Мотиви към определение № 62/18.02.2020 година
по ЧНД № 50/2020 година
по описа на Районен съд-Г.О.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Г.О. предлага на съда да определи
на осъдения И.К.К. едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 4307/2018
г. по описа на Специализирания наказателен съд и по НОХД № 885/2019 г. по описа
на Районен съд-Г.О. в размер на най-тежкото от тях, а именно три години
лишаване от свобода; на основание чл.25, ал.4 във вр. с чл.66, ал.1 от НК да
отложи изпълнението на определеното общо наказание три години лишаване от
свобода за срок от пет години; на основание чл.59, ал.1, т.1 и 2 и ал.2 от НК
да зачете времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР във
връзка с осъждането му по НОХД № 4307/2018 г. по описа на Специализирания
наказателен съд; на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.2 от НК да
присъедини към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година
и четири месеца, наложено по НОХД № 885/2019 г. по описа на Районен съд-Г.О.; и
на основание чл.59, ал.4 от НК да приспадне от срока на наказанието една година
и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство времето,
през което осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право във връзка с осъждането му по НОХД № 885/2019 г. по описа на Районен
съд-Г.О..
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
предложението.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Т.И. моли да уважи предложението на
прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ И.К.К., редовно призован, не се явява и не
изразява лично становище по предложението.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
В периода 2018 – 2020 г. И.К.К. е осъждан, както
следва:
1) Със споразумение по НОХД № 4307/2018 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, одобрено с определение, влязло в сила на 27.12.2018
г., за престъпление по чл.321, ал.3, предл.3, алт.10 във вр. с ал.2 от НК,
извършено в периода от началото на 2015 г. до 08.11.2017 г., на три години
лишаване от свобода, и за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 предл.4, алт.1
от НК, извършено на 09.11.2017 г., на три години лишаване от свобода; на
основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо наказание
измежду наложените му за двете деяния, а именно три години лишаване от свобода;
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание три
години лишаване от свобода е отложено за срок от пет години; на основание
чл.59, ал.1, т.1 и 2 и ал.2 от НК е зачетено времето, през което осъденият е
бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 10.11.2017 до 11.11.2017 г.
2) Със споразумение по НОХД № 885/2019 г. по описа на Районен
съд-Г.О., одобрено с определение, влязло в сила на 17.01.2020 г., за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 06.10.2018 г., на една година
лишаване от свобода; на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание една година лишаване от свобода е отложено за срок от три години,
считано от влизане на споразумението в сила; на основание чл.343г от НК на
осъдения е наложено и наказание една година и четири месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство; на основание чл.59, ал.4 от НК от срока
на наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
Преди посочения по-горе период К. е осъждан със
споразумението по НОХД № 473/2014 г. по описа на Районен съд-Г.О., одобрено с
определение, влязло в сила на 23.09.2014 г., за престъпление по чл.354а, ал.5
от НК, извършено на 01.04.2014 г., на глоба.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
установи от приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Предложението е процесуално допустимо. Съдебните
състави, съответно постановили и одобрили цитираните по-горе присъди и
споразумения, не са се произнесли по въпроса за групиране на наложените
наказания. От друга страна, Районен съд-Г.О. е одобрил споразумението по НОХД №
885/2019 г. по описа на същия съд, което има последиците на последна влязла в
сила присъда по отношение на осъдения, поради което е компетентен да се
произнесе по внесеното предложение за определяне на общо наказание.
Разгледано по същество, предложението е основателно.
Деянията по НОХД № 4307/2018 г. по описа на Специализирания
наказателен съд и по НОХД № 885/2019 г. по описа на Районен съд-Г.О. са
извършени в условията на реална съвкупност – преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Поради това и на основание чл.25, ал.1 във вр.
с чл.23, ал.1 от НК съдът следва да наложи на осъдения едно общо наказание
измежду наложените му зя всяко от деянията в размер на най-тежкото, а именно три
години лишаване от свобода.
Така посоченият вариант за групиране на наложените на
осъдения наказания по правилата на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е
единственият възможен, тъй като всяко едно от трите деяния от реалната
съвкупност е извършено след влизане в сила на определението за одобряване на
споразумението по НОХД № 473/2014 г. по описа на Районен съд-Г.О., поради което
е в отношение на рецидив с деянието по това първо осъждане на К. и не образува
с него отделна реална съвкупност.
Определеното общо наказание три години лишаване от
свобода е адекватно на степента на обществената опасност на осъдения, както и
на степента на обществената опасност на цялостната му престъпна дейност, изразяваща
се във включените в реалната съвкупност три деяния. Изтърпяването на това
наказание е достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия,
посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. Поради това не се налага срокът на
общото наказание три години лишаване на основание да бъде увеличен на
предвиденото в чл.24 от НК основание.
Към момента на извършване на всяко от деянията от
реалната съвкупност К. не е бил осъждан на лишаване от свобода, срокът на определеното
общо наказание е три години, а за постигане на целите на наказателната репресия
и преди всичко поправянето на осъдения не се налага ефективното изтърпяване на
наложеното общо наказание. По изложените съображения и на основание чл.25, ал.4
във вр. с чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното общо наказание
три години лишаване от свобода. С оглед относителното високата степен на
обществена опасност на дееца и на цялостната му престъпна дейност, за която е
наложено определеното общо наказание, съдът определи максималния предвиден в
закона изпитателен срок на условното осъждане от пет години, считано от 17.01.2020
г. – датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението
по НОХД № 885/2019 г. по описа на Районен съд-Г.О., което има последиците на
най-късно влязлата в сила присъда за деянията от съвкупността.
С оглед разпоредбата на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1,
т.1 от НК съдът зачете за изтърпяно наказание лишаване от свобода времето, през
което К. е бил задържан по реда на ЗМВР във връзка с осъждането му по НОХД №
4307/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, считано от 10.11.2017
до 11.11.2017 г.
Съобразно правилото на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.2 от НК съдът присъедини към определеното най-тежко наказание за деянията от
съвкупността три години лишаване от свобода наложеното на осъдения наказание
една година и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство със споразумението по НОХД № 885/2019 г. по описа на Районен съд-Г.О..
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспадна от срока на присъединеното наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство времето, през което К.
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано
от 06.10.2018 г.
По така изложените мотиви съдът постанови определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..………..………