Р Е Ш Е Н И Е
№ 3078
18.07.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4199 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск за признаването за установено в отношенията между страните, че Д. Р. Ш. не
дължи на „ЕВН България топлофикация” ЕАД следните суми: 999.65 лева главница,
137.97 лева- обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата
и 125 лева разноски.
Ищцата
твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8847/2013г. на
ПРС за посочените по-горе суми, като било образувано изпълнително производство.
Твърди, че в периода след издаването на изпълнителния лист за вземанията по
него изтекла предвидената в закона погасителна давност. Иска да се установи, че
не дължи посочените по- горе суми, предвид изтичането на давността. Не
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна
на ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорва искът. Твърди, че тъй като
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
вземането е безспорно и поради това се ползва с 5 годишен давностен срок. Освен
това погасителната давност не била изтекла, тъй като спирала след образуването
на изпълнителното дело и била прекъсвана с изпълнителни действия. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2,
вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
За
процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 07.06.2013г. по ч.гр.д. № 8847/2013г. на ПРС в полза на ответника срещу ищцата. Същата й е била връчена, не се
установява от нейна страна да е постъпило възражение, поради което заповедта е
влязла в сила на 17.07.2013г. и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен
лист от 29.07.2013г. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могла да
релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От приложеното копие на изпълнително дело № ****. на ***** се установява,
че на 23.08.2013г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително
производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. По самото дело са извършени редица справки за имуществото на
длъжника и е наложен запор на МПС от 02.12.2013г. - лист 59.
След
това на 05.08.2016г. е подадена молба от ответника- взискател, с която се
изброяват последователно различни способи за принудително изпълнение. То обаче
не е довело до прекъсване на давностния срок, защото към този момент
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, поради
непоискването на изпълнителни действия в продължение на две години. С молбата
за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ да
определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това
обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството
или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът
намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва със всяко
изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените
му правомощия. Така срокът е бил прекъснат на 02.12.2013г., когато е наложен
запор върху МПС. След тази дата не са предприемани или искани изпълнителни
действия, двугодишният срок е изтекъл на 02.12.2015г. и производството се е
прекратило по силата на закона. Прекратяването на изпълнението е настъпило по
силата на закона с изтичането на срока, а именно на 02.12.2015г., в какъвто
смисъл са и разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС., както и в
предхождащото го Тълкувателно
решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват
разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм.)
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона,
направените след това искания и предприетите действия по принудително
изпълнение се явява незаконосъобразни и не може да доведат до прекъсването на
погасителната давност. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното
валидно изпълнително действие.
Давността
е била прекъсната последно на 02.12.2013г., когато е наложен запор. От тази дата
е започнал нов давностен срок, който е изтекъл на 02.12.2016г. До прекъсване на
давността за този период не се е стигнало, като изпълнителният лист не е бил връщан
на взискателя и не е образувано ново изпълнително дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Неправилно е становището на ответника,
че вземанията по изпълнителния лист се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е винаги 5- годишна ако вземането е установено със
съдебно решение. Настоящия случай не е такъв. В действителност е налице влязла
в сила заповед за изпълнение, но тя има единствено
преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които
е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение.
Влизането на заповедта в сила не създава сила на пресъдено нещо между страните,
както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно
този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК, който
позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови
писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Този специален иск е предвиден въпреки
наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, макар тя да е със същия
предмет и разкрива, разминаването в последиците на влязлото в сила решение и
влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова
разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по
спора и не може да се ползва от всички негови последици. За да достигне до този
извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи,
и предвиденият самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо ако тя се ползваше със
сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение
чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който регламентира
идентични предпоставки.
Неоснователно е и възражението, че в
хода на висящо изпълнително дело давността не тече. В този смисъл е ППВС № 13
от 18.11.1980 г., съгласно което изпълнителният процес е неразривна част от
съдебния, поради което давност не тече, докато трае изпълнителният процес. С
него се дава тълкуване на разпоредбите на отменения ГПК, като е обявено за
изгубило сила с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, дадените с него разяснение не
намират приложение в настоящия случай.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъде присъдена сумата от 50.50 лева за държавна такса, а съгласно чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на процесуалния представител- **** Е.И., следва да
бъде присъдена сумата от 318.38 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д. Р. Ш., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „ЕВН България топлофикация”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, сумата от 999.65 лева- главница
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до
30.04.2012г., сумата от 137.97 лева-
обезщетение за забава за периода от 01.07.2011г.-28.05.2013г., ведно със законната лихва от 29.05.2013г.
до окончателното изплащане на вземането, както
и 125 лева деловодни разноски, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 29.07.2013г. по ч.гр.д. №
8847/2013г. по описа на ПРС, поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА
„ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, да заплати на Д. Р. Ш., ЕГН **********, сумата 50.50 лева /петдесет лева и петдесет стотинки/ разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА
„ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, да заплати на адвокат Е.Г.И.,*** № 2, сумата 318.38 лева /триста и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/-
адв. възнаграждение, за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна
правна помощ на Д. Р. Ш..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.