^Мотиви

Подсъдимият К.Т.Х. ***, ЕГН:********** се обвинява с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - гр. П., както следва:

За това, че през периода през периода 28.07-20.12.2011 г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи както следва: на 28.07.2011 г. е отнел мобилен телефон „Нокия 2700" на стойност 100 /сто/ лв., ръчен часовник марка „Версаче" на стойност 1200 /хиляда и двеста/ лв., карта памет от 16 гигабайта на стойност 52 /петдесет и два/ лв. и сумата от 840 лв., всички вещи на обща стойност 2192 /две хиляди сто и деветдесет и два/ лв., от владението на Д.В.Г. ***1 г. е отнел мобилен телефон „Нокия 5800" на стойност 210 /двеста и десет/ лв., микро карта памет /SD/ 8 GB на стойност 39 лв. /тридесет и девет/, 7 бр. секретни ключове с единична цена 4 лв. всеки - на обща стойност 28 /двадесет и осем/ лв. и 1 ключ на каса на стойност 10 /десет/ лв., всички вещи на обща стойност 287 /двеста осемдесет и седем лева/, от владението на А.Т.К. ***.12.2011 г. е отнел мобилен телефон LG Р 970 на стойност 540 лв. от владението на В.Я.Д. ЕГН ********** от гр. А., всички вещи на обща стойност 3019 лв. /три хиляди и деветнадесет лева/, без съгласието на горните собственици с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК и

За това, че през периода от 21.01.2004 г. до 21.07.2012 г. в гр. А., обл. П. и в гр. П., след като е осъден с влязло в сила на 21.01.2004 г. съдебно решение № 272/07.01.2004 г. на PC - гр.А., по бр.д. № 319/2003 г., да издържа свой низходящ /детето си В.К.Х. ЕГН **********/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 102 /сто и две/ месечно вноски от по 70 /седемдесет/ лв. месечно всяка, на обща стойност 7140 /седем хиляди сто и четиридесет/ лв., като деянието е извършено повторно - извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, което е престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията и счита, че те са доказани по несъмнен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи съответното наказание, общо в размер на шест години “лишаване от свобода”, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и да се осъди да заплати направените разноски. По предявеният граждански иск дава становище да се уважи като основателен и доказан по размер.

Подсъдимият Х. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен. Изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях, а да се ползуват доказателствата от досъдебното производство. Счита, че макар да е осъществил вмененото му престъпление, то следва да му се наложи минимално наказание, което да постигне целения поправителен ефект.

Упълномощеният защитник на подсъдимият, адв. М. счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и затова съдът следва да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за виновен. Обосновава становище, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което моли за минимални наказания.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск срещу подсъдимият, предявен от пострадалата Д.В.Г. за обезщетение на причинените и от престъплението имуществени вреди в размер на 2192.00  лева причинени от деянието по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Пострадалият Г., конституирана като граждански ищец, чрез упълномощения си повереник – адвокат А. счита, че обвинението е доказано, изяснени са причинените имуществени вреди от него, за което следва да бъде уважен предявения граждански иск в пълния му размер. В качеството си на частен обвинител тя поддържа обвинението и счита, че искането на прокурора да бъде признат подсъдимият за виновен е основателно. Като най- съответно на извършеното счита и искането да се определи и наложи наказание “лишаване от свобода” в размер от 6 години, което според него ще изпълни в максимална степен целите на наказанието.

Пострадалият В.Х. е конституиран като частен обвинител по делото. Лично и чрез повереника си, адв. А. той поддържа обвинението спрямо подсъдимият Х. за престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК като счита, че то е доказано по несъмнен начин и следва да се наложат съответните наказания в максимален размер.

Съдебният състав, като взе в предвид изискванията на чл.373, ал.3 от НПК за приемане в мотивите за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство по делото, които го подкрепят, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият К.Т.Х. е роден на *** ***. По произход той е ** и е български гражданин. Има образователна степен “средно образование”, като понастоящем е безработен. Семейното му положение е разведен и има две деца. Осъждан. Живее постоянно на адрес в гр. П., ул.”З.” №*, ет.* ап.**. Има ЕГН **********. Х. бил бивш съпруг на свидетеля Д.Г., като от съвместния си живот с нея имал едно дете- сина му В.К.Х.. С решение № 272/07.01.2004 г. на Районен съд - гр. А., бракът между Х. и Г. бил прекратен, като на последната било предоставено упражняването на родителските права върху детето В.Х., а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 70.00 /седемдесет/ лева. Решението е влязло в законна сила на 21.01.2004 година. От датата на влизане на решението в сила до настоящият момент подсъдимият не изплащал никаква сума за издръжка на сина си. Независимо от това той се опитвал да поддържа отношения със свидетеля В.Х.. Затова на 27.07.2011 г. по телефона се свързал със свидетеля Г., която била заедно със свидетеля А. на заведение в гр. П.. Подсъдимият настоявал да види детето си и да говори с него. Това наложило около 23:00 ч. на посочената дата с автомобила на А., Г. да вземе Х. *** и да отидат до дома и, находящ се в гр. П., ЖК „К.", бл.* ап.**. Подсъдимият се качил жилището и  провел разговор със свидетеля В.Х., който продължил до късно. Това наложило К.Х. да остане да преспи. На сутринта на 28.07.2011 година той се възползвал от пребиваването си в хола и от масичката взел чужди движими вещи -мобилният телефон на Г. „Нокиа 2700", в едно със СИМ карта и карта памет 16 гигабайта на стойност 152.00 лева и ръчен часовник, марка „Версаче" на стойност 1200 лева. От портмоне, намиращо се на масата в стаята на сина му той взел сумата от 840 лева, също собствени на бившата му съпруга. След това около 09:00 ч. събудил пострадалата, за да му отключи входната врата и напуснал жилището. В по – късен етап от деня Г. установила липсите на нейните движими вещи и опитала да се свърже с подсъдимият  по телефона, но не успяла. За случилото се веднага сезирала органите на МВР. На 01.08.2011 г. той продал взетият чужд телефон „Нокиа 2700" на свидетеля И.А., който стопанисвал GSM-оказион, находящ се на бул. „Р." № ** в гр.П.. Телефонът бил продаден за сумата от 35 лв. като за това бил сключен договор за покупко- продажба. Данните на подсъдимият били попълнени от предоставената от него лична карта. В последствие телефонът бил препродаден на свидетеля Г.Г., която го ползвала, а на по- късен етап приятелят и С.П. го препродал.

На 15.10.2011 г. Х. влезнал в спортна зала, находяща се на ул. „О." № ** в гр. П.. Качил се на третия етаж, където били съблекалните и имало оставени дрехи на участниците в спортното мероприятие. Без някой да го забележи, той от джоб на яке, принадлежащо на свидетелят А.Т.К. взел собствения му мобилен телефон „„Нокиа 5800 D -1 Xpress Mrsic", c IMEI №***************, в едно със СИМ-карта, двете вещи на стойност 249 лева, както и връзка ключове със 7 бр. секретни ключове на стойност 4.00 лева единият и 1 бр. ключ за каса на единична стойност 10.00 лева. Тръгнал си с движимите вещи, като ключовете захвърлил в саксия, а мобилният телефон продал в магазин „М.", находящ се на ул. „Х.К." № * в гр. П. още същият ден. За предаването на вещта бил сключен договор за залог, като подсъдимият се представил с личната си карта, за да бъдат попълнени личните му данните в него от свидетеля С.Г., заемащ длъжността “продавач”. За отнетата движима вещ Х. получил сумата от 80 лева. Междувременно свидетелят К. сезирал органите на МВР. В последствие свидетелят Г. продал телефонът на свидетеля В.И. и той започнал да го използва. При направената проверка в мобилните оператори и получените от тях справки било установено ползването на мобилния апарат и изискано предаването му. Затова с протокол за доброволно предаване св. Иванов го предал на полицейските органи от Второ РУП на МВР - гр. П..

На 20.12.2011 г. подсъдимият посетил строителен обект в гр. П., находящ се на ул. „Д.В." № **. В него свидетелят В.Я.Д. осъществявал дейност като строител, нает от фирма „Л." гр. П.. На първият етаж от сградата, в помещение, което не се заключвало, всички работници си оставяли дрехите и се преобличали, след което започвали работа по всички други етажи. Около 11:30 ч. К.Х. безпрепятствено проникнал във вътрешността на сградата и намерил помещението, в което работниците съхранявали своите лични вещи. Тогава от горна, връхна дреха, собствена на свидетеля Д. той отнел мобилен телефон „LG" модел “Р 970”, който скрил в себе си. Непосредствено след като установил владение върху нея, бил забелязан от свидетеля С.С.. Последният започнал да му задава въпроси и това наложило подсъдимият да каже, че чака за работа, след което побързал да се отдалечи. С. се усъмнил в него, затова сигнализирал всички свои колеги да проверят дали нещо не им липсва. Тогава Д. установил, че от горен ляв джоб на якето му липсва телефон марка „LG" модел Р 970 с IMEI ***************, който бил на стойност 540.00 лева и сигнализирал органите на МВР. След като взел вещта подсъдимият осъществил продажбата му на свидетеля А.М., който стопанисвал магазин за мобилни телефони, находящ се на бул. „Ц.Б.Т.О." № *** в гр.П.. За целта не бил сключен договор, тъй като обв.Х. многократно бил продавал телефони на св. М. и последният добре го познавал, а и разполагал с личните му данни. По-късно телефонът бил препродаден на свидетеля Н.С.. При направената проверка в мобилните оператори и получените от тях справки било установено лицето, което ползва мобилния апарат и изискано предаването му. Затова с протокол за доброволно предаване свидетеля С. го предал на полицейските органи на МВР - гр. П., които срещу разписка го върнали на свидетеля В.Д..

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. От една страна са показанията на подсъдимият К.Х., който в самопризнанието си не оспорва фактите и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, че е отнел на посочената дата и място посочените чужди движими вещи. Така изложеното самопризнание се подкрепя в пълнота от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показания на свидетелите Д.Г., В.Д., А.К., В.Х., Л. А., Г.Г., И.А., В.И., С.А., С.Г., В.Д., С.С., Н.С., Ж.Ж., А.М.. Съдебният състав възприе и кредитира в присъдата си показанията на тези свидетели като обективни, логични, непротиворечиви помежду си. От тях по несъмнен начин се изясняват фактите, касаещи отнемането на вещите и последващото разпореждане с тях от страна на подсъдимия. Тези показания на свидетелите са подкрепени и от останалите събрани по делото писмени доказателства: заключения на проведените стоково-оценъчни експертизи с вещо лице К. и с вещо лице С., които се възприеха като обективни, изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област, без да са оспорени от страните. Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин и от следните, събрани по делото писмени доказателствени материали – протокол за разпознаване от 23.04.2012 година, протоколи за доброволно предаване от 27.02.2012 година за предадено копие от договор за покупко – продажба на мобилни телефонни от 01.08.2011 година, протокол за доброволно предаване от 24.02.2012 година за оригинал от договор за покупко- продажба на мобилен телефон от 15.10.2011 година, протокол за доброволно предаване от 18.01.12 г. на мобилен апарат и разписки за връщане на веществени доказателства, оригинал от гаранционна карта на Нокия 5800 разпечатки за проведени разговори от мобилни телефони на мобилни оператори, справки за регистрация на мобилен апарат в мобилни мрежи, копие от съдебно решение №272/07.01.2004 г. по бр. дело № 319/2003 г. на АРС и от изпълнителен лист, от представената от дознател справка за съдимост на подсъдимия и характеристична справка. В настоящият случай от събраните доказателства по един безспорен и несъмнен начин се изясняват основните факти, касаещи неправомерното поведение на подсъдимия, неговото време и място. Те в пълнота разкриват фактите и обстоятелствата, касаещи осъществените действия от страна на подсъдимият по извършените от него деяния, изцяло се разкрива обективната истина. Показанията на тези всички свидетели са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най-вече непредубедени. Налице е непоколебимост на техния разказ във всички фази на процеса, който разказ си съвпада по основните точки в изложението си. В него несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. От страна на тези свидетели няма предубеждение спрямо подсъдимият. Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията по отнемане на чуждите движими вещи и последващите постъпки на подсъдимия по разпореждането с тях в свой личен интерес, както и неплащането на дължимата издръжка на сина му. Безспорно е изяснено неправомерното поведение на К.Х.. В тази връзка съдебния състав изцяло кредитира самопризнанието на подсъдимият, касаещи изразеното с тях становище, че е взимал неправомерно инкриминираните движими вещи и не е заплащал дължимата издръжка. Тези негови обяснения се явяват една подкрепена от доказателствата позиция,  с конкретиката за изясняване на обективната истина. Противоречие в посочените гласни и писмени доказателства, възприети от съдебния състав като обективиращи изяснената фактическа обстановка, не се констатира. В случая от събраните и посочени по - горе гласни и писмени доказателства, несъмнено се изяснява, че е налице непозволено негово поведение, насочено към установяване на фактическа власт върху чужда движима вещ по един неправомерен начин. Посочените доказателства обосновават категорично твърдението на подсъдимия, че е взел на посоченото място и време мобилните телефони, ръчен часовник и пари от Г., мобилен телефон от свидетеля К. и мобилен телефон от владението на Д.. Затова направеното самопризнание се явява обосновано и подкрепено в достатъчна степен от възможните за това доказателства, касаещи установените по делото факти и съдът изцяло го възприе.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият К.Х. е годен субект на вменените му престъпления, защото към момента на осъществяването им е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна подсъдимият К.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК, защото през периода 28.07-20.12.2011 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи както следва: на 28.07.2011 г. е отнел мобилен телефон „Нокия 2700" на стойност 100 /сто/ лв., ръчен часовник марка „Версаче" на стойност 1200 /хиляда и двеста/ лв., карта памет от 16 гигабайта на стойност 52 /петдесет и два/ лв. и сумата от 84С лв., всички вещи на обща стойност 2192 /две хиляди сто и деветдесет и два/ лв., от владението на Д.В.Г. ***1 г. е отнел мобилен телефон „Нокия 5800" на стойност 210 /двеста и десет/ лв., микро карта памет /SD/ 8 GB на стойност 39 лв. /тридесет и девет/, 7 бр. секретни ключове с единична цена 4 лв. всеки - на обща стойност 28 /двадесет и осем/ лв. и 1 ключ на каса на стойност 10 /десет/ лв., всички вещи на обща стойност 287 /двеста осемдесет и седем лева/, от владението на А.Т.К. ***.12.2011 г. е отнел мобилен телефон LG Р 970 на стойност 540 лв. от владението на В.Я.Д. ЕГН ********** от гр.А., всички вещи на обща стойност 3019 лв. /три хиляди и деветнадесет лева/, без съгласието на горните собственици с намерение противозаконно да ги присвои. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посочения състав. Безспорно е, че той неправомерно е осъществил фактическа власт върху посочените движими вещи, с което се е разпоредил в свой интерес, без съгласието на нейния владелец. Квалификацията на деянието се определя от наличието на минали осъждания на подсъдимият, касаещи влезли в сила присъди, кумулирани с определение на Районен съд - гр. П. по ЧНД № 1169/2006 г. и с определение по ЧНД № 1417/2006 г. на Районен съд - гр. П., присъда по НОХД № 1199/2006 г. на Районен съд - гр. П.. Тези минали негови осъждания определят квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив.

От субективна страна деянието за посоченото престъпление е осъществено от подсъдимият К.Х. с пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Било му е напълно ясно, че се касае за чужди движими вещи, собственост на пострадалите Г., Д. и К., както и че с вземането им ще се стигне до упражняване на фактическа власт върху тях, в противовес на  установените отношения на собственост. Въпреки това е действувал със съзнанието, че ще се възползува от тази вещ, за да удовлетвори личните си интереси, което се потвърждава и от последващата продажба от него на отнетите мобилни телефонни апарати. Съдът счита, че са изцяло проявени от него съставомерните признаци на престъплението от субективна страна.

От обективна страна подсъдимият К.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, защото през периода от 21.01.2004 г. до 21.07.2012 г. в гр. А., обл. П. и в гр. П., след като е осъден с влязло в сила на 21.01.2004 г. съдебно решение № 272/07.01.2004 г. на PC - гр. А., по бр. д. № 319/2003 г., да издържа свой низходящ /детето си В.К.Х. ЕГН **********/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 102 /сто и две/ месечно вноски от по 70 /седемдесет/ лв. месечно всяка, на обща стойност 7140 /седем хиляди сто и четиридесет/ лв., като деянието е извършено повторно - извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Наличието на минало осъждане по НОХД №361/2002 година на Пловдивски районен съд - ХV н. с., в сила от 15.11.2002 година определя квалификацията на деянието. Налице е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като бездействие от страна на подсъдимия, насочени към противоправно задържане на дължимата и присъдена издръжка за непълнолетното му дете. Безспорно общественоопасните последици са налице в резултат на бездействието на подсъдимия. Затова тяхната конкретна оценка се определи на плоскостта на засягане на обществените отношения и настъпилите всички последици и така те безспорно определят цялостната квалификация на престъплението.

От субективна страна подс. К.Х. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния резултат, свързан с неизплащане на дължимите суми за издръжка на детето си. Той е осъзнавал, че от извършваните от него действия настъпва съответния противоправен резултат, в противовес на установените отношения за защита на децата. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на  съставомерни признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимия К.Х.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът взе в предвид, че към момента на осъществяването му е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години. В случая се отчетоха отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: лошите характеристични данни за подсъдимия, наличие на други негови осъждания за деяния от общ характер, свързани с  престъпления против собствеността, липсата на негова трудова ангажираност, данните за семейното му положение. Съдът отчете смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с критичност към постъпките му и грижи за друго непълнолетно дете. С оглед на гореизложеното, в предвид степента на засегнатост на обществените отношения по охрана на собствеността, в предвид личността на дееца, степента на засегнатост на конкретните пострадали и стойността на отнетите вещи при всяко от деянията, като най-съответно на извършеното съдът счита, че следва да му се наложи наказание “лишаване от свобода” при предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК. Конкретно неговият размер се определи на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, като след задължителната редукция при приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК се определи и наложи наказание “лишаване от свобода в размер на две години”. Така определеното наказание е ориентирано към минимума на предвидения от закона размер, което е съобразено преди всичко с конкретната тежест на извършените деяния, с индивидуалните особености на извършеното деяние и на дееца, както и с необходимостта в максимална степен то да изиграе своя поправителен и превъзпитателен ефект върху подсъдимият.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, съдът взе в предвид, че към момента на осъществяването му е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. В случая се отчетоха отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: лошите характеристични данни за подсъдимия, наличие на други негови осъждания за деяния от общ характер, свързани с  престъпления против собствеността, липсата на негова трудова ангажираност, данните за влошените му по негова вина семейно положение. Съдът отчете смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с критичност към постъпките му и грижи за друго непълнолетно дете. С оглед на гореизложеното, в предвид степента на засегнатост на обществените отношения по охрана на брака и семейството, в предвид личността на дееца, степента на засегнатост на конкретния пострадал, като най- съответно на извършеното съдът счита, че следва да му се наложи наказание “лишаване от свобода” при предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК. Конкретно неговият размер се определи на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като след задължителната редукция при приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК се определи и наложи наказание “лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ месеца” и се наложи наказание обществено порицание, което да се изпълни с обявяване на присъдата от Кмета на Община „П." - гр. П.. Така определеното наказание е ориентирано към минимума на предвидения от закона размер, което е съобразено преди всичко с конкретната тежест на извършените деяния, с индивидуалните особености на извършеното деяние и на дееца, както и с необходимостта в максимална степен то да изиграе своя поправителен и превъзпитателен ефект върху подсъдимият.

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК се определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимият Х., а именно: 2 /две/; години „Лишаване от свобода", което на а основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Към така наложеното наказание общо най- тежко наказание “лишаване от свобода” се присъедини и наложеното  наказание  „Обществено  порицание". Съдът е убеден, че единствено с така определеното наказание ще се постигнат в пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция. То в най-пълна степен ще спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на обществените и законови норми, ще въздействува предупредително върху него и останалите членове на обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият К.Х. бе осъден да заплати по сметка на ВСС направените в наказателното производство разноски в размер на 85,00 лева за проведената експертиза.

Предявеният граждански иск от пострадалата Д.Г. против подсъдимият К.Х. в размер на 2192,00 /две хиляди и сто и деветдесет и два/ лева, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието от престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК следва да се уважи като доказан по своето основание и по своя размер. Несъмнено се установи, че подсъдимият със своите неправомерни действие е причинил непозволено увреждане на гражданския ищец, като умишлено, противозаконно е отнел от владението му негови парични средства в размер на 840 лева, мобилен телефон „Нокия 2700" на стойност 100 лева и  ръчен часовник марка „Версаче" на стойност 1200.00лева, карта памет от 16 гигабайта на стойност 52.00 лева, всички вещи на обща стойност 2192.00 лева. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от подсъдимият. Гражданският иск за обезщетение в размер на 2192.00 лева, предявен от пострадалото физическо лице се явява основателен, обоснован с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като такъв беше уважен в неговия пълен размер, в едно със законната лихва от дата на увреждането. По тези съображения и се осъди подсъдимият К.Х. да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 2192.00 лева, за което се начисли и дължимата държавна такса в размер на 87.86 лева, за която се осъди да я внесе по сметка на държавата.

Няма приложени веществени доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.

По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

_{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}

_{ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!}

_{Н. К.}