Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260086 Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Перник IV – ти
нак.състав
На 20 октомври Година 2020
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВА АЛЕКСИЕВА
Секретар:
КАТЯ ВАСИЛЕВА
Прокурор:
Д. БАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело №01556 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод постъпило искане от Районна прокуратура – гр.Перник за задължително
настаняване и лечение по реда на чл.156, ал.1 от Закона за здравето на Н.К.Ф. ***.
Представителят
на прокуратурата поддържа искането и предлага спрямо Ф. да бъде постановено задължително
настаняване, като при определяне срока, формата и мястото на провеждане на
лечение да бъде съобразено становището на вещото лице. Предлага, предвид
невъзможността освидетелстваният сам да изрязва информирано съгласие за
лечението си, за целта да бъде назначена неговата майка Л.Г.Н. .
Лицето,
чието задължително настаняване и лечение се иска заявява, че не приема предложеното
от вещото лице лечение, тъй като не се нуждае от такова. Изразява готовност да се лекува сам, в домашни
условия.
Защитникът
му – адв. М.Г., изразява становище, че с оглед
здравословното състояние на Ф., в негов интерес е да бъде задължително настанен
на лечение, при условията и в срока посочени в експертното заключение.
Пернишкият районен съд,
след като прецени доказателствата по делото по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
Н.К.Ф.
не се води на отчет към Психиатрично
отделение – Перник и няма данни да е провеждал психиатрични
прегледи и лечение.
Н.Ф. не
е семеен, живее в едно жилище със своята майка, а от пролетта на 2020г. е без
работа.
Приема
алкохол от дълги години, като в периода на отбиване на военната си служба
започнал редовен прием. С годините снижил толеранса към алкохол, губел
количествен и ситуативен контрол, като започнал да се опива от по-малки
количества. През последната година сам споделя, че приема около 700мл. концентрат дневно. Системната вредна
употреба довела и до конфликти в семейството му с най-близките, започнал да
проявява и агресивни действия предимно спрямо майка си, с която живее. По
същата причина не се задържал дълго време на работа, започнал да изнася и
залага вещи от дома си, за да си набавя парични средства, с които купувал
алкохол.
От
около година Ф. е диагностициран с диабет, но вследствие алкохолните злоупотреби не
поставял редовно назначения му инсулин, не се и хранел редовно, което
допълнително влошава състоянието му. Категорично отказвал лечение,
както и психиатрични консултации със специалист по повод алкохолния проблем, отричайки да има
такъв.
Свидетелите
Л. Г.Н. и В.К.Ф. /майка и брат на
освидетелствания/ установяват, че в последните години състоянието му осезаемо
се влошило. Увеличил драстично приема на алкохол и изпадал в състояния, в които
подлагал близките си на непрестанен тормоз и агресия. Двамата посочват, че от
известно време Ф. си купува и чист спирт, от който сам си приготвя алкохол за консумация.
Свидетелката Н. твърди, че синът и пие ежедневно и по тази причина не успява да
се задържи дълго на работа, непрестанно имат спорове за пари, които иска от
нея, за да купува алкохол, подложена е на обиди и агресия, ако не задоволява
тази му потребност, продава вещи от дома им за пари. Свидетелката споделя, че
се страхува от действията на Ф., че същият не може сам да се справи със
зависимостта си към алкохола и има нужда от квалифицирана помощ и лечение, тъй
като нито тя, нито близките й са в състояние да му повлияят. Свидетелят В.Ф.
установява, че брат му все по-често изпада в неадекватни състояния, не може да
се контролира, а в същото време отказва лечение. Твърди, че е напълно
незаинтересован от финансовите трудности, които семейството изпитва от началото
на годината и единственото, което го интересува е да му бъде купен алкохол, а
ако това не се случи – псува, буйства, заплашва, включително с нож. Разказва,
че брат му биел болният им баща, който след получен инсулт имал нужда от
постоянни грижи, което било и повода свидетелят да се премести с него в друго
жилище. Свидетелят посочва, че поведението на брат му го плаши и се страхува да
не нарани някого в състоянията, в които
изпада.
Според
освидетелствания влошените отношения между него и майка му са резултат от нейното поведение.
Твърди, че тя похарчила значителна по размер парична сума, която той изтеглил
като банков кредит. Отрича да е проявявал физическа агресия към нея или към
другиго. Отрича и да има проблем с алкохола, като заявява, че пие ежедневно
различно количество, но няма проблем с това и няма необходимост да спира. Потвърждава,
че купува спирт и го консумира.
След
извършеното освидетелстване, медицинският експерт д-р Д.А. дава заключение, че Н.Ф.
страда от психично разстройство с диагноза “Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост със
соматични усложнения и рисково поведение. Социална дезадаптация“.
Според вещото лице в хода на психиатричното наблюдение при освидетелствания като водеща се очертава
емоционално-волева лабилност с преобладаващ дистимен афект
и тревожност, улеснена гневна раздразнителност, затруднен контрол над подтиците,
които променят болестно поведението му. Счита, че на този терен при провокации,
свързани с алкохолния проблем и при наличната битова ситуация, се увеличава
рискът от импулсивни агресивни изблици. Вещото
лице дава заключение, че установените по делото прояви на Ф. са
изводими от алкохолната зависимост и
могат да са опасни за собствения му живот и здраве, особено в резултат на
соматичните усложнения, и създават риск за околните. След прием на алкохол
освидетелстваният е неустойчив, с нарушен
емоционално-волеви контрол, което обуславя социална дезадаптация
и рисково поведение. Същият е некритичен към състоянието си и отказва сам да
предприеме консултации и лечение. При тези обстоятелства, психиатърът е
категоричен, че за овладяване на болестното състояние е необходимо
освидетелстваният да проведе стационарно болнично лечение в специализирано
психиатрично заведение, каквото е ПО към МБАЛ – Перник с продължителност един
месец.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид показанията на
свидетелите Л.Г.Н. и В.К.Ф., приетите писмени доказателства /писмо, изх. №2052/11.09.2020г.
на МБАЛ „Р. А.“***, ПО/, и заключението на вещото лице по назначената и приета
от съда съдебно – психиатрична експертиза.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице условията на
чл.156, ал.1 от Закона за здравето, тъй като Н.Ф. страда от психично
разстройство по чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ, което представлява опасност за
околните и сериозно застрашава здравето му. С оглед показанията на разпитаните
свидетели, сочещи за зависимост на Ф. към алкохола, съчетани с наличното
диабетно заболяване, съобразявайки компетентното становище на психиатъра за
тежестта на състоянието му, липсата на критичност и съзнание за болест, съдът
приема, че освидетелстваният не е в състояние самостоятелно да се грижи за
здравето си и отсъстват основания да се приеме наличие на воля и възможност за
доброволно лечение при условия и с продължителност, необходими за овладяване на
болестното състояние и рисковото му
поведение.
Установените
прояви на Н.Ф., на фона на наличното психично разстройство, мотивират съда да
приеме, че последното представлява опасност за околните и застрашава сериозно
здравето му.
Въз
основа компетентното становище на вещото лице за необходимост от болнично
лечение, съдът прие, че понастоящем адекватно би било настаняването на лицето
на задължително лечение за срок от един месец, при стационарна форма в специализирано
психиатрично заведение – Психиатрично отделение при МБАЛ „Р. А.“***, което би
позволило овладяване болестната симптоматика и стабилизиране на състоянието му,
както и изграждане на критичност.
Основавайки
се на становището на психиатъра, че лицето не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечението си, с тази отговорност следва да се ангажира
майката на лицето, тъй като от разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установи, че проявява силна загриженост към състоянието му и съдът не
установява конфликт на интереси.
С оглед
гореизложеното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
Р
Е Ш И:
НАСТАНЯВА Н.К.Ф. – роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН:********** на задължително лечение за срок от 1 /един/
месец при стационарна форма, което да се провежда в Психиатрично отделение на
МБАЛ „Р.А.”***.
На основание чл.162 ал.3 от ЗЗ НАЗНАЧАВА Л.Г.Н./ майка
на освидетелстваното лице/, да изразява
информирано съгласие за лечението на Н.К.Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране от
заинтересованите лица пред ПОС в 7 дневен срок, считано от днес, като
обжалването не спира изпълнението му.
Препис–извлечение от решението да се изпрати незабавно
на началник Психиатрично отделение при МБАЛ „Р. А.“***, за сведение и
изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: