РЕШЕНИЕ № 189
гр.Бургас, 05.02.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдията Гагашев ВНОХ
дело № 1078 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адвокат Борислав Янков от БАК, в качеството му на служебен
защитник на подсъдимия С. М. С. с ЕГН **********, против Присъда № 260016 от 15.09.2020
г., постановена по НОХД № 3145/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С атакуваната
първоинстанционна присъда, подсъдимият С. М. С. е признат за виновен в това, че
на 26.12.2019 г. в гр. Камено, общ. Камено, обл. Бургас, от двор на пчелин,
находящ се в близост до гробищен парк в гр. Камено, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой употребявано външно тяло на
климатик, марка „Осака", за площ 12 кв.м на стойност 48,00 (четиридесет и
осем) лева, 2 (два) броя употребявани метални стелажа, изработени от винкел с
размери 200/65 см., всеки на стойност 25 (двадесет и пет) лева или на обща
стойност 50,00 (петдесет) лева, 20 (двадесет) килограма желязо и ламарина за
скрап на стойност 4,60 лева (четири лева и шестдесет стотинки), всички вещи на
обща стойност 102,60 (сто и два лева и шестдесет стотинки), от владението на
собственика им Р. Т. К., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на две години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С атакуваната присъда,
на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски в размер на 54,90 лева.
Въззивната жалба е
бланкетна. Първоинстанционната присъда е обжалвана в частта й досежно
наложеното на С. наказание, което защитникът му намира за явно несправедливо.
В съдебно заседание,
представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Според прокурора, размерът на наказанието е правилно определен,
като са взети предвид всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
включително обществената опасност на деянието и дееца, осъжданията на С. извън
тези, които обосновават квалификацията на деянието, стойността на предмета на
престъплението. Според прокурора, не може да се приеме, че подсъдимият е
съдействал на разследването, тъй като местонахождението на откраднатите вещи е
установено единствено посредством активните действия на пострадалия. Прокурорът
предлага, въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание,
подсъдимият С.С., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба. Желае
намаляване размера на наложеното му наказание.
Служебният защитник поддържа
въззивната си жалба. Моли за намаляване до две години на размера на наложеното
на С. наказание „лишаване от свобода“, след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК,
като в тази връзка акцентира на ниската стойност на откраднатите вещи,
сравнително младата възраст на подсъдимия, както и на доброто му процесуално
поведение, благодарение на което били събрани допълнителни доказателства в хода
на разследването. Изразява оплакване, че в мотивите на първоинстанционната
присъда не е посочен първоначалният размер наказанието, което съдът е определил
на С. преди прилагане на редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з.,
като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по
делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално
допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в
наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска
проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда
на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява основателна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в
разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия съдебното производство да
се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас,
на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му
и го е уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, както
и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат
използвани при постановяване на присъдата. След направеното от подсъдимия С.
самопризнание, съдът е спазил процесуалния закон и се е произнесъл с
определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в
мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените
от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство.
От приобщените по делото доказателства, се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С.М.С. е роден на ***г***. Същият е ***гражданин, ****образование,
**, **. Многократно е осъждан, като преди датата на инкриминираното деяние по
настоящото дело, с определение по ЧНД № 1034/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
влязло в сила на 09.12. 2016 г., на подсъдимият С. е определено едно общо
наказание по влезли в сила присъди по НОХД № № 4504/2015 г. и 5998/2015 г. – и
двете на Районен съд – Бургас, и по НОХД № 960/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно три години и шест месеца „лишаване
от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на
06.07.2019 г. (л. л. 28-37 и 41 от ДП).
На 26.12.2019 г. подсъдимият С.С. и свидетелят И. Р. се разхождали в гр. Камено,
обл. Бургас. В близост до гробищния парк на гр. Камено, подсъдимият забелязал
ограден двор, който се използвал за отглеждане на пчели. С. забелязал, че в
двора се намират външно тяло на климатик, употребявани метални стелажи,
изработени от винкел, желязо и ламарина за скрап и решил да ги отнеме. За
целта, той прескочил оградата и влязъл в двора. От там изнесъл един брой
употребявано външно тяло на климатик за площ от 12 кв.м. – марка „Осака“, два броя употребявани метални
стелажа, изработени от винкел с размери 200/65 см., както и двадесет килограма
желязо и ламарина за скрап, всички собственост на свидетеля Р. К..
След като изнесъл вещите, подсъдимият заедно със свидетеля Р., занесли част
от тях в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Камено,
където ги предали на свидетеля Г. Д.Г..
В деня, в който свидетелят Р. К. установил липсата на описаните по-горе
вещи, той отишъл до пункта за изкупуване на черни и метали в гр. Камено и там
разпознал отнетите му метални стелажи, след което подал сигнал в полицията.
Двата метални стелажа са предадени с протокол за доброволно предаване и върнати
срещу разписка на пострадалия К..
От писменото заключение на оценъчна
експертиза, назначена в хода на наказателното производство, е видно, че пазарната
стойност на отнетите вещи, към датата на инкриминираното деяние, възлиза общо
на 102,60 лева, от които 48,00 лева е
стойността на един брой употребявано външно тяло на климатик, марка „Осака“ за
площ от 12 кв.м., стойността на всеки от двата броя употребявани метални
стелажа, изработени от винкел с размери 200/65 см. е 25 лева, т.е. те са на
обща стойност 50,00 лева, а 20 килограма желязо и ламарина за скрап са на
стойност 4,60 лева.
Изложената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд и
възприета изцяло от настоящия въззивен състав, намира своята несъмнена
доказателствена опора в доказателственият материал по делото и не се оспорва от
страните.
Законосъобразен е изводът на районният съд, че самопризнанието, направено
от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в
предмета на наказателното дело. Същевременно, самопризнанието на подсъдимия, направено
доброволно, в присъствието на защитник, не е единственото доказателство в полза
на обвинителната теза. Признанията на подсъдимия, намират потвърждението си в
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Р. К., В. С., Й.
Й., П. П., Г. Г., И. Р. и Й. Х. Й. (л. л. 16-22 от ДП), в обясненията на самия
подсъдим, дадени в досъдебното производство като обвиняем (л. 59 от ДП), в експертното
заключение, в протокола за доброволно предаване (л. 12 от ДП), както и в останалите
писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство. Всички тези доказателства и доказателствени средства кореспондират
помежду си и в пълна степен съвпадат с признанията на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира за правилна възприетата от
районния съд правна квалификация на инкриминираното деяние, извършено от
подсъдимия, тъй като същата намира своята аргументация в целия доказателствен
материал по делото. Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите, с които
първостепенният съд е обосновал извода си, че подсъдимият С.М.С. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл.
194, ал.1 от НК. Предвид събраният доказателствен материал, може обосновано да
се приеме, че на посочената в обвинителния акт дата – 26.12.2019 г. С. е отнел противозаконно
чужди движими вещи – употребявано външно тяло на климатик, марка „Осака",
за площ 12 кв.м на стойност 48,00 (четиридесет и осем) лева, 2 (два) броя
употребявани метални стелажа, изработени от винкел с размери 200/65 см., всеки
на стойност 25 (двадесет и пет) лева или на обща стойност 50,00 (петдесет)
лева, 20 (двадесет) килограма желязо и ламарина за скрап на стойност 4,60 лева
(четири лева и шестдесет стотинки), всички вещи на обща стойност 102,60 (сто и
два лева и шестдесет стотинки), от владението на собственика им Р. Т.К., без неговото
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието е извършено от
подсъдимия С. след като е бил освободен на 06.07.2019 г. от затвора за
изтърпяване на наказание в размер на три години и шест месеца „лишаване от
свобода“, наложено му като общо наказание по предходни влезли в сила присъди,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 30 от НК може да се направи извод,
че престъпното деяние на подсъдимия, предмет на настоящото наказателно
производство, следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен
рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. А от НК.
Инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия С.С. при пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, като е предвиждал
и е искал настъпването на общественоопасните им последици.
С въззивната жалба не се оспорва приетата от първостепенния съд правна
квалификация на деянието, извършено от подсъдимия, а само размера на наложеното
наказание, като се иска неговото намаляване.
Основателно е възражението на защитата досежно липсата на изрично посочване
в мотивите на първоинстанционната присъда, какъв е първоначалният размер на
наказанието, определен от решаващият съд по правилата на чл. 54 от НК. В самата
присъда изрично е посочено, че на подсъдимия С. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години и шест месеца, което се явява и крайното,
редуцирано по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК наказание. Същевременно,
атакуваната присъда, разбирана като единство на диспозитив и мотиви, не съдържа
информация, какъв е първоначалният размерът на наказанието, което решаващият
съд би следвало да е определил по правилата на чл. 54 от НК, преди да приложи
редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК. В мотивите си, първостепенният съд се е
задоволил само да посочи, че е установил липса на предпоставки за
индивидуализиране наказанието на С. по правилата на чл. 55 от НК и поради това
му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца,
което намира за кореспондиращо в оптимална степен с целите на генералната и
специална превенция.
Изложеното налага извода,
че първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, в случаите когато се постановява присъда в
хипотезата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен първоначално да определи
видът и размерът на наказанието, дължимо на признатия за виновен подсъдим (и да
го посочи в мотивите на присъдата си), като се придържа към правилата за
индивидуализация на наказанието, установени в чл. 54 от НК, респ. в чл. 55 от НК и чак след това да редуцира определеното наказание с една трета. Тези ясни
указания на законодателя водят до извода, че преценката, дали едно наказание,
по своя вид и размер би довело до постигане на генералната и специална
превенция, се прави при първоначалното му определяне в съответствие с правилата
за индивидуализация на същото (чл. 54, респ. чл. 55 от НК), а не по отношение
на размерът на крайното, редуцирано с 1/3 наказание. Това е така, доколкото
предвидената в чл. 58а, ал.1 от НК редукция представлява само законодателен
„бонус“ за подсъдимия за направеното признание на фактите и за спестените
доказателствени усилия на съда при разглеждане и решаване на делото (вж. в този
смисъл Р 32-2017-III н. о., Р 113-2016-III н. о., Р 6-2020-I н. о. и др.).
Доколкото наказанието
от две години и шест месеца лишаване от свобода се явява формирано по правилата
на чл. 58а, ал.1 от НК, налага се изводът, че за да бъде получено то, първоначално
определеното наказание на С. следва да бъде в размер на три години и девет
месеца. Това наказание, по своят размер, настоящият въззивен състав намира за
несправедливо, тъй като същото не е съобразено с всички индивидуализиращи
отговорността на С. обстоятелства.
Правилно районният съд е
преценил, че обществената опасност на подсъдимия е висока. С. е многократно
осъждан за престъпления против собствеността, включително и за такива,
извършени също в условията на опасен рецидив, а това свидетелства за трайно
утвърдени престъпни навици. Неоснователни са възраженията на защитата, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме младата възраст на С..
Подсъдимият, към датата на извършване на престъплението, е бил на 30 години –
възраст, в която не са присъщи лекомислените постъпки поради натрупването на
достатъчно житейски опит. Нещо повече, обстоятелството, че настоящото
престъпление е било извършено няколко месеца след като С. е бил освободен от
затвора след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ отново за подобно
престъпление, свидетелства, че извършването на престъпления се е превърнал в
устойчив модел на живот и поведение за подсъдимия, поради което спрямо него
следва да се подходи по-строго.
Неоснователни са
претенциите на защитата, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва
да бъде отчетено процесуалното поведение на подсъдимия. Видно от
доказателствата по делото, основна роля за разкриването на престъплението, вкл.
и за установяване на част от инкриминираните вещи, има пострадалият, а
обясненията на подсъдимия С. са дадени в по-късен момент и те, по същество, не
спомагат в значителна степен за приключване на досъдебното производство. Що се
отнася до направените в хода на съдебното следствие самопризнания, то съдебната
практика е категорична в разбирането си, че същите не следва да се тълкуват
като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото без тях, подсъдимият не
би се ползвал от привилегироващата го процедура по чл. 371, т.2 и сл. от НПК. Следва, обаче, да се отчете като
смекчаващ отговорността фактът, че половината от вещите (като стойност) са били
върнати на пострадалия преди приключване на досъдебното производство. Наред с
това, липсват факти и обстоятелства, свързани с механизма на извършване на
престъплението, както и по-специфични обстоятелствата, при които то е
извършено, които да характеризират това престъпление като такова с по-висока
степен на обществена опасност от обичайната.
Настоящият въззивен
състав намира също, че първостепенният съд е неглижирал значението на
стойността на инкриминираните движими вещи като смекчаващо отговорността
обстоятелство – тя, поради твърде ниският си размер (значително под средната
работна заплата за страната), следва да се преценява като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Разбира се, размерът на причинените
имуществени вреди не може да обуслови, сам по себе си, приложението на чл. 55
от НК – предвид високата степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена
от трайно утвърдените му престъпни навици, няма как да се направи извод, че и
най-лекото, предвидено за това престъпление, наказание от две години лишаване
от свобода ще се яви несъразмерно тежко. Ниската стойност на инкриминираните вещи,
обаче, може да бъде отчетена с по-голяма тежест при определяне размера на
наказанието по реда на чл. 54 от НК, щом липсват други обстоятелства,
характеризиращи деянието като престъпление с висока степен на обществена
опасност. Воден от тези съображения, настоящият въззивен състав намери, че
следва да определи на подсъдимия С.С. наказание „лишаване от свобода“ в размер
под средния към минималния, определен за това престъпление, като при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства намира, че наказание „лишаване от
свобода“ в размер на три години се явява справедливо, съответстващо на
обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него престъпление, и би
допринесло за постигане целите на генералната и специална превенция.
Доколкото
производството пред първоинстанционният съд се е развило по реда на чл. 371,
т.2 и сл. от НПК, в съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК
настоящият въззивен състав намали с една трета така определеното наказание и
наложи на подсъдимия С.М.С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Не търпи корекции решението на първоинстанционният съд да осъди подсъдимият
С.С. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски.
Този правен извод на решаващият съд е съобразен с разпоредбата на чл. 189, ал.3
от НПК и е в съответствие с направените изводи относно вината и наказуемостта
на извършеното от подсъдимия престъпно деяние.
По реда на служебната
проверка и предвид правомощията си, въззивният състав прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права
на страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното
и на основание чл. 334, т. т. 3 и 6 от НПК и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен
съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 260016 от 15.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 3145/2020 г. по описа на на Районен съд – Бургас, като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на определеното по реда на чл. 58А ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“, наложено на подсъдимия С.М.С. с ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.А от НК, от две години и шест месеца „лишаване от свобода“ на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване
от свобода
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.