№ 1229
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110147417 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от АЛ. В. Ж.
срещу „Софийска Вода” АД, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2930.86 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
30.03.2015 г. до 23.05.2018 г. в обект, находящ се в гр. София, кв.
„Орландовци“, ул. „Kапиновски манастир“ № 6, кл. № **********, както и
сумата от 342.04 лв., представляваща лихва за периода от 30.04.2015 г. до
14.07.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът претендирал процесната сума, която била
начислени на партидата на ищеца с кл. № **********. Твърди, че при
поискване от негова страна му е издадена справка, от която е видно, че в
счетоводството на ответното дружество е отразено задължение на ищеца за
предоставени ВиК услуги на процесната стойност. Твърди, че са обособени
няколко договорни сметки, като по сметка № ********** фигурират
задължения за периода 30.03.2015г.-28.09.2015г., а по договорна сметка №
********** за периода от 22.10.2015г. до 25.02.2019г. Сочи, че е поискал от
ответника отписване на задълженията поради изтекла давност, но молбата
била оставена без уважение. В исковата молба е посочено, че за част от
сумата ответника подал заповед за изпълнение, но след подаване на
възражение срещу издадената заповед, установителен иск не бил предявен.
Ищецът сочи, че вземането на ответника за периода от 30.03.2015 г. до
23.05.2018 г е погасено по давност, като в случая е приложима кратката 3-
годишна давност. Сочи, че предвид неотписването на задълженията на ищеца,
както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от
1
страна на ответника, от която впоследствие се отказал, за ищеца съществува
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
моли за постановяване на решение при признание на иска и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва иска и не оспорва погасяването на
вземането по давност. Посочва, че не е дал повод за завеждане на иска и не е
предприемал действия за събиране на вземането, както доброволно, така и
принудително. Сочи, че издадената от дружеството справка за начислените
суми е по искане на самия ищец и не следва да се разглежда като покана за
плащане. Моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да останат в
тежест на ищеца. Пред съда страната не изпраща процесуален представител и
не взема становище.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от
08.02.2022 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 133.26
лв., а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
се дължат разноски за първата инстанция в размер на 459.10 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото
дружеството ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение
на представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на
настоящия иск, поради което направеното възражение се явява основателно.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият е
демонстрирал претенция по отношение на погасените по давност задължения.
От представените писмо от 14.07.2020 г. от ответника с приложена към нея
справка се установява, че ответникът е претендирал процесното задължение
на ищеца, което е погасено по давност. С оглед на гореизложеното
твърдението на ответника, че не бил станал причина за завеждане на делото
се явява неоснователно и сторените разноски от ищеца следва да бъдат
възложени на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛ. В. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Капиновски манастир“ № 6, срещу
„Софийска Вода” АД, ЕИК130175000, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 2А, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че АЛ. В. Ж. не
дължи на „Софийска Вода” АД, сумата от 2930.86 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 30.03.2015 г. до 23.05.2018
г. в обект, находящ се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „Kапиновски
манастир“ № 6, кл. № **********, както и сумата от 342.04 лв.,
представляваща лихва за периода от 30.04.2015 г. до 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Софийска Вода” АД, ЕИК130175000, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр.
2А, да заплати на АЛ. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Капиновски манастир“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 133.26 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Софийска Вода” АД, ЕИК130175000, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр.
2А, да заплати на адв. Д.Т. Т., вписана в АК – Хасково, с личен №
**********, адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 7, ет.
4, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
459.10 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца АЛ. В. Ж. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3