Р Е Ш Е Н И
Е
№ 13
гр.Дряново, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на тридесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова, разгледа докладваното от
съдия Дишева АНД № 77 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.П. ***, против наказателно постановление № 343/01.06.2020 г. на Началник отдел “Охранителна полиция“ при ОД МВР гр.
Габрово, с което за нарушение
на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила
на детето на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила
на детето, му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв.
Жалбоподателят твърди, че не е
извършил виновно нарушението, тъй като не е знаел, че синът му е излязъл сам
навън след 22.00 ч. Иска се отмяната на наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата. Ответната страна ОД МВР гр. Габрово не изпраща представител.
По делото се
събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по
делото, че жалбоподателят К.П.П. е баща на непълнолетния K.K. П., роден на *** г.
На 13.05.2020 г. полицейски
екип в състав свидетелите Г.Т. и И.И. извършвали обход със служебен автомобил в
гр. Дряново. Малко след полунощ видели по ул. Досьо Стойнов да се движат четири
деца, които побягнали след като забелязали полицейския автомобил. Свидетелите
обиколили района и след като не установили децата, се върнали на мястото,
където първоначално ги видели. Малко по-късно ги чули да си говорят на
съседната ул. Шипка, слезли от служебния автомобил, насочили се към тях, като
им казали да останат на място, но децата отново се разбягали и св. И.И. тръгнал
след тях. K.K. П. се отказал да бяга, спрял и бил настигнат от св. И.. K. П.
позвънил по телефона на другите три момчета, които се върнали обратно. Обяснили
на полицейските служители, че са били на рожден ден в с. Царева ливада,
откъдето с влак се прибрали в гр. Дряново. Едно от момчетата отишло до дома си
и взело шише ракия, след което видели полицейския автомобил, уплашили се, тъй
като имали алкохол в себе си и побягнали. След като установили, че четирите
момчета са непълнолетни, полицейските служители ги отвели в сградата на РУ Дряново,
след което позвънили на родителите им. Малко след това родителите на K.K. П. -
жалбоподателят и св. Д.Д.отишли да вземат сина си. На място св. Г.Т., в присъствието на св. И.И. и
жалбоподателя, съставил против последния акт за установяване на административно
нарушение № 343/13.05.2020
г., за това, че на 13.05.2020
г., около 00,30 ч., в качеството си на родител на K.K. П., с ЕГН **********,
допуснал синът му да бъде на обществено място в гр. Дряново на ул. Шипка до №
159 без пълнолетен придружител, с което нарушил чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила
на детето. Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 343/01.06.2020 г. на Началник отдел “Охранителна полиция“ при ОД МВР гр.
Габрово, упълномощен със
Заповед от 30.05.2019 г. на Директора на ОД МВР гр. Габрово, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на
актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила
на детето и на
осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила
на детето, е наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на
300 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от писмените и гласните доказателства по
делото. Съдът не дава вяра на показанията на св. Д.Д., майка на K.K. П. и във
фактическо съжителство с жалбоподателя, в частта, в която подкрепят твърденията
на жалбоподателя, че вечерта на 12.05.2020 г. синът им си е бил в къщи, като са
го видели в стаята му към 23.00 ч., а след това излязъл навън без да уведоми
родителите си. Освен, че свидетелката е заинтересована от изхода на делото,
показанията ѝ в тази част противоречат на показанията на полицейските служители
относно това, че децата са споделили, че преди това са празнували рожден ден в
с. Царева ливада, откъдето се прибрали с влак в гр. Дряново, като според св. Т.
именно K.K. П. е отишъл да вземе ракия от дома си, в близост до който е
установен в последствие. Поради изложеното съдът прие гореизложената фактология
по делото.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок,
пред компетентния да се произнесе съд.
В случая съдът
счита, че при издаването както на АУАН, така и на НП е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, което е опорочило производството по налагане на
административното наказание, а освен това е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила
на детето, родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило
14, но не е навършило 18-годишна възраст, а съгласно ал. 4, ако родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не
е навършило 18-годишна възраст. Съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила
на детето, родител,
настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 300 до 500 лв.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че на 13.05.2020 г., около 00,30 ч.,
непълнолетният, навършил 16-годишна възраст, K.K. П., е бил установен от
полицейски служители в гр. Дряново на ул. Шипка до № 159, непридружаван от
родител или нарочно упълномощено за това пълнолетно дееспособно лице.
Съгласно чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в акта, така и в
наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и
законовите разпоредби, които са нарушени, като трябва да съществува единство,
както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното
описание на нарушението и посочените нарушени норми.
Както бе
посочено и по-горе, в акта е прието, че нарушението се изразява в това, че на
посочените дата и час,
жалбоподателят, в качеството си на родител на непълнолетния K.K. П. е “допуснал
синът му да бъде на обществено място в гр. Дряново на ул. Шипка до № 159, без
пълнолетен придружител“, като е прието че това е нарушение по чл. 8, ал. 3 от
Закона за закрила на детето. Цитираната норма въвежда задължение на
родителите лично да придружават непълнолетните си деца
на обществени места след 22.00 ч., а когато не могат да ги придружат, са длъжни
да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител, съгласно ал. 4 от
същата разпоредба. В този смисъл е допусната непрецизност в словестното
описание на нарушението, което съответства по-скоро на нормата на чл. 8, ал. 4,
а не на посочената за нарушена чл. 8, ал. 3 от
Закона за закрила на детето. Независимо, че изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 3 от
Закона за закрила на детето включва в условията на кумулативност, както
неизпълнение на задължението на родителя по чл. 8, ал. 3 от
Закона за закрила на детето, така и неизпълнение на задължението му по чл. 8, ал. 4 от
Закона за закрила на детето, в конкретния случай жалбоподателят не е наказан
за това, че не придружил лично непълнолетното си дете или не му е осигурил
пълнолетно дееспособно лице за придружител, а за това, че е допуснал синът му
да бъде на обществено място след 22.00 ч., без пълнолетен придружител, т. е. е наказан
като допустител. За да
съставлява едно деяние административно нарушение, то следва да осъществява
всички признаци от обективна и от субективна страна на конкретно предвидения в
специален закон състав на нарушение. Съгласно чл. 10 от ЗАНН,
при
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и
допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или
указ. В конкретния случай обаче, в нормата на чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето, както и в тези на чл. 8, ал. 3 или ал. 4 от Закона за закрила на детето, не е предвидена
административнонаказателна отговорност за "допустителство", каквото
качество жалбоподателят също няма, поради което незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателна му отговорност. Допуснатото нарушение на материалния закон е съществено и е основание
наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното
и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 343/01.06.2020 г. на Началник отдел “Охранителна полиция“ при ОД МВР гр.
Габрово, с което на К.П.П., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила
на детето, на
осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила
на детето, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: