Р Е
Ш Е Н И Е
№……….
гр.
София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание провело се на осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Н. Светославова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
133 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба с вх. №
140567/03.11.2016 г., която е подадена от М.НА О., а адрес – гр. София, ул. „***********против
„В. – Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
Предметът на подлежащите на
разглеждане от настоящата инстанция съдебни претенции се свежда до предявените
в условията на обективно евентуално съединяване осъдителни искове при
квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва :
1./ главен иск за заплащане на
сумата в размер от общо 11 063,33 лв. – съставляваща акцесорна претенция за
начислено обезщетение за забава в плащането на главно вземане /парично
обезщетение за неизпълнен договор за
охрана № ВИ – 54 – 36/20.09.2010 година, сключен между страните по делото,
поради настъпили в резултат на това неизпълнение вреди в размер на сумата от 44
080 лв /четиридесет и четири хиляди и осемдесет лв./, представляващи парична
равностойност на следните вещи - железопътни релси тип 49 с обща дължина 606
линейни м, равняващи се на 303 линейни м коловоз, на обща стойност 43 874
лв, липсващи два броя метални стълби в
общ размер на 150 лв., липсващи 4 броя осветителни тела на обща стойност 48 лв.
и един брой липсваща гръмоотводна мачта на стойност 8 лв., в която обща
стойност са включени подложни метални планки върху траверсите и крепежни
елементи на релсите към железобетонната плоча/ за периода от 16.05.2014 г. до
03.11.2016 г. /дата на подаване на ИМ в съда/;
2./ евентуален иск за заплащане на
сумата в размер от общо 11 063,33 лв. – съставляваща акцесорна претенция за
начислено обезщетение за забава в плащането на главно вземане /парична
равностойност на следните вещи - железопътни релси тип 49 с обща дължина 606
линейни м, равняващи се на 303 линейни м коловоз, на обща стойност 43 874
лв, липсващи два броя метални стълби в
общ размер на 150 лв., липсващи 4 броя осветителни тела на обща стойност 48 лв.
и един брой липсваща гръмоотводна мачта на стойност 8 лв., в която обща
стойност са включени подложни метални планки върху траверсите и крепежни
елементи на релсите към железобетонната плоча, с която сума ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца/ за периода от 16.05.2014 г. до
03.11.2016 г. /дата на подаване на ИМ в съда/.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно решение от 05.11.2018 г.
постановено по т.д. № 2324/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТК, XV състав се
установява, че е било отменено решение от 02.02.2018 г. по т.д. №7986/2016 г.
на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, в
частта му, с която е отхвърлен предявения от М.НА О. против „В. – Н.“ ЕООД иск
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение от неоснователно
обогатяване, произтичащо от факта на спестени от ответното дружество средства
за заплащане стойността на
констатираните на 30.04.2014 г. липси в охраняван обект в гр. Дългопол, поверен
му от ищцовото министерство по вече прекратен договор, което пък се е обеднило
пропускайки да получи техния паричен еквивалент, за сумата от 27 200 лв.,
като вместо това ответника - „В. – Н.“ ЕООД е осъден да заплати в полза на М.НА
О. – сумата от 27 200 лв., обезщетение по чл. 59 ЗЗД, поради спестени от
ответното дружество средства за заплащане стойността на констатираните на 30.04.2014 г. липси в
охраняван обект в гр. Дългопол, поверен му от ищцовото министерство по вече
прекратен договор, което пък се е обеднило пропускайки да получи техния паричен
еквивалент. Със същото решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението от
02.02.2018 г. по т.д. №7986/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, в
частта му, с която е бил отхвърлен предявения от М.НА О., срещу „В. – Н.“ ЕООД
иск с правно основание чл. 82, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане
обезщетение за неизпълнен договор за охрана № ВИ – 54 – 36/20.09.2010 година,
сключен между страните по делото, поради настъпили в резултат на това
неизпълнение вреди в размер на сумата от 44 080 лв /четиридесет и четири хиляди
и осемдесет лв./, представляващи парична равностойност на следните вещи -
железопътни релси тип 49 с обща дължина 606 линейни м, равняващи се на 303
линейни м коловоз, на обща стойност 43 874 лв,
липсващи два броя метални стълби в общ размер на 150 лв., липсващи 4
броя осветителни тела на обща стойност 48 лв. и един брой липсваща гръмоотводна
мачта на стойност 8 лв., в която обща стойност са включени подложни метални
планки върху траверсите и крепежни елементи на релсите към железобетонната
плоча.
Основателността на предявения за
разглеждане главен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начислено
обезщетение за забава в плащането на главно вземане /парично обезщетение за неизпълнен договор за охрана № ВИ – 54 –
36/20.09.2010 година, сключен между страните по делото, поради настъпили в резултат
на това неизпълнение вреди в размер на сумата от 44 080 лв. се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на главен паричен
дълг, произтичат от неизпълнение на поето договорно задължение; 2) изпадането
на длъжника в забава относно погасяването на този главен паричен дълг. Между
страните по делото е формирана СПН с цитираното по-горе решение на СГС относно
съдебно предявената претенция по чл. 82, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, която е
била отхвърлена, като недоказана в своето основание, и това е станало с
придобил стабилитет съдебен акт. След като липсва възникнало главно вземане с
носител ищеца и облигационен източник сключен договор, по който е допуснато
неизпълнение водещо до създаване на право на парично обезщетение, то за М.НА О.
отсъства материална легитимация, от която да черпи качеството си на кредитор за
заплащане на обезщетение относно забавата в изпълнението на очертаното парично
обезщетение. Тоест ищеца не провежда доказване за наличието още на първата
предпоставка необходима за пораждане на паричното вземане по смисъла на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава, което означава, че предявения от
негова страна иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД почиващ на твърдения за
допусната забава в плащането на парично обезщетение по неизпълнен договор
сключен с ответника на 20.09.2010 г. е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Съобразявайки извършеното от ищеца
съединяване на исковите му претенции с квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно
за разглеждане в условията на евентуалност, и като отчете, че с приемането за
неоснователен на главния иск се е сбъднала вътрешнопроцесуалната предпоставка
за разглеждането на съединения евентуален такъв, то настоящата инстанция пристъпва
към произнасяне по същество на същия.
Основателността на предявения за
разглеждане евентуално иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
начислено обезщетение за забава в плащането на главно вземане /спестени от
ответното дружество средства за заплащане стойността на констатираните на 30.04.2014 г. липси в
охраняван обект в гр. Дългопол, поверен му от ищцовото министерство по вече
прекратен договор, което пък се е обеднило пропускайки да получи техния паричен
еквивалент от 27 200 лв./ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) наличието на главен паричен дълг, произтичат от допуснато
неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на ищеца; 2)
изпадането на длъжника в забава относно погасяването на този главен паричен
дълг. Формираната в отношенията между страните с влязлото в сила съдебно
решение на Софийски апелативен съд СПН, обосновава извод, че
министерството-ищец е титуляр на парично вземане за неоснователно обогатяване в
размер на сумата от 27 200 лв., като длъжник за заплащането му, като
обогатило се без наличие на основание за това е ответното търговско дружество.
Тоест при разглеждане на спорното материално право за присъждане на обезщетение
за забава, настоящата инстанция е обвързана с това, че към даване ход на
устните състезания пред САС ответника е бил отговорен за заплащането на парично
задължение в размер на сумата от 27 200 лв., което съставлява обезщетение по
смисъла на чл. 59 ЗЗД. Следователно в поставения за разглеждане спор се
провежда доказване за наличие на главен дълг. Особено съществено за пораждане
правото на обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обаче е това, дали след
възникването на посоченото парично вземане ответникът е бил поставен в
състояние на забава, и дали това състояние на забава обхваща въведения от ищеца
исков период, а именно от 16.05.2014 г. до 03.11.2016 г. След съобразяване на
събраните по делото доказателства, отговорът на настоящия решаващ състав относно
визираната по-горе релевантна предпоставка е отрицателен. Обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД се дължи за забавено плащане на парично задължение. В случая
задължението за заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД не е с определен
срок, поради което е дължимо от момента на поканата дадена от кредитора към
длъжника. В този смисъл е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В разглежданата
хипотеза ищеца не се позовава на това, че е формулирал покана до ответника за
изплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, която да е била връчена
към момент предхождащ 03.11.2016 г. – крайната дата на периода, за които се
поддържа наличие на съществуващо обезщетение за забава. Следователно ответното
дружество не може да се счита, че е било успешно поставено от ищеца в състояние
на забава във връзка с изплащане на задължението си за обезщетение за допуснато
неоснователно обогатяване, поради което няма основание да отговаря за заплащане
на лихва за забава в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в рамките на периода 16.05.2014
г. до 03.11.2016 г. и за сумата от 11 063,33 лв. Действително в кориците
на делото се откриват три броя писмени покани с дати : 17.12.2015 г.,
01.02.2016 г. и 29.09.2016 г., но от съдържанието на същите се разкрива
претенция на ищеца за заплащане на парично обезщетение за неизпълнен договор,
което се характеризира, като такова с договорен характер, като никъде не в тези
писмени изявления на кредитора не фигурира позоваване, че изискваните плащания
са последица от осъществило се неоснователно обогатяване, вследствие на
неоправдано разместени имуществени блага, с които ответника се е обогатил за
сметка на ищеца. Едновременно с това трябва да се подчертае, че няма
доказателства, от които да се заключи, че цитираните три броя покани успешно са
достигнали до лицето, за което са предназначени /ответника/, което осуетява
възможността ответника успешно да е бил поканен, респективно поставен в
състояние на забава, с оглед несъобразяване с установените в поканите срокове
за заплащане на търсеното обезщетение. Аргумент за обратното не може да бъде черпен
от уговорката възприета от страните в чл.15 от сключения по между им договора
от 2010 г., където е уговорен падеж на
задължението за обезщетяване на вредите настъпили, като последица от
допуснатото неизпълнение на договорното задължение за охрана. Това е така,
защото установеното главно вземане, по което се търси присъждане на обезщетение
за забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД няма договорен характер, защото източник на
неговото възникване е института на кондикцията по чл. 59 ЗЗД, а не допуснато
неизпълнение на правна сделка. Изложените констатации обуславят извод, че
най-ранният възможен момент, в който ответника е бил успешно уведомен за
главното си задължение по чл. 59 ЗЗД е връчването за отговор на ИМ, което е
станало на 30.11.2016 г. – момент след исковия период.
При тези съображения настоящата инстанция
достига до решаващ извод, че и предявения за разглеждане евентуален иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 063,33 лв.,
начислена като обезщетение за забава за
периода от 16.05.2014 г. до 03.11.2016
г. е недоказан в своето основание, и като такъв подлежи на цялостно отхвърляне.
По
разноските:
Своевременно искане за присъждане на
разноски е направено от ищеца, но с оглед неблагоприятния за него изход от
произнасянето по предявените за разглеждане искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
правната му сфера не се поражда правото да получи присъждане на направените от
него разноски за провежданата искова защита пред настоящата инстанция. На свои
ред ответната страна не е формулирала процесуална претенция за присъждане на
разноски, поради което такива не й се следват с крайния съдебен акт
постановяван от настоящия състав по спора.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.НА О., а адрес – гр. София, ул. „*************, против „В. – Н.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** главен иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 11 063,33 лв.
– съставляваща вземане за обезщетение за
забава в плащането на главно вземане /парично обезщетение за неизпълнен договор за охрана № ВИ – 54 –
36/20.09.2010 година, сключен между страните по делото, поради настъпили в
резултат на това неизпълнение вреди в размер на сумата от 44 080 лв.
/четиридесет и четири хиляди и осемдесет лв./, представляващи парична
равностойност на следните вещи - железопътни релси тип 49 с обща дължина 606
линейни м, равняващи се на 303 линейни м коловоз, на обща стойност 43 874 лв, липсващи два броя метални стълби в общ размер
на 150 лв., липсващи 4 броя осветителни тела на обща стойност 48 лв. и един
брой липсваща гръмоотводна мачта на стойност 8 лв., в която обща стойност са
включени подложни метални планки върху траверсите и крепежни елементи на релсите
към железобетонната плоча/ за периода от 16.05.2014 г. до 03.11.2016 г. /дата
на подаване на ИМ в съда/.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.НА О., а адрес – гр. София, ул. „*************, против „В. – Н.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** евентуален иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 11 063,33 лв.
– съставляваща вземане за обезщетение за
забава в плащането на главно вземане /парична равностойност на следните вещи -
железопътни релси тип 49 с обща дължина 606 линейни м, равняващи се на 303
линейни м коловоз, на обща стойност 43 874 лв.,
липсващи два броя метални стълби в общ размер на 150 лв., липсващи 4
броя осветителни тела на обща стойност 48 лв. и един брой липсваща гръмоотводна
мачта на стойност 8 лв., в която обща стойност са включени подложни метални
планки върху траверсите и крепежни елементи на релсите към железобетонната
плоча, с която сума ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца/
за периода от 16.05.2014 г. до 03.11.2016 г. /дата на подаване на ИМ в съда/.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: