Решение по дело №10076/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5218
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия: Мария Веселинова Богданова
Дело: 20171100510076
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

                                                               №

                                                  град София, 31.08.2020 год.

                                             

                                              В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

  

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IIа въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното ч. гр.д. № 10076/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                                                            Производството е по реда на чл. 435, ал.5 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г.В.Т., в лично качество и като законен представител на малолетната А.Х.М. срещу въвод във владение, извършен на 15.08.2017 г. по изпълнително дело № 248/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Н.,*** действие СГС.

Жалбоподателите твърдят, че извършеният въвод във владение по посоченото изпълнително дело е незаконосъобразен, тъй като при извършването му в имота са намерени лица, които живеят там още от 2008г., т.е. от преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. В тази връзка посочват, че първата от тях владее имота от 2008 г. като лице, което е във фактическо съжителство с длъжника, а втората – като негова дъщеря. Излагат, че са съобщили за тези обстоятелства на ЧСИ при извършването на обжалваното изпълнително действие, но той не е приел възраженията им. Освен горното твърдят, че въводът във владение е извършен при грубо нарушение на правилото на чл. 523 ГПК, тъй като ЧСИ не им е дал срок да поискат спиране на изпълнението от районния съд и да се ползват от правата си по чл. 524 ГПК.

С оглед изложеното молят съда да отмени извършения въвод във владение.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на подадената жалба от страна на взискателя по изпълнителното дело – Й.Н. В., с който се твърди, че въвод във владение по процесното изпълнително дело е извършен на 15.08.2017 г., като в протокола за извършването му е отбелязано изрично, че имотът се предава доброволно от длъжника Х.М. и не са установени други лица, които да се намират в него, като е посочено и че същият е освободен от всички вещи и обзавеждане.  Предвид изложеното се иска съдът да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.

В срок по делото са постъпили мотиви от ЧСИ Г.Н., вписан под № 923 в КЧСИ и район на действие СГС, с които се излага, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите нямат качеството на трети лица, които са владели имота преди датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява по смисъла на чл. 68 ЗС. Освен това се посочва, че разпоредбата на чл. 523 ГПК е неприложима в хипотеза, при която третите заварени в имота лица твърдят, че владеят имота от момент, предхождащ датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява с въвода във владение.

В първото съдебно заседание по делото е направено уточнение на подадената жалба, съобразно което предмет на обжалване е въвод във владение, извършен на 15.08.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лица, които имат правен интерес, в законоустановения срок и срещу действие на ЧСИ, което подлежи на обжалване съобразно специалните изисквания на чл. 435 ГПК. Предвид това същата следва да се разгледа по същество. В тази връзка съдът намира, че с оглед направеното уточнение в настоящото производство, формално е обоснована допустимостта на жалбата срещу посоченото изпълнително действие.

От представения по делото препис от изпълнително дело № 248/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Н., вписан под № 923 на КЧСИ и с район на действие СГС, е видно, че делото е образувано по молба на взискателя Й.Н. В. срещу длъжниците А.Х.М. и Х.Н.М. въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2016 г., издаден по гр.д. № 26520/2012 г. по описа на СРС и в.гр.д. № 14081/2015 г. по описа на СГС, с който длъжниците са осъдени да предадат на взискателя собствеността и владението върху първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.1.2, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ от правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от 320 кв.м. от дворно място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ I – 338, от кв. 28 „а“ по плана на гр. София, местността „Сеславци“ с идентификатор 68134.8270.355 и с площ 646 кв.м.

От представените писмени доказателства, съдържащи се в кориците на изпълнителното дело, се установява, че първоначално въводът във владение е бил насрочен за 21.07.2017 г., в 11 ч., но е бил отложен за 15.08.2017 г. по споразумение между длъжника Х.М. и взискателя Й. В., с което се дава срок на длъжника доброволно да изнесе движимите вещи от имота. На 21.07.2017 г. в имота са били установени и трети лица -  Г.Т. и А.М., които са заявили възражения, че владеят имота от доста време, тъй като първата живее на семейни начала с длъжника Х.М., а втората – живее с него като негова дъщеря. Намерено е и още едно трето лице – Б.В., която е приятелка на семейството и не заявява права по отношение на имота. ПЧСИ е приел, че няма пречки да извърши въвод във владение, породени от твърденията на третите лица, заварени в имота, поради което той е извършен на 15.08.2017 г.

От показанията на допуснатия на жалбоподателите свидетел - Б.В. В., неосъждана, без дела и родство със страните, се установи, че познава жалбоподателката Г.Т. от 28 години, като до 2008 г. същата живеела с майка си и баща си в с. Челопечене. През 2008 година се преместила да живее с приятеля си в кв. Сеславци, в съседна къща на тази, в която живее свидетелката. От връзката им, през 2012 г., се родила втората жалбоподателка -  А.М..  Свидетелката установява с показанията си, че почти всеки ден е ходила на гости на своята приятелка Г.Т. именно в процесния недвижим имот.

От показанията на допуснатия на взискателя свидетел  - Ц.Г.В., неосъждана, без дела със страните, съпруга на взискателя и леля на жалбоподателката Г.Т., се установи, че свидетелката живее в съседна на процесния имот къща. Запозната е кой и кога е живял в процесния имот, тъй като той бил единствен дом на нейния съпруг, а освен това се намирал на пътя до магазина, който ползва и преминава покрай него всеки ден, дори и по няколко пъти на ден. Освен това е приятелка с майката на Г.Т. и с нейната баба. Свидетелката установи, че първоначално на първия етаж в сградата (процесният) живеели само Х. и А. М.. От майката на Г.Т. знае, че тя и детето живеят в с. Челопечене, заедно с Х. и А. М., тъй като Г.Т. се грижела за болния си баща, след развода на родителите й, а след смъртта му и за баба си. Виждала е Г. да води детето в кв. Сеславци само на фризьор и в сладкарницата, но никога не е виждала същото в двора на процесния имот. През 2013 г. влизала вътре в имота, по повод на настъпил пожар и необходимостта да се направи оглед и тогава не видяла в имота да има вещи, които да показват, че в къщата живее дете.  Към този момент там живеели само А. и Х. М..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Съгласно приетото с т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на  чл. 435, ал. 5 ГПК. Разпоредбите на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК са неприложими в случаите, при които третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Тази защита е предоставена само на трети лица, които са установили владение върху имота след предявяване на иск, решението по който се изпълнява и доколкото те заявяват противопоставими на взискателя права.

Предвид изложеното горе и доколкото настоящите жалбоподатели твърдят, че са били във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява чрез процесния въвод във владение, то възраженията им срещу неговата законосъобразност, основани на нарушение на разпоредбите на чл. 523 и чл. 524 ГПК, са неоснователни.

Съгласно разясненията, дадени с  т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, за да се отмени въводът във владение на основание чл. 435, ал.5 ГПК е достатъчно третото лице да докаже пред съда единствено факта на установено от него владение върху имота, датиращо от преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. В рамките на това производство съдът не изследва наличието или не на противопоставими на взискателя права на третото лице.

 Визираното в чл. 435, ал.5 ГПК владение има своята легална дефиниция в чл. 68, ал. 1 ЗС, определяща го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

 От твърденията на жалбоподателите, че осъществяват фактическа власт върху имота от 2008г., тъй като от тогава първата жалбоподателка живее заедно със длъжника по изпълнителното дело ( а втората като негова дъщеря), които се потвърждават и от свидетелските показания на свидетеля на жалбоподателките - Б.В. В., е видно, че двете осъществят държане на процесния недвижим имот, датиращо от момент преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява с въвода във владение, но не и владение. В случая не са налице нито твърдения, нитов доказателства, че осъществяваната от жалбоподателите фактическа власт е с намерение за своене, а същите упражняват фактическа власт върху имота само дотолкова, доколкото такава се е упражнявала от длъжника и именно заради последната. Следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц.Г.В., досежно твърденията й, че жалбоподателките не живеят в процесния имот, тъй като те се основат предимно на информация, получена от трето лице.

Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.5 ГПК държането на недвижимия имот, независимо кога е установено, не е пречка да се извърши законосъобразен въвод във владение, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г.В.Т., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетната А.Х.М., ЕГН **********,  на основание чл.435, ал.5 ГПК, срещу извършен на 15.08.2017г. въвод във владение по изпълнително дело № 248/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Н., вписан под № 923 на КЧСИ и с район на действие СГС срещу длъжниците Х. и А. М. в недвижим имот, съставляващ: първи етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м. с идентификатор 68134.8270.355.1.2, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ от правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от 320 кв.м. от дворно място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ I – 338, от кв. 28 „а“ по плана на гр. София, местността „Сеславци“ с идентификатор 68134.8270.355 и с площ 646 кв.м.

Решението е окончателно.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                  

                           

                              2.