Решение по дело №745/2019 на Районен съд - Радомир

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№

гр. Радомир, 20.12.2019 г.

 

В     И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

     Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 745 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че за периода от 31.10.2018 г. до 15.12.2018 г. ищцовото дружество продавало на ответника дизелово гориво срещу заплащане от страна на купувача на уговорената продажна цена по банкова сметка, ***. За процесния период ищцовото дружество издало следните фактури: фактура № .г., на стойност 2795,68 лева с ДДС, от които ответникът дължал сумата от 481,41 лева; фактура № .г., на стойност 2138,84 лева с ДДС; фактура № .г., на стойност 166,64 лева с ДДС; фактура № .г., на стойност 2391,06 лева с ДДС; фактура № .г., на стойност 4427,31 лева с ДДС; фактура № .г., на стойност 2247,55 лева с ДДС; фактура № .г., на стойност 2361,30 лева с ДДС и фактура № .г., на стойност 2217,66 лева с ДДС.

Въпреки многократно отправяните до ответника покани да заплати доброволно дължимите суми, и към настоящия момент плащане по процесните фактури не било налице, поради което ищецът подал заявление до Районен съд - Радомир за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните суми и в рамките на проведеното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 16 431,77 лева, представляваща главница по гореизброените фактури, сумата от 850,00 лева – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2019 г. до изплащане на вземането. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 16 431,77 лева, представляваща главница по фактури №№ .г., .г., .г., .г., .г., .г., .г., и № .г., сумата от 850,00 лева – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2019 г. до изплащане на вземането.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез упълномощени представители поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 11.10.2019 г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се е представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. От представените по делото писмени доказателства се установяват твърденията, изложени в исковата молба, че страните са били в трайни търговски отношения по повод продажба на дизелово гориво, задълженията по която липсват доказателства да са погасени в уговорения срок. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът доказва направени разноски в производството по делото в общ размер на 1707,27 лева, от които 707,27 лева – внесена държавна такса и 1000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени от ответника.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р         Е         Ш        И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, че дължи на „В.Г.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 16 431,77 лева (шестнадесет хиляди четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща главница по фактури №№ .г., .г., .г., .г., .г., .г., .г., и № .г., издадени във връзка със сключен между страните неформален договор за продажба на дизелово гориво, сумата от 850,00 лева (осемстотин и петдесет лева) – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2019 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „В.Г.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1707,27 лева (хиляда седемстотин и седем лева и двадесет и седем стотинки) – направени разноски в производството по делото.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.

 

                                                                                         

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР: М.М.