Решение по дело №4199/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3078
Дата: 18 юли 2019 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20195330104199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  3078

18.07.2019  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4199 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за признаването за установено в отношенията между страните, че Д. Р. Ш. не дължи на „ЕВН България топлофикация” ЕАД следните суми: 999.65 лева главница, 137.97 лева- обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата и 125 лева разноски.

Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8847/2013г. на ПРС за посочените по-горе суми, като било образувано изпълнително производство. Твърди, че в периода след издаването на изпълнителния лист за вземанията по него изтекла предвидената в закона погасителна давност. Иска да се установи, че не дължи посочените по- горе суми, предвид изтичането на давността. Не претендира разноски.  

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва искът. Твърди, че тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение вземането е безспорно и поради това се ползва с 5 годишен давностен срок. Освен това погасителната давност не била изтекла, тъй като спирала след образуването на изпълнителното дело и била прекъсвана с изпълнителни действия. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            За процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 07.06.2013г. по ч.гр.д. № 8847/2013г. на ПРС в полза на ответника срещу ищцата. Същата й е била връчена, не се установява от нейна страна да е постъпило възражение, поради което заповедта е влязла в сила на 17.07.2013г. и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист от 29.07.2013г. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могла да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

            От приложеното копие на изпълнително дело № ****. на ***** се установява, че на 23.08.2013г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По самото дело са извършени редица справки за имуществото на длъжника и е наложен запор на МПС от 02.12.2013г. - лист 59.

            След това на 05.08.2016г. е подадена молба от ответника- взискател, с която се изброяват последователно различни способи за принудително изпълнение. То обаче не е довело до прекъсване на давностния срок, защото към този момент изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, поради непоискването на изпълнителни действия в продължение на две години. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва със всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Така срокът е бил прекъснат на 02.12.2013г., когато е наложен запор върху МПС. След тази дата не са предприемани или искани изпълнителни действия, двугодишният срок е изтекъл на 02.12.2015г. и производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на 02.12.2015г., в какъвто смисъл са и разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС., както и в предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б. а-д ГПК (отм.)    

            Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, направените след това искания и предприетите действия по принудително изпълнение се явява незаконосъобразни и не може да доведат до прекъсването на погасителната давност. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното валидно изпълнително действие.

            Давността е била прекъсната последно на 02.12.2013г., когато е наложен запор. От тази дата е започнал нов давностен срок, който е изтекъл на 02.12.2016г. До прекъсване на давността за този период не се е стигнало, като изпълнителният лист не е бил връщан на взискателя и не е образувано ново изпълнително дело.

            Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. 

Неправилно е становището на ответника, че вземанията по изпълнителния лист се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е винаги 5- годишна ако вземането е установено със съдебно решение. Настоящия случай не е такъв. В действителност е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но тя има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК, който позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива, разминаването в последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва от всички негови последици. За да достигне до този извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи, и предвиденият самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо ако тя се ползваше със сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1,  т. 1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки.

Неоснователно е и възражението, че в хода на висящо изпълнително дело давността не тече. В този смисъл е ППВС № 13 от 18.11.1980 г., съгласно което изпълнителният процес е неразривна част от съдебния, поради което давност не тече, докато трае изпълнителният процес. С него се дава тълкуване на разпоредбите на отменения ГПК, като е обявено за изгубило сила с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, дадените с него разяснение не намират приложение в настоящия случай.

            По отговорността за разноски:

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50.50 лева за държавна такса, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на процесуалния представител- **** Е.И., следва да бъде присъдена сумата от 318.38 лева за адв. възнаграждение.

            Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Р. Ш., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, сумата от 999.65 лева- главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2012г., сумата от 137.97 лева- обезщетение за забава за периода от 01.07.2011г.-28.05.2013г., ведно със законната лихва от 29.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева деловодни разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист от 29.07.2013г. по ч.гр.д. № 8847/2013г. по описа на ПРС, поради изтичане на погасителната давност.

            ОСЪЖДА „ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, да заплати на Д. Р. Ш., ЕГН **********, сумата 50.50 лева /петдесет лева и петдесет стотинки/ разноски за държавна такса.

            ОСЪЖДА „ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, да заплати на адвокат Е.Г.И.,*** № 2, сумата 318.38 лева /триста и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/- адв. възнаграждение, за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ на Д. Р. Ш.. 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                           /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.