Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.03.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 753 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и при условията на евентуалност искове
с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че отношенията между него и
Министерство на отбраната произтичат от обществена поръчка, възложена от
ответника. Поръчката била за осигуряване на летателна годност на 8 /осем/ броя
самолети L-39ZA за срок от
84 месеца. В резултат от проведената процедура по ЗОП, между Министерството на
отбраната, като възложител и „Й.и С.Б.“ ООД, като изпълнител било сключено
Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. Във връзка с него били сключени
два индивидуални договора – Договор № УД-03-49/19.12.2018 г. и Договор №
УД-03-50/19.12.2018 г. Предметът на поръчката включвала изпълнение на различни
услуги и доставки за целия срок на Рамковото споразумение, като конкретните
количества и цени на услугите/доставките били посочени в отделни позиции в
Приложенията към договорите. Посочва, че общата цена на доставките и услугите
по първия договор е определена на 2 505 182,97 лева без ДДС или
3 006 219,56 лева с ДДС, а по втория договор на
3 999 999,38 лева без ДДС или 4 799 999,25 лева с ДДС. За
обезпечение на точното и своевременно изпълнение на договорите предоставил
безусловни и неотменими банкови гаранции в съответствие с чл. 18, ал. 2 от
договорите, които са в размер на 125 259,15 лева и съответно
199 999,97 лева. На 26.03.2020 г. получил от ответника писмо, в което се
съдържало отправено писмено изявление за прекратяване на договорите на
основание чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение поради частичното им
неизпълнение В резултат на това ответникът поискал заплащане на неустойка в
размер на 20% от стойността по всеки договор /501 036,59 лева по договор №
УД-03-49/19.12.2018 г. и 799 999,88 лева по договор № УД-03-50/19.12.2018
г./. В писмото ответникът изрично посочил, че плащането на неустойките следва
да се извърши преди 10.04.2020 г. Счита, че не дължи претендираните неустойки,
поради което на 03.04.2020 г. изпратил отговор до Министерството на отбраната,
излагайки подробните си съображения, както и отправяйки предложение за уреждане
на спора по извънсъдебен ред чрез преговори и взаимни отстъпки от страните.
Отговор не последвал, поради което подал молба за обезпечаване на настоящите
искове, по която било допуснато налагане на запор върху вземанията на ответника
по издадените в негова полза банкови гаранции. Твърди, че Министерството на
отбраната не разполага с право да прекрати едностранно договорите на основание
чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение, тъй като в случая не е налице виновно
неизпълнение от страна на „Й.и С.Б.“ ООД. Причината част от услугите и
доставките, предмет на Рамковото споразумение и сключените въз основа на него
договори да не бъдат изпълнени била обективна невъзможност за тяхното
изпълнение. Посочва, че възстановил сумата за неизпълнените позиции на
ответника, поради което задълженията му за тях отпаднали. Твърди, че е налице
неправомерно поведение от страна на трето лице А.В.А.а.с., което възпрепятства
изпълнението на задълженията на „Й.и С.Б.“ ООД да достави техническата
документация по Приложение № 6 от договор № УД-03-49/19.12.2018 г. Посочва, че
и по отношение неизпълнените доставки по 5 бр. позиции от Приложение № 5 от
първия договор и по 18 бр. позиции от Приложение № 4 към втория договор е налице
обективна невъзможност за изпълнение. Счита, че дори да се приеме, че е налице
виновно неизпълнение на договорите от страна на „Й.и С.Б.“ ООД по отношение на
посочените услуги и доставки, Министерството на отбраната няма право да
прекрати договорите, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед
интереса на кредитора по смисъла на чл.
87, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че реално изпълнената част от всеки от двата договора е
над 99%. Към момента на получаване на изпратеното от Министерство на отбраната
изявление за едностранно прекратяване на договорите, услугите по Приложение № 3
и доставките по Приложение № 5 към договор № УД-03-49/19.12.2018 г., съответно
доставките по Приложение № 4 от договор № УД-03-50/19.12.2018 г., по отношение
на които се твърди забавено изпълнение, вече били извършени от „Й.и С.Б.“ ООД,
съответно приети от Министерство на отбраната. В този смисъл, дори да е била
налице забава, ищецът вече е изпълнил задълженията си по съответните позиции. Посочва,
че съгласно клаузата на чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение, от значение за
прекратяването на договорите, е само онази забава, която е продължила повече от
100 дни, а видно от справките при голяма част от доставките такава изобщо не е
налице. Прави възражение, че уговорената в чл. 38, ал. 3 от Рамковото
споразумение неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД/. Посочва, че уговорената неустойка е в еднакъв размер
както при частично, така и при пълно неизпълнение. Липсата на клауза, която да урежда
отношенията на страните в хипотезата на частично неизпълнение, е предпоставка
за злоупотреба от страна на ответника, тъй като позволява при неизпълнение,
което по обем и стойност е незначително с оглед предмета и общата стойност на
съответния договор, да се стигне до заплащане на неустойка в размер на 205 от
стойността на целия договор. В случаите на незначително частично неизпълнение
този размер на неустойката би бил свръхпрекомерен и би се стигнало до ситуация
като настоящата, в която размерът на претендираната неустойка надвишава с близо
300% стойността на неизпълнените доставки и услуги. Счита за абсурдно да се
приеме, че дори при неизпълнена част от договорите на стойност 1 лев,
възложителят има право на неустойка в общ размер на над 1 300 000 лева,
както се твърди в случая. Поддържа, че клаузата на чл. 38, ал. 3 от Рамковото
споразумение не е съобразена със стойността на неизпълнената престация –
неустойката се изчислява на база на стойността на целия договор, а не на базата
на стойността на неизпълнените доставки и услуги. Посочва, че при преценка на
действителността на уговорената между страните неустойка следва да се отчете и
съотношението между размера й и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Отделно от това счита, че в случаите на частично неизпълнение за част
най-много 5% от стойността на договора кредиторът не би могъл да претърпи вреди
на стойност, доближаваща се до 20% от цялата стойност на договора. Следователно
неустойката е свръхпрекомерна и от гледна точка на потенциалните вреди, които
кредиторът би могъл да претърпи. Твърди, че възложителят е съзнавал и допускал,
че част от договорите няма да могат да бъдат изпълнени. Предвид изложеното
счита, че горепосочената клауза е нищожна. При условията на евентуалност, ако
се приеме, че клаузата на чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение е
действителна и е налице виновно неизпълнение на договора, което е основание за
отговорност от страна на „Й.и С.Б.“ ООД, намира, че размерът на неустойката
следва да бъде намален на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че размерът на
неустойката е прекомерно висок в сравнение с претърпените вреди. Счита, че
доколкото едната от страните по договора не е търговец, то не е приложима
забраната по чл. 309 ТЗ, изключваща възможността за намаляването й поради
прекомерност. Посочва, че е налице почти пълно изпълнение на договорите.
Неизпълнените доставки и услуги по двата договора са под 1% /съответно 0,69% и
0,98%/ от общия уговорен брой доставки и услуги по всеки то договорите. Също
така стойността на извършените услуги/доставки надхвърля повече от десетократно
стойността на неизпълнените позиции. Освен това, никоя от неизпълнените
доставки и услуги не влияе на изпълнението и качеството на останалите услуги и
доставки, предмет на Рамковото споразумение и договорите. Поради това
неизпълнението не е от такова съществено значение за интереса на възложителя,
което да изключи приложението на чл. 92, ал. 2, предл. трето ЗЗД. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че „Й.и С.Б.“ ООД не дължи на Министерство на отбраната неустойка по чл. 21,
ал. 3, т. 4 от договор № УД-03-49/19.12.2018 г. в размер на 501 036,59
лева и неустойка по чл. 21, ал. 3, т. 4 от договор № УД-03-50/19.12.2018 г. в
размер на 799 999,88 лева, във връзка с чл. 38, ал. 3 от Рамковото
споразумение, респективно, че Министерство на отбраната няма право да усвои
предоставените от ищеца банкови гаранции. При условията на евентуалност, прави
искане да се намали размера на претендираните от ответника неустойки по реда на
чл. 92, ал. 2 ЗЗД поради прекомерност, а при условията на евентуалност – поради
това, че договорите са неизпълнени отчасти. Претендира разноски.
С молба от 04.06.2020 г. ищецът, във връзка с дадени
указания от съда, заявява, че правният интерес от предявяване на
установителните искове произтича от обстоятелството, че с писмо с рег. № 21-39-74 от 24.03.2020 г.
ответникът претендира от него заплащане на процесните неустойки по двата договора,
като е предоставил срок за доброволно изпълнение. По отношение на правото за
усвояване на банкови гаранции иска да се приеме за установено, че поради
недължимост на неустойки по договорите по отношение на ответника не съществува
право на вземане за неустойка и усвояване на неустойка от банковата гаранция.
По отношение предявените при условията на евентуалност искове, иска да се
постанови решение, с което да се намали размера на претендираните от
Министерството на отбраната неустойки до сумата от 373,27 лева по договор №
УД-03-49/19.12.2018 г. и до сумата от 50 677,12 лева по договор №
УД-03-50/19.12.2018 г. поради прекомерност на неустойката в останалата част и
поради частичното изпълнение на над 99% от предмета на договорите.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете.
Твърди, че има право да се позове на съответните прекратителни клаузи,
включително и по чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение. Счита, че е спазена
процедурата по прекратяване, която е предвидена в Раздел XIV от всеки от
договорите. Поддържа, че е неприложима нормата на чл. 89 ЗЗД, тъй като в случай
не се касае за разваляне на целия договор, поради липса на интерес от реално
изпълнение, а единствено за неговото прекратяване, поради забава и категоричен
отказ от изпълнение. Освен това не е налице и обективна невъзможност от
изпълнителя като предпоставка за приложение на тази норма. В случая
Министерството на отбраната не е искало и не иска възстановяване на направените
и приети от възложителя до този момент престации по договорите, а прекратява
договорите занапред, поради неизпълнение и претендира заплащане на уговорената
неустойка. Освен това, дори и при разваляне на договорите, възложителят има
право на обезщетение, съгласно чл. 88 ЗЗД. Счита, че в процеса на договаряне,
страните са свободни да договарят такива условия за прекратяване на договора,
както чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение, които са с оглед специфичния
предмет на договора и са свободно договорени между страните. При провеждане на
процедурата за възлагане на обществената поръчка, предшестващо сключване на
горепосочените договори и Рамково споразумение дружеството се е запознало с
условията на поръчката и се е съгласило да я изпълни без възражения, като е
предоставило оферта за пълния обем от предмета на поръчката, въз основа на
която е било избрано от възложителя. В този смисъл „Й.и С.Б.“ ООД е преценило,
че е способно най-добре да извърши поръчката, без да бъде поставено в неизгодно
положение спрямо всички останали икономически субекти. При участието си в
процедурата дружеството е декларирало в своето „Техническо предложение“, че ще
изпълни всички доставки/услуги по предмета на процедурата. Посочва, че
приемайки условията на обществената поръчка, ищецът се е съгласил да изпълнява,
съгласно поставените от възложителя изисквания, които са свободно договорени
между страните и поемайки риска от извършването на поръчка от значение за
националната сигурност и отбраната на страната. Твърди, че мотивите на
дружеството за обективна невъзможност за изпълнение не следва да бъдат
приемани, тъй като се касае за обстоятелства, които са от категорията на
поемане на търговски риск, който е в свободната преценка на всеки желаещ да
извърши исканите услуги/доставки, както и не представляват непредвидени за
дружеството обстоятелства. Единственото определение, което не е приложимо в
случая е разпоредбата на § 2, т. 27 ЗОП, съгласно което непредвидени
обстоятелства са обстоятелства, които са възникнали след сключването на
договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не
са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно
изпълнението при договорените условия. Съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ, непреодолима
сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключване на договора. Сочи, че твърденията на ищеца не попадат
под тези определения, тъй като същият е бил предварително запознат с условията
по поръчката и проекта на Рамково споразумение и конкретния договор, чиято част
са и техническите спецификации и не е направил възражения. Тоест посочените
обстоятелства, цитирани от дружеството като невъзможност, са могли да бъдат
изцяло предвидени от него при полагане на дължимата грижа и са резултат от
негово бездействие. Възразява срещу твърдението на ищеца, че частта, която не е
изпълнена от него е незначителна, с оглед завършването и целите на изпълнение
на договора, които са свързани с осигуряване на основни интереси в отбраната и
сигурността на страната. Счита, че е неправилен предложеният от ищеца подход
неизпълнението да се оценява в процентното съотношение спрямо общия брой на
всички единици изделия, включени в предмета на договора, тъй като различните
изделия не могат да бъдат сравнени просто като бройки, без да се отчита тяхната
стойност и значение. Посочва, че остойностяването на документацията не може да
се приеме като подход за оценяване на степента на неизпълнената част, тъй като
въз основа на данните, съдържащи се в нея се изпълняват съответните дейности по
предмета на поръчката, което е гаранция за постигане на необходимото качество.
Поддържа, че е не е налице невъзможност за изпълнение, каквото твърди ищецът.
Възразява и срещу твърдението на ищеца, че с възстановяването на авансово
платените суми от страна на Министерство на отбраната, е отпаднало задължението
на дружеството да изпълни доставките и услугите по договорите, за които е
възстановило авансово получените суми. Напротив, възстановяването на сумите е
необходимо, поради фактическото неизпълнение на дейностите, предмет на договора
и е извършено на основание чл. 9, ал. 1 от Рамковото споразумение и чл. 10 от
договорите. Сумите са възстановени, поради липса на правно основание за
усвояването им от аванса, но това не означава, че е отпаднала забавата на
дружеството и интересът на Министерство на отбраната от извършването на договорените
доставки/услуги. Поради това счита, че е налице основанието за претендиране на
неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение. Оспорва твърдението, че
ищецът е изпълнил двата договора в над 99%. По отношение на твърдението на
ищеца за уговаряне на неустойка, която е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, счита същото за изцяло неоснователно, съгласно установената практика на
Върховния касационен съд. Твърди, че важността на изпълнение на всички дейности
по договора, и особеното значение за доставяне на актуална документация, във
връзка с изпълнението на услугата, обуславят извода, че размерът на
предвидената неустойка е в пълно съответствие със спазването на принципа на
добрите нрави и с принципа на свободно договаряне между страните. Това е така,
тъй като неизпълнението е съществено, поради това че същото би причинило
значителни вреди на Министерството и Българската армия. Счита иска за
намаляване размера на неустойката за неоснователен, тъй като е приложима
забраната на чл. 309 ТЗ. Предвид изложеното иска да се остави исковата молба
без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
ищецът оспорва изцяло твърденията на ответника в отговора на исковата молба.
Счита за неоснователно твърдението, че ответникът е имал право да прекрати
двата договора на основание чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение. Поддържа
твърдението си за нищожност на клаузата за неустойка. Посочва, че неустойката
може да бъда намалена поради частично изпълнение и в отношенията между
търговци. Твърди, че е налице обективна невъзможност договорите да бъдат
изпълнени в неизпълнената им част и ищецът не носи отговорност за това
неизпълнение.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа направените възражения.
С влязло в сила определение, постановено на 08.12.2020
г., след проведен инстанционен контрол, исковата молба е върната в частта по
отношение на иска, предявен от ищеца да се признае за установено, че не
съществува право на ответника да усвои неустойките от банковата гаранция.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,
че на 10.12.2018 г. са сключили Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г.,
с което Министерството на отбраната, като възложител възлага, а „Й.и с.Б.“ ООД,
като изпълнител приема при условията на това Споразумение и на основание на конкретни
договори към него за срок от 84 месеца да извърши срещу възнаграждение, както
следва: Осигуряване на летателна годност на 8 броя самолети L-39ZA, което за
целия срок на действие на Споразумението ще включва изпълнение на доставки и
услуги. В чл. 38, ал. 3 от Раздел XI. Неустойки от Рамковото
споразумение е записано, че при частично или неизпълнение на конкретен договор
към Споразумението, продължило повече от 100 дни, възложителят има право
едностранно да прекрати договора, да търси обезщетение за нанесени вреди и да
претендира за неустойка в размер на 20% от общата стойност на договора без ДДС.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 4 прекратяването на Споразумението/конкретен договор
може да стане и от всяка от страните, която може едностранно, сред отправяне на
писмено обосновано предизвестие, в 7-дневен срок да прекрати или развали
конкретен договор, ако другата страна не изпълни задълженията си в определените
в договора срокове.
Установява
се, че на 19.12.2018 г. страните са подписали Договор № УД-03-49/19.12.2018 г.
към Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г., с който ответникът е
възложил на ищеца да извърши доставка на имущество и предоставяне на услуги,
които са конкретно посочени. Сроковете за изпълнение на услугите и доставките
са посочени в чл. 7, като най-дългият е девет месеца. Съгласно чл. 9, ал. 1
общата цена за изпълнение на предмета на договора така, както е посочено в чл.
1 и Приложение № 7 е в размер на 2 505 182,97 лева без ДДС и
3 006 219,56 лева с ДДС и включва цената на доставките и услугите
така, както са описани в Приложение от № 1 до № 6. В чл. 19 е предвидено, че
неустойките по договора са съгласно условията и клаузите на Раздел XI от
Споразумението. С чл. 21, ал. 3, т. 4 е прието, че прекратяването на договора
може да стане и при следното основание – всяка от страните може едностранно,
след отправяне на писмено обосновано предизвестие, в 7-дневен срок да прекрати
или развали договора, ако другата страна не изпълни задълженията си в
определението в договора срокове.
Видно е, че
на 19.12.2018 г. страните са подписали Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. към
Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г., с който ответникът е възложил на
ищеца да извърши доставка на имущество и предоставяне на услуги, които са
конкретно посочени. Сроковете за изпълнение на услугите и доставките са
посочени в чл. 7, като най-дългият е девет месеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 общата
цена за изпълнение на предмета на договора така, както е посочено в чл. 1 и
Приложение № 5 е в размер на 3 999 999,38 лева без ДДС и
4 799 999,25 лева с ДДС и включва цената на доставките и услугите
така, както са описани в Приложение от № 1 до № 4. В чл. 19 е предвидено, че
неустойките по договора са съгласно условията и клаузите на Раздел XI от
Споразумението. С чл. 21, ал. 3, т. 4 е прието, че прекратяването на договора
може да стане и при следното основание – всяка от страните може едностранно,
след отправяне на писмено обосновано предизвестие, в 7-дневен срок да прекрати
или развали договора, ако другата страна не изпълни задълженията си в
определението в договора срокове.
Приети са
като доказателства разменени между страните писма във връзка с изпълнение на
процесните договори по повод определени доставки и услуги.
Представени
са две кредитни известия от 09.12.2019 г., издадени от ищеца, като с писмо от
07.01.2020 г. „Й.и с.Б.“ ООД е уведомило ответника, че е превело суми в размер
на 46 634,40 лева и 15 774,92 лева, с което е възстановило пълните
суми за неизпълнени доставки и услуги по двата договора, във връзка с което е
поискало да бъдат редуцирани до нула и освободени банковите гаранции за
авансово плащане.
Установява
се, че с писмо, получено от ищеца на 26.03.2020 г., Министерството на отбраната
на Република България е уведомило „Й.и с.Б.“ ООД, че крайният срок за
изпълнение на двата горепосочени договора е изтекъл на 19.09.2019 г. Заявено е,
че към момента има неизпълнени доставки/услуги по двата договора. По Договор №
УД-03-49/19.12.2018 г. посоченият от ответника в писмото процент на неизпълнени
позиции е 4,70%. Отбелязано е , че по същия договор ищецът е възстановил
авансово заплащане сума в размер на 170 765,03 лева. По Договор №
УД-03-50/19.12.2018 г. неизпълнените позиции са 8,33%, а възстановената от
ищеца авансово заплатена сума е в размер на 284 259,85 лева. Ищецът е
информиран от ответника, че поради частично неизпълнение на Договор №
УД-03-49/19.12.2018 г. и Договор № УД-03-50/19.12.2018 г., продължило повече от
100 дни, на основание чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018
г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от всеки един от договорите във връзка с чл. 40, ал.
3, т. 4 от Рамковото споразумение прекратява едностранно договорите. Заявено е,
че ищецът дължи неустойки по чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение, като за договор
№ УД-03-49/19.12.2018 г. сумата в размер на 501 036,59 лева без ДДС, а по
договор № Д-03-50/19.12.2018 г. сумата в размер на 799 999,88 лева без
ДДС. Отправено е искане сумите да бъдат заплатени по сметка на ответника преди
10.04.2020 г. При липса на доброволно плащане е посочено, че сумите ще бъдат
търсени по съдебен ред.
С
отговор от 03.04.2020 г. „Й.и с.Б.“ ООД е възразило на изнесените данни в
писмото както по отношение приетия процент за неизпълнени услуги и доставки по
договорите, така и срещу правото на Министерството на отбраната да прекрати
договорите. Направено е възражение, че уговорената в чл. 38, ал. 3 от Рамковото
споразумение неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД/.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че компонентите,
които са отремонтирани от ищеца и доставени на заявителя са надлежно
сертифицирани и годни за експлоатация и те не се оспорват от ответника.
Недоставените компоненти не ограничават интегрирането на доставените компоненти
и експлоатацията им чрез експлоатацията на въздухоплавателните средства,
доколкото други на мястото на недоставените биха били монтирани. В случай на
липса на определени компоненти или приемливи техни заместители се компрометира
крайният резултат по поддържане на летателната годност на въздухоплавателните
средства. Вещото лице посочва, че техническата документация на
въздухоплавателните средства има инструктивен характер, основно към процеса на
експлоатация и процеса на техническо обслужване на въздухоплавателното средство
и най-общо се дели на експлоатационна и ремонтна. От находящата се при
ответника документация е видно, че отремонтираните компоненти са летателно
годни, тъй като са надлежно сертифицирани от ремонтните работилници, основно
„Одеский авиационний завод“ така, както е по договорените условия. Претенцията
на възложителя за неустойка по отношение на даден за ремонт двигател не е за
неизпълнение, а за забава, поради несъответствие на характеристиките му извън
нормите при летателни изпитания. При среща в Командването на ВВС било заявено,
че в момента се ползва стара експлоатационна документация и по изявление на
ответника, те не заявяват нова, тъй като същата би могла да бъде доставена от
договорения изпълнител, с което би се получило дублиране на набавената
документация. Върнатите от ищеца на ответника неремонтирани агрегати са оценени
като ремонтно непригодни от лицензирана организация за ремонт на компоненти. В
сключеното споразумение и последващите го договори не са заложени решения в
случай на невъзможност или затруднение при изпълнение на договореното. Заложени
са договорни ограничения, които биха препятствали изпълнението. Например:
доставяне на експлоатационно-техническата документация пряко от производителя,
като такава би могла да бъде доставена и
косвено, с подходящи декларации и задължения по отговорности. В табличен вид
към експертизата са отразени изпълнените, неизпълнените и забавените стоки и
услуги по двата договора.
При
разпита свидетелят Е.С.Б.заявява, че е служител на „Й.и с.Б.“ ООД на длъжност
„технически сътрудник“. Знае за подписаното между страните Рамково споразумение
през 2018 г., като за определена част той водел кореспонденцията. Посочва, че
по двата договора с №№ 49 и 50 споразумението се изпълнявало, като не успели да
изпълнят под 1% от уговореното. Знае, че с писмо от началото на 2020 г.
ответникът прекратил двата договора, поради неизпълнение на определени членове
от споразумението и имал претенции за заплащане на неустойки. Заявява, че
доставките и услугите били приети в процеса на изпълнение на двата договора с
подписване на приемо-предавателни протоколи и не е имало възражения. Посочва,
че причините за неизпълнението се изразявали в това, че част от изделията не
отговаряли вече на изискванията на техническата документация за тяхното
използване, а друга част не подлежали на ремонт. Също така не им била
предоставена документацията от Аеро Водоходи.
При
разпита свидетелят В.Г.Н. заявява, че е участвал в работата на комисията, която
е назначена със заповед на Министерството на отбраната във връзка с процесната
обществена поръчка. Работи към Командването на ВВС към Министерството на
отбраната. Посочва, че в процеса на преговорите не са коментирани въпроси по
отношение на неустойките, проценти и т.н. Знае, че договорите с №№ 49 и 50 били
прекратени поради неизпълнение на части от тях в рамките на разумните срокове.
При сключване на споразумението ищецът заявил, че е в състояние да изпълни всички
позиции от двата договора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът
предявява главни отрицателни установителни искове, с които иска да се признае
за установено, че не дължи на ответника сумите за неустойка по чл. 21, ал. 3,
т. 4 от Договор № УД-03-49/19.12.2018 г. в размер на 501 036,59 лева и
неустойка по чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. в размер
на 799 999,88 лева, във връзка с чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение,
сключено между страните.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК всяко лице, което има правен
интерес, може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време на производството,
като липсата му обуславя недопустимост на предявения иск.
В разглеждания случай ищецът има интерес от установяване,
че не дължи заплащане на гореописаните неустойки, тъй като ответникът
претендира тяхното заплащане, което е видно от писмото, получено от „Й.и с.Б.“
ООД на 26.03.2020 г., като това становище се поддържа и в хода на процеса.
Доказа се от ангажираните и обсъдени по-горе
доказателства, че страните са били валидно обвързани от Рамково споразумение №
УД-03-38/10.12.2018 г. и сключените във връзка с него Договор №
УД-03-49/19.12.2018 г. и Договор № УД-03-50/19.12.2018 г.
Ответникът
претендира неустойка по двата договора на основание чл. 38, ал. 3 от Рамковото
споразумение във вр. с чл. 40, ал. 3, т. 4 и чл. 21, ал. 3, т. 4 от всеки един
от договорите. В чл. 38, ал. 3 от Рамковото споразумение е предвидено, че при
частично или неизпълнение на конкретен договор към Споразумението, продължило
повече от 100 дни, възложителят има право едностранно да прекрати договора, да
търси обезщетение за нанесени вреди и да претендира за неустойка в размер на
20% от общата стойност на договора без ДДС. В чл. 40, ал. 3, т. 4 от споразумението
и чл. 21, ал. 3, т. 4 от договорите, които са с идентично съдържание, е прието,
че всяка от страните може едностранно, след отправяне на писмено обосновано
предизвестие, в 7-дневен срок да прекрати или развали договора, ако другата
страна не изпълни задълженията си в определението в договора срокове.
Съдът намира
за установено от събраните доказателства, че значителна част от договорените
доставки и услуги по двата процесни договора са изпълнени от ищеца и са приети
от ответника без възражения. От приетата експертиза е видно, че по двата договора
не е извършен ремонт по 10 бр. позиции така, както са конкретизирани в
таблицата към заключението, като причина за това е, че изделията са приети за
ремонтно-непригодни от лицензирана организация за ремонти на компоненти. Установи
се, че е налице липса на доставка по 5 позиции по първия договор и по 18
позиции от втория договор. Извънсъдебно, в цитираното по-горе писмо от
26.03.2020 г., ответникът заявява, че процентът на неизпълнени позиции по
Договор № УД-03-49/19.12.2018 г. възлиза на 4,70%, а по Договор №
УД-03-50/19.12.2018 г. на 8,33%.
В оспорената
клауза за неустойка е уговорено при неизпълнение на което и да е задължение,
всяка от страните да може едностранно да прекрати или развали договора.
Ответникът твърди, че е упражнил правото си да прекрати договора, поради
неизпълнение от ищеца. Доказа се, че липсва доставка по двата договори за някои
позиции, поради което следва да се разгледа възражението на ищеца дали клаузата,
доколкото тя е с еднакво съдържание и в двата договора, по която ответникът
търси заплащане на неустойка, е действителна.
Ищецът възразява, че уговорената клауза за неустойка е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. С
Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта
в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. Предпоставките и
случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
разглеждания случай уговорената неустойка не прави разграничение между пълно
или частично неизпълнение и предвижда, че се дължи винаги 20% от общата
стойност на договора без ДДС. Следователно неустойката в размер на 20% от
стойността на целия договор е дължима независимо от вида неизпълнение,
включително и при незначително такова. По този начин е нарушен принципът за
недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото изначално е уговорено, че
дори неизпълнението да е в рамките на 1% от договореното, ответникът ще има
право да получи суми в размер на 20% от стойността на договора. Фиксираният
размер на неустойката от 20% от цялата стойност на договора, без значение каква
част не е изпълнена и поради какви причини, доколкото в разпоредбата е цитирано
„прекрати или развали“, преценен в съотношение с очакваните от неизпълнението
вреди, излиза извън присъщите на неустойка обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По този начин се стига до несправедливо облагодетелстване
на едната страна и тази възможност съществува още към момента на подписване на
договорите. С оглед изложеното, възражението на ищеца, че оспорените клаузи за
неустойки, уговорени в чл. 38, ал. 3 във вр. с чл. 40, ал. 3, т. 4 от Рамково споразумение №
УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-03-49/19.12.2018
г. и Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. са нищожни, поради противоречие на
добрите нрави е основателно, поради което исковете следва да се уважат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при обявяване на следваща
поръчка по ЗОП от 28.09.2021 г. за откриване на процедура на договаряне с
публикуване на обявление на обществена поръчка с предмет: Извършване на основен
ремонт на самолети L-39ZA,
капитално-възстановителен ремонт на авиационни двигатели АИ – 25ТЛ и пусков
авиационен двигател ВСУ „Сапфир-5“ – Рамково споразумение, ведно с проект на
Рамково споразумение, при определяне на неустойките за неизпълнение вече са
предвидени отделни неустойки за пълно и за частично неизпълнение и неустойката
за частично неизпълнение е 5% от стойността на неизпълнената услуга – чл. 29,
ал. 4 /лист 496 от делото/, а не както е в оспорената клауза – от стойността на
договора. Това идва да покаже, че Министерството на отбраната е преосмислило
позицията си и при възлагане на обществена поръчка, която по време е след
процесната, са уговорени действителни клаузи за неустойки, съобразени с добрите
нрави.
Предвид изложеното съдът намира за основателни предявените установителни
искове, че ищецът не дължи на ответника суми за неустойки, уговорени в чл. 38, ал. 3 от Рамковото
споразумение във вр. с чл. 40, ал. 3, т. 4 и чл. 21, ал. 3, т. 4 от всеки един
от договорите, тъй като клаузите са нищожни. Ето защо не се дължи произнасяне
по заявените при евентуалност искове с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
С оглед
изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са извършени
разноски в общ размер на 76 536,46 лева, от които 52 041,46 лева за
държавна такса, 975 лева за депозит за вещо лице и 23 520 лева за
адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
отрицателни установителни искове от „Й.и с.Б.“ ООД, с ЕИК:********, с
адрес: ***, срещу Министерство на отбраната на Република България, с
БУЛСТАТ:********, с адрес: гр. София, ул. *************, че „Й.и с.Б.“ ООД не
дължи на Министерството на отбраната неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамково
споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор №
УД-03-49/19.12.2018 г. в размер на 501 036,59 лева и неустойка по чл. 38,
ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от
Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. в размер на 799 999,88 лева, поради
нищожност на клаузите, с които са уговорени.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност искове от „Й.и с.Б.“ ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, срещу Министерство
на отбраната на Република България, с БУЛСТАТ:********, с адрес: гр. София,
ул. *************, за намаляване размера на претендираните неустойки по чл. 38,
ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от
Договор № УД-03-49/19.12.2018 г. в размер на 501 036,59 лева и неустойка
по чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал.
3, т. 4 от Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. в размер на 799 999,88 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Министерство на отбраната на Република България, с
БУЛСТАТ:********, с адрес: гр. София, ул. *************, да заплати на „Й.и с.Б.“ ООД, с ЕИК:********, с
адрес: ***, сумата 76 536,46 лева /седемдесет и шест хиляди петстотин
тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: