РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Стара Загора, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530105106 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
за установяване съществуването на вземания на ищеца „Профи кредит
България“ ЕООД спрямо Т. К. К. както следва: 1/ с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и за сумата от 200,00
лв. - главница, 2/ с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата 25,79 лв. - договорно възнаграждение за
периода 20.12.2023 г. до 20.06.2024 г. по сключен между страните договор за
потребителски кредит № ***********/********* г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ******/2024 г. на
Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до
окончателното плащане и 4/ два осъдителни иска с правна квалификация чл.
415, ал. 1, т. 3, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 90,00 лв. -
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 70,00 лв.
1
за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски
кредит № ***********/********* г., ведно със законната лихва от 27.08.2024
г. до окончателното плащане.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД твърди, че на *********г.
бил сключен Договор за потребителски кредит № *********** между него
като кредитор и ответника Т. К. К., като длъжник. Договорът бил сключен при
следните параметри: 1/ Сума на кредита: 200.00 лева; 2/ Срок на кредита: 7
месеца; 3/ Размер на вноската: 32,26 лв.; 4/ Годишен процент на разходите
/ГПР/: 47,15 %; 5/ Годишен лихвен процент: 40,70 %; 6/ Лихвен процент на
ден: 0,11 %; 7/ Общо задължение по кредита: 225,79 лева. Параметрите по
поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: 1/
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 90,00 лева; 2/
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 70,00 лева; 3/
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 22,86 лева. Предвид
гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупени
допълнителни услуги било както следва: 1/ Общо задължение: 385,79 лева; 2/
Общ размер на месечна вноска по договора: 55,12 лева; 3/ Дата на погасяване:
20-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към
месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като превежда парична сума в размер на 200,00
лева чрез паричен превод по Easy Pay на дата *********г. Клиентът е пожелал
да сключи и застраховка по кредита /т.V oт ДПК/ към „УНИКА Живот“ АД с
премия 5,00 лева в полза на Т. К. К.. Кредиторът е одобрил. На
*********г. – паричен превод към EasyPay *********** – 195,00 – име Т. К.
К. и *********г. – Застр. Защита на кредита PRC *********** – 5,00 – ЗК
Уника Живот АД. Изготвен бил погасителен план с определени 7 вноски,
всяка по 55,12 лева с падежна дата – всяко 20-то число на месеца. Ответникът
не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Не е направил нито
една погасителна вноска, изпаднал е в забава. Падежът на последната
погасителна вноска е бил на дата 20.06.2024г. Предвид изложените по-горе
обстоятелства, към днешна дата ответникът дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД сума в общ размер на 385,79 лева, сума представляваща
2
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №***********.
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №*********** „КЛ/СД може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“. Закупуването на услугите Фаст и Флекси било изцяло
по желанието на длъжника. В процесния случай ответникът дължал
възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от
пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността /опцията/ ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК и в
изпълнение на Разпореждане на Районен съд – гр. Стара Загора по ч.гр.д.
№******/2024г., предявявил настоящия установителен иск относно вземането
на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит /ДПК/
*********** - Т. К. К., за следните суми: Главница – 200,00 лева /двеста лева
и 0.00 ст./ и Непогасено падежирало договорно възнаграждение – 25,79 лева
/двадесет и пет лева и 0,79 ст./, дължимо за периода от 20.12.2023г. до
20.06.2024г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на
заявлението /28.08.2024г./ до изплащане на вземането. С подаденото от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД заявление, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. №******/2024 г., е претендирал и възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 90,00 лева и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 70,00 лева. Съдът е отхвърлил заявлението на
дружеството в частта, с която се претендират цитираните вземания. Поради
това и на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК подава осъдителен иск за дадените
вземания. С настоящата молба предявява и осъдителна претенция по
отношение на възнаграждението за закупена услуга Фаст в размер на 90,00
лева /деветдесет лева и 0,00 ст./ и възнаграждението за закупена услуга
Флекси в размер на 70,00 лева /седемдесет лева и 0,00 ст./, ведно със законната
лихва до изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: главница – 200,00 лева и
падежирало договорно възнаграждение – 25,79 лева, дължимо за периода от
3
20.12.2023г. до 20.06.2024г. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането и да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати дължимите суми за възнаграждение за услуга
Фаст в размер на 90,00 лева /деветдесет лева и 0,00 ст./, дължимо за периода от
20.12.2023г. до 20.06.2024г. и възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 70,00 лева /седемдесет и 0,00 ст./, дължимо за периода от
20.12.2023г. до 20.06.2024г. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Сочи, че изтеглил 200,00 лева кредит, но не през 2024г., а през
2023г. с искреното намерение – да си погасява месечните вноски, до пълното
издължаване на кредита, все пак 200,00 лева не били трудни за погасяване. Но,
малко след като изтеглил заема, получил здравословен проблем – не вижда с
лявото око и ми се наложи да лежа в болница „*********“. Което пък станало
причина да напусне работа. което довело до финансови проблеми. Искрено се
надява да преодолее периода и да се издължи на „Профи кредит.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и
няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му
присъди направените разноски.
В съдебното заседание ответникът заема становище за неоснователност
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и поради съвпадащите изявления
на страните в исковата молба и отговора на исковата молба с доклада по
делото бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните
обстоятелства, че 1/ между тях има сключен договор за потребителски кредит
№ ***********/********* г., с предоставена заемна сума от 200,00 лв. /така
договор за кредит, ведно с погасителен план и общи условия, л. 17-23 от
делото/ , 2/ заемната сума от 200,00 лв. е била предоставена по банков път на
ответника /така и платежно нареждане чл. 28 от делото/, 3/ ответникът не е
4
заплатил нито една погасителна вноска и и 4/ при изчисляване на ГПР от
47,15 % е включена единствено възнаградителната лихва, като при това
изчисляване не са включени възнагражденията за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, тоест в стойността на ГПР не са включени
възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
По повод подадено искане за отпускане на потребителски кредит от Т. К.
К., посочен като клиент /така искане, л. 7 от делото/ на ********* г. между
ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит №
*********** съдържащ споразумение за предоставяне на услугите „Фаст“ и
„Флекси“ /л. 17 от делото/, също са представени декларация и общите условия
към него /л. 18-22 от делото/, ведно с погасителен план /л. 23 от делото/, също
Стандартен европейски формуляр /л. 24-27 от делото/.
По силата сключения потребителски договор „Профи кредит България“
ЕООД се е задължило да предостави сумата от 200,00 лв. за срок от 7 месеца,
при годишен фиксиран лихвен процент от 40,70%, на ден 0,11% и годишен
процент на разходите от 47,15 %. Месечният размер на вноската по кредита е
32,26 лв., а общата дължима сума 225,79 лв. Към тази сума и във връзка с
избраните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, е прибавена цената на
допълнителната услуга в общ размер на 160,00 лв., дължима на 7 месечни
вноски в размер на 22,86 лв. месечно. По този начин общият размер на
дължимата сума, която следвало да бъде платена възлиза на 385,79 лв.,
платима на 7 месечни вноски в размер на 55,12 лв. всяка, до 20-во число на
месеца. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия /л. 18-22 от делото/, в случай че
клиентът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва
за забава в размер на основния лихвен процент +10% годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
Към договора е приложен погасителен план /л. 23 от делото/, в който
всяка месечна погасителна вноска е определена по размер, формиран, като
сбор от главница, лихва и вноска по закупения пакет. Договорът за кредит е
двустранно подписан ищеца и ответника, които са декларирали, че са
запознати преди сключването му с приложимите към него общи условия,
приемат ги и се задължават да ги спазват, че са съгласни съществените
условия по договора за потребителски кредит да се уговарят с общите
условия, че промени в тях могат да се извършват при условията и
5
предпоставките на общите условия и имат действие по отношение на клиента
след изменението им от кредитора и при липсата на изрично несъгласие на
който и да е от тях, след като предварително и по подходящ начин бъдат
запознати от кредитора с новите общи условия, както и че новите общи
условия влизат в сила и клиентът се счита уведомен за тях с обявяването им на
интернет страницата или на общодостъпно място в офисите на кредитора.
Декларирал, че са му предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма на български език-информация във формата на Стандартен
европейски формуляр; разяснения, които са му дали възможност да прецени
доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на
финансовото състояние; разяснение на преддоговорната информация,
основните характеристики на предлаганите продукти, въздействието, което
могат да окажат върху тях, в това число и последиците в случай на
просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуги, които
кредиторът може да предостави на клиента и по искане на клиента,
въздействието, което могат да окажат върху клиента, както и правата и
задълженията на клиента и кредитора върху тях.
Приложените към договора за потребителски кредит Общи условия се
установява, че същността на услугата Фаст както е посочено в договора към
него се изразява в приоритетно становище по искането за потребителски
кредит и отпускане на сумата по кредита – т. 15.1 от ОУ, а същността на
услугата Флекси се изразява във възможност за едностранна промяна в
погасителния план от страна на клиента по реда на т. 15.2.1 от ОУ – отлагане
на определен брой погасителни вноски, т. 15.2.2 от ОУ – възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски и т. 15.2.3 от ОУ –
възможност за промяна на датата на падеж. От своя страна споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, отново се изразява в:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /сега услуга
Фаст/, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски /т.
15.2.1 от ОУ за услуга Флекси/, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски /т. 15.2.2 от ОУ за услуга Флекси/, възможност за смяна на
датата на падеж /т. 15.2.3 от ОУ за услуга Флекси/.
От приложеното ч.гр.д. № ******/2024 г. на Старозагорски районен съд
се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с
която е разпоредено Т. К. К. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД
6
сумата от 200,00 лв. - главница, 25,79 лв. - договорно възнаграждение за
периода 20.01.2023 г. до 20.06.2024 г., 33,69 лв. - лихва за забава за периода
21.12.2023 г. до 20.06.2024 г., законна лихва от 09,72 лв. за периода 20.06.2024
г. до 26.08.2024 г., по сключен между страните договор за потребителски
кредит № ***********/********* г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ******/2024 г. на Старозагорски районен
съд, ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. до окончателното плащане.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът ответник е подал възражение и на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е
предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е
идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което
установителния иск е допустим.
Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на
заповед за изпълнение за две вземания съответно от 90,00 лв. -
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и от 70,00 лв. за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит
№ ***********/********* г. /също и общо 130,00 лв. за такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземания/, поради което за ищецът е предявил
настоящия осъдителен иск, на осн. чл. 415, ал. 3, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
– така разпореждане № ******/28.08.2024 г. – необжалвано от ищеца.
В обобщение - страните не спорят по правнорелевантните
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право - че
страните са били в договорни отношения по договор за потребителски кредит
№ ***********/********* г., че в изпълнение на договора ищецът е превел на
ответника сумата от 200,00 лв., което се установява и от платежно нареждане
/л. 28 от делото/, потребителят се е задължил да върне предоставената сума на
кредитора, при условията, посочени в договора и Общите условия към него
съгласно погасителен план на седем месечни вноски, ответникът не е заплатил
нито една вноска и при изчисляване на ГПР от 47,15 % е включена единствено
възнаградителната лихва, като при това изчисляване не са включени
възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, тоест в
стойността на ГПР не са включени възнагражденията за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
7
правни изводи:
„Профи кредит“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от
договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има качеството
на кредитодател, а ответника - на кредитополучател, вкл. наличие на уговорка
за възнаградителна лихва; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо
връщане на главницата и договорната лихва, и 4/ неизпълнение на това
задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.
Въз основа на обявеното за безспорно с доклада по делото и
представените писмени доказателства, настоящият съд приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационна
връзка, възникнала по силата на сключен между тях индивидуален договор за
потребителски кредит № ***********/********* г., по силата на които
ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит в
размер на 200,00 лева, със срок на кредита – 7 месеца, а кредитополучателят е
поел задължение да погасява кредита на тридесет и шест месечни погасителни
вноски. В тази връзка от обявеното за безспорно с доклада по делото /чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК/ настоящият съд намира за установен по делото и факта, че
кредиторът е изпълнил задължението си да преведе по банкова сметка
предоставения от него потребителски кредит в размер от 200,00 лв. на
ответника.
След като по делото се установи възникналото облигационно
правоотношение между ищеца и ответница, предоставяне на заемната сума в
размер на 200,00 лв., следва да се прецени дали този договор е действителен
както с оглед правните възражения на ответника, така и в изпълнение на
служебните задължения за преценка на действителността на договор /или
клаузи от него/ сключен с потребител. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
8
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски
кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения за нищожност в
тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора
със същите. Това е така, защото ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая с отпускането на кредити в посочения по-горе размер в
полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова
услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ищцата
разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста
на ЗЗП, за които съдът следи служебно. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
9
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни –
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания
аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на
ВКС по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК и с новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр.
100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за
нищожността по чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските
договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на
такава клауза, на основание чл. 411 ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение. Дори още преди тези промени по отношение
задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори следва
е била налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о./, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./.
При постановяване на съдебното решение настоящият съд изцяло
споделя съдебната практика на Старозагорски окръжен съд /гражданско и
търговско отделение/, вкл. и други съдилища постановена вече по същите
правни спорове относно потребителски кредити на „Профи кредит България“
ЕООД при подобни параметри на потребителските кредити и еднакви
договорни клаузи обективирана напр. в решение № 211/17.06.2024 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 188/2024 г., решение №
331/18.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 393/2022 г.,
10
решение № 340/24.11.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
414/2022 г., решение № 71/24.02.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 492/2022 г., определение № 812/16.06.2023 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 423/2023 г., определение № 1033/24.08.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 563/2023 г., решение №
560/02.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 547/2023 г., решение
№ 584/04.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 357/2023 г.,
решение № 730/31.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
1067/2023 г., решение № 799/14.06.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 1065/2023 г., решение № 825/19.06.2023 г. на Пловдивски окръжен
съд по в.гр.д. № 1042/2023 г., решение № 1029/11.07.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 1130/2023 г., в които е приета нищожност на такива
договори за потребителски кредити с кредитодател „Профи кредит България“
ЕООД, вкл. по отношение на услугите „Фаст“ и „Флекси“ и поради това
констатира, че процесният договор за кредит е нищожен поради наличието на
три самостоятелни основания:
1/ В нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , в
съдържанието на договора за кредит относно ГПР, не са посочени, и взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид допусканията,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начина,
посочен в Приложение към договора, който не е представен по делото.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява
разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници,
които се изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се
изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона. Настоящият съд
счита, че в случая липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 47,15%. Известно
неконкретизирано посочване се съдържа само в т. 5 на общите му условия,
11
но те не са част от задължителното съдържание на договора за кредит съгласно
чл. 11, ал. 1 ЗПК, независимо че съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. В крайна сметка, очевидно законодателят е
предвидил императивно едно задължително съдържание на договора за
потребителския кредит, което следва да е налице в самия него, съответно и да
касае конкретния договор с конкретния потребител на тази услуга. Колкото до
общите условия, те по дефиниция са приложими към всички договори от този
тип и не би следвало клаузи и условия, касаещи конкретния потребител, да се
съдържат в тях, вместо в самия договор. В тази връзка, в съдържанието на
процесния договор за кредит не е посочено и наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде
упражнено, както и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както императивно изисква нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Такова право е посочено само в т. 7 от общите условия
/л. 11 от делото/, но последните, макар и да са неразделна част от договора
съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, в случая не са част от съдържанието му по чл. 11,
ал. 1 ЗПК - така изцяло актуалната практика на Старозагорски окръжен
съд по идентични договори на ищеца „Профи кредит“ ЕООД
обективирана в решение № 211/17.06.2024 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 188/2024 г., решение № 71/24.02.2023 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 492/2022 г., решение № 331/18.11.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 393/2022 г., решение №
41/26.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021 г.,
решение № 260205/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д.
№ 1038/2021 г., решение № 825/19.06.2023 г. на Пловдивски окръжен съд
по в.гр.д. № 1042/2023 г.
2/ В случая е посочен ГПР, който само формално отговаря на
законовите изисквания и в тази връзка е налице заблуждаваща
търговска практика - в решение № 730/31.05.2023 г. на Пловдивски окръжен
съд по в.гр.д. № 1067/2023 г., решение № 799/14.06.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 1065/2023 г. се сочи, че размерът на посочения в
договора ГПР не съответства на действителния такъв съобразно поетите от
потребителя задължения. Съгл. чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на
12
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за два пакета
допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита;
промяна на погасителния план/. Това възнаграждение се начислява и заплаща
заедно с месечните вноски по кредита. Очевидно е че посоченият ГПК не
включва и тези разходи, т.к. с тях общия размер на сумата, която следва да се
заплати надвишава с 90% заемната сума. Тези разходите за свързани с
договора за кредит и съобразно чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляването му. В резултат на неточното
посочване на прилагания ГПР потребителят е въведен в заблуждение относно
действителната цена на кредита, което съставлява нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Договорът за кредит реално не съдържа посочване на ГПР,
поради което не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради
което и съгл. чл.22 от ЗПК се явява недействителен - така и определение №
50685/30.09.2022г., на ВКС по гр.д. № 578/2022 г., III г.о. В решение №
1029/11.07.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1130/2023 г. се
сочи още, че некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на
кредита /чл. 11, т. 7/ и лихвения процент по кредита /чл. 11, т. 9/.
3/ Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - в решение № 340/24.11.2022
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 414/2022 г., ясно се сочи, че
уговореното възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, се дължи за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж.
Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона –
13
чл. 10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не
се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно
задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи
допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума
за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва
да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този
начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер
на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора. При сключването на
договора всъщност не се дава възможност на длъжника да избегне плащането
на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са
неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството /бланките са типови образци/. След като това е така, във всички
случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на
кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да
се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. След като това е
така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл. 21, ал.
1 ЗПК , който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 47.15%, както е записано,
а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общо 160,00
лв., формално уговорено като допълнително възнаграждение /90,00 лв. за
услуга „Фаст“ и 70,00 лв. за услуга „Флекси“/. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това,
доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от
160,00 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В решение № 560/02.05.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 547/2023 г. /вж. и решение №
584/04.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 357/2023 г./ се
14
сочи още, че в общата дължима сума по договора не е включено плащането за
допълнителни услуги, което е задължително съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В
случай, че бе включен същият би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер – 47,15%, Посочените в договора за
заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. ГПР не се уговаря
между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания.
Посочването на стойност по-малка от действителната съставлява нарушение
на законовата разпоредба. Не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни
са елементите, които включва. От съдържанието на договора се установява, че
са записани конкретни възнаграждения за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ и за закупена допълнителна услуга „Флекси“. На следващия ред е
записано, че: „Размерът на вноската по закупената допълнителна/и услуга/и е
22,86 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита“.
Същата сума е описана в Погасителния план към Договора за потребителски
кредит, като общият размер на месечна вноска е сбор от размера на вноската
по кредита и размера на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и.
Начисляването на допълнителни суми, свързани с управлението и усвояването
на кредита противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като съставляват
разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на
кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Целта на
посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и
с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Обстоятелството, че длъжникът се бил
запознал със Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити не променя направените изводи по
делото, защото този формуляр съдържа само общи принципни положения. А в
15
определение № 1033/24.08.2023 г. на Старозагорски окръжен съд се сочи, че
споразумението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не представлява
отделен договор от договора за потребителски кредит.
4/ Не на последно място следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, по тълкуване на българското законодателство, е
постановено решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22 /по дело на
„Профи кредит България“ ЕООД/, с което е прието, че член 3, буква ж/ от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения
член 3, буква и/, когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж/ и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж/ от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Ще се посочи още, че в
решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в
договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“/ от Директива 2005/29. След
като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел,
тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“
търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.
В случая при тълкуване на Закона за потребителския кредит в
светлината на цитираната Директива, при сключване на договора е допуснато
16
соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно минималното
необходимо съдържание, доколкото не е налице яснота от съответните
компоненти на задължението, как последното е формирано, какъв е размерът
на общото задължение и разход по кредита, след включване към тях и на
задължението за заплащане на неустойка.
Предвид горното посочените в договорите годишен процент на
разходите не съответстват на действителния такъв, определен съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в
договорите за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в
резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно
действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в
договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от
действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което следва да се приеме, че договорите за кредит не съдържат
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговарят на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22
от ЗПК води до тяхната недействителност /така определение №
50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр.д. № 578/2022 г., III г.о., решение №
523/17.04.2024 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 449/2024 г./.
5/ Конкретно по отношение на споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ /отделно са предявени от ищеца
два осъдителни иска за всяка една от тези две суми/ следва да се посочи, че
двете посочени услуги „Фаст“ и „Флекси“ са същите като допълнителните
услуги по едно друго споразумение сключвано от настоящия заявител „Профи
Кредит България“ ЕООД, а именно споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги приемано за нищожно в практиката на Старозагорски
окръжен съд /вж. определение № 872/24.09.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.ч.гр.д. № 086/2020 г., определение № 868/23.09.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 081/2020 г., определение №
869/23.09.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 078/2020 г.,
определение № 794/19.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
029/2020 г., определение № 743/30.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
17
в.ч.гр.д. № 1428/2020 г., определение № 786/18.08.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3015/2020 г., определение № 762/04.08.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1464/2020 г., определение №
761/04.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1452/2020 г.,
определение № 663/14.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
1389/2020 г., определение № 821/02.09.2020 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.ч.гр.д. № 3042/2020 г., определение № 688/17.07.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1354/2020 г., определение № 827/03.09.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3036/2020 г., определение №
671/15.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1355/2020 г., с
които са отхвърлени заявления на „Профи Кредит България“ ЕООД в частта
им относно възнаграждение за пакет допълнителни услуги/. Същността на
услугата Фаст както е посочено в заявлението и договора към него се изразява
в приоритетно становище по искането за потребителски кредит и отпускане на
сумата по кредита – т. 15.1 от ОУ, а същността на услугата Флекси се изразява
във възможност за едностранна промяна в погасителния план от страна на
клиента по реда на т. 15.2.1 от ОУ – отлагане на определен брой погасителни
вноски, т. 15.2.2 от ОУ – възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски и т. 15.2.3 от ОУ – възможност за промяна на датата на
падеж. От своя страна споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, отново се изразява в: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит /сега услуга Фаст/, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски /т. 15.2.1 от ОУ за услуга
Флекси/, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски /т.
15.2.2 от ОУ за услуга Флекси/, възможност за смяна на датата на падеж /т.
15.2.3 от ОУ за услуга Флекси/.
В заключение може да се посочи, че налице е пълна еднаквост в
услугите Фаст и Флекси и услугите включени в споразумението за закупен
пакет допълнителни услуги, дори услугите Фаст и Флекси се намират на
същото място в ОУ на „Профи Кредит България“ ЕООД като споразумението
за пакет допълнителни услуги, а именно точка 15 от ОУ. Самостоятелно
прогласяване на нищожност на тези клаузи за услуги „Фаст“ и „Флекси“
се съдържа в решение № 211/17.06.2024 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 188/2024 г., определение № 1033/24.08.2023 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 563/2023 г. и определение № 812/16.06.2023 г. на
18
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 423/2023 г.
Поради това аргументите за недължимост на възнагражденията за
услугите Фаст и Флекси ще бъдат идентични с тези по споразумението за
закупен пакет допълнителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е
определено за всяка поотделно. От друга страна, заплащането на тези
възнаграждения от потребителя е предварително, като дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на тези услуги и без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ /общо 160,00 лева
– съгл. приложени заверени копия на договор за потребителски кредит и
погасителен план към него/, в размер на 80 % спрямо главницата по договора
за кредит /200,00 лева./, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието им с
императивни правни норми, клаузите в договора за заплащане възнаграждение
за посочените услуги на основание чл. 21, ал. 3ПК са нищожни /така изцяло
трайната практика на Старозагорски окръжен съд по отхвърлени заявления на
ищеца намерила израз в определение № 872/24.09.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 086/2020 г., определение № 868/23.09.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 081/2020 г., определение №
869/23.09.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 078/2020 г.,
определение № 794/19.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
029/2020 г., определение № 743/30.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 1428/2020 г., определение № 786/18.08.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3015/2020 г., определение № 762/04.08.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1464/2020 г., определение №
761/04.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1452/2020 г.,
19
определение № 663/14.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
1389/2020 г., определение № 821/02.09.2020 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.ч.гр.д. № 3042/2020 г., определение № 688/17.07.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1354/2020 г., определение № 827/03.09.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3036/2020 г., определение №
671/15.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1355/2020 г., с
които са отхвърлени заявления на ищеца в частта им относно възнаграждение
за пакет допълнителни услуги/.
Настоящият съд намира за необходимо да добави следното по
отношение на услугите „Фаст“ и „Флекси“: разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на
датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е
сключено и споразумение за предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“,
които, според посоченото в споразумението, се изразяват в: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит /услуга „Фаст“/,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж /услуга „Флекси“/. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита /вж.
легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК/, или пък тези услуги
действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното
заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т. 15 от общите
условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването
/по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по
кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства – услуга „Фаст“/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата – услуга „Флекси“/ на кредита. Извеждането на тези „услуги“
не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях,
20
а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон –
услуга „Фаст“ и „Флекси“. На „възможността“ длъжникът да поиска
извършването на някоя от посочените в тази „услуга“ възможности не
кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,
е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. С тази услуга на практика длъжникът е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
което е забранено от закона, като с уговореното задължение за плащане на
възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19 ЗПК относно
предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга.
За услугите „Фаст“ и „Флекси“ следва да се добави, че услуга, за която
да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в
този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е
нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще
става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те
следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е предварително заплащане
на възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана
от потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат
ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да
бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на тези услуги и оттам
21
следва извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението на
задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143,
т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за
нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се инициира
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски,
което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза,
че потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава /така решение № 963/08.11.2019 г. на
Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1180/2019 г., решение № 837/10.10.2019 г.
на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1192/2019 г., решение № 511/08.11.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1172/2019 г., решение №
503/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1364/2019 г.,
решение №499/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1339/2019 г., решение № 475/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1247/2019 г., решение № 477/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1248/2019 г., решение № 399/06.11.2019 г. на Пернишки
окръжен съд по в.гр.д. № 522/2019 г., решение № 166/23.07.2019 г. на Ловешки
окръжен съд по в.гр.д. № 202/2019 г., решение № 161/29.10.2019 г. на
Търговищки окръжен съд по в. гр.д. № 263/2019 г., решение № 376/17.10.2019
г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 470/2019 г., решение №
387/30.10.2019 г. на Пернишки окръжен съд по в. гр.д. № 414/2019 г., решение
№ 385/29.10.2019 г. на Пернишки окръжен съд по в. гр. д. № 436/2019 г.,
решение № 258/12.07.2019 г. на Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 306/2019
г., решение № 247/25.07.2019 г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. №
348/2019 г., решение № 144/13.05.2019 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д.
№ 138/2019 г., решение № 395/10.05.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д.
№ 157/2019 г., решение № 53/20.02.2019 г. на Кюстендилски окръжен съд по
в.гр.д. № 367/2018 г., решение № 381/08.05.2019 г. на Бургаски окръжен съд по
в.гр.д. № 287/2019 г., решение № 431/18.10.2019 г. на Плевенски окръжен съд
22
по в.гр.д. № 702/2019 г., решение № 869/11.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.т.д. № 962/2019 г., решение № 875/14.10.2019 г. на Варненски
окръжен съд по в.т.д. № 1200/2019 г., решение № 843/04.10.2019 г. на
Варненски окръжен съд по в. т. д. № 922/2019 г., решение № 546/19.07.2019 г.
на Сливенски окръжен съд по в. гр. д. № 289/2019 г., решение №
148/25.04.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в. гр. д. № 180/2019 г.,
решение № 841/04.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1055/2019
г. решение № 871/11.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. №
1188/2019 г., решение № 84/30.04.2019 г. на Русенски окръжен съд по в. т. д. №
77/2019 г., решение № 173/17.07.2019 г. на Русенски окръжен съд по в. т. д. №
194/2019 г., решение № 158/16.04.2019 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д.
№ 100/2019 г., с които е прогласена нищожност на споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги на същия ищец по напълно
идентични договори/.
Отделно от това възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са
определени по размер и начислени на потребителя предварително /в самия
договор е посочено, че „стават изискуеми с подписване на договора“/, въпреки
уговореното им разсрочено изплащане, макар да са дължими само за
възможността за предоставянето на тези услуги и без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително
възнаграждение за допълнителни услуги, в размер близък до този на
главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието с
императивни правни норми, клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ на основание чл. 21, ал. 1 3ПК са нищожни /така и решение №
211/17.06.2024 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 188/2024 г.,
определение № 260026/07.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 3427/2020 г., определение № 260157/21.10.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 3254/2020 г./.
Не на последно място следва да се посочи, че неравноправността на
клаузите „Фаст“ и „Флекси“ вече веднъж е била констатирана в хода на
заповедното производство от заповедния съд, като с разпореждане №
******/28.08.2024 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2024 г. на Старозагорски районен съд е било
23
отхвърлено и посоченото разпореждане е влязло в сила като необжалвано
от „Профи кредит България“ ЕООД.
Отделно от всичко изложено в предходния абзац следва да се
подчертае, че по настоящото дело размерът на възнаграждението по
пакета допълнителни услуги /160,00 лв./ е 85% размера на главницата по
договора за кредит /200,00 лв./ и само това е достатъчно основание да се
прогласи нищожността на това споразумение, чието съществуване не
отговаря нито на буквата на закона, нито на добрите нрави.
5/ В чл. 23 ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази
разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена
от съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението.
Действително по този въпрос е съществувало колебание в практиката на
съдилищата, което е преодоляно с постановени решения на ВКС – вж.
решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., ІV г.о. по
правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: допустимо ли
е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22
ЗПК, е даден положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност
на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се
24
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Разрешението,
че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК,
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста
стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да
бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД, е споделено и в решение №
60186/28.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 1023/2020 г., І т.о., както и в решение
№ 50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г.о.
Такава е практиката и на Старозагорски окръжен съд - напр. решение
№ 41/26.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021 г.,
решение № 77/22.10.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1251/2021 г. Разбирането на Старозагорски окръжен съд обективирано в
посочените съдебни решения е, че в хипотезата на чл. 22, във вр. с чл. 23 ЗПК
следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4, пр. 1 ЗЗД, тъй като, в
случая се касае за частичната недействителност, уредена с изрична
императивна норма, която води до извода, че след като е предвидено, че
потребителят връща само главницата, договорът е недействителен само в
частта за лихвите и таксите, но не и в частта за главницата, която
продължава да се дължи.
Предвид горното процесният договор е недействителен на основание чл.
22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 10 и 11 ЗПК и чл. 10а ЗПК. Съгласно
чл. 23 ЗПК в случай че договорът потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, в настоящия
случай, ответникът дължи на ищеца само непогасената главница по договора,
която е в размер на 200,00 лв. С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК и с оглед признанията на ищеца в исковата молба и писмената му
защита бе обявено за безспорно, че ответникът не е заплатил нито една
погасителна вноска и следователно дължи на ищеца сумата от 200,00 лв.
25
При това положение настоящият съд намира, че предявения
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД спрямо Т. К. К. за сумата 200,00 лв. –
главница следва да бъде уважен, а исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата 25,79 лв. - договорно възнаграждение
за периода 20.12.2023 г. до 20.06.2024 г., вкл. и двата осъдителни иска с
правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9, ал. 1 ЗПК
за сумата от 90,00 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ и сумата от 70,00 лв. за закупена допълнителна услуга „Флекси“
отхвърлени като неоснователни.
Предвид изричното изявление на ищеца, че не претендира в исковото
производство и не е предявил установителен иск за 33,69 лв. - лихва за забава
за периода 21.12.2023 г. до 20.06.2024 г., законна лихва от 09,72 лв. за периода
20.06.2024 г. до 26.08.2024 г., по сключен между страните договор за
потребителски кредит № ***********/********* г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ******/2024 г. на
Старозагорски районен съд следва заповед № *****/28.08.2024 г. да бъде
частично обезсилена за посочените две суми на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Това е така, защото е допустимо установителният иск да бъде предявен за по-
малка по размер сума отколкото в заповедното производство, но това означава,
че в непредявения размер заповедта за изпълнение подлежи на частично
обезсилване, тъй като не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете
производства по размер.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за исковото производство в размер на общо 64,80 лв.
26
/юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя като основа за
изчисляване на 100,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ и държавна такса/ и разноски за заповедното производство
в размер на общо 26,82 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска за главница с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК по
отношение на Т. К. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. *********, ул.
„*********“ № **, ет. **, ап. **съществуването на вземането на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ за сумата в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/ представляваща чиста стойност /главница/ по договор за
потребителски кредит № ***********/********* г., ведно със законната
лихва върху тази сума до окончателното плащане, считано от 28.08.2024 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № *****/28.08.2024 г. по ч.гр.д. ******/2024 г. по описа на
Старозагорски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ установителните и осъдителни
искове както следва: 1/ за сумата от 25,79 лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода 20.12.2023 г. до 20.06.2024 г. и 2/ двата предявени
осъдителни иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 90,00 лв. - възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 70,00 лв. възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
***********/********* г., като неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/28.08.2024 г. по
ч.гр.д. ******/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която
е разпоредено длъжникът Т. К. К. да заплати на кредитора „Профи кредит
27
България” ЕООД 1/ сумата от 33,69 лв. представляваща обезщетение за забава
за периода 21.12.2023 г. – 20.06.2024 г. и 2/ законна лихва от 09,72 лв. за
периода 20.06.2024 г. до 26.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. К. К., ЕГН: ********** и
адрес: гр. *********, ул. „*********“ № **, ет. **, ап. **П. К. П., ЕГН:
********** и адрес: гр. *********, ул. „***********“ № **, вх. „**“, ап. **да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сума в размер на 64,80 лв.
/шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща част от
направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сума в размер на
26,82 лв. /двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. № ******/2024 г.
по описа на Старозагорски районен съд съдебни разноски за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
28