Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 304/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.И.Г.,
ЕГН: **********,*** срещу Решение № 2259/09.12.2019г., постановено по н.а.х.д.
№ 4621/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, двадесет и втори състав.
С жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Направено е искане за неговата отмяна.
Ответникът с депозирани писмени
бележки с.д. № 3032/26.02.2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита въззивното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния
и процесуалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С Наказателно постановление №
19-0819-004399 от 02.08.2019г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 /двеста/; за извършено нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1, от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
От фактическа страна съдът е установил следното: На
17.07.2019г. свидетелят Д.И.Д. /служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Варна/ изпълнявал служебните си задължения в екип с Г.Ц.И. /командир на
отделение при ОД на МВР гр. Варна/, като извършвали контрол на движението по
пътищата на бул.“Цар Освободител“ в гр. Варна, до Дом на камиона. В 09.52 часа
полицейските служители спрели за проверка товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег. № А **** МХ, управляван от Г.. Поводът за спирането на моторното превозно
средство бил, че контролните органи установили, че водачът не използва
обезопасителен колан. При извършената проверка служителите на ОД на МВР гр.
Варна извършили оглед на автомобила и констатирали, че предните две гуми на
моторното превозно средство били износени до гладкост. Предвид констатираната
гладкост било безпредметно използването на дълбокомер за протектора на гума. За
да подкрепят констатациите си, полицейските служители направили снимки на
гумите. Приемайки, че с посоченото поведение водачът на автомобила е осъществил
състава на две административни нарушения, Г.И. съставил на място акт за
установяване на административно нарушение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са
постъпили писмени възражения по акта. На 22.08.2019г. С.М.С. – Началник група в
ОД на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“, отхвърлила възражението като
неоснователно и приемайки изложената в АУАН фактическа обстановка, издала
процесното наказателно постановление.
С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил
наказателното постановление. В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел,
че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност и е надлежно
предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН, съответно обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган. При
съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е още, че
административнонаказателното производство е било проведено законосъобразно, както
и че нарушенията от страна на санкционираното лице са безспорно доказани.
Така постановеното решение е правилно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя.
От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично
противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението
е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
В настоящия случай извършените от жалбоподателя
административни нарушения са безспорно доказани. Истинността на фактите –
управляваното от Г. МПС е със значителна
техническа неизправност – с два броя предни гуми изтъркани до гладкост, както и
че водачът не е използвал обезопасителен колан, с който превозното средство е
оборудвано, не е опровергана. Осъщественото управление на МПС с посочената
техническа неизправност поставя както водачът на МПС, така и останалите
участници в движението по пътищата в пряк и непосредствен риск. Застрашена е
безопасността на движението по пътищата предвид функционалното използване на
гумите на моторното превозно средство. С разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДвП е
въведено задължение гарантиращо безопасността на движението, съответно обезпечаващо
живота и здравето на пътници и водачи на МПС. Отделно от това, степента на
значимост на задължението е потвърдена от законодателя и посредством определяне
класификацията на неизправностите с препратката на чл.101, ал.4 от ЗДвП към
Наредбата по чл.147, ал.1 от същия закон, а именно Наредба № Н-32/16.12.2011г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, съответно Приложение № 5, в което са посочени елемент,
метод, причини за неизправност и оценка на неизправностите /незначителни,
значителни, опасни/. С оглед на изложеното настоящият състав намира за
неотносим към настоящото производство представеният от жалбоподателя пътен лист
№ 0153015. Изводът на административнонаказващия орган, че Г. е управлявал МПС
със значителна техническа неизправност е правилен.
Предвид това и в съответствие с фактическите
констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се
приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
контролните органите в хода на административнонаказателното производство,
каквато е и преценката на
първоинстанционния съд.
Установените
данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че
жалбоподателя е извършил вменените му нарушения от субективна и обективна
страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган e ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2259 от
09.12.2019г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 4621/2019г.
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН: **********,*** да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: