№ 239
гр. София, 06.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора С. Ив. Л.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600024 по описа за 2024 година
Производството е по чл.306, ал.3, вр.чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Г. И. К., чрез
защитата му адв.Н. Г., срещу протоколно определение № 239/14.12.2023г.,
постановено по НОХД № 6997/2023 г, по описа на Софийски Градски Съд,
Наказателно отделение, 6-ти състав, в частта, с която съдът е определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, както и в частта, с която е приспаднал времето, през което
жалбоподателят е бил задържан под стража. В жалбата се твърди, че
определението на Софийски градски съд е незаконосъобразно и
немотивирано. Видно от него било, че съдът служебно е констатирал и
самостоятелно изменил постигнатото между подсъдимия и държавното
обвинение, споразумение, в частта относно режима, която била за
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. Въпреки това, без
да са налице основания СГС изменил режима в строг. Съдът посочил, че е
налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 от НК, което било видно от самото
Споразумение и отчетено между представителя на СГП и защитата при
определяне на режима на наложеното наказание. Съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС, съдът следвало да определи първоначален
1
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието, поради това, че извършеното
от жалбоподателя е в изпитателния срок на предходно условно осъждане, но
съгласно ал. 3 от същия член налице била възможност за определяне и на
първоначален „обш“ режим в случаите когато осъденият не е с висока степен
на обществена опасност.
Изложени са и оплаквания, че определението е неправилно и в
частта му, с която е приспаднато, времето през което осъденият е бил
задържан под стража по предходното му осъждане. СГС приспаднал само
времето от 06.02.2019 г. до 18.02.2019 г. което било неправилно, тъй като от
момента на образуване на производството, по което, в последствие е
сключено горепосоченото споразумение, до момента на одобрението му по
НОХД№ 2795/2019 г. - 18.06.2019г., жалбоподателят бил задържан под
стража.
Иска се отмяна на определение № 239, постановено по НОХД
№ 6997/2023 г, по описа на Софийски Градски Съд в обжалваните му части и
вместо него постановяване на друго, с което да се определи първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на наказанието, както и да бъде извършено
коректно и правилно приспадане на времето, през което жалбоподателят е
бил задържан под стража.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, счита, че
неправилно е определен режима на изтърпяване на наказанието, тъй като
ЗИНЗС в разпоредбата на чл. 57 бил категоричен, че е налице възможност за
определяне на общ режим на изтърпяване на наказанието, когото
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност. Счита, че от
доказателствата по делото не били налице обстоятелства, които да водят до
извода, че подсъдимият е с такава степен на опасност. Въпреки обремененото
му съдебно минало, то било единственото нещо което можело да обоснове
подобно твърдение, но счита, че същото следва да се прецени внимателно,
тъй като и при предходните си осъждания подсъдимият е бил с активна
процесуална позиция, съдействал е, признал си е вината.
Твърди, че определението е неправилно и в частта, с която е
извършено приспадането на времето, през което К. е бил задържан под
стража, тъй като от представената справка с вх. № 117616 било видно, че
същият е бил задържан под стража по първото му осъждане за времето от
2
07.02.2019 до 05.07.2019 година, а в протоколното определение бил записан
значително по-кратък период, поради което се налагала корекция. Иска се
изменение на определението в обжалваните части
Осъденият поддържа казаното от защитника и моли да се определи
първоначален „общ“ режим.
Прокурорът счита за неоснователно възражението в жалбата на
защитника на подсъдимия, че при постановяване на атакуваното определение
съдът неправилно е определил първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Съдът правилно отчел, че сборът от
двете наказания надвишава две години и по този начин попада в хипотезиса
на нормата по чл. 57, ал. 1 б. „в“ от ЗИНЗС. Следователно законът бил
приложен правилно и определението следвало да бъде потвърдено в тази му
част.
Второто възражение в жалбата, касаещо приспадане на времето,
през което подсъдимият е бил задържан под стража по НОХД № 2795/2019
година, прокурорът счита за основателно. Видно от справка от ГД ИН,
подсъдимият К. бил задържан от 07.02.2019 година до 05.07.2019 година в
Затвора - гр. София, поради което определението следвало да бъде изменено в
тази му част, като от така наложеното наказание се приспадне цитираното
време.
Съдът, след като обсъди изложените в частната жалба доводи,
съображенията на страните и прецени всички материали събрани по делото,
намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в
законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледана
по същество тя е основателна по следните съображения.
В хода на НОХД№6997/23г. по описа на СГС е одобрено
споразумение за решаване на делото, съгласно което обв. Г. И. К. се признава
за виновен в извършено на 04.04.2023г. престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1,
пр.4, алт.1 от НК и на посоченото основание и на основание чл.55, ал.1, т.1 от
НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, за изпълнението на което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е
определен първоначален ОБЩ режим. След одобряване на споразумението
първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл.306,ал.1, т.3 от
3
НПК с обжалваното определение, с което е привел в изпълнение наложеното
на осъдения в хода на НОХД№2795/2019г. по описа на СГС наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определяйки за изтърпяването му на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим.
Процедирайки по този начин първоинстанционният съд е приложил
неправилно материалния закон. Нормата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е
приложима за престъплението извършено в изпитателния срок на условното
осъждане, а не за последното. Видно от справката за съдимост с
определението за одобряване на споразумение постановено по
НОХД№2795/19г. по описа на СГС Г. К. Г. е осъден за първи път на лишаване
от свобода.
С оглед на това съдът приема, че обжалваното определение на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно. С него в нарушение на
материалния закон е определен неправилно режимът за изтърпяване на
приведеното наказание, който съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
следва да е „общ“. Незаконосъобразно съдът е преценил, че приложение
следва да намери чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, на който изрично се е
позовал в мотивите към определението. Съдът не е съобразил, че тази норма е
приложима само за наказанието наложено за престъплението извършено в
изпитателния срок по предходното осъждане, а не за отложеното за
изпълнение наказание. В случая, това е наказанието отмерено с одобреното
споразумение, съгласно което страните са постигнали съгласие за „общ“
режим на изтърпяването му, определен на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС. Всъщност, относно това осъждане първоначалния режим е следвало
да бъде „строг“, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. Определянето на
първоначален „общ“ режим е възможно само на основание чл.57, ал.3, вр.ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, на която норма нито страните по споразумението, нито
съдът са се позовали. Това определение е влязло в сила и не подлежи на
въззивен контрол. То може да бъде коригирано само по реда на Глава ХХХIII
от НПК.
Поради горното атакувания съдебен акт в частта с която е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание наложено в хода на НОХД№2795/19г. по описа на СГС, следва да
се измени, като се определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
4
Жалбата е основателна и в частта относно приспадане на времето,
през което осъдният е бил задържан под стража в хода на същото наказателно
производство-НОХД № 2795/2019 г. по описа на СГС. Видно от справка от
ГД ИН, осъденият К. е бил задържан от 07.02.2019 година до 05.07.2019
година. По неясни причини съдът е приспаднал само времето от 06.02.2019г.
до 18.02.2019г., като липсата на мотиви към определението не дава
възможност да се разбере защо е изключил периода след втората дата до
05.07.2019г. Това налага определението да бъде изменено и в тази му част
като се приспадне времето на задържане до 05.07.2019г.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира жалбата за
основателена, а атакуваното определение в посочените му части за
незаканосъобразно. Същото, в частта относно режима за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА наложено по НОХД№2795/2019г. по описа на СГС следва да се
измени като се определи първоначален "общ" режим за изтърпяването на това
наказание. Определението следва да бъде изменено и в частта за
приспаднатото задържане, като се включи периода до 05.07.2019г
Мотивиран така и на основание чл.334, т.3, вр.чл.306, ал.3,
вр.ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 14.12.2023г. постановено по
НОХД№6997/23г. по описа на СГС, в частта относно режима за изтърпяване
на приведеното в изпълнение наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА наложено на осъдения Г. И. К. по НОХД№2795/2019г. по описа на
СГС, като определя първоначален "общ" режим за изтърпяването му, и в
частта за приложението на чл.59, ал.1 от НК като приспада при изпълнение на
същото наказание времето през което осъдения К. е бил задържан под стража
считано от 06.02.2019г до 05.07.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6