Р Е Ш Е Н И Е
Номер 358 27.01. Година 2014 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ граждански състав
На 10.12.2013 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Васка Атанасова
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 7378 по описа за 2013
година
намери за
установено следното:
Иск по чл.422
от ГПК с материалноправно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът «РАЙЧЕВ»
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Братя
Бъкстон № 134, представлявано от управителя Х. Р., чрез пълномощника адв.И.М. ***,
е предявил иск да се признае за установено, че ответното «ФОРЕСТ САЛ» ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ж.к.Тракия, ул.Шипка- търговски
център «САНИ», ет.2, магазин № 3, му дължи сумата от 4377 лв., представляваща
цена на продадени автомобилни гуми за леки и товарни автомобили и сумата от
1255, 22 лв. обезщетение за забава, за които продажби са издадени фактура №
203296/08.03.2010 г. на стойност 864 лв. с ДДС с остатък за плащане от 400 лв.,
ведно с обезщетението за забава в размер на 238, 30 лв. за периода 08.03.2010
г.- 04.02.2013 г., по фактура № 203574/ 26.07.2010 г. на стойност 1720 лв. с
ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 449, 54 лв. за периода от
26.07.2010 г. до 04.02.2013 г., по фактура № 203614/06.08.2010 г. на стойност
1360 лв. с ДДС и обезщетение за забава в размер на 351,22 лв. за периода то
06.08.2010 г. до 04.02.2013 г., по фактура № 203746/06.10.2010 г. на стойност
860 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 207, 28 лв. за периода
от 06.10.2010 г. до 04.02.2013 г. и по фактура № 203747/ 06.10.2010 г. на
стойност 37 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 8,88 лв. за
периода 06.10.2010 г.- 04.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлениет опо чл.410 ГПК и
разноските, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1767/2013 г. по описа на ПРС, V гр.с. Твърди се в исковата молба,
че ищецът продал на ответника описаните стоки, като за всяка продажба била
издадена и подписана от купувача съответната данъчна фактура. Ответникът
признал задълженията си с молба за потвърждение на салдото, въпреки което
претендираните суми не били платени. Ангажирани са доказателства. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът в
отговор на исковата молба оспорва исковете с възражения, че между страните не
са сключвани описаните договори за продажба и не е получавал описаните стоки. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като
обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното:
Приложено е
ч.гр.д.№ 1767/2013 г. по описа на ПРС, V гр.с., от което се установява, че по
заявление на ищеца от 04.02.2013 г. е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящото исково
производство. Длъжникът е възразил срещу заповедта, като установителният иск по
чл.422 ГПК е предявен в срока по чл.415 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество, е основателен.
Представени са
по делото фактура № 203296/08.03.2010 г. на стойност 864 лв. с ДДС , фактура №
203574/ 26.07.2010 г. на стойност 1720 лв. с ДДС, фактура № 203614/06.08.2010
г. на стойност 1360 лв. с ДДС , фактура № 203746/06.10.2010 г. на стойност 860
лв. с ДДС и фактура № 203747/ 06.10.2010 г. на стойност 37 лв. с ДДС, издадени
от ищеца за извършени доставки на автомобилни гуми за леки и товарни автомобили
с получател ответното дружество. Всички фактури са подписани от името на
получателя. Във връзка с оспорването на подписите, положени от името на
представялващия дружеството- ответник Б. С., е открито производство по чл.193 ГПК, в хода на което е изслушано заключение на СГЕ, според което подписите не
са изпълнени от посоченото лице.
Изслушано е
заключение на ССЕ, от което се установява, че процесните фактури са отразени в
счетоводството на ответния търговец като задължение в счетоводна сметка 410
Доставчици с доставчик «Райчев» ЕООД. Фактурите са включени в дневниците за
покупки и в справките- декларации по ЗДДС за съответинте данъчни периоди. По
тях е пролзван данъчен кредит. Налице е извършено частично плащане по фактура №
203296/ 08.03.2010 г. на сумата от 464 лв. с банково бордеро от 21.08.2012 г.,
като по тазци фактура задължението е останало непогасено в размер на 400 лв. По
останалите фактури не е налице плащане, като общото задължение в сметка 401
Доставчици е в размер на 4377 лв.
Въз основа на
така събраните доказателства, съдът приема за установено, че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, произтичащи от договори за
продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ с предмет и цени, съгласно издадените и
подписани от страните фактури. Фактът, установен от заключението на СГЕ, че
фактурите не са подписани от посоченото лице Б. С., не променят този извод, тъй
като не се установява търговецът да се е противопоставил на извършените от
негово име действия, поради което и с осчетоводяване на фактурите, ползването
на данъчен кредит по тях, се приема, че е потвърдил тези действия на осн.чл.301
от ТЗ. С оглед на горното съдът приема,
че купувачът е получил продадената стока, който факт е удостоверен с полагането
на подпис във фактурите, с което за него е възникнало задължението за заплащане
на цената съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ. Следователно главните искове са
основателни и следва да се уважат.
На осн.чл.84,
ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забавата, която е допуснал, считано
от датата, следваща посочените във фактурите падежи / съвпадащи с датите на издаване
на фактурите/ до окончателното изплащане на задължението. Т.е., ответникът не
дължи обезщетение от датата на фактурата, както се претндира от ищеца. Съгласно
заключението на ССЕ, обезщетението за претендираните периоди- до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.02.2013 г. вкл., е в общ размер
на 1255,22 лв. Изчислено на база приложените спраки от електронен калкулатор,
дължимите обезщетения са, както следва: по фактура № 203296/08.03.2010 г., съобразно
направеното частично плащане на 21.08.2012 г., обезщетението за периода от
09.03.2010 г. до 04.02.2013 г. е в размер на 238,05 лв., по фактура №
203574/26.07.2010 г. обезщетението за периода 27.07.2010 г. до 04.02.2013 г. е
в размер на 449,05 лв., по фактура № 203614/06.08.2010 г. обезщетението за
периода от 07.08.2010 г. до 04.02.2013 г. е в размер на 350,83 лв., по фактура
№ 203746/06.10.2010 г. обезщетението за периода от 07.10.2010 г. до 04.02.2013
г. е в размер на 207,15 лв. и по фактура № 203747/06.10.2010 г. обезщетението
за периода 07.10.2010 г. до 04.02.2013 г. е в размер на 8,87 лв. или общо в
размер на сумата от 1253,95 лв. В останалата част претенциите следва да се
отхвърлят като неоснователни.
При този изход
на спора на ищеца следват направените от него деловодни разноски, които,
съразмерно с уважената част от исковете, се констатираха в размер на 712,49 лв.
в заповедното производство и 1122,40 лв. в исковото, включващи внесена ДТ,
депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение, ДТ за издаване на
обезпечителна заповед и СУ.
На ответника
ще се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи в
размер на 0,16 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение и внесения депозит
за СГЕ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че «ФОРЕСТ САЛ»
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ж.к.Тракия, ул.Шипка-
търговски център «САНИ», ет.2, магазин № 3, дължи на «РАЙЧЕВ» ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Братя Бъкстон №
134, представлявано от управителя Х. Р., чрез пълномощника адв.И.М. ***77 лв., представляваща цена на продадени
автомобилни гуми за леки и товарни автомобили и сумата от 1253,95 лв. обезщетение за забава, за които продажби са издадени фактура
№ 203296/08.03.2010 г. на стойност 864 лв. с ДДС с остатък за плащане от 400
лв., ведно с обезщетението за забава в размер на 238,05 лв. за периода
09.03.2010 г.- 04.02.2013 г., по фактура № 203574/ 26.07.2010 г. на стойност
1720 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 449,05 лв. за периода
от 27.07.2010 г. до 04.02.2013 г., по фактура № 203614/06.08.2010 г. на
стойност 1360 лв. с ДДС и обезщетение за забава в размер на 350,83 лв. за
периода то 07.08.2010 г. до 04.02.2013 г., по фактура № 203746/06.10.2010 г. на
стойност 860 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 207,15 лв. за
периода от 07.10.2010 г. до 04.02.2013 г. и по фактура № 203747/ 06.10.2010 г.
на стойност 37 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 8,87 лв. за
периода 07.10.2010 г.- 04.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
разноски в размер на 712,49 лв., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1767/2013 г. по описа на ПРС, V гр.с., като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетението за забава до пълния заявен общ
размер от 1255,22 лв., начислено за датите на издаване на всяка от фактурите,
както и за разноските до прълния присъден със заповедта размер от 712,65 лв.
ОСЪЖДА «ФОРЕСТ
САЛ» ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ж.к.Тракия,
ул.Шипка- търговски център «САНИ», ет.2, магазин № 3, да заплати на «РАЙЧЕВ»
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Братя
Бъкстон № 134, представлявано от управителя Х. Р., чрез пълномощника адв.И.М. ***
сумата от 1122,40 лв. деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА
«РАЙЧЕВ» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Братя Бъкстон № 134 да заплати на «ФОРЕСТ САЛ» ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ж.к.Тракия, ул.Шипка- търговски център «САНИ»,
ет.2, магазин № 3 сумата от 0,16 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Таня Георгиева/
Вярно с оригинала.
В.А.