Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр.Русе, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, 7-ми състав, в открито
заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Йълдъз
Агуш
при
секретаря Бисерка Василева като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 135
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на И.Д.Ц. ***, срещу ревизионен
акт № Р-03001821000629-091-001/22.12.2021 г., издаден от М.Т.Г., на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията,
както и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, с който по отношение на жалбоподателя са установени задължение за данък
върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва : за 2016г. – главница
1874.00лв. и лихва 883.45лв., за 2017г. – главница 1671.00лв. и лихва
618.32лв., за 2018г. – главница 1107.00лв. и лихва 297.38лв., за 2019г.
главница 1099.00лв. и лихва 183.49лв., за 2020г. главница 627.00лв. и лихва
41.11лв., който ревизионен акт е потвърден с решение № 6/07.03.2022 г. на директор
на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.
В жалбата и в съдебно
заседание се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на
ревизионния акт, поради допуснати нарушения на процесуалните и
материалноправните разпоредби по неговото издаване. Поддържа, че липсват
предвидените в закона предпоставки за извършване на ревизията по особения ред
на чл.122 от ДОПК, за установяване наличието на които доказателствената тежест се
носи от приходната администрация. Заявява, че органите по приходите са
направили необосновани фактически изводи, за целия период на ревизията, за
размера на общия годишен доход, за установения размер на данъците.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло ревизионния акт.
Ответникът по
жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си
представител, счита същата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на становищата на
страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160,
ал.2 от ДОПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на
ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден, поради
което е допустима.
Началото на ревизионното производство е
сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03001821000629-020-001/04.02.2021 г., издадена на основание чл.112 и чл.113
от ДОПК от А.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП – Варна.
Със заповедта е определен ревизиращият екип
– Й.Н., главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Ж.Д., старши инспектор по приходите,
ревизирания период – от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., видът на ревизираните
задължения – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и
срокът за извършването й – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. Заповедта
за възлагане на ревизия е връчена на 04.03.2021г., лично на ревизираното лице, видно от подписана от оспорващия разписка от /л.3
от преписката/.
Със заповед № Д-3/04.01.2021 г. (л.246 от
преписката), на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
считано от 01.01.2021 г., А.Ц.Б., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е
надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава заповеди за
възлагането на такива.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03001821000629-020- 001/04.02.2021 г. /стр.3-4/, спряна със Заповед №
Р-03001821000629-023-001/06.04.2021 г. /стр.6-7/, възобновена със Заповед №
Р-03001821000629-143-001/20.04.2021 г. /стр.8- 9/, изменена със ЗВР №
Р-03001821000629-020-002/16.06.2021 г. /стр.11-12/, спряна със Заповед №
Р-03001821000629-023-002/29.07.2021 г. /стр.14-15/, възобновена със Заповед №
Р-03001821000629-143-002/17.09.2021 г. /стр.17-18/ и изменена със ЗВР №
Р-03001821000629-020-003/17.09.2021 г. /стр. 19-20/, издадени от компетентен
орган по приходите - началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол"
при ТД на НАП - Варна, е възложено извършването на ревизия на И.Д.Ц. с обхват:
установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Посочените заповеди са
връчени на ревизирания субект с разписка, срещу подпис.
За резултатите от
ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-
03001821000629-092-001/21.10.2021 г. /л. 193-220/. Срещу РД не е подадено
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е приключила с
издаването на PA № Р - 03001821000629-091-001/22.12.2021
г. /л. 223-229/, с който са определени задължения по ЗДДФЛ за 2016г., 2017г.,
2018г., 2019 г. и 2020 г., в общ размер на главница 6378.00 лв. и лихви от
2023.75 лв.
Видно от заповед № 3-175/09.08.2021г. /на
л.244/ на изп.директор на НАП, считано от 01.09.2021г., е прекратено служебното
правоотношение с А.Б., началник на сектор в ТД на НАП Варна, дирекция
„Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“. С решение №
Р-03001821000629-098-001/16.09.2021г. на директор на ТД на НАП Варна /на л.243/
за изземване разглеждането и решаването на преписка, на осн.чл.7, ал.3 от ДОПК,
е иззето разглеждането и решаването на Р-03001821000629, с ревизирано лице И.Д.Ц.,
от А.Ц.Б., качеството на орган, възложил
ревизията, като на М.Г. са възложени правомощията на орган, възложил ревизията.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р- 03001821000629-092-001/21.10.2021 г. /л. 193-220/. Срещу РД не
е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е приключила
с издаването на PA № Р- 03001821000629-091-001/22.12.2021
г. /л. 223-229/, с който са установени задължения по ЗДДФЛ за 2016г., 2017г„
2018г„ 2019 г. и 2020 г., в общ размер на главница 6378.00 лв. и лихви от
2023.75 лв.
Самият ревизионен акт е издаден от
компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от М.Г. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и от Й.Н., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата
дирекция, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7,
ал.1, т.4 от ЗНАП.
Актовете в хода на ревизионното производство
са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни
документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван
в електронна форма. На основание чл.141 от АПК и чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от
ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същите на оптичен носител, като
електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, както и в
заверен препис на хартиен носител. След извършена служебна проверка, съдът
констатира, че представените електронни документи са подписани с квалифициран
електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като
техни издатели. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила
на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
По тези съображения следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане
на ревизията и заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад и
ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен
реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.
Решение № 6/07.03.2022 г. на решаващия орган
(л.282 – л.285 от преписката), с което е потвърден ревизионният акт, е връчен
на оспорващия лично срещу разписка, на 15.03.2022г.
По тези съображения, съдът намира, че
ревизионният акт и решението на решаващия орган, както и останалите актове в
хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по
приходите и в кръга на техните правомощия.
Ревизионният акт е издаден в писмена форма и
има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОП, като е съставен в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Съдът не констатира допуснати в хода на
ревизионното производство съществени нарушения на процесуалните разпоредби.
В хода на ревизионното производство на И.Ц.
е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №Р- 03001821000629-113-001/17.09.2021
г., с което на 17.09.2021 г. ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа
за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за
периода от 2016 г. до 2020 г. ще бъде определена по реда на 122-124 от ДОПК
/стр. 158-159 от адм. пр./. Изпратено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-03001821000629-139-001/17.09.2021 г. /стр. 155-157/ и ИПДПОЗЛ изх.№
Р-03001821000629-040-004/17.09.2021 г. /стр. 160-164/ като отново са изискани
документи и писмени обяснения, както и декларации за имущественото състояние по
чл. 124, ал.З от ДОПК. Такива не са представени от ревизираното лице.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че процесуалните нарушения, свързани с уведомлението по чл.124, ал.1
от ДОПК, не могат да бъдат квалифицирани като съществени и поради това те не
съставляват основание за незаконосъобразност на ревизионния акт и неговата
отмяна (решение № 122 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2013 г., I о.,
решение № 7162 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2015 г., II о. и др.).
Дали едно процесуално нарушение е съществено се преценява в зависимост от това
дали и доколко то е засегнало правото на защита на ревизираното лице. Функцията
на уведомлението е последното да бъде известено за реда, по който ще се
извършва ревизията и причината за това, за да може да организира защитата си
чрез представяне на доказателства, вземане на становище и деклариране на
имуществото си. С тази възможност жалбоподателят е разполагал, като не се е
възползвал от нея в течение на цялото ревизионно производство.
За
установяване на факти и обстоятелства от значение за процесната ревизия,
ревизиращият екип е предприел редица процесуални действия, като безспорно
установено е, че за ревизираните периоди И.Д.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно
местоживеене на територията на РБългария.
Семейното му положение през ревизирания
период е женен, с две пълнолетни деца. Констатирано е, че за периода 2016г. -
2020г. И.Д.Ц. е без регистрация като едноличен търговец, няма участия в
търговски дружества и не е регистриран като земеделски производител.
Ревизираното лице не е получавало доходи от трудови правоотношения. При
проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода 2016 г. -
2020 г. по подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ, са изплатени суми на И.Д.Ц. по
извънтрудови правоотношения. Няма данни за получени доходи от наеми, ренти,
дивиденти и др.
И.Д.Ц. не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за
ревизирания период 2016 г. - 2020 г.
В хода на ревизионното производство са
предприети процесуални действия, подробно описани в част II. „Процесуални
лействия" на ревизионния доклад, представляваш неразделна част от РА, по
смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, и систематично обобщени в констативната част
на обжалвания ревизионен акт.
В хода на ревизията, с Протокол №
Р-03001821000629-ППД-001/22.03.2021 г. /стр.82-83/, на основание чл. 50, ал.1,
вр. чл.37 ал.1 от ДОПК са приобщени доказателства от данъчно-осигурителното
досие на ревизираното лице, събрани в хода на производство по извършване на
проверка за съпоставка на имуществото и доходите на И.Д.Ц., за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2020г., приключила с Протокол № П-03001820182263-073-001/24.02.2021г.
ведно с доказателства към него /стр. 84-114/. Изискана е информация от други
контролни и държавни органи, от трети лица.
В хода на ревизионното производство са
установени следните факти:
За данъчен
период 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
За 2016г. не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
При ревизията, в резултат на събраните
доказателства, са установени недекларирани от оспорващия доходи както следва:
Установени са получени от И.Д.Ц. парични
преводи от трети лица през 2016г. в размер на 1662.46лв. От
И.Д.Ц. са представени писмени обяснения, в които лицето заявява, че това са
доходи от извършен труд в Гърция по частни фирми и когато е бил в РБългария
тези лица са получавали възнаграждение за изработеното и са изпращали в
България въпросните възнаграждения. За получените парични средства в размер на
1662.46лв. не са представени доказателства, че тези доходи са били обложени в
съответната страна, в която лицето твърди, че е положило труд. Предвид
изложеното, в съответствие с хипотезата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият
екип е приел, че това са доходи, подлежащи на облагане в България съгласно
разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно извършената съпоставка за
2016г. е установено превишение на направените от лицето разходи над получените
приходи в размер на 17084.14лв., което
показва изразходвани от И.Д.Ц. парични средства с недоказан произход. От гледна
точка на данъчното облагане, изразходваните парични средства с недоказан
произход представляват недекларирани/укрити доходи/, които за отчетната 2016г.
са в размер на 17084.14лв.
За 2016г. е определена, на основание чл.122,
ал.1 и ал.2 от ДОПК, годишна данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ в
размер на 18746.60лв. както следва:
-
в размер на 17084.14лв., превишение на
направените разходи над получените доходи;
- в размер на 1662.46лв.,
недекларирани доходи, подлежащи на облагане с данък.
На основание чл.122
от ДОПК, във връзка с чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, дължимият данък за 2016г. (10% върху
определената данъчна основа) е в размер на
1874.00лв.
За данъчен период 01.01.2017г. -
31.12.2017г.
За 2017г. не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
При ревизията, в резултат на събраните
доказателства, са установени недекларирани от оспорващия доходи, както следва:
Установени са получени от И.Д.Ц.
парични преводи от трети лица през 2017г. в размер на 195.58лв.
От И.Д.Ц. са представени писмени обяснения, в които лицето заявява, че това са
доходи от извършен труд в Гърция по частни фирми и когато е бил в Р.България
тези лица са получавали възнаграждение за изработеното и са изпращали в
България въпросните възнаграждения. За получените парични средства в размер на
195.58лв. не са представени доказателства, че тези доходи са били обложени в
съответната страна , в която лицето твърди, че е положило труд. Предвид
изложеното, в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият екип приема,
че това са доходи, подлежащи на облагане в България съгласно разпоредбите на Закона
за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно извършената съпоставка за
2017г. е установено превишение на направените от лицето разходи над получените
приходи в размер на 16494.78лв., т.е. показва изразходвани от И.Д.Ц. парични
средства с недоказан произход. От гледна точка на данъчното облагане,
изразходваните парични средства с недоказан произход представляват
недекларирани доходи, които за отчетната 2017г. са в размер на 16494.78лв.
Установена е продажба на МПС, закупено
и продадено, за период по-малък от една година, като за получения от лицето
доход в размер на 22.08лв. (съгл. чл.33, ал.2,
т.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и
цената на придобиване на пътното превозно средство) не е подадена ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ.
На основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК е
определена годишна данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2017г. в
размер на 16712.44лв. както следва:
-
в размер на
16494.78лв., превишение на направените разходи над получените
доходи;
-
в размер на 195.58лв.,
недекларирани доходи, подлежащи на облагане с данък;
-
в размер на 22.08лв.,
като недекларирани доходи от продажба на МПС, подлежащи на облагане с данък.
На основание чл.122 от ДОПК, във връзка с
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, дължимият данък за 2017г. (10% върху определената данъчна
основа) в размер на 1671.00лв.
За данъчен период 01.01.2018г. -
31.12.2018г.
За 2018г. не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
При ревизията, в резултат на събраните
доказателства, са установени недекларирани от оспорващия доходи, както следва:
Получени от И.Д.Ц. парични преводи от трети
лица през 2018г. в размер на 1945.71лв. От И.Д.Ц. са
представени писмени обяснения, в които лицето заявява, че това са доходи от
извършен труд в Гърция по частни фирми и когато е бил в България тези лица са
получавали възнаграждение за изработеното и са изпращали в България въпросните
възнаграждения. За получените парични средства в размер на 1945.71лв. не са
представени доказателства, че тези доходи са били обложени в съответната страна
, в която лицето твърди, че е положило труд. Предвид изложеното, в съответствие
с хипотезата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, е прието, че това са доходи, подлежащи на
облагане в България съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите
на физическите лица.
Съгласно извършената съпоставка за
2018г. е установено превишение на направените от лицето разходи над получените
приходи в размер на 8824.41лв., т.е. показва изразходвани от И.Д.Ц. парични
средства с недоказан произход. Изразходваните парични средства с недоказан
произход са квалифицирани ката недекларирани доходи, които за отчетната 2018г.
са в размер на 8824.41лв.
Установена е продажба на МПС, закупено
и продадено за период по-малък от една година, като за получения от лицето
доход в размер на 308.83лв.
(съгл. чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход е положителната разлика
между продажната цена и цената на придобиване на пътното превозно средство) не
е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
На основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК е
установена годишна данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2018г., в
размер на 11078.95лв.,
както следва:
-
в размер на
8824.41лв., превишение на направените разходи над
получените доходи;
-
в размер на
1945.71лв., недекларирани доходи, подлежащи на облагане
с данък;
-
в размер на
308.83лв., като недекларирани доходи от продажба на
МПС, подлежащи на облагане с данък.
На основание чл.122 от ДОПК, във връзка с
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, е определен дължимият данък за 2018г. (10% върху
определената данъчна основа) в размер на
1107.00лв.
За данъчен период 01.01.2019г. -
31.12.2019г.
За 2019г. не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
При ревизията, в резултат на събраните
доказателства, са установени недекларирани от ЗЛ доходи както следва:
Получени от И.Д.Ц. парични преводи от
трети лица през 2019г. в размер на 1955.83лв. От
И.Д.Ц. са представени писмени обяснения, в които лицето заявява, че това са
доходи от извършен труд в Гърция по частни фирми и когато е бил в Р.България
тези лица са получавали възнаграждение за изработеното и са изпращали в
България въпросните възнаграждения. За получените парични средства в размер на
1955.83лв. не са представени доказателства, че тези доходи са били обложени в
съответната страна, в която лицето твърди, че е положило труд. Предвид
изложеното, в съответствие с хипотезата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, е прието, че
това са доходи, подлежащи на облагане в България съгласно разпоредбите на
Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно извършената съпоставка за
2019г. е установено превишение на направените от лицето разходи над получените
приходи в размер на 9035.98лв., т.е. показва изразходвани от И.Д.Ц. парични
средства с недоказан произход. От гледна точка на данъчното облагане,
изразходваните парични средства с недоказан произход представляват
недекларирани доходи, които за 2019г. са в размер на
9035.98лв.
На основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК
годишна данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2019г. е в размер на
10991.81лв. както следва:
-
в размер на
9035.98лв., превишение на направените разходи над
получените доходи;
- в размер на 1955.83лв., недекларирани доходи, подлежащи
на облагане с данък;
На основание чл.122 от ДОПК, във връзка
с чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, дължимият данък за 2019г. (10% върху определената
данъчна основа) е в размер на 1099.00лв.
За данъчен период 01.01.2020г. -
31.12.2020г.
За 2020г. не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Съгласно изготвената справка за 2020 г. е
установено превишение на имущественото състояние на лицето /направените
разходи/ над получените за периода доходи в размер на
6275.66лв., т.е. установени са изразходвани от И.Ц.
парични средства с недоказан произход. Изразходваните парични средства с
недоказан произход са квалифицирани като недекларирани доходи.
На основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК годишна данъчна основа за
облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за 2020г. е в размер на 6275.66лв.
На
основание чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, дължимият данък за
2020г. (10% върху определената данъчна основа) е в размер на 627.00лв.
В хода на ревизията, с Протокол №
Р-03001821000629-ППД-001/22.03.2021 г. /стр.82-83/, на основание чл. 50, ал.1,
вр. с чл.37 ал.1 от ДОПК, са приобщени доказателства от данъчно-осигурителното
досие на ревизираното лице, събрани в хода на производство по извършване на
проверка за съпоставка на имуществото и доходите на И.Д.Ц., за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2020г., приключила с Протокол № П-03001820182263-073-001/24.02.2021г.
ведно с доказателства към него /стр. 84-114/.
Изискана е информация от други контролни и
държавни органи, както и от трети лица.
Въз основа на събраните доказателства са
установени и съпоставени имущественото състояние, получените доходи и
извършените разходи от ревизираното лице. Съпоставката е изложена в табличен
вид, по години, подробно описани на стр. 15- 16, 22-23, 29-30, 37-38, 42-43 от
РД /стр.213, 209-210 гръб, 206, 202, 199-200 гръб от адм. пр./. В резултат на
извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на И.Д.Ц.
е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените
доходи за 2016г., 2017г., 2018г., 2019 г. и 2020 г.
Въз основа на представени документи и
писмени обяснения от ФК „Кеш експрес сървис" ЕООД /стр.36-39, стр.
138-139/, „ОББ" АД /стр.40-43/ и „Изипей" АД /стр.32- 35/, са
установени парични средства, под формата на парични преводи,
получени от И.Д.Ц., както следва:
чрез
Western Union и ФК „Кеш експрес сървис" ЕООД за
2016г. в размер на 1662.46лв.;
чрез
Western Union и „Изипей" АД за 2017г. в размер
на 195.58 лв.;
чрез
Western Union и „Изипей" АД за 2018г. в размер
на 1945.71 лв.;
чрез
Western Union и „Изипей" АД за 2019г. в размер
на 1955.83 лв.
В хода на извършената проверка на И.Д.Ц., от
страна на лицето не са представени никакви документи и писмени обяснения
относно получените парични средства чрез ФК „Кеш експрес сървис" ЕООД,
„ОББ" АД и „Изипей" АД.
Поради обстоятелството, че от страна на
ревизираното лице не са представени доказателства за основанието за получаване
на паричните средства, органите по приходи са приели, че същите представляват
недекларирани от него доходи.
С оглед гореизложеното, органите по
приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.2 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация и наличие на данни за укрити доходи.
Въз основа на установените обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство е връчено Уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК №Р- 03001821000629-113-001/17.09.2021 г., с което на
17.09.2021 г., ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа за облагане с
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2016 г.
до 2020 г. ще бъде определена по реда на 122-124 от ДОПК /стр. 158-159 от адм.
пр./. Изпратено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, с №
Р-03001821000629-139-001/17.09.2021 г. /стр. 155-157/ и ИПДПОЗЛ изх.№
Р-03001821000629-040-004/17.09.2021г. /стр. 160-164/ като отново са изискани
документи и писмени обяснения, както и декларации за имущественото състояние по
чл. 124. ал.З от ДОПК. Такива не са представени.
Във връзка с изискването на разпоредбата на
чл.122, ал.2 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчна основа,
съобразно относимите към ревизираното лице обстоятелства, подробно описани на
стр. 9-10 от Ревизионен доклад № Р- 0300182 1000629-092-001 /21.10.2021 г.
/стр.216/.
В хода на ревизионното производство на И.Д.Ц.
е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ Р-03001821000629-040-001/08.02.2021 г. /стр.23-27/, с
което са изискани доказателства за налични парични средства в брой към началото
и в края на всяка от отчетните години /2016г.-2020г./. От страна на
ревизираното лице не са представени никакви документи и писмени обяснения
относно налични парични средства за посочения период. С оглед посоченото,
органите по приходи са приели, че към началото на ревизирания период
01.01.2016г. И.Д.Ц. не е разполагал с налични парични средства в брой.
При извършена проверка в информационния
масив на НАП е установено, че през 2017 г. и 2018г. И.Д.Ц. е получил само доходи
по извънтрудови правоотношения, в размер на 124.74 лв., съответно на 75.43 лв.,
които са отразени в приходната част на извършената съпоставка на имущественото
му състояние. Не са установени данни за изплатени на лицето доходи по трудови
правоотношения, дивиденти, ренти и/или доходи от друг източник. От извлеченията
по банковите сметки на жалбоподателя, са установени наличните суми по същите в
началото и в края на ревизирания период.
При извършената съпоставка между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларирани
и/или получени доходи по години, в приходната
част са намерили отражение следните суми:
доходи
от продажба на МПС, в размер на 800.00 лв. за 2016г., 2076.77 лв. за 2017г.,
700.00 лв. за 2018г., 3500.00 лв. за 2019г. и в размер на 1750.00 лв. за
2020г.; получен стоков кредит в размер на 735.19 лв. за 2019г.; получени
парични средства от съпругата на ревизираното лице - Н.Б.И. в размер на 523.23
лв. през 2018г. и 4756.00 лв. през 2020г., получени парични средства, под
формата на парични преводи чрез ФК „Кеш експрес сървис" ЕООД, „ОББ"
АД и „Изипей" АД, в размер на 1662.46 лв. за 2016 г., в размер на 1173.50
лв. за 2017г., в размер на 136.91 лв. за 2018г. и в размер на 782.33 лв. за
2019г.
По отношение на направените от лицето
разходи, органите по приходи са установили и
съобразили следното:
-
установен размер на разходи за издръжка и
живот в размер на 3432.00 лв. за 2016г., 3613.00 лв. за 2017г., 3834.00 лв. за
2018г., 3994.00 лв. за 2019г. и 4034.00лв. за 2020г.;
-
разходи за подобрения на недвижим имот и за
обзавеждане в размер на 4800.00 лв. за 2016г.;
-
установен размер на направени комунални
разходи за ел. енергия, вода и др. разходи: за 2016г. - 2387.76 лв., за 2017г.
- 1016.91 лв.. за 2018г. - 1475.95 лв., за 2019г. - 1782.48 лв. и за 2020г. -
2502.97 лв.;
-
установени разходи за придобиване и ремонт
на моторни превозни средства: за 2016г. - 3911.67 лв.. за 2017г. - 2542.58 лв.,
за 2018г. - 977.92 лв. и за 2019г. - 1900.00 лв.;
-
установен размер на разходи за пътувания в
чужбина: за 2016г. - 2943.52 лв., за 2017г. -9974.73 лв.. за 2018г. - 596.53
лв. и за 2019г. - 1310.41 лв.;
-
установен размер на разходи за погасяване на
стоков кредит в размер на 744.43 лв. за 2020г.
-
установени разходи за данъци, такси, глоби и
др. в т.ч. направени парични преводи чрез ФК „Кеш експрес сървис" ЕООД, „ОББ"
АД и „Изипей" АД към различни физически лица. както следва: за 2016г. -
2079.49 лв., за 2017г. - 2726.62 лв., за 2018г. - 3375.58 лв., за 2019г. -
5066.61 лв. и за 2020г. - 5500.26 лв.
В резултат на извършената съпоставка на
имущественото състояние, разходите и доходите на оспорващия се установява по
безспорен начин превишение в годишен
аспект на извършените разходи над получените доходи за 2016г. в размер на
17084.14 лв., за 2017г. в размер на 16494.78 лв., за 2018г. в размер на
8824.41лв., за 2019г. в размер на 9035.98 лв. и за 2020г. в размер на 6275.66
лв.
В съответствие с чл.122, ал.4 от ДОПК,
органите по приходи са определили основата за облагане с данък върху доходите
на физическите лица, за съответните данъчни периоди, както следва:
За 2016г. е формирана годишна данъчна основа
по 122. ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 18746.60 лв., в т. ч.: установено
несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи
и направените разходи в размер на 17084.14 лв. Данъчна основа за доходи от
други източници в размер на 1662.46 лв., представляващи получени парични
преводи от различни лица чрез Western union и ФК „Кеш експрес сървис" ЕООД.
За 2017г. е формирана годишна данъчна основа
по 122, ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 16712.44 лв., в т. ч.: установено
несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи
и направените разходи в размер на 16494.78 лв. Облагаем доход от продажба на
МПС в размер на 22.08 лв. Данъчна основа за доходи от други източници в размер
на 195.58 лв., представляващи получен паричен превод от лицето Гюрен Кенарев
чрез Western union.
За 2018г. е формирана годишна данъчна основа
по 122, ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 11078.95 лв., в т. ч.: установено
несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи
и направените разходи в размер на 8824.41 лв. Облагаем доход от продажба на МПС
в размер на 308.83 лв. Данъчна основа за доходи от други източници в размер на
1945.71 лв., представляващи парични преводи от ревизираното лице към съпругата
му, за които последната е дала обяснения, че паричните средства са от доходи на
И.Д.Ц., получени от полагане на труд в Гърция.
За 2019г. е формирана годишна
данъчна основа по 122, ал. 2 от ДОПК, общо в размер на 10991.81 лв., в т. ч.: установено
несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи
и направените разходи в размер на 9035.98 лв. Данъчна основа за доходи от други
източници в размер на 1955.83 лв., представляващи паричен превод от
ревизираното лице към съпругата му, за които последната е дата обяснения, че
паричните средства са от доходи на И.Д.Ц., получени от полагане на труд в
Гърция.
За 2020г. е формирана данъчна основа
за облагане с данък, представляваща установеното несъответствие между
разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените
разходи, в размер на 6275.66 лв.
Върху така определената данъчна основа по
чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 10% на основание чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и са
установили дължим данък върху дохода, както следва: за 2016 г. - 1874.00 лв.,
за 2017г. - 1671.00 лв., за 2018г. - 1107.00 лв.. за 2019г. - 1099.00 лв. и за
2020г. - 627.00 лв., както и лихви за забава.
Релевираните от оспорващия възражения в хода
на съдебното производство са неоснователни, по следните съображения:
Ревизия при особени случаи по чл. 122 от ДОПК може да се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, регламентирани
в чл.122, ал.1 ДОПК.
Наличието
само на едно от тях е достатъчно за прилагането на този ред.
Редът
за определяне на данъчната основа е регламентиран в ал. 2 на чл. 122 и чл. 124
от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност
при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.
Когато данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при
условията на ал.1 от същия член е установено несъответствие на декларираните/получените
приходи, доходи, източници на финансиране спрямо имущественото и финансовото
състояние на лицето, съгласно разпоредбата на чл.123 от ДОПК, се смята до
доказване на противното, че е налице печалба или доход, подлежащ на облагане с
данъци, когато: стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, направените разходи
от лицето и свързаните с него лица по § 1, т.3, б. „а" от ДР на ДОПК явно
съществено превишават размера на декларираните получени средства.
От събраните в хода на ревизионното
производство писмени доказателства, за ревизираните 2016 г., 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020г., се установява наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.
1 и т.2 от ДОПК.
Този извод следва от анализа на събраните в
хода на ревизията документи, както и на приобщените такива по предходна
проверка на лицето.
За ревизираните периоди, жалбоподателят не е
могъл да докаже документално доходите, които е получавал и с които е извършил
разходи, надхвърлящи размера на финансовите му постъпления. Установява се, че
от страна на жалбоподателя не са представени доказателства относно доходите му,
които могат да покрият направените разходи.
В хода на съдебното производство е изискана
данъчно-осигурителна информация по отношение на осигурителния доход на И.Ц., за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., като с писмо вх.№ 2862/30.06.2022г. ТД
на НАП Варна, офис Русе, уведомява съда, че за процесния период няма данни за
осигуряване на посоченото лице и няма данни за осигуряване в държави членки на
ЕС.
От изложеното следва, че е недоказано
твърдението на жалбоподателя, че е работил в Гърция и е реализирал доходи.
Предвид изложеното, е доказано и обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, при което органите по приходите могат да
определят данъчната основа за облагане по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Спазени
са процесуалните изисквания на чл.124 от ДОПК за определяне на данъчната основа
за облагане по особения ред, след като е извършен анализ на събраните по
административната преписка доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Органите по приходите са извършили
съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя
към началото и края на всяка от ревизираните години. Обективно са обсъдили
всички доказателства в тяхната взаимна връзка, преценили са редовността им,
след което са достигнати до своите фактически и правни установявания. От
жалбоподателя не са представени съответни документи и писмени обяснения, поради
което законосъобразно, органите по приходи са приели, че към началото на
ревизирания период - 01.01.2016 г., лицето не е разполагало с налични парични
средства в брой.
При извършената съпоставка между стойността
на имуществото на задълженото лице, декларираните и/или получени доходи и
направените от него разходи, са взети предвид събраните доказателства, като в
приходната част са отразени получените доходи по извънтрудови правоотношения,
доходи от продажба на МПС, предоставени парични средства от съпругата на
жалбоподателя, получен стоков кредит.
Въз основа на представени от ФК „Кеш експрес
сървис" ЕООД, „ОББ" АД и „Изипей" АД доказателства са установени
получени, съответно изпратени парични средства от жатбоподателя, които са
отразени при извършената съпоставка в приходната/разходната част.
По отношение на приходите, съответно
разходите за ремонт и придобиване на моторни превозни средства, същите са
намерили отражение при извършената съпоставка, въз основа на събраните по реда
на ДОПК доказателства от МВР /стр.90- 125 гръб/.
С оглед изложеното, възникването на
основанията за облагане по чл.122, ал.1, т. 1 и т.2 от ДОПК и
законосъобразността на така определените данъчни основи за ревизираните периоди
не е оборена от ревизираното лице с допустимите от закона доказателства и
доказателствени средства, а законосъобразността на определените данъчни основи,
за всяка от ревизираните години, е обусловена от приложимите за лицето
материални и процесуални норми.
Поради това, по аргумент на чл. 124, ал. 2
от ДОПК, в производството по обжалване на процесния ревизионен акт при
извършена ревизия по чл.122 от с.к., фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното.
Разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК
предвижда, че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена
ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така в тежест на органите по
приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в
тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно обратно
доказване (чрез оборване на така въведената презупция), твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта
(в този смисъл константната съдебна практика – решение № 9435 от 25.06.2013 г.
на ВАС по адм. д. № 14743/2012 г., VIII о., решение № 11507 от 3.11.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 10434/2014 г., VIII о. и мн.др.).
С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на
основата за облагане, относно приложимото право е необходимо да се посочи
следното:
Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК –
Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни
за укрити приходи или доходи.
Съответно,
според чл. 123, ал. 1 от ДОПК – в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:
1.
стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2.
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
"а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ – Местните физически лица са носители
на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България
и в чужбина. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че – "Облагаеми по този
закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице
през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата
на закон", а съответно в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем
доход са и "... всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане..
".
В случая,
трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК – В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства.
От систематичното тълкуване на цитираните нормативни разпоредби, следва правният извод, че липсата на несъмнени данни за произхода на
средства които конкретен данъчен субект е придобил и съответно не е декларирал по установения за
това ред пред приходна администрация, налага необходимостта да се прибегне до
особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК,
който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален данъчен закон. Съответно,
когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да
се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на
което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона
обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект,
като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се
доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при
нормално развие на правоотношението.
Това, разбира
се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани
основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.
В конкретния
случай, констатацията за наличието на доходи, които оспорващият не е декларирал през процесните отчетни периоди е
била достатъчна за да се формира извод, че предпоставките по чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК са налице.
Това
е основание, органът по приходите в настоящия казус да определи данъчната основа за
облагане с преки данъци по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Съдът намира, че в настоящото
производство органите по приходите по категоричен начин са доказали наличието
на посочените в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Следва да
се отбележи, че за да бъде проведена ревизията по особения ред и да се достигне
до разместване, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, на доказателствената тежест за
посочените в ревизионния акт обстоятелства, е достатъчно да е доказано от
органите по приходите наличието дори само на едно от основанията по чл.122,
ал.1 от ДОПК, което в случая е сторено. Следователно, щом тези предпоставки са
доказани, то в тежест на жалбоподателя е да обори фактическите констатации в
ревизионния акт, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за тях.
При
решаването на този въпрос следва да се има предвид, че, както беше посочено,
тежестта за оборване на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно
чл.124, ал.2 от ДОПК, при условията на пълно и обратно доказване, е възложена
върху жалбоподателя, както и че провеждането на такова доказване може да стане
само с допустимите по ДОПК доказателства.
В
случая следва да се съобрази и правилото регламентирано в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според което – "В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства“. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена изначално, материална доказателствена сила по отношение на
обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства.
В
случая
от оспорващия са представени 4 броя разписки, издадени на 01.06.2016г. за
сумата от 3000 евро, на 03.06.2017г. за 3200 евро, на 01.06.2018г. за 2000 евро
и на 01.06.2019г. за 2000 евро, с основание Arbaiten fur Baustele /работа
на строителна площадка/,
които да опровергаят, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства:
Представените разписки са частни документи
по см.на чл.180 от ГПК, които нямат достоверна дата по см.на чл.181 ГПК.
Доколкото
приходната администрация не черпи права от съставителите на посочените частни
документи, то тя не е трето лице по смисъла на чл.181, ал. 1 от ГПК и за нея е
важима посочената в тях дата на съставянето им (вж. в този смисъл решение №
2119 от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 5875/2014 по описа на ВАС;
решение № 2117 от 26.02.2015 г.,
постановено по адм. дело № 6132/2014 по описа на ВАС; решение № 4496 от
22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7644/2014 по описа на ВАС).
Подписаният частен документ, съгласно чл.180
от ГПК, се ползва единствено с формална доказателствена сила – той съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от
лицата, посочени като негови автори. В конкретния случай тези писмени
доказателства не се ползват с материална доказателствена сила за
обстоятелството, че сумите по тях са реално получени от жалбоподателя. Липсват
данни за лицето, подписало тези разписки.
В
конкретния случай, липсват каквито и да е било други безспорни доказателства,
които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват, че описаните факти,
в тези разписки са
действително осъществени. Процесните разписки не могат да бъдат самостоятелно кредитирани като
убедително доказателство за фактическо изпълнение, включително да удостоверят
предаване в брой на суми в размерите, посочени в тях.
Следва да се съобрази, че представените
разписки са еднотипни като формат, съдържание, като основанието за предаване на
сумата е изписана по различен начин на немски език.
Представените разписки за предаване на суми,
по своята правна същност са частни документи, които удостоверяват факти, от
които за оспорващия произтичат изгодни правни последици, които не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила.
Тези писмени доказателства не се ползват с материална
доказателствена сила за обстоятелствата, че сумите по тях са реално получени от
жалбоподателя.
Не е установено и по несъмнен начин, че в
представените разписки, действително са материализирани волеизявленията на
лицата, посочени като техни издатели, т.е тяхната автентичност. Липсва
отбелязване на периода, в който оспорващият е работил на строителна площадка,
както и на основанието за полагане на този труд, за което му е платено с
посочените разписки.
Съгласно чл.116, ал.1 от ДОПК "В случай
че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се
изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на
ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. " В хода на
производството не са представени други документи, а изводите за реализирани
доходи и приходи са изцяло на база банкови преводи, които по безспорен начин
установяват получаването на сумите от лицето, както и суми, получени от оспорващия
чрез други системи за разплащане.
При
спазване на правилата на формалната логика и привилата на доказване, установени
в чл. 37 ДОПК, органът по приходите е изградил своите констатации, които съдът
приема като правилни и
обосновани, съответно не оборени от задълженото лице.
Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на
ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно
доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както
и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол.
В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела
разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и
относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с
данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора в полза на ответната страна следва на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалвания
материален интерес общо в размер на 750лв.
Процесуалното представителство е
реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се
определи по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 750лв.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Д.Ц. ***, срещу ревизионен акт № Р-03001821000629-091-001/22.12.2021 г.,
издаден от М.Т.Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията, както и Й.Р.Н., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на И.Д.Ц. са
установени задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както
следва : за 2016г. – главница 1874.00лв. и лихва 883.45лв., за 2017г. –
главница 1671.00лв. и лихва 618.32лв., за 2018г. – главница 1107.00лв. и лихва
297.38лв., за 2019г. главница 1099.00лв. и лихва 183.49лв., за 2020г. главница
627.00лв. и лихва 41.11лв., който ревизионен акт е потвърден с решение №
6/07.03.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП,
като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Д.Ц.
***, с ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите, със
седалище гр.София, сумата от 750.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: