Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 31.05.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 699/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Уоол Премиум” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Марица” № 154, ет. 3, оф. 25 /В4/, чрез пълномощник, против Е.А.А. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземането си. Искът е положителен установителен и се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично в Районен съд Своге - 26.08.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 506/2019г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с № 671 от 26.08.2019 г. за сумата от 810 лева - главница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 25 лева за заплатена  държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение (неплатена част от цената) по Договор за покупко – продажба извън търговски обект от 04.09.2016г., по силата на който Е.А.А. е закупила от „Уоол Премиум” ЕООД : матрак, одеяло и възглавница. Цената на положителния установителен иск е 810 лева - главница, за която сума се иска от съда да признае за установено, че се дължи от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.08.2019 г. до окончателното издължаване и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.

От страна на ответника искът се оспорва като неоснователен и недоказан, както и част от фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Посочено е, че А. се е възползвала от правото си на потребител да прекрати едностранно договора между страните, тъй като при получаване на доставката е установила несъответствие между показаното на презентацията и полученото в действителност.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити пълномощниците на страните, подробно аргументират тезите си.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от страните, приложено е ч.гр.д. № 506/2019 г. по описа на Районен съд Своге и е разпитан един свидетел.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид изложеното от ищеца и от ответника, и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

На 04.09.2016 г. в гр. Своге между страните е сключен потребителски договор за покупко – продажба извън търговски обект с № 102894, по силата на който ищецът е продал на ответника следните артикули : 1 брой матрак с размери 90/200 см. и цена от 800 лева, 1 брой одеяло с размери 140/200 см. и цена от 400 лева, както и една възглавница с размери 40/60 см. и цена от 100 лева. Общата стойност на договора е в размер на 1300 лева, от които А. е заплатила 400 лева при сключването му. Останалите 900 лева тя е трябвало за заплати на 10 равни погасителни месечни вноски, от по 90 лева всяка, дължими до 10-то число на месеца, за който се дължи вноската. Стоката е доставена същия ден, като купувачът е разопаковал, прегледал стоката и я е приел без забележка от доставчика. Посоченото обстоятелство е удостоверено с подписа на А. и опровергаването му със свидетелските показания на свидетелката П. е недопустимо. Така се обезмисля и поисканата експертиза, тъй като с приемането потребителят е потвърдил, че няма разлика между промотираните и доставените стоки. Както ищецът, така и ответникът, твърдят че първата вноска е платена – дължима до 10.10.2016 г. Съдът приема за доказано това обстоятелство, тъй като то е неизгодно за всяка една от твърдящите го страни. С изтичането на срока по чл. 50 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и със заплащането на първата от общо дължимите десет вноски, А. е загубила окончателно правото си да се откаже от договора. Твърденията в молбата от 21.07.2020 г. (липсващи в отговора от  18.12.2019 г.), както и свидетелските показания, в допустимата им част, са неотносими, тъй като видно от известието за доставяне, уведомителното писмо за прекратяване на договора е изпратено на 19.10.2016 г., т.е. много след изтичане на 14 – дневния срок, а и след заплащането на първата дължима месечна вноска. Няма данни писмо с подобно съдържание да е изпращано преди това, на адреса посочен в договора и в приемо – предавателния протокол, и съответно известието за доставяне да е върнато, тъй като на адреса няма кой да го получи. По силата на чл. 52, ал. 5 ЗЗП тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора извън търговския обект се носи от потребителя, като по настоящото дело това не беше направено. Също така ответникът по делото следваше да установи, че е изпратил или предал стоката обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора. В тази насока също липсват дори твърдения, а още по-малко доказателства. А. е задържала получените стоки, за които е заплатила само 490 лева, при общо дължима сума в размер на 1300 лева. В приложеното към отговора уведомително писмо до ищеца не е посочено защо се приема, че доставените стоки не отговарят на промотираните. Потребителят има право да се откаже от договора в законовия срок, но следва да върне получените стоки, което не е направено и така А. неоснователно се обогатила със сумата от 810 лева за сметка на „Уоол Премиум” ЕООД.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен и доказан. Продавачът (ищец по делото) доказа наличието на валиден договор за продажба с ответника, че е изпълнил задължението си да предаде стоката с нужното качество, както и нейната цена, докато А. не успя да докаже възраженията си, нито установи, че е заплатила сумата от 810 лева, представляваща разликата между платените от нея 490 лева и общо дължимите 1300 лева.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в размер на 325 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и 25 лева – заплатена държавна такса. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които са в размер на 25 лева.

  Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на Е.А.А. ***, ЕГН **********, че дължи на „Уоол Премиум” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Марица” № 154, ет. 3, оф. 25 /В4/, представлявано от управителя М. С., сумата от 810 лева - главница, представляваща неплатената част от цената по договор за покупко – продажба извън търговски обект от 04.09.2016г ., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Е.А.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Уоол Премиум” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Марица” № 154, ет. 3, оф. 25 /В4/, представлявано от управителя М. С., сумата от 325 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 699/2019 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда Е.А.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Уоол Премиум” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Марица” № 154, ет. 3, оф. 25 /В4/, представлявано от управителя М.С., сумата от 25 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 506/2019 г. по описа на Районен съд Своге.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :