М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимите, както следва:
1.Против подсъдимия Е.Р.Б., с ЕГН: ********** *** и
подсъдимия С.В.В., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от
общ характер, а именно:
На 30/31.10.2016 година в село ***,
като непълнолетни , но могли да
разбират свойството и значението на
деянието си и да ръководи
постъпките си, в съучастие като
извършители и чрез разрушаването на прегради, здраво направени за защита
на имот отнели следните чужди движими
вещи:
-3 бр. бутилки уиски "Блек
рам " 700 мл.на стойност 25,80 лв.;
-3 бр. бутилки мента марка
"Пещера"-700 мл., на стойност 19,80 лв.;
-1 бр. бутилка вода марка
"Флирт" 1000 мл., на стойност 10,60 лв.;
-1 бр. бутилка водка марка
"Флирт " 700 мл., на стойност 9,30 лв.;
-30 бр. бутилки бира "Старопрамен ", 500
мл., на стойност 36,00 лв.
и
парична сума в размер на 20 лв.,
имущество на обща стойност 121,50 лв., от владението на Г.К.А. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят
Престъпление
по чл. 195, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК – по отношение на подсъдимия Е.Р.Б..
Престъпление
по чл. 195, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК – по отношение на подсъдимия С.В.В..
Районна прокуратура – Плевен,
редовно призована, изпращат представител – наблюдаващия делото прокурор ***.
Подсъдимият Е.Р.Б., редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. В.М. ***, назначен за служебен защитник
от Досъдебното производство, редовно призован.
Подсъдимият С.В.В., редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. Н.И. ***, назначен за служебен защитник
от Досъдебното производство, редовно призован.
Пострадалият Г.А. редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. Преди започване на
разпоредителното заседание, същият заявява, че не желае да участва в настоящото
производство, тъй като няма никакви претенции спрямо подсъдимите.
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимите.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите
и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните
изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитниците на подсъдимите – адв.
В.М. *** и адв. Н.И. *** изразиха становището напълно аналогично на прокурора,
като единствено по т. 4 заявиха, че желаят делото да мине на съкратено съдебно
следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на
основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ Е.Р.Б. И С.В.В.,
изразяват съгласие с казаното от защитниците си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Съдът като изслуша становището на
страните и след съвещание намери следното:
Делото е подсъдно на настоящия
Съд.
Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно на ощетеното юридическо
лице.
Налице е основанието за
разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно
- за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед изявлението на
страните.
Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
Не се налага изменение на мярката
за неотклонение, взета спрямо подсъдимия.
Не се налага събирането на нови
доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след
приключване на разпоредителното заседание.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на
страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема
следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното юридическо
лице.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
6.Не се налага изменение на
мярката за неотклонение „Под надзор на родителя”, взета спрямо подсъдимите Е.Р.Б.
и С.В.В..
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т.
2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават
свидетели и вещите лица.
Съдът посочи , че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид
становището на защитниците на подсъдимите намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимите.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимите чрез техните защитници е направено своевременно, преди започване на
съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за
провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът
следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимите.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимите.
Подсъдимите Е.Р. Б.и С.В.В.
признават изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заявиха съгласието
си да не се събират доказателства за тези факти. Изразиха и желание делото да
се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимите Е.Р.Б.
и С.В.В. правата им по чл. 371 от НПК и ги
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените
от тях самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване
на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В.,
дали признават изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и
дали са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия Е.Р.Б.:
„Признавам се за виновен, съжалявам
за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
Отговорът на подсъдимия С.В.В.:
„Признавам се за виновен. Не
желая да се събират допълнителни доказателства за факти изложени в обвинителния
акт. Известни са ми тези доказателства и не ги оспорвам. Известно ми е,
че самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъда.“
При това положение, след като
съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, че самопризнанието, което подсъдимите направиха в съдебно заседание,
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното
следствие и прочитане на заключителната част на обвинителния акт от прокурора, съдът
запита подсъдимите дали поддържа изразеното по време на предварителното
изслушване становище и желаят ли да дадат обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимите Е.Р.Б. и
С.В.В. бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е.
Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен
съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-2291/2016г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимите, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие,
счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на
престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на
подсъдимите.
Пледира подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. да бъдат признати за виновни, като им бъде наложено
наказание при съобразяване на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание лишаване от
свобода към минимума предвиден в закона, като се приложи и институтът на чл. 66 НК и на това основание, изпълнението на наложеното наказание на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. се
отложи с изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия Е.Б. – адв. В.М., при проведеното съкратено
съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага
доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. В
тази насока се позовава на процесуалната разпоредба на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като моли за определяне на наказание в размер на предвидения минимум, което
да се отложи с минимален изпитателен срок.
Подсъдимият
Е.Б. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално
наказание, което законът предвижда.
Защитникът
на подсъдимия С.В. – адв. Н.И. изразява становище, че подсъдимият С.В. следва
да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление. Моли съда да му
наложи минимално наказание лишаване от свобода, като същото бъде отложено на
осн. чл. 66 от НК, с минималния изпитателен срок.
Подсъдимият
С.В. поддържа позицията на защитника си и моли за минимално наказание, което
законът предвижда.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в
същия, следното:
През 2016 година лицето Г.А. стопанисвал питейно заведение, находящо се в
село ***.
По същото време подсъдимите Е.Б. и С.В.
поради непълнолетието си не упражнявали трудова дейност, което ги поставяло в
състояние на финансова
затрудненост. Вследствие на желанието на подсъдимите за придобиването на определени финансови средства по неправомерен начин, същите
решили да отнемат чуждо
движимо имущество от стопанисваното от
страна на свидетеля Г.К.А. питейно заведение в
селището.
На 30.10.2016 година около полунощ в изпълнение на формираното си престъпно
намерение подсъдимите С.В. и Е.Б. се
отправили към търговския обект, като вследствие на упражнени
силови похвати от страна на
последния счупили едно от витринните стъкла.
Непосредствено след като се установили през
получения отвор във вътрешността
на заведението отнели следните чужди движими вещи:
-3 бр. бутилки уиски "Блек
рам" 700 мл.на стойност 25,80 лв.;
-3 бр. бутилки мента марка
"Пещера"-700 мл., на стойност 19,80 лв.;
-1 бр. бутилка вода марка
"Флирт" 1000 мл., на стойност 10,60 лв.;
-1 бр. бутилка водка марка
"Флирт " 700 мл., на стойност 9,30 лв.;
-30 бр. бутилки бира "Старопрамен ", 500
мл., на стойност 36,00 лв.
и парична сума
в размер на 20 лв., имущество на обща стойност 121,50 лв.,
собственост на Г.К.А. ***.
С отнетото имущество, предмет на
престъпното им посегателство подсъдимите
Е.Р. Б.и С. в.В. напуснали заведението и се отправили към домовете си, където изконсумирали част от алкохолните напитки , останалите
прикрили.
Вследствие на възприятията на
следващия ден на засегнатото от деянието
лице за неправомерно посегателство
на част от стопанисваните му движими вещи се обусловило
сезирането на органите на
полицията.
Своевременно отзовалите се
надлежни органи
документирали деянието, като вследствие
на предприетите оперативно – издирвателни мероприятия извършителите на същото били установени, а
именно - непълнолетните подсъдими Е.Р.Б. и С.В.В..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно–оценителна експертиза, от която е видно, че стойността на отнетото имущество към
момента на извършване на деянието
е в размер на 121,50 лв.
Съгласно заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подсъдимите Е.Р.Б. и
С.В.В. към момента на извършване на престъплението са могли да разбират
свойството и значението на деянието и да
ръководят постъпките си.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и
при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха
направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимите, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл.
283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от
съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради
изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В.
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на
подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. деяние,
което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния
състав по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че:
Подсъдимият Е.Р.Б., с ЕГН: ********** *** и
подсъдимият С.В.В., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от
общ характер, а именно:
На 30/31.10.2016 година в село ***,
като непълнолетни , но могли да
разбират свойството и значението на
деянието си и да ръководи
постъпките си, в съучастие като
извършители и чрез разрушаването на прегради, здраво направени за защита
на имот отнели следните чужди движими
вещи:
-3 бр. бутилки уиски "Блек
рам " 700 мл.на стойност 25,80 лв.;
-3 бр. бутилки мента марка
"Пещера"-700 мл., на стойност 19,80 лв.;
-1 бр. бутилка вода марка
"Флирт" 1000 мл., на стойност 10,60 лв.;
-1 бр. бутилка водка марка
"Флирт " 700 мл., на стойност 9,30 лв.;
-30 бр. бутилки бира "Старопрамен ", 500
мл., на стойност 36,00 лв.
и
парична сума в размер на 20 лв.,
имущество на обща стойност 121,50 лв., от владението на Г.К.А. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема че с горните деяния подсъдимият Е.Р.Б. и подсъдимият
С.В.В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
от общ характер, наказуеми по по чл. 195,
ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал.
1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради следното:
Обект на престъплението - чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение
и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението са
непълнолетни вменяеми лица – подсъдимите са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си;
По отношение на така извършеното
от подсъдимите престъпление, не са имали фактическа власт върху движимите вещи
- предмет на престъплението и не е били техни собственици.
От обективна страна, предметът на
престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 3 от НК са чужди движими вещи,
които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимите и за отнемането им
е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за
престъплението на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от
страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимите Е.Р.Б.
и С.В.В..
От субективна страна престъпленията са извършени с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на своите действия и
е целел настъпването на обществено-опасните последици, а именно – подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои.
При преценка на така извършеното деяние
от страна на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В., съдът съобрази обстоятелството, че
деецът е извършил престъплението, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети
лица до помещенията.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” -
преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което деянието по
отношение на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. следва да бъде квалифицирано по чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК.
Квалификацията на престъплението е
при условията на чл. 63 от НК по отношение на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. и се
определя от обстоятелството, че по време на извършване на процесното деяния са
били непълнолетни.
При определяне на наказанието на
подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. за извършеното от тях престъпление съдът прецени: Степента
на обществената опасност на конкретните деяния по по
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, която съдът преценява като
висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против собствеността на
гражданите, както и с оглед на обстоятелството, че отнетите чужди движими вещи
са невъзстановени и към настоящия момент. Степента на обществена опасност на
подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В., която съдът преценява с оглед данните за личността им.
При обсъждане степента на обществена
опасност на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. съдът прецени, като смекчаващи вината
обстоятелства неговата ниска младежка възраст.
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и влошеното материално състояние на подсъдимите Е.Р.Б.
и С.В.В., което се доказва от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, както и факта, че по
настоящото дело подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. се признават за виновни, като дават
обяснения и правят самопризнания за случилото се, като по този начин оказва
съдействие на разследващите органи, както и изразеното критично отношение към
процесното деяние и чистото им съдебно минало към момента на извършване на
процесното деяние.
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и обстоятелството, че подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В.
са безработни и не получават трудови доходи.
Видно от справката за съдимост по
отношение на подсъдимия Е.Р.Б. става ясно, че и след датата на извършване на
настоящото деяние е осъждан.
Съдът не отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание от страна на двамата
подсъдими Е.Р.Б. и С.В.В., доколкото същото е отчетено от законодателя и е
задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В., като
наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и
на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе.
Преценявайки изложеното, съдът
намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни,
за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на нито
един от двамата подсъдими - Е.Р.Б. и С.В.В.
за така извършеното деяние, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. В
тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК тези наказания се
редуцират до 3 /три/ години лишаване от свобода, предвид факта, че подсъдимите
са непълнолетни.
Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо по отношение на всеки един от
подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. за така извършеното деяние да наложи наказание в
размер на 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни за всеки един от подсъдимите Е.Р.Б.
и С.В.В. за извършеното от тях деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
В същото време, съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК
съдът намали така определените наказания с 1/3, което за престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК представлява 3 /три/ месеца и осъди подсъдимите Е.Р.Б. и
С.В.В. да изтърпят така наложеното им наказание на всеки един по отделно в
размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода.
При определяне срока на
наказанието “лишаване от свобода” съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече личността на подсъдимите и
обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимият С.В.В. все още не е
навършил пълнолетие, а подсъдимият Е.Р.Б. е вече на 18 години.
Съдът счита, че са налице предпоставките
на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 НК по отношение на подсъдимите, а именно -
същите към момента на извършване на деянието не са осъждани на наказание лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за постигането на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително да го
изтърпи ефективно. За това и на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 НК,
съдът отлежи изпълнението на така наложеното на подсъдимите не е наказание от 3
/три/ месеца лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година на всеки един.
Съдът намира,
че отлагането на изпълнението за този срок има смисъл, в предвид данните за
личността на подсъдимите.
С така
наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и
предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Съдът прие, че не е необходимо подсъдимите
Е.Р.Б. и С.В.В. да търпят наложеното им общо най-тежкото наказание Лишаване от
свобода ефективно, тъй като към момента на извършване на деянието не са били осъждани
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и вкарването им в една
по-различна среда би могло да окаже отрицателен ефект върху тях, вместо да се
поправят и превъзпитат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Е.Р.Б. и С.В.В. да заплатят направените деловодни
разноски в размер по на 167,21 лв. за всеки един по отделно по сметка на ОДМВР –
Плевен.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: