Определение по дело №29/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

 

гр.Пловдив, 28.01.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 27.01.2020г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 29 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 36906/10.12.2019, подадена от Д.С.Д., против Разпореждане № 10014 от 26.11.2019г., постановено по възз.гр.дело № 1044/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от него касационна жалба, вх. № 24067/09.08.2019г. против постановеното по делото Решение № 877/05.07.2019г. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна и за връщане на делото на въззивна инстанция за администриране на касационната жалба.

В подадения в срок отговор, вх.№ 1124/14.01.2020г., от въззиваемата страна „ Т.Ф.С.“ АД, ЕИК********, представлявано от Ю. С., чрез юрисконсулт И. Р., частната жалба се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на въззивна инстанция по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намира следното:

С обжалваното разпореждане се връща подадената от Д.Д. касационна жалба против Решение № 877/05.07.2019г., постановено по възз.гр.дело № 1044/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се потвърждава решение по гр.д.№ 7216/2018г. по описа на ПРС, постановено по установителен иск по чл.422 ГПК с предмет парични вземания на „Т.Ф.С.“ АД по отношение на Д.Д., възникнали по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 02.06.2016г., както следва: за сумата 19 879.76лв. - главница, за сумата 1 309.63лв. - договорна възнаградителна лихва и за сумата 173.80лв. - договорни такси, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 24.01.2018г. до окончателното изплащане, за които парични вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1236/2018г. по описа на ПРС.

Посочено е във въззивното решение, че е подлежащо на касационно обжалване, срещу него е подадена от Д.Д. касационна жалба, която, след администрирането й, е изпратена на ВКС по компетентност, откъдето е върната с Разпореждане № 203 от 20.11.2019г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС с указания до въззивната инстанция за преценка и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, и за евентуално изпълнение на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като обжалваното разпореждане е постановено в изпълнение на указанията на ВКС.

Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения.

По отношение на понятието „търговско дело“, за което липсва легална дефиниция в закона, е формирана противоречива съдебна практика, като е образувано тълк.д.№ 3/2019г.ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“

Приема се, че „търговски дела“, по смисъла на чл. 280, ал.3 ГПК, са не само делата по Глава ХХХII на ГПК, но и делата с предмет вземане във връзка с търговска сделка - обективна (286, ал.2 вр.чл.1, ал.1 ТЗ) и субективна (чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ).

В случая, предмет на делото са парични вземания, възникнали от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по който една от страните, „Т.Ф.С.“ АД, е търговец по правно - организационната си форма и договорът е сключен в кръга на упражняваната от него дейност (справка в ТР), а другата страна по договора е ФЛ.

Приема се, че делото е търговско, тъй като неговият предмет са парични вземания, възникнали по субективна търговска сделка по чл. 286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ, с оглед качеството на една от страните на търговец и извършване на сделката в кръга на упражняваната от нея търговска дейност.

Този извод не се променя от качеството на другата страна по договора. С оглед на систематичното си място, разпоредбата на чл.113 ГПК, след изменението със ЗИДГПК ДВ бр.100/2019г., че образуваните от и срещу потребител дела се разглеждат като граждански по реда на общия граждански процес, е приложима за определяне на местната подсъдност, но не е приложима за определяне на достъпа за касационно обжалване, за което са приложими разпоредбите чл.280, ал.3 ГПК, в които не е предвидено, вкл.и след изменението със ЗИДГПК ДВ бр.100/2019г., изключение за потребителските спорове.Ето защо, независимо, че цената на един от исковете е над 5000лв., качеството на потребител на другата страна по спора не би могло да обуслови достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото.

Тъй като обжалваемостта на съдебните актове произтича от закона, а не от посоченото в тях, погрешното отбелязване във въззивното решение, че подлежи на касационно обжалване, не го прави обжалваемо и не може да дерогира приложението на императивното правило на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Ето защо, и, тъй като цената на всеки иск е под минимума за достъп до касационно обжалване за търговски дела по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 20 000лв., постановеното по делото въззивно решение е окончателно.

Следователно, налице е основанието на чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за връщане на касационната жалба против окончателното въззивно решение, каквото законосъобразно е постановено от въззивна инстанция в законен едноличен състав и в изпълнение на правомощията й и указанията на ВКС.

Поради изложеното, въззивната частна жалба се оставя без уважение, обжалваното разпореждане, като законосъобразно, се потвърждава.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10014 от 26.11.2019г., постановено по възз.гр.дело № 1044/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което се връща подадената от Д.С.Д., чрез адв.С.М., касационна жалба, вх. № 24067/09.08.2019г. против постановеното по делото Решение № 877/05.07.2019г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: