№………./........12.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 22.11.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Х.Х.,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно
търговско дело № 1420 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №32380/21.06.2016г. по описа на ВРС, на „ИНОВЕЙТИВ
КРИЕЙШЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез управителя А.А., срещу решение №1971/19.05.2016г.
на Варненски районен съд, 43 състав, постановено по гр.д. №15049/2015г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение е признато за установено, че
жалбоподателят „ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС” ЕООД, ЕИК ********* - ответник в
първоинстанционното производство, дължи на ищеца С. У.А.С., гражданин на ***, сумата 12 782 евро, представляваща част от платената продажна цена по сключен между страните
предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 23.11.2007г.,
цялата в размер на 29 774 евро, поради отпадане на основанието за даването й,
предвид развалянето на договора от страна на купувача, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.09.2015г., до окончателното й плащане, за които суми по ч.гр.д. №11129/2015г. на Варненски районен съд, 39 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №5735/08.09.2015г., като
ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за
производството по делото (заповедно и исково) в общ размер на 3 225 лева.
В жалбата са развити оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на решението, като се твърди, че неправилно
и в разрез с установените от закона правила първоинстанционният съд е приел, че
погасителна давност за упражняване правото на изправния
купувач да развали договора изобщо не е започнала да тече, защото ответникът не
бил изпълнил задължението си по изграждането на сградата.
Според въззивника срока по чл.87, ал.5 ЗЗД започва да тече
от момента, в който правото на разваляне на договора може да бъде осъществено,
т.е. от момента на неизпълнение на задължението, като в конкретния случай това
е уговорената в предварителния договор крайна дата за построяване на имота и
въвеждане на купувача във владение, а именно 31.08.2008г., от когато, съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД настъпва изискуемостта на задължението на ответника. С оглед
на това се твърди, че в случая правото на иск на ищеца да иска разваляне на
договора и съответно реституция на даденото по него, е погасено поради изтичане на петгодишна
давност по чл. 87, ал. 5 от
ЗЗД, и в този смисъл е налице процесуална
пречка за допустимостта
на иска.
Развито е и оплакване, че
съдът не е обсъдил и доводите на ответника за нередовност на връчването на
Нотариална покана peг. №12606, том 3, акт 13 на нотариус В.Г., peг. №549 в НК,
съответно на направеното с нея изявление за разваляне на договора, поради
неизпълнение на изискванията на чл.50, ал.4 ГПК, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК
относно залепване на уведомлението, съответно поради това, че поканата не съдържа реквизитите на уведомлението по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Въззивникът претендира и присъждане
на разноските, сторени от него за производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата страна С. У.А.С., гражданин на ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Ц. И., обосновава подробно становище за нейната неоснователност и моли
за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
В насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание въззивникът „ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС” ЕООД, гр. Варна, не
е взел участие чрез законен или упълномощен представител. Преди съдебното заседание
страната е депозирала писмена молба, с което заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба и изложените в нея оплаквания и искания, излага и подробно
становище по същество на повдигнатия с въззивната жалба правен спор, свързан с
началото, в конкретния случай, на давностния срок по чл.87, ал.5 от ЗЗД,
съответно с редовността на връчването на нотариалната покана, с която ищецът е
упражнил правото си на разваляне на сключения между страните договор.
Въззиваемата страна С. У.А.С.,
гражданин на ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Ц.И., АК-Стара Загора,
заявява, че поддържа подадения отговор на въззивната жалба, изложените в него
аргументи и искане за потвърждаване на обжалваното решение на
първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски като
представя списък по чл.80 от ГПК.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран със спор, заявен за
съдебно разрешаване от С. У.А.С., гражданин на ***, основан на искането да му
бъде възстановена от ответното дружество „ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна – продавач по сключен между страните предварителен договор
за продажба на недвижим имот в строеж от 23.11.2007г., платената продажна цена
поради отпадане на основанието за даването й, предвид развалянето на договора
от страна на ищеца – купувач.
Претенцията е заявена в частичен размер
от цялата платена сума (29 774 евро), а именно за сумата 12 782 евро. Главницата се
претендира ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 07.09.2015г., до окончателното й плащане.
Ищецът е предприел реализация на
вземането си по облекчената процедура на заповедното производство като по
образуваното ч.гр.д. №11129/2015г. на Варненски районен съд (ВРС), 39 състав, по реда на чл.410 от ГПК му е
била издадена заповед за изпълнение №5735/08.09.2015г.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът „ИНОВЕЙТИВ
КРИЕЙШЪНС” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна е възразил срещу заповедта за
изпълнение – положение, служещо в основание на предявения иск.
Съдът, като съобрази тези положения и спазването на
срока по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяване на установителния иск, намира същия
за допустим.
Между страните не е налице спор, че са
били във валидна облигационна обвързаност по сключен помежду им на 23.11.2007г.
предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж - апартамент №109, на втори етаж, бл.1, вх.1
в сграда, разположена в жилищен комплекс „Summerland Golf and Beach club“ в гр.
Каварна.
Не се спори и относно факта, че в
изпълнение на договора ищецът е заплатил, а ответникът е получил дължимата
продажна цена в размер на 29 774 евро. Съгласно постигнатата между
страните договореност (чл.3) последната вноска, съставляваща 5% от продажната
цена, е следвало да се плати при подписване на окончателен договор (нотариален
акт). Доколкото задължението на ищеца по договора е изпълнено в съответствие с
уговорките между страните, то същият се явява изправна страна по него.
Видно от регламента на чл.2 от
договора, ответникът в качеството на изпълнител и продавач се е задължил да
построи сградата, в която се намира процесния апартамент, в срок до
31.08.2008г. за своя сметка и със свои средства, съобразно одобрените
архитектурни проекти и разрешение за строеж, както и да предаде владението
върху имота на купувача в напълно завършен вид в сроковете и при условията,
уговорени в договора. Съгласно чл.8 от договора ответникът се е задължил в срок
до 30 дни след изплащане на последната вноска от продажната цена по платежния
начин, описан в раздел І, чл.3 на договора, да се яви пред нотариус и да сключи
окончателния договор за покупко-продажба.
Същевременно, уговорения в раздел І,
чл.3 на договора платежен механизъм, обвързва ищеца – купувач със задължение за
плащане на последната вноска от продажната цена „при подписване на окончателния
договор (нотариален акт).
По делото няма спор, че ответникът не е
изпълнил задължението си да построи сградата, респ. да прехвърли правото на
собственост, нито в уговорения срок, нито в по-късен момент, в т.ч. до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Като причина за това
неизпълнение в отговора на исковата молба той е въвел твърдението за наличие на
административни пречки. Същевременно в приложените по делото писма от
07.02.2008г. и 31.10.2008г., отправени до купувачите, ответното дружество е
посочило наличие на обективни обстоятелства, препятствали го да изпълни
задължението си по изграждане на сградата, които не могат да му се вменят във
вина. Като основна причина е посочено наличието в имота на канализационна
тръба, която е част от канализационната система на Община Каварна, и която не
позволявала продължаване на строителството до преместването й.
Още в хода на строителството, поради
загубено доверие в контрахента „ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС” ЕООД и възможността му да
изпълни задълженията си, с писмо по ел.поща от 17.10.2008г. ищецът е поискал
връщане на платеното по договора.
Впоследствие с нотариална покана peг.
№12608/13.10.2014г., том 3, акт 15 на нотариус В.Г., с рег. №549 в НК, ищецът е
отправил волеизявление до ответника за разваляне на сключения помежду им
предварителен договор от 23.11.2007г. поради пълното му неизпълнение от негова
страна като му е предоставил седемдневен срок за връщане на платеното по
договора. Същата е била връчена на ответника по реда на чл.50, във вр. с чл.47
от на 30.10.2014г.
Спорният по делото момент е от кога
тече давността за разваляне на предварителен договор с предмет покупко-продажба
на недвижим имот. В случая този спор, според твърденията на ответника по иска,
се отнася до това, дали с плащането на последната вноска възниква и изискуемост
на задължението за сключване на окончателен договор или тази изискуемост
настъпва едва с възникване на обекта, чиято собственост е договорена за
придобиване от ищеца.
Отговорът на този въпрос следва да се
даде на основата на приложението на чл.20 от ЗЗД. От комплексния анализ на
клаузите на чл.1 - чл.3 от договора, се налага безапелационния извод, че
дължимите вноски, договорени между страните, се отнасят едновременно до
построяването и до прехвърлянето на собствеността на процесния апартамент.
Категорично може да се заключи, че страните не са договаряли покупко-продажба
на правото на строеж, а на завършен апартамент, отговарящ на стандартите,
определени в приложение №1 към договора. Следователно, изпълнението на
задължението за построяване на процесния апартамент правилно е произнесено от
първоинстанционния съд като елемент от фактическия състав, при който следва да
се определи и началния момент на изискуемостта. Аргумент в тази насока се
съдържа и в клаузата на чл.5, съгласно която сроковете по чл.2 и чл.8 спират да
текат при наличието на причини, отлагащи изпълнението в срок на строителството.
Несъмнено волята на страните е, че именно завършеното строителството на
процесния апартамент постига годен обект по договореното прехвърляне на
собствеността. Липсва разумно и предвидимо основание въз основа на съдържанието
на клаузите в договора да се определи правно валидна воля на договорилите се
страни, задължаваща изискуемостта на правото да се придобие собствеността,
съответно да се развали договора, извън хипотезата на построен апартамент.
Само с цел прецизност и пълнота на
изложението следва да се даде отговор на аргументите на въззивника, че изпълнението
на задължението за сключване на окончателния договор е обусловено от плащане на
последна вноска от продажната цена, а не от построяването на сградата, като
изискуемостта на това основно задължение (да сключи окончателен договор) е
обусловено от изтичането на уговорения в чл.8 30-дневен срок след изплащане на последна вноска от страна на купувача. И тъй като
плащането на тази вноска е с фиксиран в договора срок - 16.02.2008г., то в
случая правото на иск на ищеца да иска разваляне на договора
и съответно реституция на даденото по него, е погасено поради изтичане на петгодишна
давност по чл.87, ал.5 от
ЗЗД.
Сочения от въззивника фиксиран срок - 16.02.2008г., е
за дължимата четвърта вноска от
продажната цена, която, видно от доказателствата по делото, е била заплатена от
купувача на 14.02.2008г. Както
се посочи и по-горе, последната вноска, съставляваща 5% от
продажната цена, е дължима от купувача „при подписване на окончателен договор
(нотариален акт)“ (раздел І, чл.3 от договора). И тъй като в случая няма спор,
че ответникът нито е построил сградата, нито е поканил ищеца за сключване на
окончателен договор, то и падежа на това задължение на купувача не е настъпил.
Впрочем, така постигнатите между страните договорености в чл.3 и чл.8 от
договора съставляват още един солиден аргумент за обвързаност на началния
момент на срока по чл.87, ал.5 от ЗЗД от проявлението на пълния фактически
състав, от значение за настъпване на изискуемостта на задължението на
ответника, включващ и построяването на процесния апартамент.
Поддържаното с подадената въззивна
жалба възражение на ответника за ненадлежно връчване на нотариалната покана, с
която ищецът – купувач е упражнил правото си за разваляне на договора, съдът
намира за неоснователно. Съгласно нормата на чл.179, ал.1 от ГПК удостоверителното
изявление на нотариуса се ползва със задължителна за съда материална
доказателствена сила по отношение на фактите, за които се отнася. В случая
нотариусът е удостоверил осъществяването на всички факти, релевантни за извода
за спазена процедура по връчване на книжата, а именно: връчването е предприето
на адреса на управление на търговеца; установено е, че същия има канцелария на
този адрес, че липсва представител на търговеца или негов служител, съгласен да
получи книжата; залепено е уведомление на вратата на канцеларията, такова е
пуснато и в пощенската кутия; от залепването на уведомлението е изтекъл
14-дневен срок като адресатът не се е явил да получи книжата в кантората на
нотариуса. Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се смята връчено с
изтичането на срока за получаването му, което в случая е станало на
30.10.2014г. Неоснователно се явява и възражението за липсата на даден подходящ
срок за изпълнение. Ответникът не само не е заявил, че обективната невъзможност
за изпълнение е отпаднала, но изрично признава в отговора на исковата молба, че
строежът е „замразен“. След като ответникът твърди, че не е в състояние да
завърши строежа по независещи от него причини, даването на срок за изпълнение е
безпредметно.
По изложените съображения и като
препраща изрично на основание чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение
настоящият въззивен съдебен състав намира крайния извод на първоинстанционния
съд, че извънсъдебното изявление на ищеца - купувач за разваляне на сключения
между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от
23.11.2007г. е направено валидно с отправената нотариална покана от
13.10.2014г. и от момента на връчването й същото е произвело правни последици,
поради което е отпаднало основанието за направените плащания по договора и
ответникът дължи връщане на платените суми, за законосъобразен и правилен.
Ето защо подадената въззивна жалба се
преценява като неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
В
съответствие с този резултат и по аргумент от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК
като основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваема страна да се осъди
ответника да му заплати сторените за настоящото производство разноски. Видно от
представения и неоспорен от насрещната страна списък по чл.80 от ГПК (л.27,
дело ВОС) и доказателствата към него, сторените от въззиваема страна разноски
са в размер на 1 266 лева, с основание платено адвокатско възнаграждение за
осъществена защита във въззивното производство. Същите се присъждат изцяло в
полза на страната.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1971/19.05.2016г. на Варненски районен съд, 43 състав, постановено по
гр.д. №15049/2015г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ИНОВЕЙТИВ КРИЕЙШЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
п.к. 9000, район „Одесос“, ул. „Иван Вазов“ №37, партер, представлявано от
управителя А.А. А., да заплати на С. У.А.С., гражданин
на ***, роден на ***г. в ***, с адрес: ***, ***, сумата
1 266 лева (хиляда двеста шестдесет и шест лева),
представляваща сторени за въззивното производство разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО би могло да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р. България, по
аргумент от 280, ал.2 от ГПК, в едномесечен срок, считано от датата на връчване
на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.