З. *** рег. №194/16.01.2020
г.; Заповед № 96/29.05.2017г. на Началника на З. ***; Заповед №
Л-3718/08.09.2016 г.; Удостоверение за настоящ адрес на лицето И.В.И. №17/02.03.2018г.
и ксерокопие на личната карта на същото
лице; Заповед № Л-3531/06.08.2019г. на ВПД Главен директор, с която е възложено
на Началник отдел СДВРП в ГДИН да издава
заповеди от рода на оспорената. По делото е постъпила и молба от И.И. вх.№
741/17.03.2020г., с която заявява, че няма кръвна връзка със С.В., но е негова
близка, живее в *** и няма как до го посещава в З. ***, а З. *** е близко до
нея. Към молбата е приложено удостоверение за настоящия адрес на лицето и копие
на личната й карта. Представена е и молба от И.И. до ГД на ГДИН, както и копие
на личната карта на С.В. и от която е видно, че постоянния адрес на същия е в ***.
Административният
съд, анализирайки събраните по делото
доказателства и като се запозна с доводите и твърденията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
представената от Началника на З. *** Справка рег. №194/16.01.2020г.
жалбоподателят е постъпил в З. *** на 08.04.2005г., като на 27.07.2007г. на
основание т.7.4 Приложение №1 към чл.7а ППЗИНЗС и по негова молба е
настанен в З. ***. Като начало за
изтърпяване на наложеното наказание е посочена датата 09.11.2004г. Със заповед №
96/29.05.2017г. на Началника на З. *** С.В. с присъда доживотен затвор е преместен в общи помещения с други лишени от
свобода.
С молба рег. № М-4846/18.11.2019г. от С.В., до Директора на ГДИН същия е поискал да бъде
преместен от З. В*** в З. ***, като е посочил, че същия му е по район, както и
че е отдалечен от *** и от *** и * му е
в невъзможност да му идва на свиждане, както и че в З. *** има много градски и
ще му се отрази добре. Не посочва имена на близките му, както и към молбата
липсва отбелязване за приложение на писмени доказателства. От представено по
делото удостоверение №17/02.03.2018г. за
настоящ адрес и ксерокопие на личната карта на лицето И.В.И. е видно, че лицето
е с постоянен адрес ***, а от депозирана по делото молба от същото лице е
видно, че няма роднинска връзка с В., а е негова близка. От представено по
делото ксерокопие на лична карта на жалбоподателя е видно, че същия е с
постоянен адрес ***.
На 17.12.2019г. е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № Л-5468/17.12.2019 г., с
която Началника на отдел „СДВРП“ в ГДИН-София /съгласно заповед
№Л-3531/06.08.2019г., приложена по делото/ е разгледал подадената молба от лицето С.В. за
преместване от З. *** в З. ***, като е приел, че не са налице основанията на
чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, тъй като не са посочени имена, за да се осъществи
проверка на контакти, не е представен удостоверителен документ, от който да е
видно, че лицето е с постоянен адрес ***. От друга страна е прието, че към
момента капацитета на З. *** за настаняване на доживотно осъдени е изчерпан,
понастоящем в зоната за сигурност се извършват ремонтни дейности, с оглед на което
преместването на лицето и настаняването му там, би било в противоречие на
изричните законови разпоредби на чл.43, ал.4 ЗИНЗС. С оглед на
така приетото и молбата на жалбоподателя
за преместването му от З. *** в З. *** за доизтърпяване на наказанието е
отхвърлена. Така издадената заповед е оспорена в настоящото производство и е предмет
на делото.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване – адресат на оспорената
заповед, в законово установения 14-дневен срок – заповедта е връчена на жалбоподателя
на 02.01.2020г.(видно от отбелязването върху самата заповед), а жалбата е входирана
на 15.01.2020г. с рег. № М-234/15.01.2020г. на З. ***, против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 ЗИНЗС, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед за преместване от един затвор в друг е издадена от
материално компетентен орган – Началник отдел „СДВРП“ в ГДИН-София, който
съгласно чл.62, ал.4 ЗИНЗС и представената по делото заповед №Л-3531/06.08.2019г.
е оправомощен да издава заповеди от рода на оспорената, при спазване на
административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на ЗИНЗС.
Съгласно
чл.58 ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 1. в
затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите
или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен
строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с
първоначално определен общ режим. В случая обаче не се касае за първоначално
настаняване и съобразяване с разпоредбите на чл.58 ЗИНЗС, а за отказ за преместване по време на изтърпяване на наказание,
започнало през ноември 2014 г., което е
по реда на чл. 62 ЗИНЗС.
Съобразно
чл.62,
ал. 1 ЗИНЗС, преместването става при наличието на хипотези и съответните
материалноправни предпоставки. Видно от административната преписка, жалбоподателя
В. е подал молба на 18.11.2019г. по реда на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, като в случая
молбата е отхвърлена, на основание чл.
62, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.
43, ал. 4 ЗИНЗС.
Съгласно
нормата на чл.62,ал.1 ЗИНЗС административният орган има възможност, но не и
задължение, да премества осъдения да изтърпи наказанието "лишаване от
свобода" от едно място за изтърпяване в друго. Органът следва да прецени
всички обстоятелства, свързани както с адресната
регистрация на лицето и на неговите близки, с които поддържа контакт, то и с
всички други обстоятелства, сред които и чл.43,
ал.4 ЗИНЗС. Административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, като от събраните по делото доказателства е видно, че към
молбата В. не е посочил лицата с които е
в близки отношения, както и не е представил доказателства за това, тъй като в
депозираната от него молба до ГДИН не е отразено, че се представят доказателства.
В депозираната от него молба само е посочено, че близките му /* ми/ са в невъзможност
да го посещават на свиждане поради отдалеченост от *** и ***, както и факта че
в З. *** има много съграждани. Тоест в молба не са посочени имена и не са представени доказателства, за да бъде
извършена проверка от органа и направена преценка за наличие на основанията по
горепосочения член. Твърдението на
жалбоподателя само по себе си не
обуславя преместването му. В действителност в съдебното производство се посочва лицето и се представят доказателства
за същото, но същото е следвало да стане с депозирането на молбата пред органа,
а не в производството по оспорване на заповедта, тъй като в правомощията на
ГДИН е да прецени наличието на
предпоставките за преместване. Към датата на подаване на молбата и
произнасянето на органа правилно е
прието, че не са били налице основанията на чл.62, ал.1,т.3 ЗИНЗС.
Възражението
на В., че близките му са на територията на ***, ***, с които осъществява
контакти и в *** са хората, които
познава, но този факт не води до незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, тъй като при наличие на обстоятелства по чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, ГД на ГДИН е в
правото си, но не и в задължение, да уважи или да откаже искането за
преместване, подадено от лишения от свобода. В тази насока следва да се посочи,
че няма пречка жалбоподателя да подаде
отново молба до ГДИН за преместване, като изложи подробно своите възражения за
преместване, придружени с доказателства за това.
По
делото обаче не се ангажираха доказателства от страна на ответника, че преди
постановяване на оспорената заповед е извършена преценка с актуалната база
данни за капацитета на З. ***, съобразно установеното от нормата на чл.43,
ал.4 ЗИНЗС, както и че в същия се извършват ремонтни дейности в зоната за
сигурност, което е посочено също като основание за постановения отказ. По
отношение на това основание за отказ съдът приема, че същото не е установено и
доказано от страна на ответника.
Въпреки
това съдът намира, че оспореният
административен акт е законосъобразен и следва да се потвърди, предвид липсата на основанията на чл.62, ал.1,т.3 ЗИНЗС, който е посочен и в
оспорената заповед, както е приел и адм.орган.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК вр. чл.62, ал.3 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на * С.В.В.,***, против Заповед №
Л-5468/17.12.2019 г. на Началник
отдел СДВРП в ГДИН-София, с която е отхвърлена молбата му
да бъде преместен от З. *** в З.*** за доизтърпяване на наказанието.
Решението, съгласно чл.62, ал.3 ЗИНЗС е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ: