РЕШЕНИЕ
№ 2618
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110201575 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1575 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, второ поред след
като първоначално постановеното решение е отменено и делото върнато му за ново
разглеждане от Административен съд- София-град.
1
Образувано е по жалба на П. Л. Д. срещу наказателно постановление №
7/28.07.2021 г. издадено от председателя на Комисията за публичен надзор над
регистрираните одитори (КПНРО), с което на жаалбоподателя на основание чл. 110,
ал. 1, т. 13, вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от Закона за независимия финансов одит е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 7000 лева.
В жалбата се твърди, че АУАН е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен
орган. Твърди, че за едно и също нарушение не можело да му бъдат налагани две
наказания без да посочи какво е другото. Отделно от това посочва, че е подал данните,
които са били изискани от него, административнонаказателното производство имало за
цел да му окаже натиск Твърди, че КПНРО извършва инспекции само на регистрирани
1 одитори, извършили одиторски услуги на предприятия с дейност от обществен
интерес. Твърди, че съществува проблем с достоверността на системите на ИДЕС и че
е необосновано да се предоставят данни само в електронен вид. Предвид посоченото
иска от съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – председателя на Комисията за публичен надзор над
регистрираните одитори (КПНРО), чрез процесуалният си представител, изразява
становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 31.05.2021 г. М.М. - на длъжност „държавен инспектор“ при КПНРО, съставил
АУАН № 66/31.05.2021г. срещу жалбоподателя, за извършено в периода от 23.03.2021
г. до 02.04.2021 г. нарушение по чл. 110, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 9 от
ЗНФО. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в присъствието на двама
свидетели. АУАН е връчен на нарушителя на 14.07.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН възражение не е постъпило. Въз основа на посочения акт, на 28.07.2021 г. О.С -
председател на КПНРО съставил наказателно постановление, предмет на проверка в
настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 110, ал.11 и ал.11 от ЗНФО, в
предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на твърдяното
нарушение, опорочили издадените актове и съставляващи самостоятелно основание,
обуславящо отмяна на наказателното постановление. В АУАН и в НП
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той
е санкциониран, следва да бъде описано точно, ясно и разбираемо, както и да съдържа
всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена материална
2
разпоредба от съответния нормативен акт. Следва да съществува правно единство
между изведеното като фактология нарушение и цифровата (правната) му
квалификация. Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните
изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, доколкото извършеното
описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение е недостатъчно
изчерпателно и не е обвързано със съответстваща му правна квалификация, за да
удовлетвори изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното
упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда. Този порок е пренесен и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление. В последното дословно са възпроизведени
фактическите констатации, отразени в АУАН, без да е предприет самостоятелен анализ
и да е обективирано категорично, коя конкретно материално правна норма, въвеждаща
императивно правило за поведение, се явява накърнена и дали ангажираната от
актосъставителя такава е приложена правилно, което обосновава
незаконосъобразността на санкционния акт поради несъответствие с изискванията чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото
ограничава правото на жалбоподателя да разбере фактическите рамки на твърдяното
нарушение и да организира адекватно защитата си спрямо тях.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящото
решение съдът ще изложи доводи и относно релевантната за правилното приложение
на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят е одитор, вписан в регистъра, поддържан съгласно чл. 20 от
ЗНФО от Института на дипломираните експерт – счетоводители (ИДЕС), под № 0440.
В това си качество той се явявал адресат на разпоредбите на Закона за независимия
финансов одит, както и на правилата, приети от Комисията за публичен надзор над
регистрираните одитори (КПНРО), като имал задължение ежегодно да се отчита пред
професионалната организация, като за целта следвало да попълва „Единен годишен
отчет за дейността на одитора“, утвърден като образец от Института на дипломираните
експерт – счетоводители (ИДЕС). Същият имал задължение да предоставя вярна
информация относно одитираните от него предприятия от обществен интерес
(съгласно чл. 63 от ЗНФО). В изпълнение на посоченото задължение, жалбоподателят
депозирал пред КПНРО и ИДЕС отчет (вх. № 21-01-115/29.01.2021г.), в който посочил
като регистриран одитор, че в периода 1 януари 2020 година – 31 декември 2020
година, е имал 43 (четиридесет и три) одиторски ангажимента, от които 0 (нула) на
предприятия от обществен интерес, извършени от допустимите от ЗНФО форми за
упражняване на одиторска дейност, че общата сума на получените от него хонорари за
посочените в т. 1 ангажименти възлиза в размер на 152 575 (сто петдесет и две хиляди
петстотин седемдесет и пет) лева, както и че за периода 1 януари 2020 година – 3
декември 2020 година, е провел обучения от 68 (шестдесет и осем) часа за поддържане
и развитие на професионалната си квалификация. В отчета си жалбоподателят изрично
е уточнил, че информацията предоставя във вид на писмо, поради липса на легитимна
и надеждна система за отчитане на дейността му като регистриран одитор,
конституирана за изпълнение на задължението му по чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗНФО.
Одиторската практика на жалбоподателя била обект на инспекция за гарантиране на
качеството съгласно План за инспекционната дейност на КПНРО за 2021г., утвърден от
комисията с решение № 71/16.03.2021г. и в съответствие с чл. 90, ал. 1 от ЗНФО
Извършване на инспекцията е възложено със заповед № 04-0440-12- 16/22.03.2021 на
председателя на КПНРО, получена от жалбоподателя на 23.03.2021г. Ведно със същата
с писмо изх. № 01-02-159/22.03.2021г., жалбоподателят бил уведомен, че инспекцията
ще обхване изпълнението одиторски ангажименти за периода 01.01.2020г. до
31.12.2020г. Посочено му било, че в КПНРО липса информация за изпълнените от него
3
одиторски ангажименти за посочения период като инспекционният екип е изискал
предоставянето на посочената информация в табличен вид, определяйки срок от пет
работни за предоставянето й (а именно до 29 март 2021 г.). Изрично посочено е, че
таблицата следва да съдържа информация за всички изпълнени одиторски
ангажименти за задължителен финансов одит за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
година като в колоните на таблицата следва да се съдържа информация относно: име и
ЕИК на одитираното предприятие, сфера на дейност, дали предприятието е от
обществен интерес, нетни приходи (в хил. лв.), сума на баланса (в хил. лв.), собствен
капитал /хил. лв./, среден брой лица (персонал) за годината, вид мнение в одиторския
доклад, параграф за обръщане на внимание, финансовия отчет е изготвен съгласно
обща рамка за финансово отчитане, общ брой часове за изпълнение на ангажимента,
дата на писмо/договор за поемане на ангажимент и дата на издаване на одиторския
доклад. В отговор, жалбоподателят посочил в писмо вх. № 01-02- 174/26.03.2021г., че е
изпълнил поетите ангажименти и че изисканата информация се съдържа в отчет вх. №
21-01-115/29.01.2021г. Последвало второ писмо изх. № 01-01-322/30.03.2021г., с което
се изисква посочената информация. В ново писмо вх. № 01-01-379/05.04.2021г.,
жалбоподателят на свой ред изискал документи във връзка с инспекцията и отново се
позовал на съдържанието на отчет вх. № 21-01-115/29.01.2021г. За резултата от
възложената инспекция е издаден доклад на 27.04.2021г., приключил със заключение за
налагане на надзорна мярка съгласно чл. 89, ал. 1, т. 4 от ЗНФО във връзка с отказ от
съдействие за изпълнение на функциите на комисията, за което бил съставен и
процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на приетите по делото доказателствeни материали: приобщените по реда на чл.
281 от НПК свидетелски показания, както и събраните по надлежния процесуален ред
и приложени по делото писмени доказателства – нотариална покана за връчване на Акт
за установяване на административно нарушение № 66/31.05.2021 г.; заверено копие на
Докладна записка за индивидуализация на наказанието с вх. № ПД-02-3/27.07.2021 г. и
резолюция на административнонаказващия орган; писмо от Института на
дипломираните експерт-счетоводители; заповед № РД-09-7/28.07.2021 г. на
председателя на КПНРО; констативен протокол от 28.07.2021 г.; решение на КПНРО,
писмо до председателя за представяне па доклад от инспекцията, заключение на
инспекционния екип относно постъпилото възражение срещу доклада, писмо, в което
се възразява срещу връчения на жалбоподателя доклад за резултатите от инспекцията,
писмо за връчване на доклада с куриерска пратка, констативен протокол от
инспекционният екип относно връчване на доклал от инспекцията па регистрирания
одитор, доклад за резултатите от инспекцията. решение 110 на КПНРО, писмо до
председателя за представяне на проект на доклад от инспекцията, докладна записка от
инспекционния екип относно резултатите от инспекцията и предложение за налагане
на надзорна мярка, проект за решение на KПНРО, проект на доклад за резултатите от
инспекцията, констативен протокол от инспекционният екип относно изтичане на
срока за предоставяне на исканата информация, кореспонденция във връзка с
изискваната информация и др. По същество липсват противоречия в доказателствените
материали относно относимите към предмета на делото обстоятелства, поради което
съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят
не е нарушил разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 13 от ЗНФО.
Съгласно въпросната разпоредба на регистриран одитор се налага глоба или
имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия обем на нетните приходи от
продажби за предходната финансова година спрямо датата на установяване на
4
нарушението, но не по-малко от 2000 лв., когато бъде установено, че откаже или не
съдейства при извършването на инспекция и разследване или възпрепятства по друг
начин функциите на Комисията или на ИДЕС. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 9 от своя
страна посочва, че при упражняване на одиторската професия регистрираният одитор е
длъжен да съдейства на Комисията и на ИДЕС при упражняването на техните
правомощия. В настоящия случай, административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за това, че през периода от 23.03.2021 г. до 02.04.2021
г. не е оказал съдействие на инспекционния екип за изпълнението на инспекция за
гарантиране качеството на професионалната дейност на одиторската му практика,
възложена със Заповед № № 04-0440-12- 16/22.03.2021 на председателя на Комисията
за публичен надзор над регистрираните одитори, в резултат на което е възпрепятствал
комисията при упражняване на надзорните й функции. Установява се въз основа на
представените по делото писмени доказателства, че изисканата от инспекционния екип
информация, съвпада по съдържание с информацията, която регистрираните одитори,
които извършват задължителен финансов одит на предприятие от обществен интерес,
предоставят ежегодно на комисията. В случая, посоченото задължение е изпълнено от
жалбоподателя частично с отчета, входиран под № 21-01-115/ 29.01.2021г.
Непредставянето и отново при проверката не е нарушение на съдържащото се в чл. 31,
ал. 1, т. 9 ЗНФО общо правило за оказване на съдействие на комисията. Действително
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗНФО, предвижда особени условия и ред за
предоставяне на информация относно одитираните предприятия от обществен интерес,
каквото по своето същество се явява и твърдяното неизпълнение на задължение за
предоставяне на данни в утвърдена от КПНРО форма. Недопустимо е да бъде
санкционирано лице, чрез последващо иницииране на проверка, в която да бъде
изискана повторно предоставена от него вече информация, а последващо
непредставяне да се третира като отказ за съдействие при извършване на проверката.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се
установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото
му административно нарушение, като изложената в НП фактическа обстановка не
може да се основава на вероятности и предположения, като в случая, доколкото не се
установи нарушение на посочената разпоредба е налице и неправилно приложениен а
материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като
своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение, които въззиваемата страна следва да заплати на
основание чл. 59д от ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7/28.07.2021 г. издадено от
председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО),
с което на основание чл. 110, ал. 1, т. 13, вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от Закона за
независимия финансов одит на П. Л. Д. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 7000 лева.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Комисията за публичен надзор над
регистрираните одитори да заплати на П. Л. Д., ЕГН ********** сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6