Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
БИЛЯНА КОЕВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело
№ 14508 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №1432/01.08.2018 г. по описа
на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 при КЧСИ, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД, чрез
пълномощника му юрк. Б. К. с надлежно учредена представителна власт по делото, против
постановление от 24.07.2018 г. на Л. М., с което е отказал да намали начислените
по изп. д. № 20187850400204 разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в полза на взискателя и дължимите по ТТРЗЧСИ такси
на съдебния изпълнител.
Жалбоподателят излага оплаквания, че приетият в полза на
взискателя от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение от 350
лв. е прекомерен по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК, предвид предприетите действия по събиране на вземането, поради което
и същите следвало да се намалят до сумата от 200 лв., дължима единствено за
образуване на делото. Оспорва размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ, както
следва: събраната такса за два броя съобщения при прекратяване на делото следва
да бъде в размер 48 лв., съгласно т. 5
от Тарифата, а не както неправилно я е определил съдебния изпълнител – в
размер на 72 лв.; събраната такса по т. 26 е в размер на 44,60 лв., тъй като
вземането по изпълнителния лист е в размер на 445,98 лв., а не определената от
ЧСИ в размер на 96,26 лв.. Възразява срещу дължимостта на посочената сума в
сметка №8143/24.07.2018 г. по т. 5 от Тарифата в размер на 48 лв., тъй като не
е посочено по повод на кое действие на ЧСИ се събира. Възразява срещу размера
на посочената в поканата за доброволно изпълнение главница в размер на 452,18
лв., тъй като включената в повече сума от 6,20 лв. за издаване на изпълнителен
лист не може да бъде предмет на събиране по образуваното изпълнително дело.
Взискателят „С.“ ЕООД, чрез адв. Н. И., е подал отговор
на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност в частта, с
която се оспорва сумата от 5 лв., платена за издаването на изпълнителен лист,
тъй като същата представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да
бъде включена в разноските за изпълнението и да се събере от съдебния
изпълнител. Счита, че по отношение на останалите оспорени суми, жалбата е
недопустима, тъй като е подадена такава жалба с идентично оспорване с вх.
№1396/27.07.2018 г. и същата е администрирана до СГС.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ
Л. М., с рег. № 785 при КЧСИ излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата, тъй като адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а начислените в полза а съдебния изпълнител са в съответствие с ТТРЗЧСИ.
Настоящата жалба е подадена в преклузивния срок по чл.
436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен
изпълнител действия, включващи се в обхвата на чл. 435, ал. ал. 2 ГПК, като е
внесена дължимата ДТ, поради което е процесуално допустима.
Неоснователни са доводи на взискателя, че жалбата е
недопустима, освен в частта с претендираните 6,20 лв. – разноски за
изпълнителен лист, тъй като длъжникът вече е бил подал жалба с идентично
оспорване с вх. №1396/27.07.2018 г. и същата е администрирана до СГС.
Действително по делото е подадена такава жалба, но следва да се има предвид, че
с молба до ЧСИ(без входящ номер), приложена на л. 65 от изпълнителното дело, „Ю.Б.“
АД е посочило, че жалба с вх. №1396/27.07.2018 г. и настоящата жалба с вх.
№1432/01.08.2018 г. са по същество еднакви жалби срещу действията на ЧСИ по
начислените разноски, поради което е поискано двете да се администрират заедно
и за тях да се събере една такса. В тази връзка законосъобразно съдебният
изпълнител е администрирал до СГС жалба с вх. №1432/01.08.2018 г., доколкото
същата по съдържание включва, както оплакванията, изложени в жалба с вх.
№1396/27.07.2018 г., така и възражение по отношение на включената в главницата
сума от 6,20 лв.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна
поради следните съображения:
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20187850400204 по описа на ЧСИ Л. М.
е образувано срещу длъжника „Ю.Б.“ АД въз основа на молба от 11.07.2018 г.,
подадена от „С.“ ЕООД, чрез адв. С. Великова, за вземания по изпълнителен лист от 12.03.2018 г., за сумата
от 445,98 лв., която е цедирана на взискателя от В.В.Т.по силата на договор за
цесия от 02.04.2018 г. С молбата е поискано събирането на сумата от 6,20 лв.,
представляваща разноски за издаването на изпълнителния лист, както и 350 лв.
адвокатско възнаграждение. Приложени са адвокатско пълномощно и споразумение за
адвокатско възнаграждение, от които е видно, че между взискателя и неговия
процесуален представител е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по изпълнителното дело в размер на 350 лв., като
същото е платено по банков път.
На 17.07.2018 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че общо дължимата сума по
изпълнителното дело възлиза на 1042,44 лв., от която: 452,18 лв. – присъдени
разноски; 350 лв. – разноски по изпълнителното дело; 240,26 лв. – такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.07.2018 г.
С молба от 19.07.2018 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да
намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ, като
с обжалваното постановление от 24.07.2018 г. искането е оставено без уважение.
Постановлението е връчено на длъжника на 30.07.2018г., а настояща жалба е
подадена на 01.08.2018 г., т.е. в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.
С писмо от 24.07.2018 г. Българска народна банка е
уведомила съдебният изпълнител, че в изпълнение на наложения от него запор на
банковата сметка на „Ю.Б.“ АД, е преведена сумата от 1042,44 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в
конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението
по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни
способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да
са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело минималното
възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав обаче същото в случая не
се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, каквото е приел ЧСИ Л. М. по искане на взискателя. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.
10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от този акт не намира приложение, тъй като в разглежданото
изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не
са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното
производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. В изпълнителното дело адвокатът
на взискателя е депозирана молба за образуването му. Посоченият изпълнителен
способ - запор на банкови сметки в депозираната на 13.07.2018 г. (два дни след
образуването на делото) и то преди да е дадена възможност на длъжника да
изпълни доброволно, не би могъл да се определи като осъществено процесуално
представителство по изпълнителното дело. Други действия от страна на
пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на паричните вземания на
взискателя не са предприемани, и не се е наложило, доколкото от наложения запор
е постъпила цялата дължима сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение. Ето
защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв., дължима
за образуването на изпълнителното дело, до приетите за събиране 350 лв.
По
отношение оплакването, че е събрана главница, посочена в ПДИ в размер, по-висок
от посочения в изпълнителния лист -452,18 лв., вместо 445,98 лв., съдът намира,
че в този размер е включена и таксата за издаването на изпълнителния лист – общо
6,20 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че претендираната такса за снабдяването
с изпълнителен лист по характера си представлява сторен разход във връзка с
образуването на изпълнителното дело и в този смисъл некоректно е прибавена към
главницата, доколкото тази сума би следвало да бъде посочена отделно от
главницата. Аргумент, че таксата за издаване на изпълнителен лист подлежи на
събиране в изпълнителното дело, се извежда и от приетото в т. 6 от ТР №2 от
26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, че разноските по издаването на
изпълнителния лист не се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Ето
защо, макар и неправилно да са отнесени към главничното вземане, таксата от
6,20 лв. е дължима от взискателя и подлежи на събиране от съдебния изпълнител.
Неоснователно
е оплакването на длъжника относно начисляването на сумата от 72 лв. по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, тъй като в нея освен 48 лв. за връчването на два броя съобщения до
страните за издадено постановление за прекратяване на делото, законосъобразно е
включена и такса от 24 лв. за вдигането на наложения в БНБ запор, което
задължение за ЧСИ произтича пряко от нормата на чл. 433, ал. 3 ГПК.
По
отношение на приложената към обжалваното постановление сметка №8143/24.07.2018
г., в която е определена в тежест на банката, на основание т. 5 от Тарифата,
сума в размер на 48 лв., настоящият състав намира за недължима, тъй като нито
от нейното съдържание, нито от приложените мотиви на ЧСИ, става ясно за кое
точно действие е начислена.
Частично основателни обаче са
възраженията на жалбоподателя относно начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Нормата предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, в която не се включват авансовите такси. Ето защо и
пропорционалната такса следва да се изчисли върху сбора от сумите, дължими по
изпълнителния лист (445,98 лв.), разноските за издаването му (6,20 лв.) и претендираното
адвокатско възнаграждение (200 лв.), т.е. общо 652,18 лв.. Предвид изложеното
на основание т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на или 78,26 лв.
с ДДС (65,21 лв. без ДДС) и за разликата до начисления размер от 96,26 лв. следва да
бъде намалена.
По
разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в настоящото производство в общ размер на 75 лв., от които за държавна такса за
обжалването - 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
от 24.07.2018 г. на ЧСИ Л. М., рег. № 785 при КЧСИ, в частта, с което е
отказал да намали спрямо длъжника „Ю.Б.“ АД начислените по изп. д. №
20187850400204 разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя „С.“
ЕООД за разликата над 200,00 лв.
до пълния претендиран размер от 350,00 лв., както и определената по т. 26
ТТРЗЧСИ пропорционална такса в полза на съдебния изпълнител за разликата над
78,26 лв. с ДДС до определения размер от 96,26 лв.
ОТМЕНЯ определените
в тежест на „Ю.Б.“ АД такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв., обективирани
в сметка №8143/24.07.2018 г., по изп. д. № 20187850400204.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №1432/01.08.2018 г. по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 при
КЧСИ,против постановление от 24.07.2018
г. на ЧСИ Л. М., рег. № 785 при КЧСИ подадена от „Ю.Б.“ АД в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК********, със съдебен адрес гр. София, ул. „********,
чрез адв. Н. И., да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо
75,00 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.